Р Е Ш Е Н И
Е №
гр. Нова Загора, 24.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Новозагорският районен съд гражданска колегия в публичното заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА гражданско дело № 1295 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 представлявано от управителя Севдалин Рашев чрез пълномощник адв. Н.К. *** против З.А.Ф., с ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 134.20лв., от които: 131.72лева – главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2018год. до 30.11.2018год. в имот находящ се в *******; 2.48лева – мораторна лихва натрупана към дата 04.02.2019год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
С исковата си молба ищецът „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от законния представител - управителя Севдалин Рашев, с ЕИК *********, чрез пълномощника адв. Н.К. ***, преупълномощен от Адвокатско дружество „Станислав Рафаилов, Н.К.”*** БУЛСТАТ ********* твърди, че имал открита партида за недвижим имот, находящ се в *****. Този имот бил свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършвали доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за процесния период била ответницата З.А.Ф. по делото с абонатен № 51816. Доставената и консумирана питейна вода за имота се отчитала по партидата от служител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирало. След това за ответника възниквало задължението в 30-дневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намират приложение по отношение на всички потребители. Ако не сторел това ответника изпадал в забава и съответно дължал обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.
Посочва
се, че общите условия на Вик оператора били издадени на основание Наредба № 4
от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /последно изм. ДВ
бр.102 от12.12.2014г., в сила от 12.12.2014г./ Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от Вик оператор „Водоснабдяване и канализация - Сливен”ООД, били приети с
решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, публикувани във вестник ”Новинар”,
бр. 196 от 21.08.2014г. и вестник „Сливенски новини”, бр. 34 на 05.09.2014г., в
сила от 05.10.2014г.
В
исковата молба се сочи, че в конкретния случай ответницата не била заплатила
стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и отведената такава
за периода от 01.09.2018
г. до 30.11.2018 г., независимо от
възникналото задължение съгласно чл. 33 ал. 2 от „Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – Вик Сливен”
одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014г. на ДКЕВР, а именно: „Потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране”. В чл.44 от същите било предвидено,
че „При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните
услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл. 86 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ВиК оператора”, поради което ищцовото дружество претендирало, както
главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната,
считано от датата на падежа за всяка една дължима сума до датата на завеждане
на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Предвид
възникналото задължение ищцовото дружество било предприел действия за събиране
на дължимите суми, като е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 285/2019 г. по
описа на РС Нова Загора срещу длъжника З.А.Ф.. Съдът издал заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №285/2019г.
по описа на РС-Нова Загора против длъжника и ответник по настоящия иск за
заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2018
г. до 30.11.2018 г., ведно с дължимата
мораторна лихва.
В исковата
молба се твърди, че в законоустановения срок по делото постъпило възражение /наличието на хипотезата
на чл.47 ал.5 вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК поради което за ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия
иск за установяване на вземането си.
За периода
01.09.2018г. – 30.11.2018г. ищцовото дружество доставяло питейна вода в
недвижимия имот, за който имало открита партида на името на ответницата З.А.Ф.
и съответно за ответницата било възникнало задължение да заплати доставената и
консумирана питейна вода. Тъй като ответницата Ф. не сторила това в
установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответницата Ф. дължала
на ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализаця-Сливен”ООД следните суми,
които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: главница – 131.72лв.
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
01.09.2018г. – 30.11.2018г., мораторна лихва върху главницата – 2.48лв.
натрупана към дата 04.02.2019г. или общо сумата от 134.20лв. Освен тези суми
ответницата дължало на ищцовото дружество и разноски, които последното било
сторило в заповедното производство възлизащи на 26.00лв.
В исковата молба ищцовотово
дружество моли съда да признае за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация-Сливен”ООД,
гр.Сливен, че З.А.Ф., с ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен”ООД, гр.Сливен, сумата от 134.20лв., от
които: 131.72лева – главница, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 01.09.2018год. до 30.11.2018год. в имот
находящ се в *******; 2.48лева – мораторна лихва натрупана към дата
04.02.2019год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, както
и ищцовото дружество моли съда да осъди ответницата З.А.Ф. да му заплати сумата от 26.00лв. разноски по заповедното
производство, както и направените разноски по настоящото дело.
Ответницата З.А.Ф., редовно призован – не се явява в
съдебно заседание, чрез депозирана молба от пълномощника и мл.адв. Н.А.С. от
АК-Стара Загора с която се заявява че ответницата е заплатила задължението си
към ищцовото дружество, поради което моли съда да постанови съдебен акт с който
да отхвърли изцяло ищцовите претенции. Ответницата претендира да и бъдат
присъдени разноските по делото за което прилага списък на разноските.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощника му адв. Н.К. *** и заявява,
че действително ответницата З.А.Ф. била заплатила задължението си по делото, но
предвид обстоятелството, че това се било случило след завеждане на делото, моли
съда да осъди ответницата Ф. да заплати на ищцовото дружество направените по
делото разноски съгласно представения списък на разноските.
След преценка на твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
В Районен съд гр. Нова Загора на 15.03.2019г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от заявителя/кредитора ”Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД, с ЕИК/Код по БУЛСТАТ: ********* с адрес/седалище/адрес на управление/: гр. Сливен, ул. „6-ти септември” 27, със законен представител: инж. Севдалин Рашев Рашев, чрез пълномощника Мариана Велева – юрисконсулт, телефон: 044/62 34 65, факс: 044/62 34 13 , против длъжника З.А.Ф. с ЕГН ********** *** за сумата 131.72 /сто тридесет и един лева и седемдесет и две стотинки/ лева – главница за периода от 01.09.2018 г. до 30.11.2018 г.; 2.48 /два лева и четиридесет и осем стотинки/ лева – лихва, начислена към 04.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски за държавна такса в размер на 26.00 /двадесет и шест/ лева.
Въз основа на подаденото заявление в РС-Нова Загора е било образувано ч.гр.д. № 285/2019г. по описа на РС-Нова Загора по което съдът е издал заповед № 155 за парично задължение по чл. 410 от ГПК на 19.03.2019г. в полза на заявителя ”Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД против длъжника З.А.Ф. за претендираните със заявлението суми.
Заповед № 155 от 19.03.2019г. за парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 285/2019г. по описа на РС-Нова Загора е била връчена на длъжника З.А.Ф. по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника З.А.Ф. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и че може да предяви иска за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението като довнесе държавна такса в размер на 25.00лв., за което да представи доказателства в посочения срок, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщението с дадените от съда указания е получено от заявителя ”Водоснабдяване и канализация-Сливен”ООД, гр.Сливен на 17.06.2019г. и на 19.07.2019г. „Водоснабдяване и канализация-Сливен”ООД, гр.Сливен е депозирало исковата молба за установяване на вземането си.
Въз основа на подадената искова молба от „Водоснабдяване и канализация-Сливен”ООД, гр.Сливен против З.А.Ф. е образувано настоящото производство – гр.д. № 1295/2019г. по опис на РС-Нова Загора.
С исковата молба ищецът „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 представлявано от управителя Севдалин Рашев моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника против З.А.Ф., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи на ищцовото дружество сумата от 134.20лв., от които: 131.72лева – главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2018год. до 30.11.2018год. в имот находящ се в ******; 2.48лева – мораторна лихва натрупана към дата 04.02.2019год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Не се спори, че в ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, представлявано от законния представител - управителя Севдалин Рашев, с ЕИК *********, че има открита партида за недвижим имот, находящ се в ****, както и че този имот е свързан към водопреносната мрежа и към него ежемесечно са извършвани доставки на питейна вода. Титуляр на тази партида за процесния период е ответницата З.А.Ф. по делото с абонатен № 51816. Доставената и консумирана питейна вода за имота се отчитала по партидата от служител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирало. След фактурирането на доставената и консумирана питейна вода за процесния имот за това за ответника възниквало задължението в 30-дневен срок от издаването на фактурата да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намират приложение по отношение на всички потребители. Ако не сторел това ответника изпадал в забава и съответно дължал обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.
Ответницата
не била заплатила стойността на доставената и консумирана питейна вода, както и
отведената такава за периода от 01.09.2018
г. до 30.11.2018 г., независимо от
възникналото задължение съгласно чл. 33 ал. 2 от „Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор –„В и К - Сливен” одобрени с Решение № ОУ-09 от
11.08.2014г. на ДКЕВР, а именно: „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране”. В чл.44 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора”, поради което
ищцовото дружество претендирало, както главница, така и мораторна лихва в
размер на законната лихва за страната, считано от датата на падежа за всяка
една дължима сума до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за
изпълнение в съда.
Предвид
възникналото задължение ищцовото дружество подало
пред РС-Нова Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 285/2019 г. по описа на
РС Нова Загора срещу длъжника З.А.Ф.. Съдът издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 155/19.03.2019г. по ч.гр.д. № 285/2019г. по описа на РС-Нова
Загора против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на
доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.09.2018
г. до 30.11.2018 г., ведно с дължимата
мораторна лихва.
Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 155/19.03.2019г. по ч.гр.д. № 285/2019г. по описа на РС-Нова
Загора е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът е
дал указания на заявителя, че в може да предяви иск за установяване на
вземането си по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от получаване на
съобщението като доплати дължимата държавна такса.
В
законоустановения срок заявителя е предявил пред РС-Нова Загора настоящия иск
за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 285/2019г. по описа на РС-Нова Загора.
Претендират се разноски по заповедното и исковото производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са с правни основания по чл.422 ал.1 от
ГПК
Съдът намира исковете за процесуално допустими – предявени
са от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен
интерес, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 285/2019г. по описа на РС-Нова Загора е връчена на длъжника по
реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
По същество съдът намира исковете
за основателни по следните съображения:
От доказателствата по делото се установи, че между страните по делото било налице облигационно отношение, което се регулирало от Закона за водите/ЗВ/, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги/ЗРВИКУ/, Наредба № 4/2004г. и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на „ВиК”ООД-Сливен/Общи условия/. Съгласно чл.8 от Наредба № 4/2004г., получаването на ВиК услуги се осъществява, при публично известни Общи условия. По силата на посочените нормативни актове, оператора се задължавал, да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на абоната, а последния се задължавал да заплаща предоставените ВиК услуги, в установения между страните срок и размер. Цените на услугите се определяли от оператора, при спазване изискванията на Наредба № 4/2004г.
В съдебно заседание ищцовото дружество,
чрез пълномощника си адв. Н.К. ***, представя справка от „Вик-Сливен”ООД от
която е видно, че З.А.Ф. е заплатила задължението си по делото, поради което заявява,
че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, но предвид обстоятелството,
че плащането е извършено от ответницата Ф. в хода на настоящото производство, моли
съда да осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество направените в настоящото
производство разноски.
С
нарочно депозирана молба по делото ответницата, чрез пълномощника си мл.адв. Н.С.
*** заявява, че е заплатила задължението си по делото на ищцовото дружество и
моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции и да и присъди направените по
делото разноски.
С оглед направено изявление от ищцовото дружество, чрез
пълномощника му адв.Н.К. *** за извършено доброволно плащане от ответницата
Зайла А.Ф. на дължимите суми – главница и лихви, както и с оглед становището на
мл. адв.С. от АК-Стара Загора - пълномощник на ответницата съдът намира, че
искът макар и основателен, следва да бъде отхвърлен поради извършено от ответницата
З.А.Ф. доброволно плащане на дължимите суми – главница и лихва.
Тъй като доброволното
плащане на дължимите суми – главница и лихви, както и разноски по ч.гр.д. №
285/2019г. по описа на РС-Нова Загора/видно от представената от ищцовото
дружество справка /от страна на ответницата З.А.Ф. е извършено след депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от ”Водоснабдяване
и канализация – Сливен”ООД, гр.Сливен въз основа на което в РС-Нова Загора е
образувано ч.гр.д. № 285/2019г. по описа на РС-Нова Загора и след завеждане на исковата молба въз основа на
която е образувано настоящото производство в РС-Нова Загора, следва ответницата
З.А.Ф. да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените по
настоящото производство разноски в общ размер на 585.00лв., от които: 360.00лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение, 75.00лв. – държавна такса и 150.00лв. –
депозит за възнаграждение за особен представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27 представлявано от управителя Севдалин Рашев против З.А.Ф., с ЕГН **********, с
адрес ***, за сумата от 134.20лв., от които: 131.72лева – главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
01.09.2018год. до 30.11.2018год. в имот находящ се в *****; 2.48лева –
мораторна лихва натрупана към дата 04.02.2019год., ведно със законната лихва
върху главницата от 15.03.2019г./дата на подаване на заявлението в съда/ до
окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 26.00 лева – разноски
по ч.гр.д. № 285/2019г. по описа на РС-нова Загора ПОРАДИ
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА З.А.Ф., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ „Водоснабдяване
и канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 представлявано от управителя
Севдалин Рашев направените разноски по гр.д. № 1295/2019г. по описа на РС-Нова
Загора общ размер на 585.00/петстотин осемдесет и
пет/лева, от които: 360.00/триста и шестдесет/лева. – заплатено адвокатско
възнаграждение, 75.00/седемдесет и пет/лева – държавна такса и 150.00/сто и
петдесет/лева – депозит за възнаграждение за особен представител.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: