Решение по дело №1328/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на И. Ш. Е., [ЛНЧ], [държава], с посочен адрес: [населено място], [жк], ***, чрез адв. Г., против Решение № 3623/02.06.2025г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че изнесените по време на интервюто от И. Е. данни показват наличие на данни за преследване, както и заплаха за неговия живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В тази връзка е направено позоваване на писмено официално становище, подписано от архимандрит А. М. - Генерален патриаршески викарий на Патриаршията на Антиохия и целия изток за гръцките Мелкитски католици, който потвърждава ,че обстановката в Сирия е опасна, поради множеството отвличания, грабежи и убийства. В жалбата е посочено, че при това положение се съдържат категорични данни за опасност за здравето и живота на И. Е., поради това, че на първо място притежава бизнес и средни за страната възможности към които престъпни лица са проявили интерес. Изложено е още, че след падането на режима на Б. А., отвличанията на лица за получаване на откуп в Сирия са ежедневие, а опасността от преследване се извлича и от факта на християнската-католическа религиозност. Изтъква се, че седмица преди подаване на жалбата е бил извършен и самоубийствен атентат в източно-православна църква Св. И. в [населено място], който храм се намира в близост до жилището на жалбоподателя. Твърди се, че в случая са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Иска се отмяна на решението.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя, поддържа жалбата и посочва, че по безспорен и категоричен начин се установява, че спрямо жалбоподателя е имало действия, които биха могли да се характеризират като такива по преследване, както и са били подготвяни действия за неговото отвличане и получаването на откуп срещу последващо освобождаване. Претендира сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят сочи, че ако се прибере в Сирия ще го отвлекат и убият. Иска да живее в България, която е сигурна държава, няма расизъм и човекът е ценен.

Ответникът – П. на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в писмен отговор, чрез ст. юриск. Г., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.

За допустимостта:

Решението е връчено на жалбоподателя на 13.06.2025г., за което в самото решение е направено нарочно отбелязване (л. 22 гръб), а жалбата е подадена директно в Административен съд – Пловдив на 26.06.2025г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес от адресат на акта, поради което се явява допустима.

От фактическа страна е установено, следното:

С молба вх. № 479/17.03.2025г. до ДАБ, И. Ш. Е. [държава] е поискал закрила от Република България.

Жалбоподателят е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП35590 /17.03.2025 г. като И. Ш. Е., [държава], роден на [дата]. в Сирия, Дамаск, с постоянен адрес в Сирия, Дамаск, етническа принадлежност – арабин, религия – християнин, професия – златар, с основно образование, [семейно положение], с документ за самоличност – национален паспорт валиден до 01.03.2029г. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството на чужденеца: съпруга, две деца, майка, баща, двама братя и една сестра. На И. Ш. Е. е издадена регистрационна карта на чужденец.

На жалбоподателя са връчени на арабски език Указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Република България, както и Указания относно компетентен орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България, за което същият е положил подписа си на 17.03.2025г. Жалбоподателят е подписал и Декларация – съгласие и Информация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила.

С Покана рег.№ УП-35590/17.03.2025г., И. Ш. Е. е уведомен, чрез преводач, че с него ще бъде проведено интервю.

В писмо с рег. № М-5899/20.05.2025 г. (рег. № УП-35590/21.05.2025 г. в ДАБ при МС) от Държавна агенция "Национална сигурност" е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

В проведеното на 17.03.2025г. интервю И. Ш. Е. е заявил, че е роден в [населено място], обл. Дамаск, но адресът му е [населено място] и там е живял до напускането на страната му. Посочил е, че напуснал Сирия на 06.03.2025г. легално с шенгенска виза, като в Република България е влязъл със самолет на 07.03.2025г. Е.е декларирал, че има сключен религиозен и граждански брак преди 18 години и има две деца (на 16 и на 10 години), като съпругата му е [държава] и с децата му живее в Дамаск. Заявил е, че миналата година е бил в Гърция и Ватикана с шенгенска виза като турист. Е.е посочил, че е арабин и не е имал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група, не е арестуван и не е осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил е, че той и роднините му са християни – католици, като в Дамаск са влезнали много въоръжени хора и го карат да пази ислямските пости (забранено му е да пуши и да пие вода по време на тези пости). Посочва, че е имал кръст над вратата в къщата му и тези хора са го хвърлили. И. Ш. Е. е заявил, че не е имал проблеми с официалните власти в страната му, но го е страх за го него и децата му, защото религиозните ислямисти налагат техните виждания. Лицето е заявило, че не е участвал в религиозна организация, общност, секта, не е членувал в политическа партия, не е влизал във взаимоотношения с представители на групировки. Заявил е, че е отбил задължителната военна служба.

Като причини да напусне страната си Е.е посочил, че е от страх за бъдещето му и това за децата му, дошъл да разглежда църквите в България и когато станали събитията в Латакия между алелуитите и сунити, съвсем го е хванало страх за бъдещето му да не стане като между мюсюлмани и християни. Затова решил да не се прибира в Сирия и го е страх даже да не бъде отвлечен, тъй като в Сирия има отвличания и убийства, а той е златар и го е страх да не откраднат златото му. Изрично в интервюто И. Е. е посочил, че е нямало заплаха отправена лично към него и върху него не е оказвано насилие, но е възможно това да стане, като в неговия район има много кражби и отвличания на хора, за което се иска откуп.

По делото е приложено становище на интервюиращия орган, с предложение на чужденеца да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното в настоящото производство Решение № 3623/02.06.2025 г., Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на И. Ш. Е., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 13.06.2025 г. на чужденеца срещу подпис, който е запознат с текста на същото на език, който разбира, което е удостоверено с подпис на преводач. Ответният орган е приел, че за И. Ш. Е. не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ, като в изложената бежанска история на Е.няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова. Кандидатът е нямал лични проблеми с властите в своята родина, единствено изпитвал страх за децата си, да не бъдат принудени да сменят религията си. Не е получавал заплахи и не му е оказвано насилие. Той не е преследван в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Според ответния орган, спрямо Е.не е упражнявано физическо насилие и не е бил обект на репресии по причина религиозната му принадлежност на християнин-католик. За достоверни са прието изявленията на Еляс, че по време на мюсюлманските пости въоръжени мъже с маски го карали да спазва поста и хвърлили кръста над вратата в къщата му, но ответния орган е посочил, че няма нито едно целенасочено действие към него от страна на тези въоръжени мъже, от което да се заключи, че кандидатът за закрила е подложен на преследване с цел да бъде принуден да спазва мюсюлманските пости. Доколкото при интервюто Е.е посочил, че постоянно ходел на църква и децата му били кръстени, председателя на ДАБ направил извод, че Е.свободно е можел да изповядва религията в страната си и не е бил принуден да напусне Сирия заради религиозната си принадлежност, а го е направил доброволно и по собствено желание, като турист, с валидна Шенгенска туристическа виза, с която е посетил Гърция и Ватикана преди една година. В оспореното решение е посочено, че не е налице нито една от изброените форми на преследване по причини религия, посочени в Глава II, § 71 - 73 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Направено е позоваване на данни от информационна справка с вх. № МД-02-172 от 31.03.2025 г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС, според която новото сирийско ръководство обещава да защитава правата на малцинствата. Според ответния орган спрямо молителя не се установява да е имало посегателства, които да са релевантни на преследване по чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ.

На следващо място според ответния орган за И. Ш. Е. липсват предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Разгледана е възможността за прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт", но с оглед бежанската история на И. Ш. Е. е прието, че не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в страната му на произход, като ответния орган се е позовал на решението на СЕС по дело № С- 465/07, както и на справка с справка с вх. № МД-02-262 от 19.05.2025 г. на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС за актуалната обстановка в Сирия, според която в Сирия все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие.

Позовавайки се на пълзящата скала, посочена в т. 39 на решението на съда в Люксембург, ответния орган е приел, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Сирия следва да е изключително, каквото не е и не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Така с поред органа за Е.не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като липсват данни за отрицателни предпоставки по чл. 9, ал. 4 и 5 от ЗУБ.

В оспорения административен акт е посочено, че за кандидата липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не е заявил член на неговото семейство да има предоставена международна закрила в България и за него не са налице условията за хуманитарен статут по други хуманитарни причини (чл. 9, ал. 8 от ЗУБ), тъй като не се позовава на причини от хуманитарен характер.

В заключение в оспорения административен акт е посочено, че за кандидатът е неприложим принципа за забрана за връщане "non-refoulement" по чл.4 ал.3 от ЗУБ, като при евентуалното му завръщане в Сирия, където се намира неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот.

По делото са приложени справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ-МС относно С. А. Р. с вх. № МД-02-262 от 19.05.2025 г., вх. № МД-02-172 от 31.03.2025 г., справка относно Сирия актуална към 01.07.2025г., както и справка с Вх.№ МД- 02-396/18.07.2025 г.

От страна на жалбоподателя са представени: легализиран превод на писмо от архимандрит А. М. - Генерален патриаршески викарий на Патриаршията на Антиохия и целия изток за гръцките Мелкитски католици; легализиран превод на свидетелство за раждане и кръщение.

За сведение по делото са приети представените от жалбоподателя извадки от Гугъл мапс и снимки (в голям и малък формат).

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган - председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Решение е издадено в писмена форма и отговаря на изискванията за съдържание по чл.59 от АПК, като в него са изложени както фактически, така и правни основания за издаването му. Ответният орган подробно и поотделно е изложил съображения защо приема, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил бежанската история на жалбоподателя, така и обстановката в страната му на произход.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството пред административния орган чужденецът е запознат с правата, които има в производството, връчени са му писмени Указания относно реда за подаване на молба за статут, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в Република България, като текстът на указанията са преведени на чужденеца на разбираем от него език. В хода на административното производство с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него. Не се установява нарушение на чл.58, ал.9 от ЗУБ. Ответният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на И. Ш. Е. за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да е дадено преди произнасянето на органа и с което не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут при наличие на обстоятелствата за това. Административната преписка е попълнена и с достатъчно доказателства, въз основа на които органът е постановил решението си.

Административният акт е издаден в съответствие с чл.35 от АПК, след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай. Административният орган е спазил изискването на чл.73 от ЗУБ като последователно, обективно и обосновано е извършил преценка относно наличие на основания предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, като е изпълнил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, при произнасянето по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила.

Решението е постановено след обстоен анализ на бежанската история на лицето, като изведените правни изводи за липса на основания по чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, са обосновани, правилни и съответстват на събраните в хода на административното производство доказателства. При издаване на оспореното решение, административният орган е анализирал подробно и задълбочено бежанската история на чужденеца, както и справките на Дирекция „Международна дейност" на ДАБ относно Сирийска арабска република, с отчитане на общото положение в страната, актуалната политическа и икономическа обстановка.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може, или не желае да се ползва от закрилата на тази държава, или да се завърне в нея. По смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Изследвайки бежанската история на жалбоподателя и приобщените доказателства към административната преписка, съдът счита, че липсват предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. Правилни и обосновани са изводите на административния орган, че в бежанската история на чужденеца, не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в чл.8 от ЗУБ понятие „основателно опасение от преследване", нито се твърди спрямо И. Е. да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – Сирия. Както е посочено и в мотивите на оспореното решение от цялата бежанска история става ясно, че от жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Не се установява срещу него да са налице посегателства, чиято системност и мащабност достигат до границата на преследване.

Правилна е преценката на административния орган, че кандидатът за закрила не твърди, че е бил обект на репресии, нито се установяват дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично. В хода на интервюто чужденецът изрично е посочил, че не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група, както и че не е участва в религиозна организация, общност, секта, не е членувал в политическа партия и не е влизал във взаимоотношения с групировки.

Мотивът, който кандидатът за закрила изтъква в интервюто за напускането на Сирия е от страх за бъдещето му и това за децата му, дошъл да разглежда църквите в България и когато станали събитията в Латакия между алелуитите и сунити, съвсем го е хванало страх за бъдещето му да не стане като между мюсюлмани и християни. По отношение на твърденията на жалбоподателя, че е християнин – католик и че ако се прибере в Сирия ще го отвлекат и убият по делото бе изискана и представена справка от дирекция "Международна дейност" на ДАБ-МС относно Сирия с вх.№ МД - 02-396/18.07.2025 г. Според справката центърът "Хармун" е съобщил за увеличение на свързаните със сигурността инциденти през м.април 2025 г., сред които отвличания или въоръжени нападения в и около провинция Дамаск. Сирийската обсерватория за човешки права (SOHR) също съобщила за инциденти, изразяващи се в отвличане на цивилни лица в столицата. От друга страна обаче се съобщава, че силите за сигурност са реагирали с установяване на контролно-пропускателни пунктове, акции и други целенасочени интервенции. В справката е изложено, че в общодостъпните източници не е открита информация относно наличие на данни за убити заложници на територията на [населено място].

Според представения с жалбата легализиран превод на писмо от архимандрит А. М. - Генерален патриаршески викарий на Патриаршията на Антиохия и целия изток за гръцките Мелкитски католици, бизнес партньорът на И. Ш. Е. е бил отвлечен и освободен срещу откуп, като по време на отвличането партньорът му е бил разпитван за г-н И.. След като разследвал случая, патриаршеският викарий в Дамаск посъветвал съпругата на г-н И. да напусне Дамаск и да се върне в селото си М. С. в защита на себе си и децата си. По делото обаче няма данни, а и от страна на жалбоподателя не се твърди жена му и децата му да са напуснали [населено място], така както са посъветвани от патриаршески викарий. Напротив в първото проведено по делото съдебно заседание И. Е. посочи, че семейството му живее в Дамаск.

В справката за Сирия от 18.07.2025г. е посочено, че през март 2025 г. Международната кризисна група отбелязва, че новосъздадените Общи служби за сигурност успяват бързо да установят контрол върху Дамаск и върху някои други територии на Сирия. В тези райони новата администрация успешно възстановява доверието и поддържа обществения ред, допринасяйки по този начин за зараждащото се чувство за сигурност, което според съобщенията мотивира до един милион разселени сирийци да се върнат по домовете си. В друг доклад, оценяващ условията за завръщане, Международната организация по миграция (МОМ) също отбелязва, че към момента на оценката провинция Дамаск е една от провинциите, постигнали "частично благоприятни" условия (оценка 3,2 по скала от 0 до 5) за завръщане и реинтеграция на вътрешно разселени лица. Според два източника, интервюирани от Датската бежанска служба през май 2025 г., Дамаск остава най-стабилният район в Сирия, с като цяло сигурна среда, намаляване на арестите на контролно-пропускателни пунктове и забележим спад на инцидентите със сигурността. Съгласно информация от Центъра за правосъдие и отчетност в Сирия, в Дамаск има добро ниво на сигурност, а силите за сигурност разполагат със силно присъствие в града. Според данни от бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) с дата 11 юли 2025 г. Алепо остава най-честата дестинация за връщане на сирийци, следвана от Идлиб, Дамаск и Хама.

Ответния орган е обсъдил подробно твърденията на Е.в проведеното интервю, като ги приел за достоверни, че по време на мюсюлманските пости въоръжени мъже с маски го карали да спазва поста и хвърлили кръста над вратата в къщата му и правилно е отчел, че няма нито едно целенасочено действие към него от страна на тези въоръжени мъже, от което да се заключи, че кандидатът за закрила е подложен на преследване с цел да бъде принуден да спазва мюсюлманските пости. Видно от данните в проведеното интервю, Е.не е бил принуден да напусне Сирия заради религиозната си принадлежност, а го е направил доброволно и по собствено желание, като турист, с валидна Шенгенска туристическа виза, с която е посетил Гърция и Ватикана преди една година.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени и твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 от ЗУБ.

Не са налице и условията за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.8 от ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците, като тази законова хипотеза представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход (така Решение № 4218 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1466/2021 г., Решение № 8973 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14546/2019 г., Решение № 3543 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7982/2014 г.). В конкретния случай такива други причини от хуманитарен характер не се изтъкват.

На следващо място ответният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като "тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт". Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, въз основа на обективираната в справките на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, информация относно Сирия, като правилно е приел, че в Сирия все още има ситуации на несигурност, но независимо от наличието на инциденти, ситуацията със сигурността е стабилна и не може да се говори за наличие на безогледно насилие.

Вярно е, че политическата и икономическа обстановка в Сирия търпи развити е и се променя, като в тази връзка по делото са представени нови справки от Дирекция "Международна дейност" ДАБ при МС – една актуална към 01.07.2025г. и цитираната по-горе с вх.№ МД - 02-396/18.07.2025 г.

От приетите и неоспорени справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС представени от ответника се установява, че на 27 ноември 2024 г. ислямистката групировка "Хаят Тахрир ал Шам" (HTS), чийто контрол преди това е ограничен до части от провинциите Алепо (Халеб) и Идлиб, започва голяма офанзива в Северозападна Сирия, в сътрудничество със съюзни бунтовнически фракции. Първоначално бунтовниците превземат Алепо (Халеб), втория по големина град в страната, на 5 декември пада [населено място], а два дни по-късно е превзет и третият по големина град в Сирия, Хомс. На 8 декември 2024 г. бунтовниците, водени от НTS, навлизат в Дамаск, а същия ден президентът Б. А. напуска страната.

Според справките, считано от 8 декември 2024 г., около 628 029 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни страни. С това общият брой на сирийските граждани, завърнали се в Сирия от началото на 2024 г., става 988 869 души, като тази цифра е изчислена въз основа на триангулация на данни от Сирия, Турция, Ливан, Йордания, Ирак, Египет и други държави. По отношение на вътрешното разселване, според последните данни на Работната група за вътрешно разселени лица, към 26 юни 2025 г. (считано от 8 декември 2024 г.) 1 513 861 вътрешно разселени лица (ВРЛ) са се завърнали по домовете си. Вярно е, че според справката актуална към 01.07.2025г. (л.59 гръб) на 22 юни 2025 г. терористично нападение срещу църквата "Мар Елиас (И.)" в [населено място] (за която жалбоподателят представи извадки от Гугъл мапс, че е на 5 минути пешеходно разстояние от дома му) води до жертви сред цивилното население, а през отчетната седмица 18-26 юни Южна Сирия става свидетел на рязка ескалация на израелска военна активност. В приложените по делото справки обаче няма данни за наличие на повсевместен въоръжен конфликт и не може да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие породено от въоръжения конфликт. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. А отделно от това и в проведеното интервю и в първото по делото съдебно заседание И. Е. посочва, че семейството му продължава да живеят в [населено място].

Съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС, Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Приетите по делото справки са издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представляват официални свидетелстващи документи и се ползват с материална доказателствена сила.

От данните в приетите в хода на съдебното производство справки от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ при МС се установява, че в периода 18-26 юни 2025 г. ВКБООН предоставя транспортна помощ на 321 семейства (699 души), завърнали се в Сирия през ключови гранично-пропускателни пунктове, включително "Б. Х.", "Б. С." и "д.". ВКБООН и партньорите предоставят комплекти с основни хуманитарни материали на 3101 семейства (16 099 души), по-голямата част от които, или 15 238 души са новопристигнали бежанци и завърнали се вътрешно разселени лица. В допълнение, през седмицата 18-26 юни 2025 г. 998 семейства (4184 души) получават парична помощ за завръщане и реинтеграция, с което общият брой на семействата, получили подобна помощ към 24 юни, достига 1737 семейства (7194 души). Между 18 и 24 юни 2025 г. ВКБООН продължава да улеснява доброволното, безопасно и достойно завръщане на сирийски граждани в техните родни райони, предоставяйки транспортна помощ на ключови гранично-пропускателни пунктове, включително "Б. Х.", "Б. С." и "д.". През този период 321 семейства, съставляващи 699 души се възползват от тази подкрепа, а ВКБООН осигурява ефективна координация на границите, наблюдава отблизо процеса на връщане и събира важни данни, за да позволи своевременно проследяване чрез услуги, базирани в общността. Чрез широкообхватните си усилия за мониторинг на закрилата, през периода 18-26 юни ВКБООН достига 259 домакинства, с което общият брой на домакинствата, успешно попълнили въпросниците, става 25 941. В допълнение, на територията на Сирия са проведени над 1984 интервюта, предоставящи ключова информация. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Що се отнася до доводите на адв. Г. за военните действия извършени от Израел спрямо сирийски територии, в действителност в редица медии се съобщава за военна намеса в Сирия от страна на Израел, но не са налице информация или данни, които да сочат, че цел на тази военна намеса е мирното население на Сирия. От журналистически материали става ясно, че според съобщение на посланика на САЩ в Турция Т. Б. от 18.07.2025г., Израел и Сирия са постигнали споразумение за прекратяване на огъня (С. Е., БТВ, НОВА и др.).

Не са налице основанията за прилагане на принципа "забрана за връщане", заложен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и отразен в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение.

В настоящия случай органът е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.75, ал.2 от ЗУБ при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход и правилно е преценил, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Поради изложеното, съдът приема, че обжалваното решение е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран от горното, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Ш. Е., [ЛНЧ], [държава], с посочен адрес: [населено място], [жк], ***, против Решение № 3623/02.06.2025г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.