Решение по дело №3497/2008 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1238
Дата: 21 февруари 2013 г.
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20081100103497
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

Гр.С., 21.02.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, Гражданско отделение, І-20 състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и дванадесета година в състав :

                                       

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

При секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3497/2008 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. *** ЗС, както и инцидентен установителен иск по чл. 212 вр. 124, ал. 4 ГПК.

С исковата си молба от 03.09.2008 г. ищците В.А.М., И.А.А. и А.-А.А.А. са предявили срещу Н.К.М. и Д.Х.П. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.*** от ЗС и са направили искане по чл.5**, ал.2 от ГПК.

                 Същите в исковата си молба твърдят, че са наследници по закон на А.И.А., починал на 12.01.1990 г. в гр.М.,  У.. Наследодателят им бил придобил, преди одържавяването в Б., следните три имота, намиращи се в гр.С., кв.”Б.”: три на брой ниви с посочени в исковата молба площ и съседи, находящи се в местността „Ш. (Ш.)”, придобити с: 1. нот.акт № 83, том VІІ, рег.№1632, дело №1553/05.07.1935 г. на І-ви нотариус при СОблС, Записка за вписване №195, том 7/05.07.1935 г. на ІІІ Нотариус при СОкрС, 2. нот.акт № 84, том VІІ, рег.№1633, дело №1554/05.07.1935 г. на І нотариус при СОблС и записка за вписване №196, том 7/05.07.1935 г. при ІІІ нотариус при СОкр.С и 3. нот.акт № 57, том 32, рег.№ 6442, дело №2101/25.06.1936 г. на ІІІ нотариус при СОкрС. Твърди се, че тези три ниви, собственост на техния наследодател, с обща площ по нотариални актове от 7 760 кв.м., обединени като един имот, са одържавени през 1949 г. с ПМС № 82/06.04.1949 г. по преписка № 886 „б”/1948 г. на VІ-ти район (сега СО - район „В.”), завзет с АДС по ЗОЕГПНС № 4726 (стар №5905) от 22.09.1949 г. с пореден № 834 (нов №880) по актовата книга на VІ-ти район, пореден № **90 по актовата книга на СГНС и Министерство на финансите, дело № 2787. Твърдят, че за този имот ищците и неговия наследодател не са обезщетени. Сочи се, че от представените комбинирани скици и удостоверение за идентичност № ГР-92-00-155/01.04.2008 г., издадено от СО –ДАГ се установява, че така одържавения имот, към датата на одържавяването е попадал в кв.9, в одобрения със Заповед №11970/26.10.1942 г. регулационен и кадастрален на местността „Панорамния път К.-Б. (между Б.Г. и река П.)”, околия Софийска и е представлявал два урегулирани поземлени имота, с обща площ от 7 590 кв.м. Сочи се, че от същите скици и удостоверения се установява, че така индивидуализираните парцели като УПИ І-9, с площ от 4 136 кв.м. и УПИ ІІ-9, с площ от 3 434 кв.м. са идентични по сега действащия план на гр.С.,*** път-Специални нужди-Б.П.” в нов кв.10, с обща площ от 7 587 кв.м., а именно УПИ І, отреден за нужди на МВР, за културен дом и ресторант, с площ от 5 879 кв.м. и УПИ ІІ-2, с площ от 995 кв.м., като остатъка от двата парцела, попада в четирите улици обграждащи квартала и той е с площ от 713 кв.м. В така обединения имот няма реализирано строителство и същият е останал непроменен от деня на одържавяването си до момента на предявяване на исковата молба. Сочат, че в тяхна полза са се осъществили предпоставките визирани в разпоредбата на чл.1, ал.1, чл.2, ал.3 и чл.3, ал.1 от ЗВСОНИ за възстановяване на собствеността по силата на закона на ищците, в качеството им на наследници на А.А.. Така описания имот заявили за възстановяване със заявление № РД-97-00-4880/12.11.1998 г. Със Заповед № РД -22-034/18.04.2008 г. областния управител на С. *** да уважи искането на ищците за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост.

Сочи се, че УПИ ІІ-2 бил обособен преди 1997 г. – след влизане в сила ЗВСОНИ, като за този имот е налице спор за материално право с ответника Н.К.М.. Възстановяването и нанасянето на имота било реализирано без тяхно знание. Излагат се твърдения, че със Заповед № РД-15-018/13.12.1996 г. областния управител на Област С. е отписал от актовите книги за държавна собственост АДС №2566/15.07.1952 г. в полза на Д.С.Ц. имот, находящ се в гр.С.,***, VІ част, местността „Б.П.” (Под виро) с площ от 2 000 кв.м. Впоследствие след пет поредни сделки ответникът Н.К.М. придобил собствеността върху вече урегулирано дворно място, с площ от 956 кв.м., съставляващо парцел ІІ-2, кв.10 по плана на С.,***.з.П.П.-Специални нужди-Б.П.”. Сочат, че тъй като Цонева не била станала собственик на имот УПИ ІІ-2, кв.10, то и останалите собственици не са придобили права върху този имот.

Ищците сочат, че по отношение на предявения иск за УПИ І същият е насочен срещу ответниците Н.М. и Д.П., които придобили имота с нот.акт №127, том І, дело №117/2008 г. на нотариус Н. Г.. Въпреки наличието на документ за собственост ответниците не били придобили собствеността върху имота, тъй като техните праводатели не са собственици на имота. Твърди се, че ответниците владеят процесните имоти без правно основание.

Ищците искат съда да признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици на целия одържавен от наследодателят им имот, а именно одържавения имот с АДС № 834/22.09.1949, представляващ бивша нива, в землището на с.Б., Софийско, честността „Ш. /Ш./”, с площ от 7 935 кв.м., съставляваща по действащия към датата на отнемането регулационен план УПИ І-9, с площ от 4 136 кв.м. и УПИ ІІ-9, с площ от 3 434 кв.м., а по сега действащия план част от него представляващ УПИ І, отреден за културен дом и ресторант, с площ от около 5 879 кв.м., а с площ по нот.акт на ответниците 6 560 кв.м., който е съставен от имоти с пл.№№ 680, 681, 710, 711 и имот без пл.номер, в кв.10 по действащия план на кв.”Б.”, местност „П.П.-Специални нужди-Б.П.” и УПИ ІІ-2, с площ от 995 кв.м., а по нот.акт на ответника с площ от 956 кв.м., от кв.10 по действащия план на кв.Б., местност „П.П.-Специални нужди-Б.П.” и да осъди ответника Н.М. да предаде на ищците собствеността и владението върху частта от имота, представляващ по сега действащия план УПИ ІІ-2 с площ от 995 кв.м. Искат съда да осъди ответниците Н.М. и Д.П. да предадат собствеността и владението върху част от собствения им имот, който по сега действащия план представлява УПИ І, отреден за културен дом и ресторант с площ от 5 879 кв.м.

Молят съда да отмени на осн. чл.5**, ал.2 от ГПК следните издадени в охранителни нотариални производства нотариални актове, а именно: 1. нот.акт №**, том 103, дело 30098/31.07.1997 г.; 2. нот.акт №135, том 11, дело №2733/08.04.1998 г.и 3. нот.акт №127, том І, дело №117/2008 г.

     С молба от 08.10.2008 г. ищците, чрез процесуалните си представители адв.А.П. и адв.С.Х., са предявили инцидентен установителен иск  с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК, като искат съда да признае за установено спрямо всички ответници, че нот.акт №21, том 89/1975 г. на І Нотариус при СРС, с който В. К.Д. е признат за собственик  на парцел І-9, с площ от 4 500 кв.м., и северозападната част на ½ реална част от парцел ІІ-9, с площ от около 2 200 кв.м., находящи се в гр.С., кв.Б., кв.15, по регулационния план на местност „П.П.” е неистински (неавтентичен и неверен) документ. Инцидентният установителен иск е приет за разглеждане с определение на съда от 20.05.2010 г. (л. 749)

                 Със същата молба ищците са направили изменение на предявения от същите иск с правно основание чл.*** от ЗС, касаещ собствеността и владението на имот УПИ І, като са поискали той да бъде насочен срещу приобретателя по сделка, обективирана в нотариален акт №183, том 150/2008 г. на СВ при АВ от 05.08.2008 г. посредством която ответниците М. и П. са прехвърлили чрез договор за продажба на И.П.С., правото на собственост върху реална част от УПИ І, кв.10, индивидуализирана, като имот с проектен пл.№813 с площ от 1 332 кв.м., а именно И.П.С..

В същата молба се сочи, че на 05.09.2008 г. с нот.акт №184, том 159/2008 г. на СВ при АВ С., отв.П. прехвърлила на отв.М., чрез договор за покупко-продажба, правото на собственост върху притежаваната от нея по силата на предходен нотариален акт ½ ид.ч. от реална част от УПИ І, индивидуализирана  като имот с проектен №814, с площ от 500 кв. м. или по отношение на така извършената сделка иска по чл.*** от ЗС следва да бъде насочен срещу отв.М., относно частта съставляваща имот №814.

С молбата от 08.10.2008 г. ищците са предявили иск с  правно основание чл.*** от ЗС срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, евентуално съединен с предявените вече с исковата молба искове. Искат съда да признае за установен по отношение на държавата, че са собственици на целия бивш одържавен имот, съответно и евентуално част от него, която се установи, че се владее от държавата. Обосновава интереса си от предявяване на иска с отказа на областния управител да отпише от актовите книги за държавна собственост процесния имот, както и да го предаде на ищците, включително и с липсата на каквито и да било отписване и предаване на имота на трети лица. От горното ищците правят извода, че държавата оспорва собствеността върху процесните имоти. С определение №3 от 14.11.2008 г. съда е конституирал в качеството на ответник И.П.С. по предявения от ищците иск срещу него с правно основание чл.*** от ЗС, а именно съда да признае по отношение на същия, че ищците са собственици на реална част от УПИ І, с проектен пл.№813, с площ от 1332 кв.м., при граници на частта: изток - стар имот с пр.пл.№814, юг – имот с пр. пл.№816, север и запад – улици, предмет на нот.акт №183, том 159/2008 г. на СВ при АВ и да го осъди да им предаде същия. Като ответник е конституирана и Държавата по иск с правно основание чл. *** ЗС относно всички процесни имоти, евентуално съединен с ревандикационните искове срещу физическите лица-ответници.

 В срока по чл.131 от ГПК ответниците Д.Х.П., Н.М. и И.П.С. са депозирали идентични отговори на исковата молба, в които сочат, че имотите претендирани от ищците и представляващи три на брой ниви не са идентични с притежаваните от същата имоти. Твърдят, че не са налице предпоставките на ЗВСОНИ за възстановяване на сочените имоти на ищците.

В срока за отговор  по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Областния управител на Област С., упълномощен от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който се оспорват изцяло предявените искове. Счита, че не са налице предпоставките на ЗВОСОНИ за възстановяване по закон на сочените в исковата молба недвижими имоти на ищците. Оспорва се идентичността на така претендираните имоти. Оспорва активната легитимация на ищците, като твърди, че същите не са наследници на  А. А.Д..

 С молба от 11.05.2009 г. ревандикационният иск срещу Държавата е изменен в положителен установителен иск чл. 124, ал. 1 ГПК. Изменението е допуснато от съда с Определение от 18.02.2010 г.

 

С молба от 02.11.2009 г. търговско дружество  „БМ Г.Е.” ЕООД на осн. чл.218 във вр. с чл.226, ал.2 от ГПК е поискало да встъпи в процеса като помагач на страната на Държавата. Сочи се, че търговското дружество има интерес да встъпи в производството, тъй като по силата на Договор за замяна на недвижими имоти – частна държавна собственост с недвижими имоти, собственост на юридическото лице, сключен по реда на ЗДС от 27.02.2009 г., изх.№ РД-004-06-002 от 27.02.2009 г. дружеството е придобило правото на собственост върху следните недвижими имоти: УПИ ІІ-2, с площ по графични данни от 986 кв.м., с местонахождение на имота: гр.С.,*** път-Специални нужди-Б.П.”, кв.10, по плана на гр.С., утвърден със Заповеди №№ 452/1962 г. г., РД-09-50-6**/27.11.1997 г., РД -50-311/27.11.2000 г., при граници север – ул. о.т. и о.т.46, изток ПИ №690, юг – УПИ –І и запад УПИІ и реална част от УПИ І с площ при графични данни от 5 464 кв.м., при площ на цялото УПИ І от 6 008 кв.м., с местоположение: гр.С.,*** път – Специални нужди- Б.П.”, кв.10 по плана гр.С. при описаните в молбата граници. С оглед обстоятелството, че правото на собственост върху описаните недвижими имоти е било предмет на висящо пред СГС гр.д.№ 3497/2008 г., към датата на придобИ.ето му от търговското дружество и предвид разпоредбата на чл.226, ал.3 от ГПК за дружеството се сочи, че е налице правен интерес от встъпването му в производството в качеството на трето лице помагач на страната на Държавата. С определение от 18.02.2010 г. „БМ Г.И.” ЕООД е конституирано в качеството на трето лице помагач на страната на Държавата.

С молба от 03.12.2009 г. ищците са уточнили исковете си, като са описали претендираните имоти съобразно действащия към датата на молбата ПУП за тези имоти и изрично са заявили срещу кой ответник какъв иск предявяват и за кой имот.

С писмена молба в съдебно заседание от 19.06.2012 г. ищците са поискали да бъде допуснато изменение (уточнение) на петитума на предявените искове по отношение описанието на имотите, съобразно одобрената кадастрална карта на района, в който се намират процесните имоти, одобрена със Заповед на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър № РД-18-68/02.12.2010 г. и това изменение е допуснато в съдебно заседание на 26.11.2012 г.

След всички направени и допуснати изменения на предявенитепо гр.д. № 3497/2008 г. на СГС, І-20 състав искове, висящи в настоящото производство са следните искове:

 

I. Инцидентен установителен иск, с правно основание чл.212, във връзка с чл.124, ал.4 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците Н.К.М. с ЕГН **********,***, Д.Х.П. с ЕГН ********** *** и И.П.С. с ЕГН **********,***, че нот.акт № 21, том 89/1975 г. на I Нотариус при СРС, с който В. К.Д. е признат за собственик на парцел І-9, с площ от около 4500 кв.м., и северозападната 1/2 реална част от парцел П-9, с площ от около 2200 кв.м., находящи се в гр.С.-Б., кв.15, по регулационния план на местност „П.П.", е неистински (неавтентичен и неверен) документ.

II. Ревандикационен иск, с правно основание чл.*** ЗС, във връзка с чл.1, ал.1 и чл.З, ал.1 от ЗВСОНИ, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Н.К.М. с ЕГН-**********, с пост.адрес: гр.С., ж.к.Г. Д., бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, че ищците В.А.М. с ЕЕН-**********, И.А.А. с ЕГН-********** и А.-А.А.А. с ЕГН **********, са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.1936.815, целият с площ от 996 кв.м., с адрес: гр.С.,*** Ч., с номер по предходен план: 815, кв.10, парцел II, при граници: имот с идентификатор № 68134.1936.813, имот с идентификатор № 68134.1936.1223, имот с идентификатор № 68134.1936.1197 и имот с идентификатор № 68134.1936.814, КАКТО И ДА бъде осъден Н.К.М. с ЕГН-**********, гр.С., ж.к.Г. Д., бл.**, вх.Б, ет.З, ап.**, ДА ПРЕДАДЕ на ищците В.А.М. с ЕГН-**********, И.А.А. с ЕГН-********** и А.-А.А.А. с ЕГН-**********, ВЛАДЕНИЕТО върху този имот.

ІІІ. Ревандикационен иск, с правно основание чл.*** ЗС, във връзка с чл.1, ал.1 и чл.З, ал.1 от ЗВСОНИ, с който да бъде признато за установено по отношение на Н.К.М. с ЕГН-**********, гр.С., ж.к.Г. Д., бл.**, вх.Б, ет.З, ап.**, че ищците В.А.М. с ЕГН-**********, И.А.А. с ЕГН-********** и А.-А.А.А. с ЕГН-**********, са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.1936.814, целият с площ от 499 кв.м., с адрес: гр.С.,*** Ч., с номер по предходен план: 814, кв.10, парцел I, при граници: имот с идентификатор № 68134.1936.1156, имот с идентификатор № 68134.1936.813, имот с идентификатор № 68134.1936.815 и имот с идентификатор № 68134.1936.1197, както и да бъде осъден Н.К.М. с ЕГН-**********, гр.С., ж.к.Г. Д., бл.**, вх.Б, ет.З, ап.**, ДА ПРЕДАДЕ на ищците В.А.М. с ЕГН-**********, И.А.А. с ЕГН-********** и А.-А.А.А. с ЕГН-**********, ВЛАДЕНИЕТО върху този имот.

ІV. Ревандикационен иск, с правно основание чл.*** ЗС, във връзка с чл.1, ал.1 и чл.З, ал.1 от ЗВСОНИ, с който се иска да бъде признато з аустановено по отношение на И.П.С. с ЕГН-**********,***, че ищците В.А.М. с ЕГН-**********, И.А.А. с ЕГН-********** и А.-А.А.А. с ЕГН-**********, са собственици на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 1 155 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.1936.1156, целият с площ от 1333 кв.м., с адрес: гр.С.,*** Ч., с номер по предходен план: 813, кв.Ю, парцел I, при граници на целия имот: имот с идентификатор № 68134.1936.1199, имот с идентификатор № 68134.1936.813, имот с идентификатор № 68134.1936.814 и имот с идентификатор № 68134.1936.1197, както и да бъде осъден И.П.С. с ЕГН-**********, гр.С., ж.к.С. Т., бл.***, вх.*, ет.*, ап.***, ДА ПРЕДАДЕ на ищците В.А.М. е ЕГН-**********, И.А.А. с ЕГН-********** и А.-А.А.А. с ЕГН-**********, ВЛАДЕНИЕТО върху този имот.

V. Ревандикационен иск, с правно основание чл.*** ЗС, във връзка с чл.1, ал.1 и чл.З, ал.1 от ЗВСОНИ, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Н.К.М. с ЕГН-**********,    гр.С., ж.к.Г. Д., бл.**,  вх.Б,  ет.*, ап.** и Д.Х.П. с  ЕГН-**********,  гр.С., ж.к.Н., бл.***, вх.Б, ет.5, ап.**, че ищците В.А.М. с ЕГН-**********, И.А.А. с ЕГН-********** и А.-А.А.А. с ЕГН-**********, са собственици на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 3 490 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.1936.813, целият с площ от 3 631 кв.м., с адрес: гр.С., район В., с номер по предходен план: 813, кв.10, парцел I, при граници на целия имот: имот с идентификатор № 68134.1936.1202, имот с идентификатор № 68134.1936.1203, имот с идентификатор № 68134.1936.1219, имот с идентификатор № 68134.1936.1223, имот с идентификатор № 68134.1936.815, имот с идентификатор № 68134.1936.814, имот с идентификатор № 68134.1936.1156 и имот с идентификатор № 68134.1936.1199, както и да бъде осъден Н.К.М. с ЕГН-**********, с пост.адрес: гр.С., ж.к.Г. Д., бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и Д.Х.П. с ЕГН-**********, гр.С., ж.к.Н., бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, ДА ПРЕДАДАТ на ищците В.А.М. с ЕГН-**********, И.А.А. с ЕГН-********** и А.-А.А.А. с ЕГН-**********, ВЛАДЕНИЕТО върху този имот.

VІ. Положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.1, ал.1 и чл.З, ал.1 от ЗВСОНИ,  с който се иска да бъде признато  за установено спрямо Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр.С.,***-19, че ищците В.А.М. с ЕГН-**********, И.А.А. с ЕГН-********** и А.-А.А.А. с ЕГН-**********, са собственици на стар ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 7 107 кв.м., находящ се в гр.С., СО - район В., кв.Б., съставляващ ПИ с пл. № 9, кв.15 по кадастралния и регулациянен план на гр.С.,*** път К. - Б. (между Б.Г. и река П.", одобрен със Заповед № 11970/26.10.1942 г., при граници: дере, улица, улица и ПИ с пл. № 10, който по действащия регулационен план е идентичен със следните реални части от ПИ и УПИ:

1. Реална част от УПИ I, с площ на частта от 5 495 кв.м., целия с площ от 6000 кв.м., попадащ в кв.10 по действащия регулационен план на кв.Б., местност "П.П. - Специални нужди - Б.П.", одобрен със Заповед № 452/09.11.1962 г., Заповед № РД-09-50-6**/27.11.1997 г., при граници на реалната част: от север - ул.В. Ч. (улица с о.т.45В) и УПИ ІІ-2, от изток - УПИ ІІ-2, ПИ 690 и ПИ 681, от юг - ул.С.П. (улица с о.т. 36, о.т. ** и о.т.38), от запад - ул.П.В. (улица с о.т. 43, о.т. 43А, о.т. 44 и о.т. 44Б), и при граници на цялото УПИ: от север - ул.В. Ч. (улица с о.т. 45В, о.т. 46) и УПИ ІІ-2, от изток - улица с о.т. 38 и о.т. 46, и УПИ ІІ-2, от юг - ул.С.П. (улица с о.т. 36, о.т. ** и о.т. 38), от запад - ул.П.В. (улица с о.т. 43, о.т. 43А, о.т. 44, о.т. 44Б) и УПИ ІІ-2, която реална част е предмет на АДС № 06990/17.02.2009 г. на РБ, МРРБ, Област С.-***, вписан под № 7, том 13/19.02.2009 г. и Договор за замяна от 27.02.2009 г., вписан .под № 123, том 18/05.03.2009 г.

2. УПИ ІІ-2, с площ от 995,33 кв.м., попадащ в кв.10 по действащия
регулационен план на кв.Б., местност "П.П. - Специални нужди „Б.П.", одобрен със Заповед № 452/09.11.1962 г. и Заповед № РД-09-50-6**/27.11.1997 г., при граници: север - ул.В. Ч. (от о.т.45В до о.т. 46), изток - ПИ пл. № 690; юг - УПИ
I; запад – УПИ I, която реална част е предмет на АДС № 06993/17.02.2009 г. на РБ, МРРБ, Област С.-***, вписан под № 10, том 13/19.02.2009 г. и Договор за замяна от 27.02.2009 г., вписан под № 123, том 18/05.03.2009 г.

3. Реална част от ПИ № 690, с площ на частта от 565.76 кв.м. и площ на целия имот от 575.69 кв.м., попадащ в кв.9 и 10 по действащия регулационен план на кв.Б., местност "П.П. - Специални нужди - Б.П.", одобрен със Заповед № 452/09.11.1962 г. и Заповед № РД-09-50-6**/27.11.1997 г., при граници на реалната част: от запад - УПИ ІІ-2, от север - ул.В. Ч. (от о.т.45В до о.т. 46), от изток - УПИ ІІІ-3, от юг - ПИ 681, при граници на целия ПИ: север - ул.В. Ч. (между о.т.45В и о.т. 46), от запад - УПИ ІІ-2 от кв.10, от изток и юг - ПИ 681 от кв.9 и 10, предмет на АДС № 06535/14.02.2008 г. на РБ, МРРБ, Област С.-***, невписан, и който поземлен имот по одобрената Кадастрална карта със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп.директор на АГКК, е идентичен със следните имоти по действащата кадастрална карта, а именно:

3.1. Реална част с площ от 1 155 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.1936.1156, целият с площ от 1333 кв.м., с адрес: гр.С.,*** Ч., с номер по предходен план: 813, кв.10, парцел I, при граници на целия имот: имот с идентификатор № 68134.1936.1199, имот с идентификатор № 68134.1936.813, имот с идентификатор № 68134.1936.814 и имот с идентификатор № 68134.1936.1197,

3.2. Реална част с площ от 3 490 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.1936.813, целият с площ от 3 631 кв.м., с адрес: гр.С., район В., с номер по предходен план: 813, кв.10, парцел I, при граници на целия имот: имот с идентификатор № 68134.1936.1202, имот с идентификатор № 68134.1936.1203, имот с идентификатор № 68134.1936.1219, имот с идентификатор № 68134.1936.1223, имот с идентификатор № 68134.1936.815, имот с идентификатор № 68134.1936.814, имот с идентификатор № 68134.1936.1156 и имот с идентификатор № 68134.1936.1199,

3.3. Поземлен имот с идентификатор № 68134.1936.814, целият с площ от 499 кв.м., с адрес: гр.С.,*** Ч., с номер по предходен план: 814, кв.10, парцел I, при граници: имот с идентификатор № 68134.1936.1156, имот с идентификатор № 68134.1936.813, имот с идентификатор № 68134.1936.815 и имот с идентификатор № 68134.1936.1197,

3.4. Поземлен имот с идентификатор № 68134.1936.815, целият с площ от 996 кв.м., с адрес: гр.С.,*** Ч., с номер по предходен план: 815, кв.10, парцел II, при граници: имот с идентификатор № 68134.1936.813, имот с идентификатор № 68134.1936.1223, имот с идентификатор № 68134.1936.1197 и имот с идентификатор № 68134.1936.814,

3.5. Реална част с площ от 600 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 68134.1936.1223, целият с площ от 610 кв.м.,
с адрес: гр.С.,*** Ч., с номер по предходен план: 690, кв.9, при граници: имот с идентификатор № 68134.1936.813, имот с идентификатор № 68134.1936.1219, имот с идентификатор № 68134.1936.1197 и имот с идентификатор № 68134.1936.815.

НАПРАВЕНО Е ИСКАНЕ с правно основание чл.5**, ал.2 ГПК, за отмяна на следните издадени в охранителни производства нотариални актове и АДС, а именно:

-  Констативен нотариален акт № 169, том 9, дело № 1800/29.05.1997 г. на СНС при СРС, с който Д.Б.Ц. и В. Б.Ц., са признати за собственици на следния имот: празно дворно място, с площ от ***0 кв.м., съставляващо имот пл. № 2 от кв.10 (стар 15) по плана на С.,***.з.П.П.-Специални нужди - Б.П.", при граници: братя К., път, братя К. и братя К..

-  АДС № 06990/17.02.2009 г., вписан под № 7, том ХШ/2009 г., за реална част от УПИ I, с площ от 5 464 кв.м., при площ на цялото УПИ I от 6008 кв.м.

-  АДС № 06993/17.02.2009 г., вписан под № 10, том ХШ/2009 г., за УПИ П-2, с площ от 968 кв.м.

-  АДС № 06535/14.02.2008 г., вписан под № 66, том 4/15.02.2008 г., за ПИ 690.

-   

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, при прилагане разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

  Видно от приложените към исковата молба три нотариални акта - нот.акт № 83, том VII, per. № 1632, дело № 1553/05.07.1935 г. на I Нотариус при СОблС и Записка за вписване № 195, том 7/05.07.1935 г. на III Нотариус при СОкрС., нот.акт № 84, том VII, per. № 1633, дело № 1554/05.07.1935 г. на I Нотариус при СОблС и Записка за вписване № 196, том 7/05.07.1935 г. на III Нотариус при СОкрС и нот.акт № 84, том VII, per. № 1633, дело № 1554/05.07.1935 г. на I Нотариус при СОблС и Записка за вписване № 196, том 7/05.07.1935 г. на III Нотариус при СОкрС А.И.А.,е придобил следните три ниви, находящи се в гр.С., кв.Б., а именно:

1. Нива, с площ по документи от 2324 кв.м., а по тогавашно измерване с площ от 2467 кв.м., находяща се в местността "Ш. (Ш.)", Боянско, при съседи: С. М. Ш., бара, В. Г.П. и Л.Г.П., придобита с нот.акт № 83, том VII, per. № 1632, дело № 1553/05.07.1935 г. на I Нотариус при СОблС и Записка за вписване № 195, том 7/05.07.1935 г. на III Нотариус при СОкрС.

2. Нива, с площ по стар акт от 2676 кв.м., а с площ по цитирания акт от 2358 кв.м., находяща се в местността "Ш. (Ш.)", Боянско, при съседи: Л.Г.П., Б.З. и И. Н.П., С. М. Ш., К.Й., придобита с нот.акт № 84, том VII, per. № 1633, дело № 1554/05.07.1935 г. на I Нотариус при СОблС и Записка за вписване № 196, том 7/05.07.1935 г. на III Нотариус при СОкрС.

3. Нива, с площ по документи от 2676 кв.м., а по тогавашно измерване с площ от 2935 кв.м., находяща се в местността "Ш. (Ш.)", Боянско, при стари съседи: В.К., път, бара, В. Г., З. и И. Н.П., а при съседи към момента на акта: бара, път, И. А., С. И. К. и наследниците на В.К., придобита с нот.акт № 57, том 32, per. № 6442, дело № 2101/25.06.1936 г. на I Нотариус при СОблС и Записка за вписване № 202, том 26/25.06.1936 г. на III Нотариус при СОкрС.

От Решение № 2314/09.11.1948 г. на Софийската комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС, VІ район, се установява, че от И. А.А. са отчуждени няколко имота, между които и нива в землището на с. Б., м. „Ш.” от 7935 кв.м. Съставен е Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 2787/22.09.1949 г., на основание ЗОЕГПНС, по преписка № 886-б/1948 г., р. VІ, с Министерско постановление № 82, от инж. А. И.А. е одържавена Нива в землището на с. Б., С., м. „Ш.” от 7 935 кв.м., при съседи: от две страни път, път с дере и Драгатн ЦА.. Съставен е и АДС № 834 за одържавения имот.

Видно от представените с исковата молба заявления на ищците до Областния управител, както и представената от Държавата преписка по тези заявления, ищците са инициирали административно производство пред Областния управител на С. ***, с искане за отписване от актовите книги на имота, който претендират да е одържавен от техния праводател, както и са заявявали искане д абъдат обезщетени с компенсаторни записи по реда на ЗОСОИ -Заявление с вх. РД-97-00-4880/12.11.1998 г., заявление с вх.№ РД-97-00-7290/23.11.1998 г., заявление с вх. № 94АА/69/30.03.2007 г. С различни молби (от 30.03.2007 г., 08.06.2007 г., 30.08.2007 г., 19.09.2007 г., 26.10.2007 г. и 24.01.2008 г.), в периода от 30.03.2007 г. до 18.04.2008 г., пълномощника на ищците адв.П. е подавал различни молби, с които е прилагал отделни изисквани от областната администрация документи.

Видно от заповед № РД-22-034/18.04.2008 г. на Областния управител на Област С. ***, последният е отказал да уважи искането за отписване от актовите книги за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в землището на с.Б., в м."Ш.", актуван с АДС № 4726/22.09.1949 г. на VI Райсъвет (сега район В.), представляващ нива с площ от 7935 кв.м.

В писмо на Столична община, район Средец до Областната администрация на Област „С.” № АО-0600-2/21.03.2008 г. се удостоверява, че И. А.А., починал на 12.10.1960 г., акт за смърт № 573 на р. „Средец”, женен, с постоянен адрес в гр. С.,***, след смъртта си е оставил следните законни наследници: Н.Д. А.а, починала през 1981 г., М.И.В. – дъщеря, починала през 2001 г., А.И.А., син починал през 1990 г., който от своя страна е оставил наследници: В.А. (А.а) М. – съпруга, И. А. А.А. 0 син и А.А.А.А. – син (л. **).

Видно от удостоверение за смъртта и наследниците на майката на А.И.А. - Н.Д. А.а (л. 469 от делото), № 65 от 08.01.2008 г., същата е починала на 01.03.1981 г. и е оставила за законни наследници:

1. А.И.А., починал 1990 г. син и оставил:

а. В.А.М. А.а род. **** г съпруга;

б. И. А.ов А.А., род. **** г., син

в. А. А. А.А., род **** г., син

2. М.И.В., починала 2001 г., без деца и оставила горепосочения брат А.И.А..

      Видно от Удостоверение за наследници № 4381/92 г. за смърта и наследниците на И. А.А. - баща на А.И.А. (л. 470 в делото), починал 12.01.1960 г. и оставил за наследници:

         1. Н.И. А.а, съпруга, починала 1981 г.

         2. М.И.В., р. 1915 г., дъщеря;

 3. син А.И.А., починал 1990 г. и оставил:

            а. Съпруга Л. В.М. А.а, род. **** г.

            б. Син И. А. А.А. р. **** г.

     в. Син А. А. А.А., род. **** г.

От удостоверение № 013/94 от 30.6.1966 г. на посолството на РБ. в М., подписано от българския посланик П. И.  л. (454) се установява, че В.А.М. ЕГН **********, с български паспорт серия В № ******, /издаден от I-во РУ на МВР в гр. С. на *********** г. и Л. В.М.А., бразилски паспорт серия ********* е една и съща личност. На л. 450 в делото е У.ския задграничен паспорт с името Л. В.М.А., родена в С., Б. на 1***г. от баща А. К.М. и майка В.А.М.. Л. В.М.Н. е получила фамилното име на своята майка Н.. Л. е съкратеното име на В., което било по лесно за написване и произнасяне в У. и така е записано в У.ската лична карта № *********

Представено е цветното копие от У.ската лична карта № ******* на Л. В. М. А. родена в Б. на 1***с положен отпечатък от пръст от ръката и цветна снимка, която е същата, както на българската лична карта.

Представени са и заверен препис от акт 305/11.Х.1931 г. за женитбата на А. К.М. с В.Б Н. нотар. заверен препис per. № 1391 на нотариус Кр. С. на удостоверение за раждането на В. А. М. ЕГН **********, родена на *** г. в гр. С. от майка В.Б Н. и баща А. К.М..

     Видно от удостоверение за граждански брак с превод на български
език, със съответните заверки и легализация е видно, че в Р.Д.Ж., Б., район Л. и Г. на 26.04.1958 г. е сключил брак А.А.Н., който се пише също така А.А.Н., неженен, химик, родом от С., Б., роден на *** г. син на И. А. и Н.Д. и Л. В. М., неомъжена, архитект, родом от С. - Б. /бразилка, натурализирана, родена на *** г., дъщеря на А. К.М. и Вера А. М. (л. 726).

Удостоверено е, че съпругата след брака ще се казва Л. В. М. А..

Удостоверено е Решение на съдията от 04.09.1997 г., който е отбелязъл в този документ, че сключващия граждански брак А.А.Н. се пише също така А.А.Н., като са направени съответните заверки и легализация.

От нотариално удостоверение № 3**691 от 07.07.2004 г. на нотариус
Ф.П.Б., гр. М., се установява, че г-н А. или А. А. Д. е същото което в Република Б. наричат А. И.ов А. или А.А.Н.. Документът е легализиран във Върховния съд на Република У., У.ското М-во на Външните работи и Консулския отдел на МВР на РБ".

От нотариално свидетелство за смъртта на А.
или А. И.ов А. №
556383  (л. 455 отделото) е видно, че А. или А. А. Д., У.ски гражданин от български произход, роден в С. на *** г., починал на 12.01.1990 г. в гр. М., без да остави и завещание, поради респираторна недостатъчност, женен, само с един брак за Л. М. е оставил като единствени наследници следните лица:

а/ своя съпруга Л. В. М. А. или В. А. М. , родена на *** ги

б/ своите две деца: И. А. А. М. или И. А. А. А., роден на ***. и А. А. А. М. или А. А. А., роден на *** г.

Документът е издаден от нотариус Ф.П., ул. Х. № 1327 Д, кантора 140, легализиран е във Върховния съд на Република У., във Външно М-во на Репуб. У., и дирекция „Консулски отношения на МВР на Република Б..

По делото са представени и приети нотариални актове, чрез проследяването на които се установяват сделките извършени с процесните имоти от лицата, на чието име за първи път са издадени констативни нотариални актове до тези, удастоверяващи сделките, чрез които ответниците Н.М., Д.П. и И.С. са придобили части от имотите, който се претендира от ищците.

            Видно от Протокол от 08.09.1952 г. на Т.П.С. комисия за земеустрояване и одворяване на ТКЗС-Б. е включила в двора на ТКЗС Ливада на Л.П.К., като в замяна му е дала нива от 2 дка в м. „Ш.” с бив собственик инжинер А. и Р.; включила е в двора на ТКЗС и Ливада на И.Х.Ч., като в замяна отново му е дала нива от 2 дка с бивши собственици инженер А. и Р.. С Решение № 6458/22.07.2002 г. и  Решение № 6459/22.07.2002 г. на ПК в район „В.” на наследниците на Л.К., съответно – на  И.Ч. е възстановено правото на собственост върху тези ниви Тези решения са отменени с Решение № 435/19.03.2004 г. на ОСЗГ Овча купел, С. *** основание чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ.

С молба от 30.03.2010 г. (л. 685) ищците са заявили, че няма да се ползват от представените по делото Заповед № РД-15-018/13.12.1996 г., АДС 880, ксерокопие на смъртен акт – превод от испански, със заверен превод от българското посолство под № 6/14.01.1992 г. и нот. акт – превод от испански № 032789 за наследниците на А.А.Н. от 8.12.1991 г. със заверен превод в българското посолство в А. от 14.01.1992 г., представени с исковата молба, поради което същите следва  да бъдат изключени от доказателствата по делото.

По делото е представено с исковата молба удостверение за идентичност, издадено от Г.-** ЕООД чрез управителя инж. М., според което трите процесни ниви са идентични с имот стар пл. № 9, кв. 15 от регулационния план за местността „П.П. К.-Б., одобрен със Заповед  № 11970/26.10.1942 г., като идентифицирането им става с помощта на добавената бележка към АДС № 834/22.09.1949 г. (л. 60) От последващо изявление на инж. М. до кмета на район В., с копие до Областната управа от 07.02.2008 г., става ясно, че издателят на удостоверението не го поддържа, тъй като е неговата теза е изградена само въз основа на добавката в АДС предадено на МС-пл. № 9, кв. 15”, а относно нея няма яснота от кого и кога е поставена. (л. 219).

По делото са приети заверени преписи от оригиналите на АДС № 834/49 г., АДС № 4726/49 г., представени от Столична община, като върху нито един от тях не се установява наличие на запис „Предадено на МС, пл. № 9, кв. 15”(л. 426-4**)

Установява се от представените по делото АДС № 06990/17.02.2009 г., че като частна държавна собственост е актувана реална част от УПИ ІІ с площ от 968 кв.м., находящ се в кв. 10 по плана на гр. С., м. „П.П.-спец. Нужди-Б.П.” и АДС № 06993/17.02.2009 г., че като частна държавна собственост е актувана реална част от УПИ І с площ от 5 464 кв.м. при площ на цялото УПИ – 6 008 кв.м., находящ се в кв. 10 по плана н агр. С., м. „П.П.-спец. Нужди-Б.П.”. И в двата е записано, че бивш собственик е А. И.ов А., а стар АДС е АДС № 834/49 г. на СГНС. Описаните в двата посочени АКС са продадени на 27.02.2009 г. на „БМ Г.И.” ЕООД.

По делото е прието копие от цялата административна преписка при Областната управа, С.-*** реституционните претенции по отношение на ПИ 681, явяващ се съседен на процесното УПИ І от изток.

По делото са представени от ДНСК при МРРБ и приети кадастралния и регулационен план на П.П. К.-Б., одобрен със заповед № 11970/26.10.1942 г. относно имот пл. № 9, кв. 15, имот пл. № 10, кв. 15, имот пл. № 7, кв. 170 и имоти пл. № 1 и 2 кв. 171.

Приети са  копие от регулационния план за процесните имоти, одобрен през 1914 г. е разписен лист към него и извадка от регулационния план от 09.11.1962 г. без разписен лист. Представени са от ищците скици н апретендираните имоти, по кадастралната карта и кадастралните регистир, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК.

По делото са изслушани три единични СТЕ и две тройни СТЕ във връзка с установяване идентичността между трите ниви, на които е бил собственик А. И.ов А., удържавените с Акт за завземане № 27**/22.09.1948 и претендираните имоти в настоящия момент. Становището на вещите лица е, че има такава идентичност, като са посочили и как според тях се наслагват имотите според различния регулационен и кадастрален статут на имотите по различните планове от 1914 г. до днес.

За установяване твърденията на ищците, че процесните имоти се владеят от ответниците-физически лица са приети издадени на името на последните разрешения за строеж в процесните имоти. Изслушани са и показанията на един свидетел.

По делото е изслушана комплексна графическа и техническа експертиза на документ – нот. акт № 21, т. 89 , дело № 17258/1975 г. на нотариус Н. В.ева, която установява, че положените подпис и печат в нотарияалния акт не са на нотариус Нина В.ева. Това доказателство е допуснато във връзка с доказване предмета на предявения инцидентен установителен иск.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Настоящият състав намира, че посредством представените писмени доказателства, ищците са доказали твърдението си, че са наследници на А. И.ов А. – собственик на трите процесни ниви, придобити от него през 1935 и 1936 г. и то там своята процесуална легитимация Цитираните документи на стр. 9 и 10 от решението, касаещи самоличността на ищците, идентичността на различните имена, под които са известни в Б. и Б., съответо – У. и родствената връзка с А. И. А. съдът приема за официални, като тези, изходящи от чуждестранни органи, макар и непредставени в изискуемия се вид с исковата молба, по-късно са представени с надлежен превод и легализация, съобразно изискванията на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. При това надлежно представяне, документите не са оспорени от ответниците или третото лице помагач – с.з. от 15.02.2011 г., поради което съдът следва да зачете тяхната материална доказателствена сила. Предвид това, съдът намира, че изброените по-горе официални български и чуждестранни документи пълно установяват обстоятелството, че ищците са законни наследници на А. И. А., починал на 12.01.1990 г. в гр. М., Р. У..

 

                 По отношение допустимостта и основателността на отделните предявени искове, съдът намира следното:

 

                 І. Относно предявения инцидентен установителен иск-

Инцидентният установителен иск има за предмет установяване съществуването или несъществуването на правоотношение с преюдициално значение за спорното право, което е предмет на първоначалния иск. Т.е., негов предмет е юридически факт, от чието съществуване или несъществуване зависи съществуването или несъществуването на уреденото в диспозицията на правната норма правоотношение. Следователно, негов предмет може да бъде само правоотношение, което е преюдициално по отношение на правото, което е предмет на първоначалния иск. Правният интерес от предявяването му е да бъде въведено като предмет на делото това преюдициално правоотношение и по него съдът да се произнесе с диспозитива на решението, като формира сила на пресъдено нещо относно него.

В настоящото дело ищците са предявили срещу ответниците собственически искове  - положителен установителен иск по отношение на Държавата и ревандикационни искове по отношение останалите трима ответници. С предявения и допуснат до разглеждане инцидентен установителен иск ищците са поискали да бъде установено по отношение на Н.М., Д.П. и И.С., че нот. акт № 21, т. 89, дело № 17258/1975 г. на Н. В., нотариус при СРС, е неистински документ. С този нотариален акт е признато право на собственост на В. К.Д. за собственик на Урегулиран парцел І – 9 с площ от около 4 500 кв.м. и северозападната ½ реална част от урегулиран парцел ІІ-9 с площ от около 2200 кв.м., находящи се в гр. С.-Б., кв. 15 по регулационния план ан „П.П.”, одобрен със Заповед № 11969 и № 11970 от 26.10.1942 г., при граници: от изток парцел ХVІ-10, парцел ІІІ-10, а от другите им страни – улици. Този нотариален акт легитимира като собственик лице, което се явява праводател на продавачите по  нот акт № 127, т. І, дело № 117/2008 г. на нотариус Н. Г. с рег. № 276 в НК, с който нотариален акт ответниците Н.М. и Д.П. са купили процесния УПИ І.

Настоящият състав намира, че въпроса за истинността на нотариалния акт, с който се легитимира един от праводателите на ответниците не е преюдициален нито по установителния иск за собственост, нито по отношение на ревандикационния иск, тъй като правото на ищците по него не е обусловено от това, ответниците да не са собственици на същия имот, до какъвто извод би се достигнало при уважаване на инцидентния установителен иск. Предвид това, липсва правен интерес у ищците за предявяването му и производството по него следва да бъде прекратено.

 

ІІ. Относно ревандикационните искове срещу Н.М., Д.П. и И.С..

Искът по чл. *** ЗС предпоставя установяване на три юридически факта: ищецът да е собственик, ответникът да осъществява фактическа власт върху имота и тази фактическа власт да е без правно основание.

В конкретния случай се поддържа твърдение за придобИ.е право на собственост от ищците по силата на чл. 1, ал. 1 вр. чл. 3 ЗВСОНИ, която реституционна разпоредба изисква от своя страна установяването на следните обстоятелства: право на собственост на праводателя на ищците върху имота към момента на одържавяването му; имотът да е отчужден по някой от посочените в чл. 1 ЗВСОНИ закони; имотът да е собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или дружества към влизане на закона в сила; да съществува реално до размера, в който е бил отчужден; бившият собственик да не е бил обезщетен чрез изплащане на паричната равностойност или с друг равностоен недвижим имот.

Съдът намира, че не следва да бъде обсъждана навежданата от ищците предпоставка – да е било подадено от правоимащите заявление до Областната управа, тъй като такава предпоставка законът не предвижда. Провежданите от ищците административни производства по заявления за отписване на претендираните имоти от актовите книги за държавна собственост са ирелевантни за установяване правото им на собственост, претендирано на основание ЗВСОНИ. Ирелевантно е и заявлението, което ищците са подавали до областната управа по реда на ЗОСОИ, за обезщетяване с компенсаторни записи за част от имотите им, които попадат в улица, доколкото това обезщетяване не е предмет на делото.

Настоящият състав намира, че в това производство не беше установена по несъмнен начин идентичност между имотите, притежавани от наследодателя на ищците А. И. А. преди одържавяването, одържавените с Решение на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС № 2314/09.11.1948 г., завзети с Акт 2787/22.09.1949 г. и за който е съставен АДС № 834/1949 г. и имотите, чиято ревандикация се търси. Относно установяване на тази идентичност по делото са събрани писмени доказателства и са изслушани три единични и две тройни СТЕ. Заключението на основната тройна СТЕ преповтаря заключението на единичната експертиза на в.л. Б., поради което не се налага съпоставка в изводите на двете заключения и съдът ще обсъди само заключението на първоначалната тройна експертиза. В отговора на първия поставен въпрос – идентични ли са трите имота в нотариалните актове за собственост на А.и от 1935 г. и 1936 г. с имота, описан в АДС 834/**** г. вещите лица заявяват, че е налице такава идентичност, като отнапред приемат, че имота, описан в АДС 834/1949 г. е с пл. № 9, кв. 15, тъй като такъв имот имало отразен в стар план на местността „П.П.-К.-Б.” и той съвпада по площ и граници на имота, описан в актовете за одържавяване от инж. А. И. А.. След това приемат, че трите ниви на А. по нот. актове от 1935 и 1936 г. са идентични с описания в АДС имот пл. № 9 , който извод правят при сравняване н аместонахождението н аимотите – землището на с. Б., Софийско, м. „Ш.”, по съседи,  по начин на трайно ползване и по площ (имот пл. № 9 е с площ около 7107 кв.м. а описания в АДС – 7935 кв.м.).  Граничните съседи на имотите са: Външни граници на процесните имоти на А. А. към момента на придобИ.ето им са от север – С. М. Ш., на изток – К.Й. и В.А.К., на юг път, на запад – бара. Външните граници на имота на А. А. към момента на одържавяването му са : на север: път, на изток: Д. ЦА., на юг път, на запад път с дере. Констатирало се съвпадение по  отношение на южна, източна и западна граница. В АДС за северна граница е посочен не С. М. Ш., а път, защото към момента на състовянето му е действал одобрен със Заповед № 11790/26.10.1942 г. регулационен план за района. В отговора на въпрос 4 относно проследяване нанасянето на имотите в следващи регулационни планове, вещите лица заявяват, че Най-старият план за местностите „Предградие „Красно село” и допиращите се до него местности между С., Б., К. и Г. Б.– Софийска околия – гр. С. на север от трите имота е одобрен  с Указ № 86/ 31.07.1914 г. – за улична регулация и заповед № 1885/22.08.1914 г.  – за дворищна регулация. По тази причина съседът на А. - С. Ш. е прадал парцели І-1155, ІІ-1155, ІІІ-1155 и ІV-1155 в кв. 171, м. „Ш.” , а в трите нотариални актове на А. А. е записано, че се купуват ниви С регулационния план от 1942 г.  за имот пл. № 9 са отредени УПИ І-9 и УПИ ІІ-9 откв. 15, които с изменението му през 1953 г. са обединени в един УПИ І – за нуждите на МВР.

В съдебно заседание на 05.07.2011 г. вещите лица разясняват заключението си по следния начин: Идентичността между трите ниви и имот 9 е определена като са съпоставени съседите по разписен лист към плана от 1914 г. и съседите, описани в нотариалните актове. Първият план, който засяга процесните имоти е от 1942 г., планът от 1914 г. е ползван за определяне на съседа от север – С. Ш., а от юг – Георги Велев, чийто имот № 1151 е бил нанесен в кадастралния план от 1914 г. Трите ниви влизат в обхвата на плана от 1914 г., но не са били заснети с кадастрален номера – намирали са се между имота на Ш. от север, на юг имот пл. № 1151 и от запад – дере. Отразени са имоти с пл. № 1151 и 1152, но нивите не са имали номера. Заявяват, че не могат да посочат границите на отделните ниви, защото не са били заснети като такива в плана от 1914 г., а в плана от 1942 г. е нормално да са заснети общо като 1 имот на един собственик. Съседите са определили само ползвайки границите от единия нотариален акт за нивите, където са посочени път и дере, тъй като няма посочени посоки на съседите в нотариалните актове.

Съдът намира, че направените изводи на вещите лица относно наличие на идентичност между трите ниви на А. А., одържавения през 1948 г. имот и имот пл. 9, кв. 15 по плана на местността от 1942 г. не кореспондират със събраните по делото доказателства, базират се на предположения и в този смисъл са необосновани.

В задължителната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК е установено разбирането, че за да се установи идентичност на два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част на земната повърхност, достигаща до там, от където започват имотите на неговите съседи. Ако в различно време съседите съвпадат, може да се направи извод, че имотът между тях не е променен. Останалите белези – площ, наименование на местността, сигнатура в плана, са само допълнителни белези, които не са определящи (така напр. Решение № 672/07.03.2011 г. на ВКС, І г.о. по гр.д. № 1584/2009 г.).

В настоящото дело ищците не са доказали по категоричен начин местонахождението на трите ниви, придобити от наследодателя им А. И.ов А. през 1935 и 1936 г., съответно, идентичността на тези ниви с имотите, чиято ревандикация се иска.

По делото има данни – съобразно описанието на имотите в нотариалните актове, че нивите са се намирали в м. „Ш.” (Ш.”) в землището на с. Б., Софийско, но няма данни, че трите ниви се намират една до друга, за да се приеме с категоричност, че не е имало пречка по плана от 1942 г. те да бъдат обединени в една нива. От тук идва и съмнението, че чрез изследване само на външните общи граници на трите ниви и външните граници на одържавената през 1949 г. нива, може да се изведе тяхната идентичност, както са сторили това вещите лица. Още повече, че в нотариалните актове са посочени съседи без да е посочена посоката, от която се намират и ориентира само по една от границите – дере, е крайно недостатъчна за несъмненото идентифициране на местонахождението на нивите към 1935-36 г. На следващо място, противоречиви са твърденията на вещите лица по отношение на съседите: в отговора на въпрос 1 се заявява, че процесните три ниви от юг са имали като граница „път”. В отговора на въпрос 4 и обясненията си в съдебно заседание обаче твърдят, че от юг границата е била с имот пл. № 1155 на Георги Велев. Съмнение относно местонахождението на трите ниви внася и обстоятелството, че по думите на вещите лица същите са влизали в обхвата на регулационния план от 1914 г., техните съседни имоти, са били заснети по този план, а само нивите на А. А., находящи се между тях, изглежда не са били заснети с планоснимачни номера, за което обстоятелство няма разумно обяснение.

Необосновани са и заключенията, че трите ниви са идентични с имота по АДС № 834/49 г. Връзката между тях се прави посредством приетото от вещите лица в отговора на въпрос 1, че имотът, описан в АДС 834/1949 г. е с пл. № 9, кв. 15, тъй като такъв имот имало отразен в стар план на местността „П.П.-К.-Боянско” и той съвпада по площ и граници с имота, описан в актовете за одържавяване от инж. А. И.ов А. и от друга страна  приетото от тях, че съгласно одобрения през 1942 план на местността, процесните ниви са обединени в един имот пл. № 9, кв. 15 и за тях са отредени УПИ І-9 и УПИ ІІ-9. След като не е установено с категоричност местонахождението на трите ниви, нито ,че те са били една до друга, не може да се приеме, че именно те са обединени като имот пл. №  От друга страна одържавяването на процесните три ниви е извършено през 1948 г, т.е., шест години след одобряването на плана, с който са заснети нивите като имот пл. № 9. Дори това да е така, в актовете за завземането от 1948 г. и АДС № 834/1949 г. обаче имотът не е описан с актуалния си регулационен статут, а като незаснета Нива, което обстоятелство отново внася съмнение, че става дума за един и същи имот. Не може да се приеме, че имотът, одържавен и описан в АДС № 834/49 е именно имот пл. 9, кв. 15, и на основание направен запис в този смисъл върху един от издадените преписи на този АДС под № 880. Това е така на първо място, защото този препис, представен от ищците с исковата молба е оспорен от Държавата и впоследствие ищците са заявили, че няма да се ползват от него, поради което този документ следва да бъде изключен ог доказателствата по делото. Дори обаче да се приеме, че този документ следва да бъде обсъждан, предвид представянето му по реда на чл. 192 ГПК от Столична община в заверен препис от оригинала, то следва да се отбележи, че върху представения от СО препис такова отбелязване няма.

Не се установява твърдяната идентичност и с представеното с исковата молба удостоверение за идентичност от 22.01.2008 г., издадено от „Г.-**” ЕООД, тъй като в самото него е записано, че идентичността се установява с помощта на отбелязването в АДС № 834, каквото отбелязване в оригинала, както вече се посочи, няма. Това удостоверение е и оттеглено от издателя му с писмо на управителя на „Г.-**”ЕООД до кмета на район В., Областния управител и Софийски кадастър от 07.02.2008 г.

Съмнение относно идентичността на нивите на А. А. и одържавения имот се поражда и от Решение  на комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС от 1948 г., където е записано, че имота се одържавява от И. А. А., а не от А. А..

Не съвпадат и площите на обсъжданите имоти – трите ниви общо  са с площ от 7 358 кв.м., нивата, описана в АДС № 834/1949 г. е с площ от 7 935 кв.м., а имот пл. № 9 е с площ от 7 107 кв. м. Дори да приемем за вярно заключението на вещите лица, че трите ниви и имотът в АДС № 834/49 са един и същи имот и че последният е именно пл. № 9 от кв. 15, то не може да бъде обяснена разликата от над 800 кв.м. между одържавения имот и заснетия имот пл. № 9.

След като не е установена идентичност между нивите, които са били собствени на наследодателя на ищците, одържавения имот и имот пл. № 9, кв. 15, чието регулационно преобразуване е изследвано до наши дни, безпредметно е да се обсъжда последващото преобразуване на имот пл. № 9, кв. 15 и идентичността на този имот с претендираните имоти с настоящия им градоустройствен статут. Не е установена идентичност между трите ниви на А. А. и имотите, които се претендират към настоящия момент, следователно не се установява право на собственост на праводателя на ищците върху претендираните сега имоти към момента на одържавяването им, а от тук и не се установява ищците да са собственици на тези имоти.

Съдът намира също, че по делото не е установена и друга предпоставка за настъпване на реституционния ефект „ex lege” по ЗВСОНИ. Ищците не са ангажирали никакви доказателства относно липсата на обезщетяване на наследодателя им за одържавените имоти. Представените по преписката пред Обласния управител, съответно в настоящото производство декларации от ищците, представляват признание на изгоден за тях факт, поради което не се ползват с доказателствена сила относно този факт. Макар това да е отрицателен факт, съдът намира, че установяването му е в тежест на ищците, и същите биха могли да го докажат чрез установяване на други положителни факти, като например със съдържанието на всички документи от преписката по отчуждаването на конкретния имот на техния наследодател.

                  След като не са установени тези две предпоставки за уважаване на ревандикационните искове, безпредметно е обсъждането на останалите.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото не са установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 вр. чл. 3 ЗВСОНИ и ищците не се легитимират като собственици на заявените с исковата молба и уточнени впоследствие имоти, на това основание. Предвид изложеното, поради липса на материално-правна легитимация у ищците, ревандикационните искове срещу Н.М., Д.П. и И.С. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 

ІІІ. Относно положителния установителен иск срещу Държавата.

                 Първоначално този иск е бил предявен като ревандикационен, съединен с главните ревандикационни искове при условия на евентуалност (молба на ищците от 06.10.2008 г.). Впоследствие, с молба от 11.05.2009 г. ищците са го изменили в положителен установителен иск, без изрично да заявят дали съединяването му с ревандикационните искове срещу ответниците – физически лица остава евентуално или вече е кумулативно. Ищците обаче са заявили в молбата си от 11.05.2009 г., че „с направеното изменение този иск ще се доказва със същите доказателствени средства..... и че съдът ще се произнесе с едно общо решение.... ще се осигури еднакво за всички страни правораздаване и ще е в съответствие на принципа за процесуална икономия.. В определението си за допускане на изменението от .... съдът не е посочил друго, доколкото е посочено само допускане на изменение на ревандикационния иск срещу Държавата в положителен установителен иск.” Предвид изложеното, настоящият състав намира, че положителният установителен иск срещу Държавата следва да бъде разгледан като кумулативно съединен с ревандикационните искове. Дори обаче да се приеме, че искът срещу Държавата е евентуално съединен с ревандикационните искове, то същият следва да бъде разгледан поради настъпване на вътрепроцесуалното условие за това - отхвърлянето на главните искове.

Ищците безспорно имат правен интерес да установят, че са собственици на процесните имоти по отношевие на Държавата, доколкото по делото е установено, че Държавата е оспорила това тяхно право извънсъдебно, като е отказала да деактува претендираните имоти. Такова оспорване е направено и изрично от представителя на Областния управител с отговора на исковата молба, действащ по пълномощно от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Изложеното по-горе относно липсата на материално-правна легитимация на ищците по отношение на правото на собственост върху процесните имоти обаче следва да бъде възприето и при разглеждане на настоящия иск, чийто предмет е само и единствено наличието на това право. Предвид извода на съда, че ищците не са доказали да са собственици на процесните имоти на основание реституция по реда на ЗВСОНИ, този иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

 

По разноските: Съобразно изхода на спора, на ищците следва да бъдат възложени направените по делото разноски от ответниците, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съотв. – чл. 78, ал. 8 ГПК. Такива обаче няма доказателства да са направени от ответниците – физически лица. В договорите за правна помощ с адв. Христо Трандев – техен процесуален представител, находящи се на л. 186 и л. 478 от делото, не е посочен размер на уговорено възнаграждение, нито има данни такова да е платено. На ответника Държавата следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено по реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 7 110.24 лева. На третото лице помагач разноски не се следват, на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.

 

                 Воден от горното, съдът,

 

Р Е Ш И :

 

                 ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения от ищците В. А. М. с ЕГН-**********, И.-А. А. А. с ЕГН-********** и А.-А. А. А. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес *** – адв. С. И. Х. от САК, инцидентен установителен иск, с правно основание чл.212, във връзка с чл.124, ал.4 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците Н.ай К. М. с ЕГН **********,***, Д. Х.П. с ЕГН **********,*** и И. П. С. с ЕГН **********,***, че нот.акт № **, том 89/1975 г. на I Нотариус при СРС, с който В. К.Д. е признат за собственик на парцел І-9, с площ от около 4500 кв.м., и северозападната 1/2 реална част от парцел П-9, с площ от около 2200 кв.м., находящи се в гр.С.-Б., кв.15, по регулационния план на местност „П.П.", е неистински документ.

                 ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.*** ЗС, във връзка с чл.1, ал.1 и чл.З, ал.1 от ЗВСОНИ, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Н.К.М. с ЕГН-**********, гр.С., ж.к.Г. Д., бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, че ищците В. А. М. с ЕГН-**********, И.-А. А. А. с ЕГН-********** и А.-А. А. А. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес *** – адв. С. И.ов Х. от САК, са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.1936.815, целият с площ от 996 кв.м., с адрес: гр.С.,*** Ч., с номер по предходен план: 815, кв.10, парцел II, при граници: имот с идентификатор № 68134.1936.813, имот с идентификатор № 68134.1936.1223, имот с идентификатор № 68134.1936.1197 и имот с идентификатор № 68134.1936.814, КАКТО И ДА бъде осъден Н.К.М. с ЕГН-**********, гр.С., ж.к.Г. Д., бл.**, вх.*, ет.З, ап.**, ДА ПРЕДАДЕ на ищците В. А. М. с ЕГН-**********, И.-А. А. А. с ЕГН-********** и А.-А. А. А. с ЕГН-**********, ВЛАДЕНИЕТО върху този имот.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.*** ЗС, във връзка с чл.1, ал.1 и чл.З, ал.1 от ЗВСОНИ, с който да бъде признато за установено по отношение на Н.К.М. с ЕГН-**********, гр.С., ж.к.Г. Д., бл.**, вх.Б, ет.З, ап.**, че ищците В. А. М. с ЕГН-**********, И.-А. А. А. с ЕГН-********** и А.-А. А. А. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес *** – адв. С. И. Х. от САК, са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.1936.814, целият с площ от 499 кв.м., с адрес: гр.С.,*** Ч., с номер по предходен план: 814, кв.10, парцел I, при граници: имот с идентификатор № 68134.1936.1156, имот с идентификатор № 68134.1936.813, имот с идентификатор № 68134.1936.815 и имот с идентификатор № 68134.1936.1197, както и да бъде осъден Н.К.М. с ЕГН-**********, гр.С., ж.к.Г. Д., бл.**, вх..*, ет.*, ап.**, ДА ПРЕДАДЕ на ищците В. А. М. с ЕГН-**********, И.-А. А. А. с ЕГН-********** и А.-А. А. А. с ЕГН-**********, ВЛАДЕНИЕТО върху този имот.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.*** ЗС, във връзка с чл.1, ал.1 и чл.З, ал.1 от ЗВСОНИ, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на отв.И.П.С. с ЕГН-**********, с адрес: гр.С., ж.к.С. Т., бл.***, вх.*, ет.*, ап.***, че ищците В. А. М. с ЕГН-**********, И.-А. А. А. с ЕГН-********** и А.-А. А. А. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес *** – адв. С. И.ов Х. от САК, са собственици на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 1 155 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.1936.1156, целият с площ от 1333 кв.м., с адрес: гр.С.,*** Ч., с номер по предходен план: 813, кв.10, парцел I, при граници на целия имот: имот с идентификатор № 68134.1936.1199, имот с идентификатор № 68134.1936.813, имот с идентификатор № 68134.1936.814 и имот с идентификатор № 68134.1936.1197, както и да бъде осъден И.П.С. с ЕГН-**********, гр.С., ж.к.С. Т., бл.303 Б, вх.Г, ет.9, ап.***, ДА ПРЕДАДЕ на ищците В. А. М. е ЕГН-**********, И.-А. А. А. с ЕГН-********** и А.-А. А. А. с ЕГН-**********, ВЛАДЕНИЕТО върху този имот.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.*** ЗС, във връзка с чл.1, ал.1 и чл.З, ал.1 от ЗВСОНИ, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Н.К.М. с ЕГН-**********, гр.С., ж.к.Г. Д., бл.**,  вх.*,  ет.*, ап.** и Д. Х.а По. с  ЕГН-**********,  гр.С., ж.к.Н., бл.***, вх.Б, ет.5, ап.**, че ищците В. А. М. с ЕГН-**********, И.-А. А. А. с ЕГН-********** и А.-А. А. А. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес *** – адв. С. И.ов Х. от САК, са собственици на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 3 490 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.1936.813, целият с площ от 3 631 кв.м., с адрес: гр.С., район В., с номер по предходен план: 813, кв.10, парцел I, при граници на целия имот: имот с идентификатор № 68134.1936.1202, имот с идентификатор № 68134.1936.1203, имот с идентификатор № 68134.1936.1219, имот с идентификатор № 68134.1936.1223, имот с идентификатор № 68134.1936.815, имот с идентификатор № 68134.1936.814, имот с идентификатор № 68134.1936.1156 и имот с идентификатор № 68134.1936.1199, както и да бъде осъден Н.К.М. с ЕГН-**********, гр.С., ж.к.Г. Д., бл.**, вх.*, ет.*, ап.** и Д. Х.а П. с ЕГН-**********, гр.С., ж.к.Н., бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, ДА ПРЕДАДАТ на ищците В. А. М. с ЕГН-**********, И.-А. А. А. с ЕГН-********** и А.-А. А. А. с ЕГН-**********, ВЛАДЕНИЕТО върху този имот.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.1, ал.1 и чл.З, ал.1 от ЗВСОНИ,  с който се иска да бъде признато  за установено спрямо Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с адрес: гр.С.,***-**, че ищците В. А. М. с ЕГН-**********, И.-А. А. А. с ЕГН-********** и А.-А. А. А. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес *** – адв. С. И.ов Х. от САК, са собственици на стар ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 7 107 кв.м., находящ се в гр.С., СО - район В., кв.Б., съставляващ ПИ с пл. № 9, кв.15 по кадастралния и регулационен план на гр.С.,*** път К. - Б. (между Б.Г. и река П.", одобрен със Заповед № 11970/26.10.1942 г., при граници: дере, улица, улица и ПИ с пл. № 10, който по действащия регулационен план е идентичен със следните реални части от ПИ и УПИ:

1. Реална част от УПИ I, с площ на частта от 5 495 кв.м., целия с площ от 6000 кв.м., попадащ в кв.10 по действащия регулационен план на кв.Б., местност "П.П. - Специални нужди - Б.П.", одобрен със Заповед № 452/09.11.1962 г., Заповед № РД-09-50-6**/27.11.1997 г., при граници на реалната част: от север - ул.В. Ч. (улица с о.т.45В) и УПИ ІІ-2, от изток - УПИ ІІ-2, ПИ 690 и ПИ 681, от юг - ул.С.П. (улица с о.т. 36, о.т. ** и о.т.38), от запад - ул.П.В. (улица с о.т. 43, о.т. 43А, о.т. 44 и о.т. 44Б), и при граници на цялото УПИ: от север - ул.В. Ч. (улица с о.т. 45В, о.т. 46) и УПИ ІІ-2, от изток - улица с о.т. 38 и о.т. 46, и УПИ ІІ-2, от юг - ул.С.П. (улица с о.т. 36, о.т. ** и о.т. 38), от запад - ул.П.В. (улица с о.т. 43, о.т. 43А, о.т. 44, о.т. 44Б) и УПИ П-2, която реална част е предмет на АДС № 06990/17.02.2009 г. на РБ, МРРБ, Област С.-***, вписан под № 7, том 13/19.02.2009 г. и Договор за замяна от 27.02.2009 г., вписан .под № 123, том 18/05.03.2009 г.

2.. УПИ ІІ-2, с площ от 995,33 кв.м., попадащ в кв.10 по действащия
регулационен план на кв.Б., местност "П.П. - Специални нужди „Б.П.", одобрен със Заповед № 452/09.11.1962 г. и Заповед № РД-09-50-6**/27.11.1997 г., при граници: север - ул.В. Ч. (от о.т.45В до о.т. 46), изток - ПИ пл. № 690; юг - УПИ
I; запад – УПИ I, която реална част е предмет на АДС № 06993/17.02.2009 г. на РБ, МРРБ, Област С.-***, вписан под № 10, том 13/19.02.2009 г. и Договор за замяна от 27.02.2009 г., вписан под № 123, том 18/05.03.2009 г.

3. Реална част от ПИ № 690, с площ на частта от 565.76 кв.м. и площ на целия имот от 575.69 кв.м., попадащ в кв.9 и 10 по действащия регулационен план на кв.Б., местност "П.П. - Специални нужди - Б.П.", одобрен със Заповед № 452/09.11.1962 г. и Заповед № РД-09-50-6**/27.11.1997 г., при граници на реалната част: от запад - УПИ ІІ-2, от север - ул.В. Ч. (от о.т.45В до о.т. 46), от изток - УПИ ІІІ-3, от юг - ПИ 681, при граници на целия ПИ: север - ул.В. Ч. (между о.т.45В и о.т. 46), от запад - УПИ ІІ-2 от кв.10, от изток и юг - ПИ 681 от кв.9 и 10, предмет на АДС № 06535/14.02.2008 г. на РБ, МРРБ, Област С.-***, невписан, и който поземлен имот по одобрената Кадастрална карта със Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изп.директор на АГКК, е идентичен със следните имоти по действащата кадастрална карта, а именно:

3.1. Реална част с площ от 1 155 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.1936.1156, целият с площ от 1333 кв.м., с адрес: гр.С.,*** Ч., с номер по предходен план: 813, кв.10, парцел I, при граници на целия имот: имот с идентификатор № 68134.1936.1199, имот с идентификатор № 68134.1936.813, имот с идентификатор № 68134.1936.814 и имот с идентификатор № 68134.1936.1197,

3.2. Реална част с площ от 3 490 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68134.1936.813, целият с площ от 3 631 кв.м., с адрес: гр.С., район В., с номер по предходен план: 813, кв.10, парцел I, при граници на целия имот: имот с идентификатор № 68134.1936.1202, имот с идентификатор № 68134.1936.1203, имот с идентификатор № 68134.1936.1219, имот с идентификатор № 68134.1936.1223, имот с идентификатор № 68134.1936.815, имот с идентификатор № 68134.1936.814, имот с идентификатор № 68134.1936.1156 и имот с идентификатор № 68134.1936.1199,

3.3. Поземлен имот с идентификатор № 68134.1936.814, целият с площ от 499 кв.м., с адрес: гр.С.,*** Ч., с номер по предходен план: 814, кв.10, парцел I, при граници: имот с идентификатор № 68134.1936.1156, имот с идентификатор № 68134.1936.813, имот с идентификатор № 68134.1936.815 и имот с идентификатор № 68134.1936.1197,

3.4. Поземлен имот с идентификатор № 68134.1936.815, целият с площ от 996 кв.м., с адрес: гр.С.,*** Ч., с номер по предходен план: 815, кв.10, парцел II, при граници: имот с идентификатор № 68134.1936.813, имот с идентификатор № 68134.1936.1223, имот с идентификатор № 68134.1936.1197 и имот с идентификатор № 68134.1936.814,

3.5. Поземлен имот с площ от 600 кв.м. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 68134.1936.1223, целият с площ от 610 кв.м.,
с адрес: гр.С.,*** Ч., с номер по предходен план: 690, кв.9, при граници: имот с идентификатор № 68134.1936.813, имот с идентификатор № 68134.1936.1219, имот с идентификатор № 68134.1936.1197 и имот с идентификатор № 68134.1936.815.

 

ОСЪЖДА В. А. М. с ЕГН-**********, И.-А. А. А. с ЕГН-********** и А.-А. А. А. с ЕГН-**********, всички със съдебен адрес *** – адв. С. И.ов Х. от САК, да заплатят на Държавата чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, гр. С.,***-**, сумата от 7110.24 лева (седем хиляди сто и десет лева и двадесет и четири стотинки), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК

 

Решението е постановено при участие на третото лице помагач на Държавата – „БМ Г.И.” ЕООД, ЕИК *************, гр. С.,***.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС – в едноседмичен срок – в прекратителната му част и в двуседмичен срок – в останалата отхвърлителна част, като сроковете текат от връчване решението на страните.

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ: