Определение по адм. дело №3171/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.

Образувано по искане от Б. К. К. [ЕГН] за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 2411721/27.12.2025 г. издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР – Варна, с която на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП на основание чл.171, т.1, б. “з“ гг) ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер].

Жалбоподателят сочи, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителна и трудно поправима вреда, защото ще го лиши от възможност да управлява служебен автомобил и това ще препятства изпълнение на трудовите му задължения, които са свързани с денонощно аварийно обслужване на асансьори и освобождаване на пътници. С допълнителна молба е представил трудов договор, декларация за имотно състояние и семейно положение. Посочил е, че на 30.12.2025 г. на собственика на автомобила – Г. Г. са върнати табелите и регистрационния талон на автомобила, което установява нови факти.

Ответник – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР – Варна, не е изразил становище по искането за спиране изпълнението на оспорената заповед при представяне на административната преписка, въпреки предоставената възможност.

Съдът, след като се запозна с доказателствата, представени с жалбата и административната преписка намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е оспорил заповедта за налагане на ПАМ, поради което на основание чл. 166, ал.2 от АПК искането е допустимо. Разгледано по същество е основателно.

В случая с оспореният акт е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП. На основание чл. 172, ал. 6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Следва, че е налице административен акт, за който е допуснато предварително изпълнение по силата на закон.

В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Обичайните последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, защото се предвижда ПАМ да има такива последици, ето защо следва да се установи настъпване на нови факти и обстоятелства. Съдът намира, че в случая такива нови факти и обстоятелства са налице. Ответникът е представил справка за л.а. с рег. №**, „** 120Д“ собственост на Г. Г. Г., от която се установява, че на 25.11.2025 г. е била прекратена регистрацията на основание чл.143, ал.10 ЗДвП и на 28.12.2025 г. служебно е възстановена регистрацията поради уведомление от Гаранционен фонд за валидна „Гражданска отговорност“, застрахователна полица ** г.

Жалбоподателят е представил Разписка от 30.12.2025 г. издадена от ст. инспектор ВПД началник на група „РОПС“ към сектор „Пътна полиция“ ОД МВР – Варна, с която е удостоверено, че на Г. Г. са върнати регистрационни табели с № [рег. номер] – 2 бр.

Управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация от 25.11.2025 г., ПАМ е наложена на 27.12.2025 г., задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е платена на 28.12.2025 г., от което следва, че вредните последици от нарушението са отстранени много бързо, каквато е целта на ПАМ. До решаване на спора относно законосъобразността на оспорената заповед не е обосновано жалбоподателят да търпи предварително изпълнение на същата, защото в настоящия случай това ще доведе до значителни вреди за него.

Жалбоподателят към момента изпълнява длъжността „техник на асансьорна техника“, съгласно Трудов договор от 31.08.2020 г. сключен с „КОНЕ“ ЕООД, в чл.3, ал.3 от трудовия договор е предвидено, че служителят се съгласява в определен часови интервал от денонощието, извън нормалното работно време, да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. От служебна бележка от 29.12.2025 г. издадена от „КОНЕ“ ЕООД се установява, че К. отговаря за денонощно аварийно обслужване, осъществяване на ремонти и други, за извършване на посещения за обслужване /планирана поддръжка, аварийни повиквания и сервизни ремонти/ като спазва графика и срока, стандартите за качество, определеното време и процесите. От приемо - предавателен протокол съставен на 12.09.2024 г. се установява, че служител на „КОНЕ“ ЕООД е предал на Б. К. служебен автомобил с рег. № ** с всички документи. От представения талон на автомобил с рег. № ** е видно, че е собственост на „КОНЕ“ ЕООД. Служебната бележка от 29.12.2025 г., приемо – предавателния протокол и талона за автомобила с жалбата са връчени на ответника, той не е оспорил същите, поради което съдът приема, че е налице трудово правоотношение между Б. К. и „КОНЕ“ ЕООД към момента.

Жалбоподателят е декларирал, че месечния му трудов доход е в размер на 2100 лева, което се установява и от представения трудов договор; не е женен, няма деца, живее с Г. Г., за която не му е известно да получава всеки месец възнаграждения, живее в апартамент собственост на Г. Г., няма недвижими имоти. От установеното следва, че без СУМПС жалбоподателят би могъл да изпълнява задълженията си по трудовия договор, но за целта ще трябва да използва платен превоз. Трудовото му възнаграждение е близко до минималната работна заплата от 01.01.2026 г. /1213 лв./, от което следва, че допълнителни разходи за превоз ще му нанесат значителни вреди, тъй като срокът на принудителната административна мярка до шест месеца. Налице са предвидените основания в чл. 166, ал.2 вр. ал.4 АПК, поради което искането за спиране изпълнението на оспорената заповед е основателно и следва да се уважи.

По изложените съображения и на основание чл.166, ал.3 АПК, Административен съд – Варна

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 2411721/27.12.2025 г. издадена от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ - ОДМВР – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.