Решение по дело №2875/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 147
Дата: 8 януари 2015 г. (в сила от 28 февруари 2017 г.)
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20143110102875
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 147

гр. Варна, 08.01.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2875 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от В.П.Д., с ЕГН ********** ***, чрез проц. представител адв. М.Д. – ВАК срещу М.А.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** иск с правно основание чл.23, ал.2 от СК за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на ***% от следният недвижим имот: Апартамент с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, ***, с площ от *** кв.м., при съседни самостоятелно обекти в сградата – на същият етаж: имот с идентификатор № ***, под обекта: имот с идентификатор № *** и над обекта: имот с идентификатор №***, ведно с прилежащото му избено помещение №***със застроена площ *** кв.м и ***% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху приспадащата се част от терена на комплекса.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: С решение № 951/ 05.03.2013г. на ВРС постановено по гр.д. № 14560/2012г. бил прекратен бракът сключен между страните през **г. Твърди, че в периода на брачното им съжителство през 1982г. са придобили в режим на СИО процесният недвижим имот. Твърди, че имота е придобит като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ, платена сума в брой в размер на *** лева и изтеглен паричен заем от ДСК в размер на ***лв. Ищеца твърди, сумата от *** лева била изтеглена и заплатена от негов личен влог в ДСК, а заема от ДСК бил изплащан от заплатата му на военнослужещ в периода от ***г. до ***г. Поддържа, че процесният апартамент е закупен отчасти с негови лични средства – *** лева и поради това бил налице предпоставките на чл.23, ал.2 от СК  за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на ***% ид.ч. от имота.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, М.А.Д., чрез проц. представител адв. Н.Т. – ВАК, в който се поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът е изменил както основанието, така и петитума на предявеният иск, поради което моли да бъде прекратено производството по делото и да и бъдат присъдени сторените разноски. По същество оспорва твърденията в исковата молба, че имотът е придобит с лични средства на ищеца. Твърди, че посоченият от ищеца влог е натрупан по време на сключеният граждански брак между страните, като част от средствата по влога били парични суми, дарени от близки по повод на сключения брак.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез проц. представител поддържа предявения иск и моли за уважаване на същия като счита, че иска е доказан от събраните по делото доказателства. Ответницата, чрез проц. представител моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: Ищецът и ответницата са сключили граждански брак на ***г. в гр.Варна, като същият е прекратен с развод с влязло в сила на ***г. решение на ВРС.

С нот.акт *** на нотариус при Варненски районен съд от ***г., по време на сключения брак страните са придобили недвижим имот, описан като ***, находящо се на четвърти етаж в жилищна сграда ***, построена върху държавна земя к-с Възраждане в гр.Варна. в нотариалния акт е записано, че имота е придобит като обезщетение срещу отчужден недвижим имот на ***, гр.Варна, на основание заповед ***г. на председателя на изпълнителния комитет на Общински народен съвет –гр.Варна. Общата цена на придобития имот е определена на *** лв., от които сума в размер на *** лв. е покрита от припадащи се суми срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетението, а остатъка в размер на *** лв. е заплатен чрез разрешен заем от Окръжна спестовна каса гр.Варна.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Съдът намира предявеният иск за допустим. Уточняващите молби на ищеца са не представляват изменение на иска и не са довели до предявяване на нов иск, както поддържа ответницата, а са отстранили съществуващите несъответствия между обстоятелствената част на исковата молба и предявения петитум. Исковата молба е изпратена за отговор на ответницата едва след отстраняване на нередовностите и, като след връчването на исковата молба за отговор не са правени искания за изменение на иск.

За уважаване на предявеният иск с правно основание чл.23, ал.2 от СК ищеца следваше да докаже при условията на пълно и главно доказване, че процесният имот е придобит по време на сключен между страните брак, както и че е придобит отчасти с лично имущество на ищеца, като тази част не е незначителна.

Имота, предмет на спора, е придобит по време на брака между страните. Апартамента е придобит като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ. Съобразно представеният нотариален акт имота е бил на стойност ***лв., като *** лв. от цената е покрита от припадащите се суми срещу отчужден недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетението, а ***лв. са изплатени с разрешен заем от Окръжна спестовна каса –Варна.

Не се спори между страните, че частта от имота придобита срещу изплатен по време на брака кредит е била съпружеска имуществена общност и се притежава при равни квоти от бившите съпрузи.

Спорът по делото е относно произхода на средствата за придобиване на имота представляващи *** лв. и описани в нотариалния акт като припадащите се суми срещу отчужден недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетението.

С Тълкувателно решение № 11 от 21.3.2013 г, постановено по тълк.дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че констативният нотариален акт, издаден въз основа на писмени доказателства представлява официален документ-съставен е от надлежно оправомощено длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установения от закона ред. Той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК досежно извършените от нотариуса действия: че е издаден от посочения нотариус, на посоченото в него време и място, че са представени описаните в акта документи. В този случай нотариусът не удостоверява юридически факти, а се произнася по съществуването на едно право. Съдържащата се в акта констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа, определена по чл.179 ал.1 от ГПК. Правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита верен до доказване на противното.

В случая констативен нотариален акт №***г.  за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ е издаден въз основа на документи : заповеди по чл.95 и чл.100 от ЗТСУ /отм/ и отразеното в акта следва да се преценява с оглед съответствието му с документите, въз основа на които е издаден, дори в частта, относно цената на недвижимия имот. Това е така поради обстоятелството, че собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение /съгласно чл.103 ал.1 от ЗТСУ /отм/ се придобива по силата на самата заповед на органа по чл.95 от ЗТСУ. Поради това, определящ за цената на имота е документа послужил за издаване на нотариалния акт. Представеният от ищеца нотариален акт не съдържа изявления или действия, удостоверяващи, че ***лв. от общата цена на имота ***лв. са вложени от ищеца негови лични средства. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 126/ 15.08.2014 г. по гр. д. № 5207/2013 г. на ВКС, IVг.о.

Не бе доказано от събраните по делото доказателства чия собственост е бил отчуждения имот, каква е била стойността му и каква част от заплатената за получения като обезщетение апартамент е покрита от стойността на отчуждения имот.

Установеният от факт на изтегляне на суми в общ размер на *** лв. от личния влог на ищеца през периода от ***г. до ***г., сам по себе си не е в състояние да докаже, че тези суми са послужили за придобиване на процесния имот и поради това е налице предпоставка за частична трансформация по чл.23, ал.2 от СК.

Предвид изложеното предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло. Не бе доказано дали и каква, част от сумата от *** лв. послужила за придобиване на процесния имот е била лични средства на ищеца.

С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата има право на поискани и доказани разноски. Съобразно представеният списък на разноските ответника е сторил такива в размер на *** лв. и разноски в този размер следва да се присъдят в тежест на ищеца.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.П.Д., с ЕГН ********** *** срещу М.А.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** иск за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на ***% от следният недвижим имот: Апартамент с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед ***г. на изпълнителен директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, ***, с площ от *** кв.м., при съседни самостоятелно обекти в сградата – на същият етаж: имот с идентификатор № ***, под обекта: имот с идентификатор № *** и над обекта: имот с идентификатор №***, ведно с прилежащото му избено помещение №*** със застроена площ *** кв.м и ***% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху приспадащата се част от терена на комплекса, на основание чл.23, ал.2 от СК.

 

ОСЪЖДА В.П.Д., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Д., с ЕГН ********** и постоянен адрес *** сумата от *** /***/ лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: