№ 1468
гр. В., 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Диана Н. Найденова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110105327 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от „Н. Ф.“ ООД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. В., ул.“К. П. В.“ № 5 против „Е. С.” АД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” № 258, „В. Т.” за приемане за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 15831,91лева,
представляваща стойност на ел. енергия за периода 17.06.2021г. - 10.02.2024г. за обект на
потребление, находящ се в гр. В., ул.“М.“ № 7, магазин 1, с абонатен № **** и клиентски №
****, за което вземане е издадена фактура № **********/25.03.2024г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Има качество на потребител на ел. енергия с клиентски № ****. Сочи, че на 15.04.2024г. при
проверка при ответника установил, че има задължение в размер на сумата от 15831,91лева,
за което му била издадена фактура № **********/25.03.2024г., с падеж 08.04.2024г. Сумата
била начислена, като корекция за минал период 17.06.2021г.- 10.02.2024г. Подал възражение,
с което оспорил дължимостта на сумата, но не получил отговор от ответното дружество.
Оспорва изцяло извършената проверка, както и методиката на начисляването на дължимата
сума. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен. Не оспорва, че ищецът се явява потребител на ел. енергия в сочения
обект на потребление. Оспорва всички доводи на ищеца относно недължимостта на сумата,
излагайки свои опровергаващи ги такива. Сочи, че на 04.11.2019г. ищецът е депозирал
заявление № 5254232 за продажба на ел.енергия от „Е. - П. П.“ АД при ОУ за обект гр. В.,
ул.“М.“ № 7. Представен бил договор за наем, от който било видно, че дружеството е
наемател на процесния обект, считано от 29.10.2019г. Отново на 04.11.2028г. е депозирано и
заявление за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на
ответника при ОУ. В заявлението било посочено, че обекта е с трифазно захранване. На
16.05.2019г. в обекта на ищеца било монтирано СТИ с фаб. № ****, за което бил съставен
КП № 1339749/16.05.2019г. Електромерът бил нов и с нулеви показания. СТИ се намирал в
имота на ищеца, като служител на дружеството бил възпрепятстван да извърши отчет за
1
периода 17.06.2021г. - 18.03.2024г. По тази причина били начислени количествата ел.
енергия, записани в КП № 1989837-1/18.03.2024г. С тази цел била извършена проверка на
СТИ с фаб. № ****, като СТИ е подменено поради изтичащ срок на валидност. Показанията
на демонтираното и новомонтираното СТИ били записани в в КП № 1989837-1/18.03.2024г.
За периода на издадената впоследствие фактура по технологочен разход обекта е бил без
реален отчет поради „неосигурен достъп“. Така отчетената енергия била разпределена по
ценови периода за целия период на неосигурения достъп, съгласно чл. 56 ал. 3 ПИКЕЕ. Тъй
като към датата на коригирането ел.енергията вече била платена от
електроразпределителното предприятие по цена за технологичен разход, плащането й от
абоната се дължало именно на ответното дружество. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание молбата и отговорът се
поддържат.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ответното дружество да
установи пълно и главно, че с ищеца се намират в договорни отношения за доставка на ел.
енергия в посочения период и обект на потребление; че в качеството му доставчик на
ел.енергия е доставил посоченото във фактурите количество ел.енергия за периода
17.06.2021г. - 10.02.2024г. и че съобразно одобрените и приети общи условия и правила,
фактурираното количество ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по
размер.
Като писмени доказателства по делото са приети, издадената от ищеца фактура №
**********/25.03.2024г. за сумата от 15831,91лева, за обект находящ се в гр. В., ул. „ул.“М.“
№ 7/ магазин 1/, както и справка за потреблението и извлечение от сметка към 14.05.2024г.
Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства е видно, че
ищецът „Н. Ф.“ ООД е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се гр. В.,
ул.“М.“ № 7/ магазин 1/, въз основа на договор за наем от 29.10.2019г. Ползваната ел.
енергия се отчита и заплаща по партида с абонатен № **** и клиентски № ****.
Страните не спорят, че са в облигационна връзка по пренос и достъп на ел.енергия
през електроразпределителните мрежи на ответното дружество в посочения обект и период.
Видно от приобщения по делото КП № 1339749/16.05.2019г., на посочената дата в
обекта на ищеца е било монтирано ново СТИ с фаб. № ****, при записани нулеви
показания.
Впоследствие е съставен КП № 1989837-1/18.03.2024г. поради „необходимост от
извършване на метрологична проверка“ и СТИ е подменено поради изтичащ срок на
валидност. Записани са показанията на демонтираното СТИ, както следва: 1.8.1., нощна
тарифа - 23409, 1.8.2. дневна тарифа - 41209 и 1.8.3. върхова тарифа – 20456.
От показанията на разпитания свидетел К. К., извършил проверка в обекта на ищеца,
чиито показания съдът кредитира, като обективни, логически и последователни, се
установява, че същият е имал задача за подмяна на електромера, който се е намирал вътре в
имота, представляващ заведение. Сочи, че процесният СТИ е бил дълго време неподменен,
тъй като е нямало достъп до обекта. Твърди, че е имал предварителна уговорка със
собствениците на обекта. За подмяната на СТИ бил съставен КП, като старият е бил
подменен с нов. Не са били установени следи от манипулация по него и по тази причина
СТИ не е бил запечатан в торба, а предаден в склада за демонтирани електромери. КП е бил
подписан физически и на ел. устройство. Твърди, че той е разписал протокола за
2
извършената подмяна на СТИ.
За доказване твърденията оспорени от ищеца, че СТИ в обекта правилно е отчитало
потреблението, по делото бе изслушано заключение на в.л. К. М. по допусната СТЕ, вкл. с
допълнително поставена задача. То като обективно и компетентно дадено след направата на
нужните справки, бива възприето в неговата цялост от съда. Съобразно експертното
заключение за процесния период ел. енергията в обекта на потребление се е отчитала от
електромер с фабричен номер 127031900401533. Към дата на съставяне на КП №
1989037/18.03.2024г. са били изминали четири години и седем месеца от датата на монтажа
му - 16.05.2019г. Този тип електромер – трифазен, е с четири годишен срок на метрологична
годност, следователно към 18.03.2024г. СТИ с фабр. № **** не е бил в метрологична
годност. Снетите му показания при демонтажа по отделните тарифи, са както следва:
23409kwh – нощна тарифа, 41209kwh – дневна тарифа и 20456kwh – върхова тарифа. Според
експерта не са налице данни или констатирани нарушения в схемата на присъединяване на
СТИ и така снетите отчети на дата 18.03.2024г., са реално потребена и отчетена ел. енергия.
След запознаване и непосредствен оглед на демонтираното СТИ, експертът е посочил, че е
прочетен запис на паметта на последните отчети на електромера и е налице припокриване
със тези, записани при демонтажа му.
Видно от заключението на допусната по делото СЧЕ, което съдът кредитира като
компетентно, отговорило в пълнота на поставената задача, съобразно действащата цена за
отчетния период, установява се и че това количество е правилно остойностявано съобразно
решенията на КЕВР, а и принципно спор по този факт не е въвеждан в предмета на спора.
Следователно, ел. енергията, за която е била издадена процесната фактура касае
реална доставка. След като СТИ е отчитало редовна консумация на електроенергия, то
потребителят заплаща стойността на консумираната ел. енергия. От показанията на
разпитания свидетел, а и от разясненията на експерта дадени непосредствено пред
настоящия състав се установи, че достъпът до обекта на ищеца е бил възпрепятстван, респ. е
нямало осигурен такъв във възведения период. Това обстоятелство е довело и до
начисляване на процесната сума, представляваща стойност на реално потребена ел. енергия
за отчетен период 17.06.2021г. - 10.02.2024г. След като е безспорно, че ищецът въз основа
на договор за наем от 29.10.2019г. е ползвател на ел. енергия върху присъединения обект, от
този момент за него възниква и задължението по заплащане на потребяваните услуги за ел.
енергия. Дължимите от потребителя суми се съобщават на потребителя чрез фактурата,
която следва да съдържа съответни реквизити, в това число и срок на плащане. Вземането на
ответника става ликвидно и изискуемо, считано от изтичане на определения във фактурата
срок за нейното плащане. В случая за процесния период е издадена фактура №
**********/25.03.2024г., с краен срок на плащане 08.04.2024г., за сумата от 15831,91лева.
Затова същата сума е дължима, с оглед на правилното й остойностявано, а искът е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на присъждане на разноски.
Искането е направено своевременно, представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се
претендират разноски за депозит за в.л. общо - 600лв., депозит за свидетел - 20лв. и адв.
възнаграждение от 4368лева, с вкл. ДДС. Направено е възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение. Същото определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адв. възнаграждения е в размер на 1825лева без ДДС или 2190лева
с ДДС. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, пр.активност на
пълномощника на ответното дружество и провеждането на две съдебни заседания по делото,
съдът намира, че възражението за прекомерност се явява основателно, като следва да бъде
определено такова в размер на 2190лева. Така в полза на ответника следва да се присъдят
разноски от общо 2810лева.
Водим от горното, съдът,
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Н. Ф.“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. В., ул.“К. П. В.“ № 5 против „Е. С.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. „В. В.” № 258, „В. Т.” иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 15831,91лева, представляваща
стойност на ел. енергия начислена за периода 17.06.2021г. - 10.02.2024г. за обект на
потребление, находящ се в гр. В., ул.“М.“ № 7, магазин 1, с абонатен № **** и клиентски №
****, за което вземане е издадена фактура № **********/25.03.2024г, на основание чл.124,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Ф.“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., ул.“К.
П. В.“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на „Е. С.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
В., бул. „В. В.” № 258, „В. Т.” сумата от 2810лева, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4