№ 2149
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241100501967 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 21172/21.12.2023г. по гр. д. №35347/2023г. по описа на
СРС, 32-ри състав, са отхвърлени предявените от „Застрахователно дружество
Евроинс” АД, ЕИК *********, срещу „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********,
искове за признаване за установено, че ответното дружество дължи на ищеца
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№16381/2023г. на СРС, 32-ри състав, а именно: 299,24 лева, представляваща
главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
щета №**********/29.9.2021г., ведно със законна лихва за период от
29.03.2023г. до изплащане на вземането, както и 27,54 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.05.2022г. до 28.03.2023г.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца
„Застрахователно дружество Евроинс” АД, съдържаща съображения за
неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че по делото са
ангажирани доказателства относно наличието на влязло в сила
застрахователно покритие по клауза „Е+“- „Заместващ автомобил“, като се
подчертава, че макар покритият риск, предмет на тази клауза, да се съдържа в
1
отделен документ, същият е приложим наред с посочената в
застрахователната полица клауза „А“-„Пълно каско“. Посочва се, че от датата
на влизането си в сила клауза „Е+“ е неразделна част от Общите условия,
които от своя страна са неразделна част от всички, сключвани от този момент
нататък застрахователни договори. Поддържа се, че застрахователна премия в
размер на 2 131, 80 лева включва и премията за заместващ автомобил. Излагат
се подробни съображения относно включването на разходите за наем на
заместващ автомобил в дължимото от ответното дружество застрахователното
обезщетение. С оглед на изложеното се отправя искане до съда за отмяна
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат
изцяло уважени предявените претенциите.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
„ЗАД Армеец“ АД, в който се изразява становище за нейната неоснователност,
като се отправя молба за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на
неговата правилност съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.411 от КЗ. Посочената разпоредба
урежда право на застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка, да встъпи в правата на застрахования срещу
застрахователя на деликвента по застраховка "Гражданска отговорност", до
2
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направените за
неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от
доказване на правопораждащ фактически състав, включващ следните
елементи: - 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане,
сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в
резултат на ПТП автомобил, 2/ заплащане на застрахователното обезщетение
от ищеца-застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между
тях договор, 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл.45, ал.1 от
ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното
увреждане-деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието
вреди и вина, която по арг. от чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага, 4/ наличие на
валидно застрахователно правоотношение между деликвента и ответника по
застраховка "Гражданска отговорност".
Страните не спорят относно наличието на тези предпоставки, като
единственото неустановено по делото обстоятелство е дали сключеният
между ищеца „Застрахователно дружество Евроинс“ АД и собственика на
увредения автомобил „Мазда ЦХ 5“ с рег. №СВ****НВ договор за застраховка
съдържа уговорка за покриване на заплатената от дружеството сума в размер
на 299,24 лева за наем за заместващ автомобил, налице ли е пряка причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на застрахования при
ответника водач и понесените разходи за заместващ автомобил, съответно
дължи ли застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ тяхното възстановяване.
От приложената по делото Полица №00500100393329 по застраховка
„Каско на МПС“ се установява, че покритите рискове при увреда на процесния
автомобил „Мазда ЦХ 5“ с рег. № СВ****НВ са по клауза „А“- Пълно каско.
Представеният по делото Добавък №1 към застрахователна полица по
застраховка „Каско на МПС“ №00500100393329 за клауза „Е+“- „Заместващ
автомобил“ не съдържа подписите на сключилите я страни. Същевременно с
отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило наличието на
подобна договореност между страните, като въпреки предоставените с
изготвения от първоинстанционния съд доклад указания, ищецът не е
представил доказателства относно нейното уговаряне. Наведените във
въззивната жалба доводи, че прилагането на подобно покритие е в допълнение
на вече уговореното основно такова са принципно правилни, но неотносими
3
към въпроса дали страните са постигнали изрично съгласие за разширяване на
покритите рискове. Същевременно не се установява и твърдяното от
жалбоподателя обстоятелство, че уговорената в полицата застрахователна
премия включва и предоставянето на услугата за заместващ автомобил,
доколкото както бе вече посочено, видно от нейното съдържание, постигната
между страните договореност е относно клауза „А“- Пълно каско. От
изложеното следва, че при надлежно изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, и правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
първоинстанционният съд напълно законосъобразно е приел, че ищецът
/върху който лежи доказателствената тежест/ не е доказал по безспорен и
категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване /изключващо всякакво
съмнение/, че в действителното застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца по имуществена застраховка „Каско на МПС“, се включва
клауза за покриване разходите за наем на заместващ автомобил. В тази връзка
напълно обосновано решаващият орган е приел, че за ищеца не е
съществувало правно основание да плати на застрахованото увредено лице
обезщетение за направените разходи за заместващ автомобил, поради което
липсва и основание за ангажиране на регресната отговорност на ответното
дружество за тяхното възстановяване, съответно не е налице и забава за
тяхното плащане.
Доколкото изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има въззиваемата страна,
която претендира юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8
от ГПК съдът определя същото в размер на 100 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №21172/21.12.2023г. по гр. д.
№35347/2023г. по описа на СРС, 32-ри състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ЕИК *********,
4
да заплати на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 от
ГПК сумата от 100 лева, представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5