№ 197
гр. Пазарджик, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Коста Ст. С.ов
Членове:Кристина Л. Пунтева
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
в присъствието на прокурора С. Б. П.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255200600617 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 41 от 03.06.2025 год. по НОХД № 940/2024г.,
Пазарджишкият районен съд е признал подс. Л. Л. С., ЕГН ********** за
виновен в това, че на 22.06.2024 год. на АМ „****“, км. 69, в посока на
движение към гр. С. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил
„****“ с peг. № **** след употреба на наркотични вещества - ***, *********,
установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози с тест на техническо средство
„******“, *, поради което и на основание чл.343б, ал.3 от НК, във вр. с чл.55,
ал.1, т.1 и ал.3 от НК го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, като е възложил
възпитателната работа с условно осъдения на Наблюдателна комисия при
Община С..
На основание чл.343г от НК е лишил подсъдимия от право да управлява
1
МПС за срок от една година, а на осн. чл.59, ал.4 от НК е приспаднал времето,
през което подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС по
административен ред, считано от 22.06.2024г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343б, ал.5 от НК е отнел в полза на държавата МПС - лек
автомобил „****“ с peг. № ****, с рама № ********, собственост на Л. Л. С.,
находящ се на съхранение при домакина на РУ-Пазарджик, като е постановил
да се предаде на НАП по принадлежност след влизане на присъдата в сила.
Постановил е веществените доказателства - **************,
************* - всички за лек автомобил „****“ с peг. № **********, на
съхранение при домакина на РУ Пазарджик, да се отнемат в полза на
държавата и да се предадат на НАП по принадлежност след влизане на
присъдата в сила.
Постановил е вещественото доказателство *********, приложена по
делото, да се унищожи след влизане на присъдата в сила.
Осъдил е подсъдимия да заплати сторените по делото разноски.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от адв. И. Л. от
ПзАК, в качеството му на защитник на подсъдимия, с която се иска отмяна на
присъдата и постановяването на нова оправдателна такава. Излагат се
съображения за незаконосъобразност на обжалваната присъда, доколкото била
постановена в нарушение на материалния закон, също така при допуснати
съществени процесуални нарушения, свързани със събирането, проверката и
оценката на доказателствата, а наложеното с нея наказание било явно
несправедлИ.. Въззивната жалба е била допълнена по реда на чл.320, ал.4 от
НПК от страна на защитника, като в допълнителното писмено изложение към
нея се развиват подробни съображения относно това, че не са налице
категорични доказателства подсъдимият да е извършил вмененото му
престъпление от обективна и субективна страна. Навеждат се доводи за това,
че полевият наркотест, с който е била установена употребата на наркотични
вещества е дал фалшИ. положителен резултат, който не може да бъде годна
доказателствена основа за осъждане на подсъдимия. На тази база се иска
оправдаване на последния.
Против въззивната жалба не е подадено възражение от страна на
прокурора.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна
2
прокуратура-Пазарджик излага съображения за неоснователност на
въззивната жалба и иска присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена. Излага съображения в тази насока.
В съдебно заседание подсъдимият не се явява, но бива представляван от
своя упълномощен защитник. Последният поддържа жалбата с допълнението
към нея по изложените в тях съображения и иска постановяването на нова
оправдателна присъда с произтичащите от нея последици.
Пред въззивния съд бяха направени доказателствени искания от страна на
защитата, които бяха оставени без уважение.
Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира
въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в
законоустановения 15-дневен срок, от лице с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество -
за неоснователна.
По делото са събрани, в необходимия обем и по съответния процесуален
ред, всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване.
Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и
анализ на доказателствения материал, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Л. С. е от гр.С., където живее. Той е ******, ****, ***** и
т****. *******г. и понастоящем притежава валидно СУМПС №**, като до
момента е санкциониран по административен ред за административни
нарушения по ЗДвП с ** и ***. Собственик е на МПС – лек автомобил „****“
с peг. № ****, с рама № ********.
На 22.06.2024 г. св. А.Х. - мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР- Пазарджик и колегата му - св. И.А.- мл. автоконтрольор в РУ-
Панагюрище към ОДМВР- Пазарджик, изпълнявали служебните си
задължения, обхождайки АМ „****“ със служебен полицейски автомобил.
Около 21:00 часа те се движели в района на 73-ти километър на магистралата в
посока към гр.С., където изпреварили движещия се в същата посока лек
автомобил, „****“ с рег. № ****, управляван от подс. Л. С.. В автомобила на
подсъдимия пътували още две лица- св. Х.Н. и П.Л.. На полицейските
3
служители им направило впечатление, че единият от пътниците е извадил
единия си крак навън през отворения прозорец, а автомобилът се движел с по-
бавна скорост от типичната за движение по магистралата, а след като
забелязал полицейския автомобил, водачът С. намалил още скоростта на
движение. Всичко това провокирало полицейските служители да отбият и
спрат автомобила на безопасно място, за да извършат проверка. Така към
подсъдимият бил подаден звуков и светлинен сигнал с патрулния автомобил,
след което горният спрял автомобила на бензиностанция „П.“ при км 69 на
АМ „****“.
В хода на проверката полицейските служители първо установили
самоличността на водача С. и другите двама, возещи се в автомобила му. След
това на подс. С. била извършена проба с техническо средство за употреба на
алкохол, която била отрицателна. Веднага след това св. Х. му казал, че ще
бъде тестван и за употреба на наркотични вещества, при което той започнал да
проявява видими признаци на притеснение и да обяснява на полицаите, че
тестовете били фалшиви, че били положителни дори и при употреба на
лекарства, както и че се притеснявал, че и неговият тест ще излезе
положителен. Освен видимото притеснение и безпокойство у подс. С., св. А.
установил, че той има разширени зеници и треперене, което го усъмнило, че
вероятно е употребил наркотични вещества. Подс. С. бил тестван за употреба
на наркотични вещества с техническо средство- полеви наркотест „******“ с
номер *. Пробата била ....., като отчела наличие на три вида наркотични
вещества- ***, ... и мат***. Резултатът бил показан на подсъдимия.
На подс. С. бил издаден Талон за изследване бл. № .. г., в който той се
подписал, отразявайки, че иска да бъде изследван, като даде кръв за химическо
изследване. След това той бил съпроводен от полицейските служители до
Спешно отделение при „МБАЛ- Пазарджик“, за да даде кръвна проба, където
обаче отказал да даде такава, за да бъде направено химическо изследване.
Отказът му бил вписан в протокола за медицинско изследване, издаден от
дежурния лекар, в който С. записал саморъчно трите си имена и се подписал,
което било удостоверено и с положен от лекаря подпис.
За констатираното против подс. С. бил съставен АУАН, който му бил
предявен и екземпляр от него връчен срещу подпис. С акта било отнето и
свидетелството за правоуправление на подс. С..
4
Издадена била и ЗППАМ № .******г. от началник група в сектор „ПП“
при ОДМВР- Пазарджик, с която временно били отнети СРМПС и два бр.
регистрационни табели на управлявания от С. автомобил.
Същевременно местопроизшествието било посетено от ДОГ при РУ-
Пазарджик, която извършила оглед, при който бил иззет лек автомобил
„****“, сив на цвят с номер на рама ********, както и ************** и
неработещо дистанционно управление за този автомобил. Автомобилът бил
репатриран и оставен на съхранение в тиловата база на ОДМВР, а контактният
ключ бил предаден на съхранение при домакина на РУ Пазарджик. За
извършения оглед бил изготвен огледен протокол и фотоалбум към него.
Впоследствие подс. С. бил задържан за 24 часа по ЗМВР.
По този повод било отпочнато настоящето наказателно производство.
В хода на разследването подс. С. предал на разследващия орган
Свидетелство за регистрация част I с № ****** на лек автомобил „****“ с peг
№ ****, за което бил съставен протокол за доброволно предаване. Установено
е от писмени доказателства по делото, че автомобилът е собственост на
подсъдимия.
В съдебната фаза на процеса, по искане на защитата, от първостепенния
съд е била назначена съдебна химико-токсикологична експертиза, която да
изследва тампона от тестовата касета на полевия наркотест, направен на
подсъдимия. Първоначално такава експертиза е била допусната в с.з. на
06.11.2024г. След това в с.з. на 16.12.2024г. съдът е преосмислил позицията си,
като е отрекъл необходимостта от такава експертиза, при което е отменил
определението си, с което я е допуснал. В с.з. на 13.01.2025г., по настояване на
защитата, съдът за пореден път е преосмислил своята позиция, като повторно
е допуснал изготвянето на въпросната експертиза. Та, видно от заключението
на въпросната СХЕ, по тампона не са открити вещества, включени в
приложенията към чл.3 и съответните списъци от Наредбата за реда и
класифициране на растенията и веществата като наркотични. Вещото лице е
пояснило в с.з., че изследването на тампона е осъществено чрез
газхроматографски метод за анализ, като преди това тампонът е бил отделен
от тест-касетата с помощта на стерилен скалпел и игла за спринцовка за
еднократна употреба. Пояснило е още, че е работило сравнително стерилно,
но не може да каже дали до момента на проведеното от него изследване, тест
5
касетата е съхранявана по ред и начин, който да дава възможност за
последващо изследване, както и не може да каже дали принципно след
проведено изследване с техническото средство на тампона в тест касетата е
възможно последващо изследване. Категорично е, че проведеното изследване
на тампона по описания метод не е установило наличие на наркотични
вещества и опиати, но експертът не може да посочи поради какви причини.
От приобщената от първоинстанционния съд като писмено
доказателство по делото справка от ИАЛ, се установява, че от 2022 г.
техническото средство „********“ се доставя на българския пазар като non
***, т.е. не е инвитро диагностично медицинско изделие по информация от
„Дрегер България“ ЕООД- търговец на едро с медицински изделия и
представителството на производителя „Дрегер Сейфти“, Германия. Поради
това и ИАЛ не разполага с компетенции относно вида на това изделие,
неговата употреба и метод на изследване, с който работи.
В представената и приобщена по делото от първоинстанционния съд
като писмено доказателство справка от „Дрегер България“ ЕООД става ясно,
че тестовата система „********“ се основава на принципа на имунологични
анализи на конкурентното инхибиране, като намиращите се в пробата
наркотични вещества се конкурират с наркотичните вещества върху тест-
мембраната за свързване с микрочастици с покритие от антитела. Системата е
предвидена за проби от слюнка взимани с интегрирания тампон за вземане на
проба, като тестовите касети са предназначени за едновременно качествено
откриване на 8 групи наркотични вещества в проби от човешка слюнка. Тази
тестова система е одобрена за употреба от органите на МВР със Заповед на
министъра на вътрешните работи съгласно Наредба №1/19.07.2017 г. В
справката са посочени и степените на точност на изследванията с тази тестова
система като за *****-ТНС- 92,6 %, ***- 95 %, като общата точност на 8-
валентния тест е 95%. Тези стойности се базират на реални проучвания в
цялата страна, като общата точност с крайния анализ е 95% при нисък процент
на фалшИ. положителни резултати.
От изисканата и приобщена по делото справка от СХТЛ при ВМА- С., се
установява, че изследването на остатъчна орална течност в тампон от тест
касета, изследвана с „********“ е обект на дисертационен труд и насочени
изследвания по темата на експерт в СХТЛ във ВМА, като провежданото
6
изследване е извън надлежния ред и не е регламентирано като процедура в
страната (условия на съхранение на тест-касета, период от време, в който
изследването е допустимо и др.), поради което и факторите, които биха могли
да повлияят на аналитични резултат са множество, особено за различните
наркотични вещества, които са с различна стабилност.
От приетата по делото като писмено доказателство Заповед № ***** г.
на министъра на вътрешните работи, се установява, че проверката за употреба
на наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС се извършва с
уред за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози „Dreger Drug Test 5000“ с тестова касета „****** Test-Kit“. От
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични/упойващи
вещества, разпечатка от анализатор „Dreger Drug Test 5000“, талон за
изследване и тест-касета, приобщени като писмени и веществено
доказателства по делото, е видно, че проверката за употреба на наркотични
вещества и/или техни аналози на подс. С. е извършена именно с такова
техническо средство и тестова касета, както и че е извършена качествена
проба от оралния тест, реагирал положително за употреба на ***, *********.
Аналогична на описаната до тук фактическа обстановка е била
възприета и от районния съд.
Въпросната фактическа обстановка се установява изцяло от събраните и
приобщени по надлежния процесуален ред от първостепенния съд
доказателства и доказателствени средства и най-вече от показанията на
свидетелите А.Х. и И.А., частично от обясненията на подсъдимия и
показанията на св. Х.Н., както и от събраните по делото писмени и
веществено доказателства, а също и от заключението на горекоментираната
СХЕ.
Не е спорно по делото, че на инкриминираната дата подс. С. е
управлявал собствения си л. а. „****“ с рег. № ****, като на посочените по
горе място и време е бил изпробван за употреба на алкохол и наркотични
вещества, като втората проба, направена с техническо средство – полеви
наркотест „******“ с № *, била положитела, т.к. отчела употреба на три
наркотични вещества- ***, *********. За горепосочените обстоятелства
събраните по делото писмени и гласни доказателства са еднопосочни.
Спорен е по делото въпросът дали резултатът от полевия наркотест,
7
отчел ..... проба за употреба на наркотици е обективен или тестът е дал фалшИ.
положителен резултат, а от тук пък е бил спорен въпросът дали към
инкриминираната дата подс.С. е бил употребил или не наркотични вещества.
За да формира категоричен извод, че по делото е безспорно доказано и
то по надлежния ред, че подс.С. е управлявал МПС след употреба на
наркотични вещества, първостепенния съд законосъобразно се е позовал най-
напред на показанията на св. А.. Последният сочи, че след като С. бил
уведомен, че ще му бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества
се притеснил, започнал да изразява съмнение, че тестовете са фалшиви и че
със сигурност ще бъде положителен, както и че зениците на очите му били
разширени, треперел и изразявал безпокойство- все признаци, които според
свидетеля „говорили“, че водачът е употребил наркотични вещества.
Законосъобразен е и изводът на съда, че редът за взимане на проба от
слюнка от подс. С. е бил спазен съгласно инструкцията за употреба и работа с
„********“, както и че изследването на пробата с техническото средство също
е направено при стриктно спазване на процедурата по провеждането му. Още
повече, че нито подсъдимият, нито защитникът оспорват, че този ред е бил
спазен.
Абсолютно коректно съдът е отразил в мотивите си, че след .....та проба
за употреба на наркотици с полевия наркотест, подс. С. е бил съпроводен от
полицейските служители до медицинското заведение, за да даде кръвна проба
за химическо изследване, така както е поискал самият той и е отразил това
обстоятелство в издадения му талон за изследване. Коректно е отразен и
обективно установеният факт, а именно, че пред дежурния лекар подс. С. е
отказал да даде кръвна проба за химическо изследване. Този факт не се отрича
от подсъдимия, а се потвърждава категорично и от отразеното в протокол за
медицинско изследване. В него подсъдимият е записал саморъчно трите си
имена и е положил подпис срещу отразения от негова страна отказ да даде
биологични проби за химически анализ. Не е убягнало от вниманието на съда
и това, че пред дежурния лекар подс. С. е бил сам, когато е отказал да даде
кръв за химически анализ, а полицейските служители не са присъствали в
помещението, където е следвало да се проведе медицинския преглед и да се
предприемат действия за вземане на биологични проби.
При това положение абсолютно законосъобразно съдът е заключил, че
8
при обективно установения доброволен отказ на подс.С. да даде биологични
проби за химическо изследване с цел установяване на употреба на наркотици,
меродавен е именно резултатът от направения тест с техническото средство,
който е одобрен тип техническо средство, с което се извършва проверка за
употреба на наркотични вещества и/или техни аналози от водачите на МПС.
Това е така, защото след измененията на НК, обн. в ДВ, бр. 67 от 2023 г., в
сила от 08.08.2023 г., беше изменена и разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК,
като промяната се изрази в това, че като обективен признак на престъплението
бе въведено изискването употребата на наркотични вещества да е установена
„по надлежния ред“, каквото изискване до този момент не съществуваше. Към
инкриминираната по процесното дело дата, „надлежния ред“ за установяване
на употреба на наркотични вещества е регламентиран Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или
наркотични вещества и техни аналози /Наредбата/. В разпоредбата на чл.3а от
Наредбата е посочено, че установяването на употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване
на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията
на техническото средство или теста; 3. физическото съС.ие на лицето не
позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Съгласно чл.5 от Наредбата, при наличие на външни признаци,
поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се
изпращат за медицинско изследване. Резултатът от проверката за употребата
на наркотични вещества или техни аналози с тест се попълва в протокол за
извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни
аналози, изготвен в три екземпляра по образец съгласно приложение № 2, като
първият екземпляр остава за органа, извършил проверката, вторият се прилага
към талона за изследване, а третият се предоставя на водача.
В случаите, когато водачът откаже да даде проби за изследване,
употребата на наркотични вещества и/или техни аналози се установява въз
основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози, което пък е императивно разписано в нормата на
чл.6, ал.10 от Наредбата.
9
Проявявайки необходимата вещина, съдът с основание не е кредитирал
обясненията на подсъдимия в частта, в която е направил опит да прокара
внушението, че едва ли не полицейските служители са го „разубедили“ да не
дава кръвна проба за химическо изследване с аргумент, че вече били свалени
регистрационните табели на автомобила и иззети СУМПС и СРМПС и
заявявайки, че дори да даде кръв то това нямало да промени нещата, а също и
защото му били казали, че трябва да се придвижи с кола до болницата да даде
кръв, че не му позволили да потърси някой да го закара и дефакто го
принудили да даде тест с обещанието, че няма да бъде задържан, което
всъщност не се случило.
Правилно съдът е отчел, че в тази им част обяснения на подсъдимия се
подкрепят единствено от показанията на св. Н., който на практика преразказва
заявеното му от подсъдимия след освобождаването му от полицията.
С необходимия юридически усет съдът е отчел, че обясненията на подс.
С. и показанията на св. Н. се опровергават категорично от показанията на
свидетелите А. и Х., като св. А. категорично заявява, че на подсъдимия
единствено е разяснено, че е негов избора дали да даде кръв за изследване или
да не даде. Още повече, че при вземането на кръвна проба той е бил сам с
дежурния лекар. Също така няма никаква житейска логика, ако се допусне за
вярно заявеното от С., че полицейските служители са го разубедили да дава
кръв, в ТИ да бъде отбелязано неговото желание, че иска химическо
изследване и след това да бъде придружен до болничното заведение.
Правилно съдът е изтъкнал, че ако С. реално е бил „*******“, то той е щял да
отбележи още в талона за изследване, че не желае химическо изследване.
Обосновано съдът е допълнил, че дори и да се приемат за верни
останалите твърдения на подсъдимия за действията и казаното от
полицейските служители, то реално те не са заявили или направили, нищо
различно от разписаното в закона. След изразеното желание да даде кръв за
химическо изследване водачът С. е бил съпроводе до болничното заведение да
даде кръв, защото не е приел положителния резултат от теста. Всички
действия по изземване на СРМПС, СУМПС, рег. табели на автомобила,
задържането на С. за 24 часа по ЗМВР, са свързани именно с правомощията и
задълженията по закон на контролните органи в случаите, когато при тестване
на водача тестът е положителен за употреба на наркотични вещества и фактът,
10
че той ще даде кръв за изследване, не може да отмени тези задължения.
Промяната в обратна насока ще настъпи едва когато химическото изследване
на кръвната проба се окаже отрицателно за употреба на наркотични вещества.
С оглед на всичко казано до тук, законосъобразно първостепенният съд е
заключил, че подс. С. е извършил вмененото му престъпление, защото в
конкретния казус той не е приел показанията на техническото средство и е
поискал химическо изследване, след което обаче сам е направил доброволен и
осъзнат отказ да даде биологични проби, за да бъде проведено въпросното
изследване. Ето защо, макар и след тестването с полевия наркотест С. да е
изявил желание употребата на наркотично вещество да бъде установена по
друг начин, то в последствие сам се е отказал от тази процедура, поради което
„надлежния ред“ императивно предписва като меродавни за употребата на
наркотичните вещества да се приемат показания от наркотеста /чл.6, ал.10 от
горецитираната наредба/, т.е. въпреки съществуващата хипотетична
възможност резултатът от теста да е фалшИ. положителен.
Обосновано съдът е изтъкнал, че установените при извършения тест
вещества са наркотични, доколкото ** е основната психоактивна съставка на
**** /*****/, която е посочена в списък № 1 на ЗКНВП, в който списък са
изброени вещества, които според българския законодател са забранени за
употреба в хуманната и ветеринарната медицина. ***ът пък е високорисково
наркотично вещество, включено в Списък I на Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични към чл.3 ал.2 от
ЗКНВП, където са изброени вещества, които според българския законодател
са забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. Мет***ът
(******, **) е синтетичен наркотик със стимулиращо действие също включен
в Списът I на Наредбата към ЗКНВП като високорисково наркотично
вещество.
Напълно споделяеми са съжденията на контролирания съд, с които са
били отхвърлени направените от страна на защитника възражения,
поддържани и пред въззивната инстанция, в смисъл, че използваните тестове
за употреба на наркотични вещества от органите на МВР показват голям
процент на фалшиви положителни резултати, поради което и допуснатата и
приета по делото СХЕ не е установила наличие на наркотични вещества по
тампона от тестовата касета, с която е бил тестван подсъдимия.
11
Тук е мястото да се посочи, че по мнението на този съдебен състав
допускането на тази експертиза от проверявания съд не е било необходимо.
Цитираната от защитника съдебна практика, с която е мотивирал районния
съд да допусне СХЕ, обективирана в присъдата по НОХД № 1868/2022г. на
РС-Пазарджик и решението на въззивния съд, което тя е била потвърдена,
постановено по ВНОХД № 65/2024г., е неотносима към настоящия казус. В
наказателното производство по цитираните дела обвинението е било също за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като деянието е било извършено на
27.09.2022г., т.е. когато горецитираната норма от особената част на НК не е
изисквала от обективна страна употребата на наркотици да е установена по
„надлежния ред“, каквато е редакцията й след измененията на НК, обн. в ДВ,
бр. 67 от 2023 г., влязла в сила от 08.08.2023 г. Ето защо съдебните състави,
разгледали горецитираните дела, са приели, че щом към инкриминираната
дата за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК не е необходимо
наличието на наркотично вещество при водача на МПС да е установено
единствено и само по предвидения в Наредба №1 от 19.07.2017 г. ред., то това
може да бъде сторено с всички допустими доказателства и доказателствени
средства. По тази причина в това производство е била допусната и приета
СХЕ на тампона от тестовата касета на полевия наркотест. Настоящият казус
обаче е различен, т.к. вече за съставомерността на деянието е необходимо от
обективна страна употребата да е установена по „надлежния ред“, който ред е
регламентиран единствено в цитираната наредба и всяко отклонение от него,
включително и назначаването на СХЕ на тестовата касета, е излишно, та дори
и по принцип процесуално недопустимо.
Съдът правилно е отхвърлил възражението на защитата в горния смисъл
и като е отчел информацията от справката от „Дрегер България“ и отразеното
в инструкция за употреба на процесното техническо средство, където е видно,
че процентът за „лъжливи“ положителни тестове е минимален, на фона на
95% обща достоверност, съвпадаща с достоверността на кръвните
изследвания. Съдът отчитайки фактът, че допусната от него СХЕ на тампона
на тестовата касета не е установила наличие на наркотични вещества, но
правилно веднага след това е отчел и заявеното от вещото лице в с.з, както и
отразеното в справката от СХТЛ при ВМА- С., че методът за химическа
изследване на тампона на тестовата касета не е регламентиран, той не е и
предвиден в Наредбата, тъй като не е регламентирано като процедура в
12
страната (условия на съхранение на тест-касета, период от време, в който
изследването е допустимо и др.) за повторно изследване на тампона от тест-
касетата, още повече че факторите, които биха могли да повлияят на
аналитични резултат са множество, особено за различните наркотични
вещества, които са с различна стабилност.
Ето защо съдът правилно е обобщил, че единственият уреден надлежен
начин по закон за установяване употреба на наркотични вещества от
подсъдимия, при положение че сам се е отказал от възможността да даде
биологични проби за химическо изследване, остава установеното с полевия
наркотест. Към това следва да се добави, че дори хипотетично да е било
възможно тестът да е дал фалшИ. положителен резултат, то щом подсъдимият
сам е препятствал установяването на употребата на наркотични вещества да
стане посредством изчерпване на целия надлежен ред, а именно чрез даване на
биологични проби, които да се подложат а химическо изследване, то горният
не може да черпи права от това, твърдейки голословно, че резултатът от теста
не е обективен и на тази база да иска оправдаване. Нещо повече, за да бъде
оправдан подсъдимият, то в настоящият казус следва да е категорично
установено, че резултатът от теста е бил фалшИ. положителен, но такива
доказателства по делото липсват, а и обективно не могат да бъдат събрани с
никой от доказателствените способи в НПК.
С оглед на всичко казано до тук е вярно генералното заключение на
първоинстанционния съд, че авторството на деянието в лицето на подс. С. е
доказано до необходимата от закона степен на несъмненост, а възраженията на
защитата за недоказаност на обвинението са неоснователни.
Поради изтъкнатото до тук, настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с извода на съда, че при така установената и описана по-горе
фактическа обстановка, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, като на
инкриминираната дата и място е управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка/модел „****“ с peг. № ****, след употреба на наркотични
вещества - ***, *********, установено по надлежния ред, съгласно Наредба №
1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, с тест на
техническо средство „******“, *.
13
Законосъобразно проверяваният съд е заключил, че от субективна
страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк
умисъл, доколкото той е осъзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването обществено опасните последици от него и е искал
настъпването им. Правилно е и заключението, че причините за извършване на
престъплението се коренят в личността на подсъдимия и в частност
недисциплинираността му като водач на МПС.
При определяне вида и размера на наказанието на подс. С.
първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е взел предвид
разпоредбите на чл.36 и чл.54 от НК, като е отчел и наличните според него
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест.
При определяне и индивидуализация на наказанието съдът обосновано е
приел, че обществената опасност на конкретното деяние е висока с оглед това,
че подсъдимият е управлявал автомобила на АМ и след употреба на повече от
едно наркотично вещество.
Правилно е преценено и това, че подсъдимия е с ниска степен на
обществена опасност, т.к. не е осъждан, а по местоживеене е позитивно
охарактеризиран.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства са отчетени
правилно чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
оказаното съдействие на полицейските органи, доколкото подсъдимият не е
отказал да бъде изпробван за употреба както на алкохол, така и на друго
упойващо вещество. Абсолютно законосъобразно съдът е отчел като
обстоятелство с отегчаващ потенциал обременения статус като водач на
подсъдимия, предвид наличието на множество извършени нарушения на
ЗДвП, за които е санкциониран с ** и ***, като една немалка част от
наложените му глоби не са заплатени.
В съответствие със закона съдът е приел наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при които най - лекото предвидено
в закона наказание от 1 година ЛС, ще се окаже несъразмерно тежко. В тази
връзка правилно е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК и е
осъдил подсъдимия на четири месеца лишаване от свобода, без да му налага
кумулативно предвиденото по – леко наказание глоба.
14
На основание чл.343г във вр. с чл.343б, ал.3 от НК във връзка с чл.37,
ал.1, т.7 НК, съдът законосъобразно е постановил подсъдимият да бъде лишен
от право да управлява МПС за срок от една година, като е бил съобразен
отново обременения му статус на водач, конкретното деяние и като е намерил,
че именно с този размер ще се постигнат целите на наказанието.
По мнението и на настоящия съдебен състав, именно с тези две
наказания в определеният им размер, ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
Напълно законосъобразно съдът е приложил и разпоредбата на чл.59,
ал.4 от НК, приспадайки от наказанието лишаване от право да управлява МПС
времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред, считано от 22.06.2024г. до влизане на присъдата в сила.
Обосновано и законосъобразно съдът е приложил и нормата на чл.66,
ал.1 от НК, като е отложил изтърпяването на наложеното наказание лишаване
от свобода за изпитателен срок от три години, доколкото са налице
предпоставките за приложението на института на условното осъждане, като
възпитателната работа с условно осъдения е възложил на Наблюдателната
комисия при Общинна С., където е местоживеенето на осъдения.
Напълно законосъобразно съдът е приложил и императивната
разпоредба на чл. 343б, ал. 5, във връзка с ал. 3 от НК, съобразявайки, че
управлявания от подс. С. на инкриминираната дата лек автомобил е негова
собственост, както и че именно с процесния автомобил е било извършено
престъплението, поради което го е отне в полза на държавата, като е
разпоредил автомобилът заедно със СРМПС, контактен ключ и дистанционно
да се предадат на НАП по принадлежност, след влизане на присъдата в сила.
Законосъобразно е и разпореждането с веществените доказателства-
**************, неработещо дистанционно и СРМПС Част I № ******-
всички за лек автомобил „****“ с peг. № **********, да се отнемат в полза на
държавата, предвид отнемането на л.а. и да се предадат на НАП по
принадлежност, а вещественото доказателство *********, приложена по
делото- да се унищожи, поради липса на икономическа стойност.
Разноските, направени в ДП и пред РС, са правилно изчислени и
присъдени в тежест на подсъдимия.
Досъдебното производство и производството пред първата инстанция са
15
проведени при спазване на процесуалните правила, без да са допуснати
съществени нарушения от категорията на посочените в чл.348 ал.3 от НПК, за
които въззивната инстанция следи служебно.
С оглед на казаното до тук въззивната жалба следва да се остави без
уважение. Доколкото не се установиха основания за отмяна или изменение на
обжалваната присъда, същата се явява обоснована и законосъобразна, а като
такава следва да бъде потвърдена.
Пред въззивния съд не са направени разноски, поради което и няма
основание за произнасяне в тази насока.
Пазарджишкият окръжен съд, на основание чл. 338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 41 от 03.06.2025 год., постановена по
НОХД № 940/2024г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно.
На осн. чл.340, ал.2, пр.2 от НПК, решението да се съобщи на страните
по реда на чл.178 НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16