№ 19800
гр. София, 13.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110170895 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх. №141449/29.04.2024 адв. С. К. К., процесуален представител на К. К. Й.
иска изменение на решението в частта за разноските. С молбата се, сочи, че се е
претендирало адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата за исковото и
заповедното производство по 400 лева. Съдът е присъдил възнаграждение само в размер от
150 лева, като се иска да бъде присъдено и такова в същия размер за заповедното
производство.
Препис от молбата е изпратен за отговор на насрещната страна, като в дадения срок е
постъпил такъв от „ФИРМА‘ ЕАД, в който искането се оспорва като неоснователно.
Съдът намира исканията на молителя за частично основателни.
Производството по делото е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от АА - Изпълнителен директор срещу К. К. Й., ЕГН
**********, Д. К. Й., ЕГН ********** и С. Д. П., ЕГН **********, с която се иска съда да
приеме за установено, че ответниците дължат разделно на ищеца сумата в размер на 411,05
лева, от които 310,68 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 15.06.2023г.
до изплащане на вземането, 42,11 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021г. до
05.06.2023г., както и суми за дялово разпределение 48,29 лева - главница за периода от
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 15.06.2023г. до окончателното
изплащане на вземането, и 9,97 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 05.06.2023г.
Спрямо ответника К. К. Й. се претендират 1/6 от процесните суми, а именно: 51,78
лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва от 15.06.2023г. до изплащане на
вземането, 7,02 лева - мораторна лихва за забава от 15.08.2021г. до 05.06.2023г., както и
1
суми за дялово разпределение 8,05 лева - главница за периода от 01.05.2020г. до
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 15.06.2023г. до окончателното изплащане на
вземането, и 1,66 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 05.06.2023г.
С постановеното по делото решение исковете спрямо ответника К. К. Й. са изцяло
отхвърлени.
В мотивите на съдебния акт е посочено, че се следват разноски за отхвърлената част от
исковете-адвокатски хонорар, платим на адвоката по чл. 38 от ЗАдв в пълен размер от 150
лева, опреден от съда съобразно принципите на разумност, пропорционалност и
справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г.
на Съдът на ЕС.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В Решение от 28.07.2016г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания
и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в светлината на
правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява
принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни
разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо
поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от
съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки,
процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че
да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на „разумни“ съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим.” В Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C ‑427/16 и
C‑428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която,
от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
2
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения
член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Такъв е случаят когато съдът
определя адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.
В наС.щия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като на ответника-длъжник в заповедното
производство бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адв.
възнаграждение. При определяне на размера им съдът следва да съобрази наличните
обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и реално
извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото се е
развило в минимални рамки. Не без значение е обС.телството, че делото касае
потребителски спор по по т.н. масови дела на доставчик на топлинна енергия.
Извършените от пълномощника на страната процесуални действия и положените от
адвоката усИ. в процесния случай са именно: попълване на личните данни на длъжника във
възражение по образец без излагане на каквито и да е правни доводи и депозирането му в
съда в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, каквито са и обичайните действия за защита на страната в
заповедното производство при редовно попълнено заявление.
Процесуалното действие на адв. К. се изразява в попълване на утвърден образец от
министъра на правосъдието с Наредба № 6/2008 г., който се връчва на длъжника и съдържа
указания за попълването му. Това действие може да се приравни по сложност на посоченото
в чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004.
Както бе посочено с Решение по дело C 438/2022 г. Съдът на ЕС изрично прогласява,
че от Наредба № 1/2004 не е обвързваща националния съд. Принципно наС.щият съдебен
състав намира, че същата следва да бъде ориентир за добри практики и може да намери
приложение, но извън т.н. конвейерни дела.
В процесния случай при цена на исковете общо 68.51 лева прякото приложение по
аналогия на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 и присъждане на 200 лева за възражение в
заповедното производство би влязло в пряко нарушение с прогласените принципи на
разумност, пропорционалност и справедливост.
Съдът намира, че за възражение в заповедното производство в процесния случай
следва да се присъди сума в размер на 50 лева. Размерът от 50 лева е този, предвиден в
3
старата, редакция на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/2004 и с оглед посочената по-горе практика
съдът счита, именно до този размер в процесния случай, с оглед изключително ниската цена
на исковете следва да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство в
заповедното производство.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение №6639 от 12.04.2024 г. по гр.д. №70895/2023 г. на СРС, като
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на адв. С К. К., личен номер на
адвокат *******, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатски хонорар
в размер на 50 лева за ч.гр.д. № 33338/2023 г. на СРС
НаС.щото определение да се счита за неразделна част от ДОПЪЛВА Решение
№6639 от 12.04.2024 г. по гр.д. №70895/2023 г. на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4