Р Е Ш Е Н И Е
По В.Н.Ч.Д. № 3172/20 г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Софийския
Градски съд , Наказателно отделение , 7-ми въззивен състав , в публичното съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и първа година , в състав
:
Председател : Николай Младенов
Членове Веселина Ставрева
Мл.с. Натали Генадиева
при участието на прокурор Благовест Байраков и съдебен
секретар Св.Матеева разгледа
докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ВНЧД№ 3172/21 г.по описа на СГС ,
като за да се произнесе по същество взе предвид следното :
Производството
е по реда на Глава ХХІ от НПК “Въззивно производство”.
Постъпил е протест от представителя на СРП срещу Определение по НЧД№ 19930/2019 г.
на СРС,НО,97-ми състав.
С това Определение са били групирани наказанията , наложени на
осъденото лице по две присъди, за които са били налице предпоставките по чл.23-25
от НК. Не е било уважено искането на СРП за увеличаване приложен чл.24 от НК.
Във протеста на прокурора се изразява
неудовлетворение от протестирания съдебен акт в връзка с неприложението на
института на чл.24 от НК.Прави се искане да се приложи разпоредбата на чл.24
от НК.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция се явяват
прокурор и служебния защитник – адв. Т.. Осъденият К. е нередовно
призован и не се явява, като съдът е счел, че са налице предпоставките на чл.
269, ал. 3 от НПК и дал ход на делото в отсъствието на К.
Служебният
защитник оспорва протеста и няма нови доказазателствени искания, а
представителят на СГП поддържа същия и също няма доказазателствени искания.
След прочитане на доказателствените материали ,
събрани до тази фаза на процеса, въззивният съд обяви за приключено събирането
на доказателства.
Защитникът по същество моли съда да не
уважава протеста на представителя на държавното обвинение.
Прокурорът намира ,че протеста е
основателен и пледира съдът да го уважи,
като моли наказанието да се увели с един месец.
Въззивният
съд като прецени доводите и възраженията на
страните в производството пред него, както и като се запозна с
материалите по делото , намери следното от :
Протестът
е НЕОСНОВАТЕЛЕН и като такъв следва да се остави без
уважение.Софийският районен съд е установил фактическата обстановка с допустимите
доказателствени източници , като анализът на доказателствата го е довел до
коректните правни изводи.
Обосновано е прието за установено от
фактическа страна ,следното :
А.К.К.
с ЕГН ********* /род. на *** г./е бил осъден осемнадесет пъти, като с определение
по НЧД 19930/2019 г. по описа на СРС са групирани наложените наказания по:
1.
По НОХД№ 439/2018г., по описа на СРС,НО,1 - ви състав, като с влязъл в
сила съд.акт на 25.10.2018 г./Присъда/ за деяние извършено на 22.06.2017 г. му е наложено наказание
"Лишаване от свобода" за срок
от 3 години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
2.
По НОХД№ 7746/2018 г. по
описа на СРС,НО,97-ми състав,за деяние, осъществено на 24.06.2017г.,с влязъл в
сила съд.акт на 08.11.2019 г./Присъда/,му е наложено наказание"Лишаване от
свобода" за срок от 2 години и 8 месеца.
Наложените наказания по предходните
осъждания на А.К. са групирани с определения по НЧД 8141/2016 г. по описа на
СРС; по НЧД 11612/2014 по описа на СРС; по НЧД 5989/2013 г. по описа на СРС;
Първата
инстанция е извършила анализ и оценка на
отделните доказателствени източници в
съответствие с процесуалните правила и с оглед формалната логика,като
въззивният съд се присъединява към този анализ.
От
правна страна се налагат следните изводи :
Правилно
и законосъобразно е прието ,че са налице предпоставките на чл.25,вр.чл.23,ал.1 от НК
за групиране на наказанията , наложени на осъденото лице А.К. с отделни Присъди
по НОХД 7746/2018 г. по описа на СРс и по НОХД 439/2018 г. по описа на СРС.Налице
е хипотеза на еднородна реална съвкупност от престъпления, извършени от К..Това
е така , защото осъденият е извършил престъпленията последователно без да има
влязъл в сила съдебен акт ,по което и да е от тях.Поради това и основателно е
извършено групирането на наказанията. Също така и правилно първоинстанционният
съд е намерил, че не се налага повторно
групиране на наказанията по предходните осъждания.
Въззивният
съд счита ,че аргументирано и обосновано
не е приложен чл.24 от НК, а именно институтът на увеличаване на общото
наказание.Искане в тази посока е било направено още от прокурора в съдебно
заседание пред първата инстанция. Представителят на държавното обвинение е
искал увеличение на наказанието с 1 месец, като това е и искането, което се
поддържа с протеста, както и в съдебно заседание пред втора инстанция.
Аргументите на прокурора, изложени в протеста, с които той моли за приложението
на чл. 24 НК са свързани с евентуално „надлежаване“ от страна на осъдения К..
Според представителя на обвинението осъденият е трябвало да бъде освободен на
24.01.2020 г. и въпреки това и поради неправилно изчисление на срока на наказанието от страна на
администрацията в затвора К. е освободен
на 29.01.2020 г.
Следва да се отбележи, че осъденият К. е бил с мярка
за неотклонение "Задържане под стража" от 04.07.2017 г. до 15.11.2018
г., т.е. за период от 1 година 4 месеца и 11 дни. Това време е било приспаднато от така
наложеното едно общо и най-тежко наказание измежду определените наказания по
НОХД 439/2018 г. и НОХД 7746/2018 и К. търпял наказание "Лишаване от
свобода" за времето от 15.11.2018 г. до 29.01.2020 г, т.е. за период от 1
година, 2 месеца и 14 дни. От дотук изложеното следва, че общо фактическото
лишаване от свобода на осъдения е в размер на 2 години, 6 месеца и 25 дни.
Отделно от това, К. е полагал и труд, който се равнява на 5 месеца и 5 дни
лишаване от свобода. Ето защо и на съда се налага извода, че наказанието е изтърпяно в размера, който е наложен, без да
са нарушени правата на осъдения и той да е бил задържан незаконно. Прокурорът,
при аргументиране на тезата си излага твърдения, че труда, който е положил К.
се равнява на 5 месеца и 8 дни "Лишаване от свобода", което за съда
остана недоказано. Видно от удостоверение с №30/2018 на Министерство на
правосъдието, Софийски затвор (лист 163) е, че осъденият е положил труд,
равняващ се на 5 месеца и 5 дни "Лишаване от свобода". Това е и
единственото доказателство в тази насока, на което съдът е дал вяра.
Предвид всичко гореизложено,
настоящият съдебен състав намира, че за постигане на целите на наказанието правилно
първоинстанционният съд е преценил, че следва осъденото лице да изтърпи за срок
от 3 години общото наказание "Лишаване от свобода", което и би довело
до постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК.
Доколкото
при служебната проверка не се намериха основания за отмяна или изменение на протестираното
Определение/въззивна жалба не е депозирана/, то последното следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Ето
защо , предвид изложените съображения и на основание чл.338
от
НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Определението на СРС,НО,97-ми състав
,постановено по НЧД№ 19930/2019 г. , с което на осъдения А.К.К. са били групирани наказанията наложени с
отделни присъди / По НОХД№ 439/2018г., по описа на СРС, 1 състав и по НОХД№ 7746/2018
г. по описа на СРС, 97-ми състав/ по
реда на чл.25,вр.чл.23 от НК,тъй като същото е правилно и законосъобразно , а
депозираният протест е неоснователен.
Решението не подлежи на касационно обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Членове : 1:
2: