РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Враца, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря Анита Людм. Мейцова
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20241420103861 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Ви Джи Еф“ ООД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, район „Искър“, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 115
срещу „Строителни материали Враца“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Враца, ул. „Никола Войводов“ № 17, ет. 4, ап. 10 и И. И. Ц. с ЕГН
********** и адрес гр. ************ .
В същата се твърди, че между ищцовото дружество „Ви Джи Еф“ ООД и
ответника „Строителни материали Враца“ ООД са съществували трайни търговски
отношения във връзка с предоставяни от ищеца стоки – строителни материали. За
извършените доставки на обща стойност 30 896,34 лева с ДДС били издадени следните
данъчни фактури: № 143903/23.10.2023 г., № 144818/09.11.2023 г. и №
145321/21.11.2023 г. Между страните било подписано споразумение от 01.04.2024 г., с
рег. № 728/05.04.2024 г. на нотариус Пламен Цветков с рег. № 583 в Нотариалната
камара и рег. № 7971/31.07.2024 г. на нотариус Валери Манчев с рег. № 053 в
Нотариалната камара, като ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят
третата и четвъртата вноска по същото споразумение, платими съответно на 30.06.2024
г. и 31.07.2024 г.
Поради неизпълнението на ответниците, на 08.08.2024 г. ищецът подал срещу
1
ответниците заявление по чл. 417 от ГПК, било образувано ч. гр. дело № 47199/2024 г.
на Софийски районен съд, изпратено впоследствие по подсъдност и образувано като ч.
гр. дело № 2915/2024 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и
издал заповед № 1763 от 15.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 17.09.2024 г. В срока по
чл. 414 ГПК ответниците подали възражение срещу заповедта за изпълнение, поради
което е предявен настоящия иск.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на двамата
ответници, че дължат при условията на солидарност на ищеца сумата 15 448,16 лева-
главница, представляваща сбора от трета и четвърта вноска, платими съответно на
30.06.2024 г. и 31.07.2024 г., по чл. 1, ал. 1 от споразумение от 01.04.2024 г., с рег. №
***/05.04.2024 г. на нотариус П. Ц. с рег. № ***в Нотариалната камара и рег. №
****/31.07.2024 г. на нотариус В. М. с рег. № *** в Нотариалната камара, ведно със
законната лихва върху главното задължение от 01.08.2024 г. до окончателното
изплащане и сумата 1 179,25 лева-мораторна лихва за периода от 23.10.2023 г. до
31.03.2024 г. Претендират се разноски както по исковото, така и по заповедното
производство.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата И. И. Ц. е постъпил писмен
отговор, с който се оспорва иска. Въвеждат се възражения, че уговорката в
споразумение от 01.04.2024 г., с рег. № ***/05.04.2024 г. на нотариус П. Ц. с рег. № ***
в Нотариалната камара и рег. № ****/31.07.2024 г. на нотариус В. М. с рег. № *** в
Нотариалната камара, предвиждаща освен задължаването на „Строителни материали
Враца“ ООД и задължаването на тогавашния законен представител на дружеството И.
И. Ц. в лично качество, е нищожна като противоречаща на добрите нрави – чл. 26, ал.
1, хипотеза 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), евентуално е унищожаема
поради умишленото въвеждане на И. И. Ц. в заблуждение – чл. 29, ал. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника „Строителни материали Враца“
ООД не е постъпил писмен отговор.
В заповедното производство ответникът „Строителни материали Враца“ ООД не
е въвел конкретни доводи относно недължимостта на вземанията, а ответницата И. И.
Ц. е въвела доводи, че не е имала воля и намерение да се задължи в лично качество по
процесното споразумение.
По делото е представен в заверен препис споразумение от 01.04.2024 г., с рег. №
***/05.04.2024 г. на нотариус П. Ц. с рег. № *** в Нотариалната камара и рег. №
****/31.07.2024 г. на нотариус В. М. с рег. № *** в Нотариалната камара, с което
„Строителни материали Враца“ ООД, представлявано от управителя И. И. Ц.,
2
последната и в лично качество, заедно наричани „втора страна“, се задължават да
заплатят на „Ви Джи Еф“ ООД, наричано „първа страна“, посочените в чл. 1 от
споразумението суми, включително сумата 15 448,16 лева-главница, представляваща
сбора от трета и четвърта вноска, платими съответно на 30.06.2024 г. и 31.07.2024 г.
С оглед на това съдът намира, че възникналото между страните правоотношение
от 22.11.2018 г. има характер на договор за спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 от
ЗЗД. Спогодбата е двустранен договор, с който страните прекратяват един
съществуващ спор или избягват един възможен спор, правейки си взаимни отстъпки и
взаимно се задължават да считат, че правното положение помежду им е такова,
каквото е прогласено със спогодбата. Затова при предявен иск, основан на спогодба по
смисъла на чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, както е в настоящия случай, не подлежат на
изследване действителните каузални правоотношения между страните, уредени с
договора за спогодба, а единствено дали е налице валидно поето задължение по този
именно договор. В този смисъл е и съдебната практика, например определение № 117
от 24.02.2011 г. по търг. дело № 324/2010 г. на Върховния касационен съд, І т.о.
Ответникът по иск, основан на такава спогодба, може успешно да обори дължимостта
на признатото с нея задължение и постигнатите с нея уговорки само ако възрази и
докаже, че самата спогодба е невалидна.
Приложеното на л. 41 от делото становище на П. Н.-собственик на капитала на
„Строителни материали-Враца“ ООД няма характера на доказателство по смисъла на
ГПК и въз основа на него не могат да бъдат градени правни изводи. По естеството си
становището представлява даване на свидетелски показания в писмен вид с
нотариална заверка на подписа.
От приложеното на л. 50 от делото извлечение от електронна кореспонденция
също не може да се направят правни изводи, тъй като същото представлява
електронен документ-придружително писмо без данни какъв текст придружава, както
и кои са подателят и получателят на документа.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката К. Л.
(без дела и родство), която дава показания, че води счетоводството на „Строителни
материали Враца“ ООД от самото създаване на дружеството и че познава П. Н.-
собственик на капитала на дружеството и ответницата И. Ц.. П. Н. осигурявал
финансовата подкрепа, а И. Ц. следвало да комуникира с клиенти и доставчици по
всички текущи въпроси, включително откъде и каква стока да се вземе и да изпълнява
задълженията на управител на дружеството. На свидетелката й направило
впечатление, че започнала да намалява наличността и тя се срещнала с ответницата,
защото П. Н. бил в чужбина и обяснила на ответницата, че наличността намалява по
сметка 304 и че трябва да предупреди П.. Започнало забавяне на плащанията,
фактурите оставали неплатени и се появил проблемът с „Ви Джи Еф“ ООД.
3
Свидетелката говорила с ответницата и й казала да говори с П. и да направят
споразумение за разсрочване на задължението. Доколкото знае свидетелката,
споразумението е стигнало до ответницата по куриер, с цел нотариална заверка. В
стремежа си да бъде коректен платец, да няма неплатени задължения, ответницата е
заверила нотариално споразумението и го е върнала на „Ви Джи Еф“ ООД по куриер.
Ответницата била управител на дружеството. Ответницата в стремежа си да сключи
споразумението, защото имаше частично плащане по същото споразумение, се
оказало, че се е подписала лично, в качеството си на физическо лице задължено по
договора, като това го разбрала впоследствие. Ответницата била много изненадана, че
се задължила в лично качество по споразумението и ми го дала на свидетелката да го
прочете. Ответницата била на заплата във фирмата, не разполагала със средства на
фирмата, всяко едно разплащане било одобрено от П.. Според свидетелката тя не би
подписала споразумението при тези условия. Свидетелката не е съм присъствала на
воденето на преговорите, нито на подписването на самото споразумение. Ответницата
била много притеснена от задълженията, които натрупа фирмата и според свидетелката
това я е мотивирало да се подпише в качеството на управител на дружеството.
„Строителни материали Враца“ ООД затворило през август 2024 г., като П. си прибрал
стоката по лични помещения, като дружеството има задължения към НАП за над 20
000 лева и не развива никаква дейност.
Съдът възприема изцяло показанията на свидетелката К. Л. като обективно
дадени, при липса на противоречия с останалите доказателства по делото.
С окончателния доклад на съда е обявено на страните, че липсва въведено от
ответницата И. Ц. възражение с правно основания по чл. 567, във вр. чл. 579, ал. 1, изр.
1 от ГПК.
По възражението си по чл. 26, ал. 1, хипотеза 3 от ЗЗД ответницата И. Ц.
следваше да докаже, че процесното споразумение противоречи на добрите нрави, а по
възражението си по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД – че е била умишлено въведена в заблуждение,
така че да подпише процесното споразумение (умишлени действия или бездействия на
измамващия, които могат да се характеризират като измамващо поведение, имащо
значение за сключването на договора).
В процесното споразумение ясно е посочено, че страни по него са „Строителни
материали Враца“ ООД, представлявано от управителя И. И. Ц., последната и в лично
качество, заедно наричани „втора страна“ и „Ви Джи Еф“ ООД, наричано „първа
страна“. Съдът намира за неоснователни и недоказани въведените от ответницата И. Ц.
възражения за нищожност на споразумението поради следното:
В тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на по тълк. дело № 1/2009 г. на
Върховния касационен съд, ОСТК е посочено, че добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
4
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на
справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес, като преценката за нищожност на
договорни клаузи, поради накърняване на добрите нрави, следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора. Съгласно трайно
установената съдебна практика, нееквивалентността на насрещните престации по един
двустранен възмезден договор, може да съставлява накърняване на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, хипотеза трета от ЗЗД. В тази връзка следва да се има предвид
и принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, съгласно който страните по
договора са властни да определят вида и размера на насрещните си престации, при
които волеизявленията им съвпадат, стига това да не противоречи на повелителни
норми на закона и на добрите нрави.
В този смисъл, накърняване на добрите нрави е налице единствено при
прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при такава съществена
нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо
малка в сравнение с другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални
норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост. Преценката за това не
се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а
обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един
конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения
между страните, включително - техните мотиви да сключат договора именно при
значителна неравностойност на насрещните престации по него.
В разглеждания случай става дума за договор за спогодба, който задължава
страните по него да считат, че правното положение помежду им е такова, каквото е
прогласено със спогодбата и следователно не е налице нееквивалентност на
престациите, която да обуслови противоречие на договора с добрите нрави. При
преценката на останалите обстоятелства, съпътстващи сключването на договора за
спогодба съдът взе предвид, че не е обществено нетърпима уговорка, съгласно която
управителят на едно дружество с ограничена отговорност поема лично задължение
като солидарен длъжник да плати конкретни задължения на дружеството.
По делото не се събраха и доказателства да е налице умишлени действия или
бездействия на „Ви Джи Еф“ ООД, които могат да се характеризират като измамващо
поведение, имащо значение за сключването на процесното споразумение, а напротив-
от показанията на свидетелката К. Л. съдът приема за установено, че проектът на
споразумението е изпратен по куриер от „Ви Джи Еф“ ООД на ответницата И. Ц.,
която го е получила и е имала възможност да се запознае с него и да поиска да бъдат
5
нанесени изменения.
Основателността на иска за главница предпоставя извод за основателност и на
акцесорния иск за мораторна лихва
Следователно, предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и
доказан.
По разноските.
При този изход на делото право на разноски е възникнал за ищеца, който е
претендирал и доказал сторени разноски, както следва: по заповедното производство
308,96 лева-държавна такса и 200,00 лева-адвокатско възнаграждение и по исковото
производство 358,97 лева-държавна такса и 1 750,00 евро-адвокатско възнаграждение.
По направеното от ответницата И. Ц. възражение с правно основание чл. 78, ал. 5
от ГПК съдът съобрази на конкретната фактическа и правна сложност на делото-едно
проведено съдебно заседание, вид, естество и обем на събраните доказателства,
наведени от страните твърдения, доводи и възражения, подлежащи на доказване и при
съобразяване на тази конкретика, без да се съобразява с минималния размер, определен
по правилата на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. намира, че възражението е частично
основателно и възнаграждението на ищеца за адвокатски хонорар следва да бъде
определено в размер на 1 000,00 евро.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на
„Строителни материали Враца“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Враца, ул. „Никола Войводов“ № 17, ет. 4, ап. 10 и И. И. Ц. с ЕГН
********** и адрес гр. Враца, ул. „Никола Войводов“ № 17, ет. 4, ап. 10, че дължат
солидарно на „Ви Джи Еф“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, район „Искър“, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 115 следните суми: сумата 15
448,16 лева-главница, представляваща сбора от трета и четвърта вноска, платими
съответно на 30.06.2024 г. и 31.07.2024 г., по чл. 1, ал. 1 от споразумение от 01.04.2024
г., с рег. № ***/05.04.2024 г. на нотариус П. Ц. с рег. № *** в Нотариалната камара и
рег. № 7971/31.07.2024 г. на нотариус В. М. с рег. № *** в Нотариалната камара, ведно
със законната лихва върху главното задължение от 01.08.2024 г. до окончателното
изплащане и сумата 1 179,25 лева-мораторна лихва за периода от 23.10.2023 г. до
31.03.2024 г., за които е издадена заповед № 1763 от 15.09.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 2915/2024 г. на Врачански
районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Строителни материали Враца“ ООД с
6
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „Никола Войводов“ №
17, ет. 4, ап. 10 и И. И. Ц. с ЕГН ********** и адрес гр. ************ да заплатят
солидарно на „Ви Джи Еф“ ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, район „Искър“, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 115 сумата 308,96 лева-
държавна такса и сумата 200,00 лева-адвокатско възнаграждение – разноски по ч. гр. дело
№ 2915/2024 г. на Врачански районен съд, както и сумата 358,97 лева и сумата
1 000,00 евро – разноски по гр. дело № 3861/2024 г. на Врачански районен съд .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7