Р E Ш Е
Н И Е
гр. София, 19.12.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на единадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря: ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 7602 по описа за 2015 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.99 от ЗЗД
вр.чл.86 от ЗЗД от И.-**ЕООД ЕИК**********срещу Е.И Е.И. ООД ЕИК ********.
Ищецът ”И.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление,***
е предявил Искова молба, в която твърди,
че Ответникът ”Е.и Е.И.“ ООД, *** е ползвало услугите на “Е.” ООД, ЕИК********, като подизпълнител относно
спечелена обществена поръчка по Договор 10-134/30.04.2010 г. с ”ЧЕЗ Р.Б.” АД за следния
обект “Строително-монтажни работиза аварийни и планови ремонти на
електроразпределителната мрежа, обслужвана от регион София област на
територията на ОРЗ ”Благоевград“. Въз основа на този договор ”Е.и Е.И.“ ООД е сключило с “Е.” ООД, като изпълнител
Договор от 15.11.2010 г. за “Строително-монтажни работи за аварийна подмяна на
кабели СрН от П/Ст “Кракра” до ТП “ Спортист”
и П/Ст “Кракра” до ТП “Спортна зала”. Твърди,
че “Е.” ООД е извършило възложените му строително-монтажни работи ( СМР ), за
което са били издадени и получени фактури No, No 867/28.01.2011 г. и 915/07.06.2011 г. на обща стойност 52
478.76 лева, за тези дейности, съгласно договора. Но не е получило заплащане от
страна на ”Е.и Е.И.“ ООД.
Ищецът твърди още, че с Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2015 г.
“Е.” ООД е прехвърлило изцяло и възмездно вземането си на в размер на 52 478.76
лева от ”Е.и Е.И.“ ООД, произтичащо от Договор от 15.11.2010 г. за
“Строително-монтажни работи за аварийна подмяна на кабели СрН от П/Ст “Кракра”
до ТП “ Спортист” и П/Ст “Кракра” до ТП
“Спортна зала”, Договор 10-134/30.04.2011 г., фактури No, No 867/28.01.2011 г. и 915/07.06.2011 г. ведно с всички права,
лихви и неустойки, произтичащи от вземаето на ”И.“ ЕООД. Твърди се, че съгласно
чл.99 ЗЗД “Е.” ООД е изпратило на два пъти уведомление до ”Е.и Е.И.“ ООД *** на
обявеното в Търговския Регистър на Агенцията по вписвания седалище и адрес на
управлние, но и двата пратката е връщана, с уточнение, че на този адрес няма
такава фирма.
Ищецът моли, съдът да осъди ”Е.и Е.И.“ ООД да заплати на ”И.“ ЕООД сумата
от 52 478.76 лева по договор за прехвърляне на вземане-цесия от 23.10.2015 г.,
сключен между ”И.“ ЕООД – цесионер и “Е.”
ООД – цедент, в едно със законната лихва върху предендираната сума от датата на
представяне на ИМ до датата на окончателното й изплащане. Моли разноските по делото да се присъдят на ”И.“
ЕООД.
Ответникът оспорва изцяло ИМ, като я счита за недопустима и неоснователна. Възразява,
че не е представена справка, която да показва изчисленията, въз основа, на
които е определен размера на претендираното вземане. Смята, че договорът за
цесия е нищожен, поради невъзможен предмет и привидност на цесията. Различна
стойност на прехвърленото вземане, неравностойна цена, липса на данни за
извършване на плащането. Приема като и не спори по отношение на подписания
между него и “Е.” ООД договор от 15.11.2010 г. за “Строително-монтажни работи
за аварийна подмяна на кабели СрН от П/Ст “Кракра” до ТП “ Спортист” и П/Ст “Кракра” до ТП “Спортна зала” и приема
за безспорни фактури No, No 867/28.01.2011 г. на стойност 44 547.84 лева и 915/07.06.2011 г. на стойност 7930.92 лева,
но твърди, че в тях е посочен договор, по който цедента не е страна.
Твърди, че
цедираното вземане е недоказано по размер и правно основание. Твърди, че липсва
валидно съобщаване на длъжника за цесията. Твърди, че вземането е погасено по
давност.
Моли исковата молба да не бъде уважена, като неоснователна и недоказана. Моли да му бъдат
присъдени направените съдебни разноски.
СГС, като взе в предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено следното :
От представеното по делото заверено копие от Договор 10-134/30.04.2010 г. с предмет
“Строително-монтажни работи за аварийни и планови ремонти на
електроразпределителната мрежа, обслужвана от регион С;., област на територията
на ОРЗ ”Благоевград“, се установява, че същият е сключен между ”ЧЕЗ Р.Б.” АД като
възложител и ”Е.и Е.И.“ ООД, като изпълнител.
Представен по делото е и втори договор
от 15.11.2010 г., който е сключен между ответника ”Е.и Е.И.“ ООД и “Е.”
ООД за “Строително-монтажни работи за аварийна подмяна на кабели СрН от П/Ст
“Кракра” до ТП “ Спортист” и П/Ст
“Кракра” до ТП “Спортна зала”. Не се спори, че неговия предмет е част от
предмета на първия посочен по-горе договор № 10-134/30.04.10г.
Безспорен е факта, че са налице фактури No, No 867/28.01.2011 г. и
915/07.06.2011 г. на обща стойност 52 478.76 лева, с издател “Е.” ООД и
получател ”Е.и Е.И.“ ООД. Представител
на последния ги е подписал, видно от представените по делото заверени копия. Не
се спори, че вземанията по фактурите не са заплатени от ответника.
Въз основа на тези писмени доказателства и доколкото са представени ценова
оферта с количествено – стойностна сметка към договора от 15.11.2010г. и
сравнени с представените два протокола 19 от 20.12.2010г. и 19.05.2011г. , и
приложени и две фактури издадени от Е.и Е.И. ООД се установява, че точно този
вид дейности ответникът е предал като извършени работи на възложителя ЧЕЗ Р.Б.
АД. Видно от издадените фактури сключилият договора от 15.11.2010г. Е. ООД ги е
издал, но е посочил като основание не договора с Е.и Е.И. ООД, а е посочил като
основание главния договор от 30.04.2010г. подписан между ответника и
възложителя ЧЕЗ Р.Б. АД. Доколкото предмета на договора подписан между
ответника и Е. ООД съвпада с посоченото във фактурите издадени от Е. ООД към Е.и
Е.И. ООД и фактурите издадени от Е.и Е.И. ООД към ЧЕЗ Р.Б. АД – аварийна подмяна на кабели СрН и
възстановяване на тротоарни настилки, то съдът приема, че действително
ответникът със сключения договор от 15.11.2010г. е превъзложил част от
дейността, и тази дейност е била изпълнена от Е. ООД, след като тя е била
предадена и приета от главния възложител ЧЕЗ Р.Б. АД. Ответникът не е установил
да е заплатил цената, която е договорена
за изработеното и фактурирано от Е. ООД.
От представения по делото Договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2015
г., сключен между “Е.” ООД – цедент и ”И.“ ЕООД – цесионер, се установява, че
крайния изпълнител е прехвърлил
вземането си по двете фактури представляващо цена за извършените възложени СМР в размер на 52 478.76 лева от ”Е.и Е.И.“ ООД.
Налични са товарителници от дата 26.10.2015 ( взета) / 27.10.2015
(доставена) и дата 02.11.2015 ( взета) / 03.11.2015 (доставена), издадени
от “С.” АД – София за две пратки, съдържащи документи доставени до адреса,
обявен в Търговския Регистър на Агенцията по вписвания, като седалище и адрес на управлние ”Е.и Е.И.“ ООД,
но неполучени, със забележка “няма такава фирма на този адрес”. От
товарителниците се вижда, че подател е “Е.” ООД, а получател е ”Е.и Е.И.“ ООД. Съдът
намира, че е следва да се приема наличие на връчване на уведомлението по
чл.99,ал.3 от ЗЗД при хипотезата на чл.52,ал.2 ГПК и съответно приема наличие
на редовно цедиране на вземането, поради което ищеца, като цесионер се явява
редовно легитимиран да претендира така прехвърленото му вземане. Действително
цената е неравностойна, но договорена и съобразно ал.3 от чл.2 се явява и
платена, доколкото това изрично е посочено в самия договор. Договорът би бил
нищожен, ако липсва договорена цена. В случая същата е значително по-ниска от
вземането, но съдът намира, че не води до нищожност, доколкото трудността на
събирането на едно вземане, може да влияе върху цената цесията, още повече че
същата е и предмет на свободно договаряне.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Ищеца е получил, чрез цесия, редовно прехърлена, вземане на цедента Е. ООД
към ответника и е легитимиран да претендира това вземане. Ответникът не е
представил доказателства , че го е
заплатил нито към цедента нито към
цесионера, поради което следва да бъде осъден да го заплати на цесионера, ищец
по делото. Сумата която се дължи е в размер на 52 478.76 лв., тъй като
това е сбора, от цената с ДДС по двете
фактури издадени от цедента, като цесията ясно посочва, че прехвърля вземанията
по фактурите в пълен размер. Вземането не е погасено по давност, тъй като
давността е общата такава от 5 години и същата започва да тече три дена след
издаване на всяка една от фактурите съответно от 1.02.2011г. и 11.06.2011г. и
изтича към 1.02.2016г. и 11.06.2016г. Исковата молба е предявена 27.11.2015г.
т.е. преди изтичане на давността и след нейното предявяване давността се
прекъсва и спира да тече. При така изложените съображения ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 52 478.76 лв. Върху главницата
се дължи и законната лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на
сумата по главницата на осн.чл.86 ЗЗД, тъй като са цедирани и съответните
лихви, видно от договора за прехвърляне на вземане.
На осн.чл.78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на общо
5 000 лв. / ДТ и адв.възнаграждение /, като на ответника разноски не се
следват.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И
:
| ОСЪЖДА ”Е.и Е.И.“ ООД, ***
да заплати на ”И.“ ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление,***, сумата в размер на 52 478.76 лева / петдесет и две хиляди
четиристотин седемдесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/, заедно със
законна лихва за периода от 27.11.2015 г. до окончателното заплащане на
сумата както и да му заплати направените по делото разноски в размер на 5 000 /пет хиляди / лева на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред САС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: