Разпореждане по дело №1565/2017 на Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

Гр. София, 18.04.2023 г.

 

 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и трета година в следния състав          

                                                                        

                                                                                               СЪДИЯ : М. БОЙЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1565 по описа за 2017  година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Постъпила е по делото въззивна жалба с вх. № 272609/13.04.2023 г., подадена от ответника “Н.П.” ЕООД, ЕИК ******, срещу решение № 260120/10.03.2023 г. по търговско дело № 1565/2017 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, в частта, с която е обявено на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелонстта на “КТБ” АД (н.) прихващане, извършено с уведомление с вх. № 12961/18.12.2014 г. по регистъра на “КТБ” АД (н.) за сумата в общ размер на 237 157,09 лева, и е осъден ответникът да заплати разноски съразмерно уважената част от исковете.

При извършена проверка на редовността на въззивната жалба съдът констатира нередовности, за отстраняването на които съдът дължи да даде срок на въззивния жалбоподател. Към въззивната жалба не е представен документ за внесена по сметка на Софийски апелативен съд върху обжалваемия интерес държавна такса в размер на 4 743,14 лева, съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както изисква нормата на чл. 261, т. 4 от ГПК. Следва да се посочи, че в случая исковете не са такива за попълване на масата на несъстоятелен търговец по Търговския закон, а по Закона за банковата несъстоятелност, който в чл. 62, ал. 2, изр. първо вр. с чл. 59, ал. 7 от ЗБН (обявена за противоконституционна само касателно датата на влизане в сила – 20.06.2014 г.) изрично предвижда, че в производство по обжалване не се събира предварително държавна такса от ищците по такива дела. Поради това и предвид чл. 261, т. 4 вр. с чл. 73, ал. 3 от ГПК, държавна такса се дължи при подаването на въззивната жалба. В случая не са представени и преписи от жалбата за третите лица-помагачи, съгласно изискването на чл. 261, т. 1 от ГПК. С оглед на това на въззивния жалбоподател следва да бъдат дадени указания в горния смисъл.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 262, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ

 

РАЗПОРЕДИ :

 

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивната жалба.

УКАЗВА на въззивния жалбоподател в едноседмичен срок от съобщението:

1. Да представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметка на Софийски апелативен съд в размер на 4 743,14 лева, съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;

2. Да представи по делото още 18 броя преписи от въззивната жалба за връчване на другите страни.

При неизпълнение в срок на дадените указания въззивната жалба ще бъде върната.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

                                                                                   СЪДИЯ :