№ 19907
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110118770 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от В. Л. С. искова молба и
уточняваща такава /л.30/ срещу „А.“ ЕАД, с която е предявен установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79 ЗЗД вр.чл. 286 ЗЗД вр. чл. 244, ал. 7
ТЗ с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 23 500,88 лева,
представляваща неизплатени месечни възнаграждения за периода от 01.04.2021 г.
до 21.02.2022 г., дължими на основание чл. 6 от Договор № РД58-15 от 17.08.2020 г. и
Договор №РД58-7 от 24.03.2021г., ведно със законната лихва за периода от 24.11.2022
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64253/2022 г., по описа на СРС, 180-
ти състав.
Ищецът твърди, че е бил изпълнителен член на съвета на директорите на
ответното дружество през периода от 25.08.2020 г. до 21.02.2022 г. Твърди, че
първоначално е бил сключен Договор № РД58-15 от 17.08.2020 г. за възлагане
управление на ответното дружество, което сочи, че е ЕАД с държавно имущество и с
едностепенна система на управление, между него от една страна и Министъра на
земеделието, храните и горите, в качеството му на едноличен собственик на капитала
на ответника. Излага, че на 18.08.2020 г. е било гласувано и решение на съвета на
директорите, с което бил определен като изпълнителен член на съвета на директорите,
както и че е бил вписан в търговския регистър като представляващ и член на съвета на
директорите на ответника. Посоченият договор бил прекратен и сключен друг такъв №
РД58-7 от 24.03.2021 г. На 29.03.2021 г. било гласувано и решение на съвета на
директорите, с което бил определен като изпълнителен член на съвета на директорите,
както и бил вписан в търговския регистър като представляващ и член на съвета на
директорите на ответника. Твърди, че с вписване № 20220221112132 от 21.02.2022 г. е
бил освободен като представляващ и член на съвета на директорите на ответника.
Последният договор № РД58-7 от 24.03.2021 г. бил прекратен въз основа на решение
на Министъра на земеделието, храните и горите. Сочи, че за периода от м.04.2021 г. до
м.02.2022г. ответникът му дължи сума в размер на 23 500,88 лева, представляваща
месечни възнаграждения и формирана като сбор от следните:
1
за месец април 2021 г. - 3 137,94 лева;
за месец май 2021 г. - 3 157,50 лева;
за месец юни 2021 г. - 301,21 лева;
за месец септември 2021 г. - 3 137,94 лева;
за месец октомври 2021 г. - 3 137,94 лева;
за месец ноември 2021 г. - 3 137,94 лева;
за месец декември 2021 г. - 3 137,94 лева;
за месец януари 2022 г. - 3 137,94 лева;
за месец февруари 2022 г. - 1 210,53 лева.
Излага, че възнаграждението било уговорено в чл. 6 от Договорите, където било
посочено, че месечното възнаграждение се определя чрез бална оценка, образувана въз
основа на резултатите за отчетното тримесечие по показатели и критерии съгласно
приложение № 2 към чл. 56, ал. 2 от Правила за прилагане на закона за публичните
предприятие и определената стойност на една бална единица. Излага, че членът на СД
получава възнаграждение, определено при стойност на една бална единица, в размер
50 на сто от минималната месечна работна заплата, установена за страната за
съответния месец. Сочи, че изпълнителният директор, овластен да представлява
дружеството получава и възнаграждение, определено при стойност на една бална
единица, равна на минималната месечна работна заплата, установена за страна за
съответния месец. Излага, че изчисляването на балната оценка и размера на
възнаграждението се извършва на основата на нормативно установената отчетност.
Аргументира, че за процесния период е изпълнявал задълженията си, но не му били
заплатени дължимите възнаграждения. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
С уточнителна молба от 04.10.2023г., ищецът сочи, че претенцията му е в размер
на 23 500.88лв. за периода м.04.2021г. – м.02.2022г., с изключение на м. 08.2021г.,
който месец твърди, че е бил в отпуск по болест.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като е предявен иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД вр.чл. 286 ЗЗД вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ.
С молба, депозирана на 28.11.2023г., ищецът е формулирал искане да се
постанови неприсъствено решение при твърдения, че са налице предвидените в закона
предпоставки.
Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба, не изпрати представител в първото по делото съдебно
заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както
и че от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, може да се направи извод за
основателност на заявената искова претенция, намира че са налице предвидените в
процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което
искът да бъде уважен, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност,
както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сторените в заповедното и исково производства разноски в общ
размер на 3790.00лв., от които 1300.00лв. – адвокатско възнаграждение в исковото
2
производство, 300.00лв. – депозит вещо лице, 470.00лв. – държавна такса в исковото
производство, 1250.00лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство и
470.00лв. – държавна такса в заповедното производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че „А.“ ЕАД,
ЕИК *********, дължи на В. Л. С., ЕГН **********, на основание чл. 79 ЗЗД, вр.чл.
286 ЗЗД, вр. чл. 244, ал. 7 ТЗ, сумата от 23 500.88 лева, представляваща неизплатени
месечни възнаграждения за периода от 01.04.2021 г. до 21.02.2022 г., дължими на
основание чл. 6 от Договор № РД58-15 от 17.08.2020 г. и Договор №РД58-7 от
24.03.2021г., ведно със законната лихва за периода от 24.11.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64253/2022 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
ОСЪЖДА „А.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на В. Л. С., ЕГН **********, сумата от 3790.00лв. – разноски.
Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3