МОТИВИ по Присъда № 65 от 06.06.2019г., постановена по
НОХД
№ 351/2018 г. по описа на ЯОС:
ЯОП е предявила обвинение против
подсъдимия К.К.Ч. ***, ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.301, ал.1
от НК за това ,че през месец ********* **** г., в гр.***,в качеството си на
длъжностно лице - г.и. в отдел „К. на х.“ към О.Д. по б. на
х.- гр. ***
, поискал от С.Д.Ч. *** - управител на „*****" ЕООД*** и на **.**.**** г.,
около 10,20 ч., в търговски обект - смесен магазин, находящ се в гр.***,на ул.*****№
**получил от С.Д.Ч. дар, какъвто не му се следва - парична сума от 300 лв., за
да извърши действие по служба - да извърши проверка в търговския обект за
съответствието му с ветеринарно-санитарните изисквания, необходими за
приготвяне на сандвичи за вкъщи и приготвяне на топли напитки в чашки за
еднократна употреба в него, да провери наличната технологична документация и
тази по системата за самоконтрол в обекта и да даде положително становище
(предложение) за дейността на обекта до директора на ****-Я. за регистрирането
му в Регистъра на обектите за производство на храни и за търговия с храни по
чл.12а, ал.1/чл.12 от Закона за храните и за издаване на удостоверение за
регистрацията му.
В съдебно заседание участващият по делото
прокурор поддържа обвинението, така както е предявено. Счита, че от събраните
по делото доказателства безспорно се установява фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт, поради което подсъдимия следва да бъде признат за
виновен по така предявеното му обвинение. Представителят на ЯОП пледира в
посока, че при определяне на наказанието следва да се има предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия, както и тежестта на предвидената наказателна
отговорност за процесното обвинение. При това положение прокурорът изразява
становище, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер на две години, което на основание чл.66 от НК бъде отложено за
изпълнение за изпитателен срок в размер на три години , както и глоба в размер
на 1000лева. Прокурорът счита, че по този начин ще бъдат постигнати целите на
наказателната репресия, визирани в чл.36 от НК и моли в този смисъл да бъде
постановен съдебния акт.
Подсъдимият Ч. участва в съдебно
заседание лично и с упълномощени по надлежен ред защитници – адвокати от АК-***.
Същият се възползва от правото си и не дава обяснения по време на съдебното
следствие, по предявеното му обвинение.
Защитниците пледират в посока признаване
невиновността на подзащитния им.. Като аргументи в тази подкрепа изтъква, че от
данните по делото не се установявала по безспорен начин фактическата
обстановка, изложена в обвинителния акт и обвинението не е доказано по
безспорен и несъмнен начин като подсъдимият Ч. не е извършил нито една от двете
форми на изпълнителното деяние на престъплението подкуп , т.е.нито е поискал
нито е получил дар , който не му се следва в качеството на длъжностно лице , за
да извърши действия по служба.Твърди се , че свидетелките С. и Б. Ч.и са
злепоставили подсъдимия пред полицията.Твърди се че протокола на претърсване
обиск и изземване от **.**.****г. е незаконосъобразен
без да се вземе предвид изричната
разпоредба на чл.248 ал.3 от НПК.в разрез с посочената разпоредба на чл.248
ал.3 от НПК се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения
на досъдебното производство от органите на разследване.В заключение се твърди ,
че е налице провокация към подкуп , като се сочат конкретни решения на ВКС без
да се взема пред вид Постановление № 8 от 30.11.1981 г. по н.д.№ 10/81г. на
Пленума на ВС.
Съдът, след като извърши
цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Ч. е заемал длъжността г.и.в Отдел
„К. на х.“ към О.Д. по б. на х. /***/ - ***. С оглед
естеството и характера на заеманата от него длъжност, е имал качеството на
длъжностно лице по смисъла на нормата на чл.93 т.1 б.А от НК. В подкрепа на
това са събраните по делото документи за заеманата от подсъдимия длъжност
и съдържанието на
съответната длъжностна характеристика, с която подсъдимият е бил надлежно запознат.
В това си качество подсъдимият бил пряко подчинен на началник Отдел „К.
на х.“ към ****- **** и на директора на *** - ***. Обслужвал и контролирал в
дейността си основно сам обекти от търговската мрежа в областта на х.на
територията на гр. ***. В това си качество бил познат на свидетелката С.Ч. и на
нейната дъщеря свидетелката Б.Ч.,***.Свидетелката С.Ч. била едноличен
собственик на капитала и управител на "*****" ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр. ***. Дружеството стопанисвало търговски обект на
бензиностанция в гр. ***, като в управление дейността на дружеството
свидетелката С.Ч. се подпомагала от свидетелката Б.Ч.. В края на лятото на ****г.
двете решили да отворят смесен магазин, като за целта наели търговско помещение
в гр. *** на ул. *****№ **. За приготвяне на сандвичи за вкъщи и на топли
напитки в чашки за еднократна употреба в магазина и за продажба на други храни
в обекта, магазинът се нуждаел от регистрация в регистъра на обектите за
производство на храни и за търговия с храни по чл.12а, ал.1/чл.12 от ЗХ, като
за това директорът на *** -*** следвало да издаде удостоверение за
регистрацията му в регистъра. За целта на **.**.****г. свидетелката Б.Ч. и
свидетелката С.Ч. потърсили подсъдимия Ч., за да разберат на какви изисквания
следвало да отговаря търговският обект, за да се започне в същия дейност и за
да може в него да се предлагат хранителни стоки. Срещнали се пред здравната
служба в ***, където било работното място на подсъдимия. За да извърши бързо и
безпроблемно проверка в търговския обект за съответствието му с
ветеринарно-санитарните изисквания, необходими за приготвяне на сандвичи за
вкъщи и на топли напитки в чашки за еднократна употреба в него, да провери
наличната технологична документация и тази по системата за самоконтрол в обекта
и за да даде положително становище, респ. предложение за дейността на обекта до
директора на *** - *** за регистрирането му в регистъра на обектите за
производство на храни и за търговия с храни по чл.12а, ал.1/чл.12 от ЗХ и за
издаване на удостоверение за регистрацията му, подсъдимият Ч. поискал от
свидетелката С.Ч. парична сума от 300 лева, каквато не му се следвала за
изпълнение на тези му служебни задължения. Срещу получаването на сумата от 300
лева подсъдимият Ч. гарантирал, че няма да създава проблеми при регистрацията
на обекта и че дейността в него можела да започне бързо и безпроблемно, като
проверка на място в магазина от комисия от *** - *** реално нямало да бъде
извършена. Един вид, той бил проверката. Разяснил на свидетелките, че дължимата
за регистрацията на обекта такса е в размер на 34 лева. Свидетелката С.Ч. в
момента не разполагала с поисканата й от подсъдимия сума в размер на 300 лева и
предложила да заплати сумата за регистрация на обекта такса в размер на 34
лева. Подсъдимият Ч. отказал да вземе само сумата от 34 лева, като заявил, че
когато са готови да му дадат поисканата сума в размер на 300 лева, ще се
срещнат. В същия ден - на **.**.****г. свидетелката С.Ч., в качеството си на
управител на "*****"ЕООД *** подала до **** - *** заявление за
регистрация на смесен магазин, находящ се в гр.*** на ул. *****№ **като обект
за производство и търговия с храни по образец на БАБХ № 109. Изрично посочила
търговското намерение в обекта да бъдат приготвяне сандвичи за вкъщи и топли
напитки в чашки за еднократна употреба. Заявлението било прието в **** - *** и
заведено с вх. № *-**** от **.**.****г. При завеждане на заявлението заплатена
била и дължимата такса за издаване на удостоверение за регистрация на обекта в
регистъра по чл.12а, ал.1/чл.12 от ЗХ в размер на 34 лева, за което били
издадени квитанции към ПКО № ***/**.**.****г. на *** - ***и фактура № ****/**.**.****г.
с издател *** - ***и получател "*****"ЕООД***.При посещението на ****
- *** свидетелката С.Ч. била придружена от своята дъщеря свидетелката Б.Ч.. От
показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че това е
единствения възможен начин за заплащане на дължимата за регистриране на
търговски обекти такса в **** - ***. Със заповед № *-*-***/**.**.****г. на
директора на ****- ***била определена комисия в състав подсъдимия К.Ч. и
свидетеля А.К. ***, който също бил г.и.в отдел "К. а х." към ****- ***.На
комисията била поставена задача да извърши проверка на обект смесен магазин,
находящ се в гр. ***,ул. *****№ **на "*****"ЕООД ****с управител
свидетелката С.Ч. и с предмет на дейност в обекта приготвяне на сандвичи за
вкъщи и на топли напитки в чашки за еднократна употреба. В изпълнение заповедта
на директора на **** - *** определеният екип от инспектори при **** - ***, в
състава на който бил включен подсъдимият, следвало да извърши проверка в
търговския обект за съответствието му с ветеринарно-санитарните изисквания,
необходими за приготвяне на сандвичи за вкъщи и на топли напитки в чашки за
еднократна употреба в него, да провери наличната технологична документация и
тази по системата за самоконтрол в обекта и да даде положително или отрицателно
становище за дейността на обекта до директора на **** - *** за регистрирането
му или не в регистъра на обектите за производство на храни и за търговия с
храни по чл.12а, ал.1/чл.12 от ЗХ и при положително такова за издаване на
удостоверение за неговата регистрация. На **.**.****г. свидетелката С.Ч.
потърсила подсъдимия Ч. по телефон с молба да погледне обекта на следващия ден
за да го отвори за работа. Двамата се разбрали да се срещнат в търговския обект
на следващия ден. На **.**.****г., около 10,00ч. подсъдимият попитал
свидетелката дали е готова да му даде вече поисканата и определена от него сума
от 300 лева. Свидетелката Ч. му отговорила, че е намерила поисканата сума, с
която до скоро не е разполагала. Сутринта на следващия ден - **.**.****г.
двамата отново провели телефонен разговор, в който подсъдимият отново попитал
свидетелката дали е "готова с паричките", които е поискал. След като
получил поредния потвърдителен отговор, подсъдимият и свидетелката Ч. се
разбрали да се срещнат в търговския обект по-късно, около 10,00ч. същия ден.
Веднага след проведения разговор свидетелката С.Ч. ***, където съобщила на
органите на реда за поисканата й от подсъдимия парична сума в размер на 300
лева, което намерила за нередно. По реда на чл. 212 ал.2 НПК образувано било
ДП, по което разследващ полицай при РУ на МВР - Елхово извършил първо действия
по разследването - разпит на свидетелката С.Ч.. В разпита си пред органа на
разследването свидетелката е посочила, че поисканата й сума в размер на 300
лева ще предаде на подсъдимия по-късно същия ден в търговския си обект в 6
банкноти с номинал от 50 лева, чиито серийни номера били описани в протокола за
разпит, а именно - .№№ ** *******, ** *******, ** *******, ** *******, ** *******
и ** *******.Час по-късно същия ден, около 10.20 часа на **.**.****г.
свидетелката С.Ч. се срещнала с подсъдимия Ч. в магазина й в гр. ****, на ул.***********
№ **. Подсъдимият дал на свидетелката Ч. издадените от ****-*** фактура и
квитанция за заплатена от търговското дружество такса за регистрация на обекта
по ЗХ, дал на свидетелката и последната подписала празна непопълнена бланка от
протокол за проверка по образец и попитал свидетелката дали е готова да му даде
поисканата от него сума в размер на 300 лева. Свидетелката Ч. поставила на маса
пред подсъдимия описаните в разпита й серийни номера 6 банкноти с номинал от 50
лева. Подсъдимият ги взел и ги поставил в десния джоб на панталона си. Подсъдимият
уверил свидетелката Ч., че взетите от него пари са за да отвори магазина
по-бързо и че няма да има проблем с проверката. Казал, че може веднага да почне
работа, че той е проверяващият и че проверката вече е минала, след което си
тръгнал. Паричната сума от 300 лева, дадени от свидетелката Ч. в 6 банкноти с
номинал от по 50 лева подсъдимият Ч. взел, за да извърши действия по служба в
качеството си на длъжностно лице - г.и. в отдел "К.на х." към **** - ***,
а именно да извърши проверка в търговския обект за съответствието му с
ветеринарно-санитарните изисквания, необходими за приготвяне на сандвичи за
вкъщи и на топли напитки в чашки за еднократна употреба в него, да провери
наличната технологична документация и тази по системата за самоконтрол в обекта
и да даде положително становище за
дейността на обекта до директора на **** - *** за регистриране на обекта в
регистъра по чл.12а, ал.1/чл.12 от ЗХ, както и за издаване на удостоверение за
регистрацията му. Тази сума по никакъв начин не се следвала на подсъдимия за
извършване на дължимото на него по служба. След като излязъл навън от магазина,
подсъдимият бил задържан от органите на реда. Задържан бил от сформиран за
целта полицейски екип, в състава на който били свидетелите А.А. *** и П.Д. ***.
Първият - служител на сектора за предотвратяване на икономическата престъпност
при ОДМВР - Ямбол, а вторият - служител в РУ на МВР - Елхово. Непосредствено
след задържането му и при спазването на процедурата и изискванията за това,
било извършено претърсване /личен обиск/ на подсъдимия, при което в негово
държане били намерени получените от него от свидетелката Ч. 6 банкноти с
номинал от 50 лева със серийните номера, описани и закрепени в протокола за
проведения й разпит. По повод извършеното, срещу подсъдимия било образувано и
дисциплинарно производство № ** по описа на БАБХ - София за **** г. Със заповед
на изпълнителния директор на БАБХ - София подсъдимият Ч. бил отстранен от
работа до приключване на образуваното срещу него дисциплинарно производство.
Видно от приложената по делото справка за
съдимост № ****/**.**.****г. на ЯРС , подсъдимият К.К.Ч. е н..
Възприетата от съда и изложена по горе
фактическа обстановка се установява от част от обясненията на подсъдимия Ч.,
дадени в хода на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание и
приобщени към доказателствения материал на основание чл.279 ал.1 т.4 от НПК, от
показанията на свидетелите С.Ч. , Б.Ч. , А.А. , П.Д. , А.К. , Д.Д.,Х.А. и С.М.,
от приложените по делото и приобщени към доказателствения материал по същото
чрез прочитането им на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, а именно:
протокол за обиск от **.**.**** г., одобрен с Определение на ОС-Я. № ***/**.**.****
г., постановено по ЧНД № *** по описа на съда за **** г. и фотоалбум към него;
заповед № *-*-***/**.**.**** г. на директора на ***-***; квитанция към приходен
касов ордер № ***/**.**.**** г. на ****-***; фактура № ****/**.**.**** г. с
издател ****-*** и получател „*****"ЕООД***; справка за съдимост рег.№ ****/**.**.****
г. на БС при PC-Я.; писмо изх.№ *-****/**.**.**** г. на директора на ****-***;
длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор" в ****-***;
заповед № ОСПД-****/**.**.**** г. на изпълнителния директор на БАБХ-София;
трудова книжка № ***, сер.*, № ****** на К.К.Ч., издадена на **.**.**** г. от
РВМС-Я.; служебна книжка № ****/**.**.**** г., сер.*, № ***** на К.К.Ч.,
издадена от НВМС-София; протокол за проверка от комисия в състав инспектори при
****-***, образец, без дата, подписан единствено от представител на „***-**-**"ЕООД***;
заповед № *-*-***/**.**.**** г. на директора на ****-***; заявление за
регистрация на обект за производство и търговия с храни от **.**.**** г., вх.№ *-****/**.**.****
г. на ****-***; справка от търговски регистър по ЕИК № *********; писмо изх.№ *-****/**.**.****
г. на директора на ***-***и заповед № **-*/**.**.**** г. на изпълнителния
директор на БАБХ-София , както и от приложените по делото веществени доказателства
- 6 бр. банкноти с номинал от по 50 лв. всяка със серийни номера: .№№ ** *******,
** *******, *********, ** *******, ** ******* и ** *******, приобщени към
доказателствания материал по същото чрез предявяването им на основание чл. 284
от НПК.
Съдът кредитира показанията на
свидетелките С.Ч. и Б.Ч. ,като последователни , логични , безпротиворечиви и
взаимно допълващи се¸които сочат по безспорен и категоричен начин мястото
, времето и начина на поискания и получен дар от 300лева от подсъдимия Ч..На
пръв поглед е налице противоречие в показанията на свидетелката С.Ч. досежно
платила ли е или не сумата от 34 лева такса за регистрацията на смесения
магазин.В разпита и първоначално Ст.Ч. заяви че не е плащала 34 лева , но в
същия разпит се поправи и заяви категорично , че на **.**.****г. в гр.***в ***
- ***подавайки заявлението си е платила и таксата от 34 лева .Това
обстоятелство се потвърждава категорично
от показанията на свидетелката Б.Ч..Съдът кредитира изцяло и показанията на
свидетелите А. ,П.Д. , Д.Д. като последователни , логични и безпротиворечиви
досежно времето , мястото и начина на извършване на съответните
процесуално-следствени действия , и на А.К.
относно реда и начина на протичане на инкриминираната по делото проверка и , че
такава всъщност не е започвала с негово участие.Съдът кредитира изцяло и
показанията на свидетеля Х.А. относно размера на поисканата и получената от подсъдимия
Ч. сума в размер на 300лева.
Съдът не кредитира като достоверно
твърдението в обясненията на подсъдимия Ч. дадени на досъдебното производство ,
прочетени и приобщени към доказателствения материал на основание чл.279 ал.1
т.4 от НПК , относно факта , че същият е
поискал и получил сумата от 300лева от свидетелката С.Ч. за да и поръча в "трудова медицина"
система за самоконтрол , нещо което не влиза в служебните му задължения и нещо
, което е абсолютно недопустимо според свидетеля А.К..Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия Ч. в тази им част , тъй като същите изцяло
противоречат на показанията на свидетелите С.Ч. и Б.Ч. и представляват защитна
версия на същия.Съдът кредитира и показанията на свидетеля М. , дадени по време
на съдебното следствие , въпреки , че същия не е присъствал на **.**.****г. на
разговора между подсъдимия Ч. и свидетелите С. и Б. Ч.и.
От изложеното, съдът
прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства
безспорно се установява, че подсъдимият Ч. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл. 301, ал.1 от НК, тъй като през месец
********* **** г., в гр.***, в качеството си на длъжностно лице - г.и.в отдел „К.
на х.“ към О.Д. по б. на х.- гр. *** , поискал от С.Д.Ч. *** - управител на „*****"ЕООД***
и на **.**.**** г., около 10,20 ч., в търговски обект - смесен магазин, находящ
се в гр.***, на ул.*****№ **получил от С.Д.Ч. дар, какъвто не му се следва -
парична сума от 300 лв., за да извърши действие по служба - да извърши проверка
в търговския обект за съответствието му с ветеринарно-санитарните изисквания,
необходими за приготвяне на сандвичи за вкъщи и приготвяне на топли напитки в
чашки за еднократна употреба в него, да провери наличната технологична
документация и тази по системата за самоконтрол в обекта и да даде положително
становище (предложение) за дейността на обекта до директора на ****-*** за
регистрирането му в Регистъра на обектите за производство на храни и за
търговия с храни по чл.12а, ал.1/чл.12 от Закона за х.и за издаване на удостоверение
за регистрацията му.
Извършено е съставомерно деяние по
посочения текст от материалния наказателен закон на РБ. Авторството на
престъпното деяние се установява безспорно от показанията на разпитаните по
делото свидетели С.Ч. , Б.Ч. , А.А., П.Д., Д.Д. , А.К. и Х.А..
Субект на пасивния
подкуп по чл.301, ал.1 от НК е само длъжностно лице, което може лично да
извърши или да не извърши съответно действие по служба, произтичащо от неговите
права и задължения, включени в служебната му компетентност и/или длъжностно
лице, което по силата на служебното си положение може да възложи извършването
на служебното действие или бездействие на друго, подчинено нему лице. В конкретиката
на процесния случай подсъдимият Ч. към инкриминирания период е имал качеството
“длъжностно лице” по смисъла на чл.93, т.1, б”а” от НК, заемайки длъжността “г.
и.” в отдел „К. на х.“ към О.Д. по б. на х.-
гр. ***.
Даденото определение на длъжностно лице в чл.93, т.1, б”а” от НК важи за всички
случаи, където е употребено в НК, независимо от това, дали се касае за субект
на престъпление или обект на посегателство. Съгласно разпоредбата на чл.93,
т.1, б.”а” от НК, длъжностно лице е това, на което е възложено да изпълнява със
заплата или безплатно, временно или постоянно служба в държавно учреждение /в
конкретния случай в ****-***/, с изключение на извършващите дейност само на
материално изпълнение.
От обективна страна
пасивният подкуп е двустранна сделка -дарение, която сделка противоречи на
закона и като такава е нищожна (в този смисъл Постановление № 8/30.11.1981 г.
по н.д.№ 10/81 г., Пленум на ВС и Решение № 35/08.05.1989 г. по н.д.№ 23/89 г.,
ОСНК на ВС). С отделни деяния обвиняемият е осъществил различни форми на
изпълнителното деяние на престъплението - поискал дар и приел дар, какъвто не
му се следва.
Подсъдимият Ч. е поискал
от управителя на дружеството, стопанисващо търговския обект, който е следвало
да бъде проверен, да му даде безвъзмездно парична сума в размер на 300 лв. и
парична сума в размер на 300 лв. фактически е била предадена на подсъдимия.
Обективираното поведение на подсъдимия е изразено в ясното, недвусмислено и
нееднократно прокламираното пред свидетелката С.Ч. негово желание да получи
парична сума от 300 лв., безвъзмездно. За мотивирането на това искане, подсъдимият
е подчертал собственото си значение за благоприятния изход на необходимата и
предстояща за извършване проверка, обуславящ като резултат регистрирането на
търговския обект по реда на чл.12 от ЗХ и получаване на нужното за дейността му
удостоверение, издавано от директора на ****-***. Обещал е проверката да се
извърши бързо, в максимално кратки срокове, формално, безпроблемно и с
обезателен положителен резултат; обещал е и бъдещо безпроблемно отношение на
контролния орган в негово лице при осъществяване на контрол върху дейността в
търговския обект; „разрешил" е дори дейността в търговския обект да започне
въпреки неприключилата негова регистрация при пълната липса на угроза от
контрол върху неговата дейност, какъвто контрол в случая, в гр.***, е могъл да
осъществи и е осъществявал на практика само подсъдимия.Поведението на подсъдимия
несъмнено осъществява „поискване" на дар, тъй като с него подсъдимият в
качеството си на длъжностно лице е демонстрирал желание да му бъде предоставена
определена парична сума в размер на 300 лв., дар, какъвто не му се дължи.
Подсъдимият Ч., като
длъжностно лице е проявил инициатива да му бъде предоставена неследваща му се
парична сума, като демонстрираното от него желание за това е било ясно и
недвусмислено изразено в проведените разговори със свидетелите С.Ч. и Б.Ч..
Обективирано в поведението му, подсъдимият е и получил поискания от него дар, като приемането му,
свързано с извършване от него на действия по служба, сочи на реализиране на
изпълнителното деяние на пасивния подкуп. Иначе казано, налице е обективна
свързаност между поискания и получен дар със служебното качество на подсъдимия
и че той (дарът) е предоставен, за да извърши подсъдимия действие по служба.
Действията, за които подсъдимия
Ч. е поискал и получил подкуп са действия по служба, включени са в служебната
му компетентност, възложени са му, макар и в екип, от прекия му ръководител -
директора на ****-*** и са пряко изводими от разпоредбите на чл.12, ал.8 и ал.9
от Закона за храните, сроковете по които разпоредби, подсъдимият впрочем изцяло
е игнорирал с инкриминираното свое поведение.
На практика подсъдимият Ч.
е бил единствен представител на ****-*** за град ***. Основно е контролирал в
обсега на предмета на действие на дирекцията дейността на търговските обекти на
територията на град ***. Поради това, качеството му на г.и.в отдел „КХ"
при ****-***, на когото е било възложено извършване на проверка на определен
търговски обект, обосновава неговата служебна компетентност. Тази компетентност
съобразно разпоредбите на чл.12, ал.8 и ал.9 от ЗХ, във връзка и за проверка на
изискванията по чл.12, ал.1, т.т.1-3 от ЗХ и предвид изрично формулираното в
заповедта на директора на ****-*** за възлагане на проверката изискване, да се
даде положително или отрицателно становище за дейността на обекта, което да се
отрази в протокол по образец (впрочем представен за подпис от подсъдимия и
подписан единствено от представител на търговеца, чийто обект е бил предмет на
проверка) сочи, че извършването на такава проверка и съставянето на такъв
протокол е било част от служебните функции на подсъдимия. Именно във връзка с
тези действия по служба да извърши проверка в търговския обект за
съответствието му с ветеринарно-санитарните изисквания, необходими за
приготвяне на сандвичи за вкъщи и приготвяне на топли напитки в чашки за
еднократна употреба в него, да провери наличната технологична документация и
тази по системата за самоконтрол в обекта и да даде положително становище за дейността на обекта до директора на ****-***
за регистрирането му в регистъра по чл.12а/чл.12 от ЗХ, подсъдимият Ч. е
поискал и получил неследващ му се дар, поради което е налице и изискуемата от
закона връзка на поискването/получаването на дар с действията, които подсъдимият
е следвало да извърши по служба. За последното е без значение обстоятелството,
че подсъдимият е бил определен за член на екип, заедно с друг служител на ****-***.
Това, по никакъв начин не изключва съставомерността на извършеното от него
деяние, защото длъжностното лице може да бъде субект на подкуп и когато е
включено в състава на колективен орган или комисия, които решават въпросите, за
които се дава подкупът (т.1 от Постановление № 8/30.11.1981 г. по н.д.№ 10/81
г., Пленум на ВС). Без значение в случая е и на какъв етап е било изпълнението
на възложената от директора на ****-*** проверка, защото действията по служба,
за извършването на които подсъдимият е получил неследващ се дар, са били
включени в служебната му компетентност и за съставомерността на деянието не е
необходимо действително те да са били осъществени, респ. тяхното извършване да
е конкретно обективирано.
Изпълнителното деяние на
извършеното от подсъдимия престъпление е довършено със самото поискване, а в
последствие и с получаването на поискания от подсъдимия дар. С получаването му подсъдимият
е преустановил фактическата власт на свидетелката С.Ч. върху паричната сума от
300 лв. и е установил върху нея своя собствена такава, като при това е направил
всичко възможно тя да премине в негово владение.
От обективна страна
престъпното деяние по чл.301, ал.1 от НК е резултатно. Престъпният резултат се
заключава в благоприятна промяна за имуществото на дееца - увеличаване на
актива или намаляване на пасива му. От събраните по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че приемайки инкриминираната по делото сума, подсъдимият
е увеличил актива на имуществото си, с което именно е настъпил престъпният
резултат от извършеното от него и с което деянието се счита за довършено.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл.Подсъдимият Ч. е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, преследвайки целта си
да получи дар, какъвто не му се следва. Действал е със съзнанието, че иска и
получава неследваща му се парична сума с цел да изпълни задълженията си по
служба..
С оглед на изложеното, съдът намира, че подсъдимият
Ч. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
чл.301, ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по така
повдигнатото му обвинение.
При определяне вида и
размера на наказанието, съдът взе предвид следното:
За извършеното от подсъдимия престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. При
индивидуализацията на вида и размера на наказанията, които следва да се наложат
на подсъдимия Ч. съдът взе предвид най-напред високата степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от обстоятелството, че същото засяга едни
от най-значимите обществени отношения, а именно –тези свързани с дейността на
държавния и обществен апарат. Освен това престъплението по чл.301, ал.1 от НК
най-чувствително засяга авторитета и правилното управление на служебната
дейност, като накърнява в най-голяма степен интересите на гражданите. Съдът не
пренебрегна и факта на неизразяване от страна на подсъдимия на критично
отношение към стореното, както и цялостното поведение на същия в хода на
съдебното следствие. От друга страна, съдът взе предвид съдебното минало на
подсъдимия, който видно от данните по делото е н., което води до извод за една
сравнително невисока степен на обществена опасност на личността му. Предвид
това и с оглед невисоката стойност на приетото в дар от Ч., съдът определи
наказания при условията на чл.54 от НК и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно – лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година и
6/шест/ месеца и глоба в размер на 1 000лв./хиляда лева/. Съдът намери, че
за постигане целите на наказанието не е необходимо подсъдимия Ч. да изтърпи
ефективно така наложеното му наказание лишаване от свобода, като на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи изтърпяването на същото за изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила. Съдът счете, че така наложените
наказания са необходими и достатъчни за постигане целите на наказателната
репресия, визирани в чл.36 НК и преди всичко намери, че ще окажат
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху самия
подсъдим, така и върху останалите членове на обществото. Налагането на по-леки
по размер и вид наказания би било необосновано снизхождение към подсъдимия и
извършеното от него, предвид и съществуващата в обществеността нетърпимост към
деяния от вида на обсъденото.
Съдът върна на свидетелката С.Ч.
приобщените към делото като веществени доказателства шест банкноти с номинал от
50 лева, със сер.№№ ** *******, ** *******, ** *******, ** *******, ** *******
и ** ******* тъй като не подлежат на отнемане в полза на държавата с основание
по чл.307а от НК, предвид т.1 от Тълкувателно решение № 2/21.12.2011 г. на ОСНК
на ВКС, постановено по тълк.д.№ 2 по описа на съда за 2011 г.
Възражението на защитата на подсъдимия Ч.
, че в конкретния случай се касае за "провокация към подкуп" е
неоснователно.Не са налице доказателства по делото които да сочат , на
склоняване,убеждаване и мотивиране на провокирания / в случая Ч./ да реши да
приеме дар или друга имотна облага , и то с цел да бъде изобличен след това в
извършване на престъпление.Провокация към подкуп не е налице , когато
длъжностното лице ,получаващо подкупа , предварително го е поискало , както е в настоящия случай/ П. №
8/81г. на Пленума на ВС/.
Причините за осъществяване на
престъплението е стремежа на подсъдимия Ч. за противоправно лично
облагодетелстване, както и незачитане на установеният в страната ред на
държавно управление.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: