№ 932
гр. Варна, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501145 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.
№23964/08.04.2022г. на Б. СТ. Б., ЕГН ********** срещу решение
№729/18.03.2022г., постановено по гр. дело №7367/2021г. по описа на ВРС, с
което е допуснат до делба недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор 10135.1206.410.1, по кадастрална карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-16- 32/26.04.2011г. от ИД
на АГКК, последно изменение: Заповед 18- 1649/26.02.2018г. на Началника на
СГКК с адрес на имота: град Варна, община Варна, област Варна, ул." Неофит
Рилски" №26, със застроена площ от 55 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: жилищна сграда еднофамилна, стар идентификатор:
10135.1026.12.1, към която има 85 кв.м. прилежащи части от ПИ с
идентификатор 10135.1206.410, в който е построена сградата, с площ от 340
кв.м., а по скица 296 кв.м., с адрес гр. Варна, ул. "Неофит Рилски" № 26-а
между съсобствениците както следва- 1/2 ид.ч. за ищеца и 1/2 ид.ч. за
ответницата от жилищната сграда, с прилежащи части към всеки от дяловете
от по 42,50 кв.м. от ПИ. Според жалбоподателката, решението е недопустимо,
неправилно и незаконосъобразно, постановено при противоречие с
материалния закон, трайната практика на съдилищата и при допуснати
нарушения на съществени процесуални правила. Излага, че още с отговора е
направила възражение за недопустимост на искането за делба относно
притежаваните от страните идеални части от ПИ с идентификатор
1
10135.1206.410, така както е посочено в исковата молба а именно: на 74 кв.м.
прилежащи части -притежавани от ищеца, и 42,50 кв.м.- прилежащи части
притежавани от ответницата. С оглед обстоятелството, че останалите
съсобственици притежават права на собственост в ПИ, но не са
съсобственици в делбената сграда, то ПИ с идентификатор 10135.1206.410 е
следвало да бъде изключен от делбената маса, съответно от делбеното
производство. Доколкото в случая е налице хоризонтална съсобственост и
при наличието на други сгради в имота, принадлежащи на други собственици,
различни от страните по настоящото производство, жалбоподателката счита,
че е недопустимо да се извърши делба единствено и само на твърдените за
притежавани от страните „прилежащи части" от по 42, 50 кв.м. Ако не се
приемат за основателни наведените възражения срещу допустимостта на
решението, с което са допуснати до делба части от идеалните части от ПИ с
идентификатор 10135.1206.410, съответно на реални части от ПИ като
прилежащи към дяловете на страните по делото, жалбоподателката моли те да
се възприемат като такива за неправилност на решението, като посочените
части от поземления имот, който е съсобствен с трети лица, бъдат изключени
от делбата. Счита решението за неправилно и тъй като не става ясно от
мотивите, въз основа на кои доказателства и по какъв начин съдът е
определил „притежаваните" от страните прилежащи части от ПИ и по-точно
техния размер. Твърди, че съдът не се е произнесъл и по направеното
възражение относно активната процесуална легитимация на ищеца, тъй като
било оспорено качеството на съсобственик на процесната сграда на ищцовото
дружество, като било наведено твърдение, че дружеството е придобило
идеалната част от сградата от несобственик, поради което и не притежава
никакви права върху нея. По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде обезсилено в частта, с която са допуснати до делба реални
части от ПИ, определени като прилежащи към дяловете на страните в
собствеността на процесната сграда, като недопустимо, а производството –
прекратено в тази му част. Ако съдът не приеме горното искане за
основателно, моли да бъде постановено решение, с което да се отмени
решението на ВРС и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло
предявения иск за делба, като неоснователен. Ако съдът счете и това искане
за неоснователно, моли да бъде постановено решение, с което да се отмени
решението на ВРС в частта, с която са допуснати до делба 85 кв.м.
прилежащи части от ПИ. Моли за присъждане на разноски. В о.с.з.жалбата се
поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемата страна „Кукуш-1“ ЕООД, чрез депозирания писмен
отговор и в о.с.з. излага становище за неоснователност на въззивната жалба.
На първо място излага, че съгласно трайната съдебна практика делба на
сграда в хоризонтална съсобственост, ведно с прилежащите части от ПИ,
върху които е построена, дори в съсобственост с трети лице, неучастващи в
делбата, е допустима. Твърди, че в качеството си на ищец, не е искал, нито
съдът е допуснал делба на съсобствения УПИ, в който е построена
2
съсобствената сграда, поради което делбата само на прилежащите части не е
недопустима. Излага, че съдът е допуснал делбата на прилежащите ид. части
съобразно заявеното от страните в процеса, между които не е имало спор
относно размера на тези ид. части. Твърди, че ответникът в процеса и
настоящ въззивник не е конкретизирал възражението си за липсата на активна
процесуална легитимация по отношение на твърдението, че ищецът е
придобил съсобствеността от несобственик. Счита, че с оглед събраните в
хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, съдът е
приел наличието на съсобственост, поради което решението за допускане на
делба при посочените квоти е правилно. По изложените съображения моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първ. решение –
потвърдено като законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета
на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните
предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба във фазата на допускането.
Образувано е по предявен от „Кукуш-1“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя си В.Т.Д., ЕГН **********, срещу Б. СТ. Б.,
ЕГН **********, иск за допускане на делба на недвижим имот,
представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
10135.1206.410.1 по КК и КР на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-16-
32/26.04.2011г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо имота със
Заповед 18-1649/26.02.2018 г. на началника на СГКК, стар идентификатор
10135.1026.12.1, брой етажи – 1, цялата със застроена площ 55 кв.м., състояща
се от две стаи и салон, ведно с 85 кв.м. прилежащи ид.ч. от ПИ с
идентификатор 10135.1026.410, в който е построена сградата, целият с площ
340 кв.м. по документ за собственост, а по скица 296 кв.м., находящ се в гр.
Варна, ул. „Неофит Рилски“ № 26а, при квоти: за „Кукуш-1“ ЕООД и Б. СТ.
Б. – по 27.50 кв.м. или ½ ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор
10135.1206.410.1 и прилежащите им 42,50 кв.м. ид. ч. от ПИ 10135.1206.410.
Ищецът твърди, че придобил от „Дилов Инвест“ ЕООД, ЕИК ********* чрез
дарение и покупко-продажба ½ ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор
10135.1206.410.1 и 74 кв.м. ид. ч. от ПИ 10135.1206.410.1, находящ се в гр.
Варна, ул. „Неофит Рилски“ № 26а. Останалите ½ ид. ч. от процесната
сградата и 1/4 ид. ч. от имота, в който е построена, били собственост на
ответницата. Последната ги придобила чрез договор за замяна. Трети за
процеса лица притежават идеални части от процесния имот и друга сграда,
построена в него с идентификатор 10135.1206.410.2. По изложените
съображения моли да се допусне делба на посочената сграда, ведно с
прилежащите ѝ 74 кв.м. ид. части от ПИ, в която е изградена.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът Б. СТ. Б., чрез
упълномощен представител, изразява становище за недопустимост на иска за
3
делба. На първо място счита, че ако се приеме, че искът е за делба единствено
на притежаваните от страните идеални части от ПИ с идентификатор
10135.1206.410, така както е посочено в исковата молба -74 кв.м. за ищеца и
42.50 кв.м. за ответника, то искът за делба е недопустим, тъй като целият
имот е с по-голяма площ, а и поради неучастието на останалите
съсобственици на имота. С оглед обстоятелството, че останалите
съсобственици, притежаващи ид. части в ПИ не са съсобственици на
делбената сграда, то ПИ с идентификатор следва да бъде изключен от
делбата. Ако съдът не приеме възражението за недопустимост на иска за
делба на ид. Части от ПИ, ответницата моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен. Не оспорва твърдението, че е съсобственик на процесната
сграда на посочените в исковата молба квоти, но твърди, че ищцовото
дружество не е съсобственик на делбената сграда, тъй като е придобило ид.
част от същата от несобственик поради което и не притежава никакви права
върху нея. По изложените съображения моли съдът да отхвърли иска за делба
на ид. части от ПИ с идентификатор 10135.1206.410, както и искът за делба на
процесната сграда поради липсата на качеството на съсобственик на
ищцовото дружество. Ако не се приемат горните доводи, то моли да се
допусне до делба само жилищната сграда при квоти ½ за всяка от страните.
Настоящият състав на Варненския окръжен съд, като взе предвид
доводите и възраженията на страните по делото, след преценка на събраните
по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от НА №155/1933г., на 29.05.1933г. Тр.П.С. е признат за
собственик на празно дворно място в кв.909, парцел 9 в гр. Варна, с площ 340
кв.м. от които 25 кв.м. застроено, при описани съседи и ул. Неофит Рилски.
От приетия по делото договор за доброволна делба на наследствен
имот, се установява, че на 22.03.1964г., синовете на покойния Тр.С., си
поделят дворното място от 340 кв.м., ведно с къща, на адрес: ул. Неофит
Рилски в №26, гр. Варна, съставляващо парцел 9 както следва: Г.Тр. получава
в дял къща от две стаи, заедно с ½ ид. част от дворното място, цялото
застроено и незастроено от 340 кв.м.; В.Тр. получава в дял ½ ид. част от
дворното място, цялото застроено и незастроено от 340 кв.м.
С решение от 18.03.1987г. С.М.М. получава в дял а осн. чл. 288, ал.2
ГПК /отм/ жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, състояща се от стаи и
салон, построена върху дворно място пл. 9 в кв. 581, като е осъдена да
заплати на В.Тр. сума за уравнение на дела.
Видно от представения НА №2 за дарение на недвижим имот, на
02.11.1993г. Тр. В. Тр.в и М. В. Тр.в даряват на майка си С.М.М. следния свой
недвижим имот, придобит по наследство и делба, а именно ½ ид. част дворно
място, цялото с площ 340 кв., находящо се на адрес: гр. Варна, ул. Неофит
Рилски“ № 26, представляващо пълн. номер 9 в кв. 581.
4
От приетия НА №5 за покупко-продажба на недвижим имот, се
установява, че на 26.03.1999г., С.М.М. продава на Д.Ив.Т. следния имот,
придобит по дарение, находящ се на адрес: гр. варна, ул. Неофит Рилски
№26а, а именно жилищна страда, състояща се от две стаи и салон, заедно с ½
ид. част от дворното място, цялото с площ 340 кв.м., съставляващо пълн.
номера 9,10 в квартал 581.
По отношение правата на страните в настоящото дело, съдът установи
следното:
С НА №172 за замяна на недвижим имот с движима вещ /стр. 14-15/, на
21.07.2004г., М. Ив.К. и К.Ф.К. прехвърлят на Б. СТ. Б. /ответницата/,
следните части, придобити по замяна, а именно ½ ид. част от къща, находяща
се в гр. Варна, ул. Неофит Рилски №26, без квадратура по документ за
собственост, а по удост. За данъчна оценка – 56 кв.м. състояща се от 2 стаи,
заедно с ¼ ид. част от дворното място, в което е построена сградата,
съставляващи имоти 9 и 10, идентични с парцел IX, кв. 581, целият с площ
340 кв.м.
От НА №132, обективиращ договор за дарение на ид. части от
недвижим имот, се установява, че на 12.12.2008г. Б. СТ. Б. дарява на сестра си
Н.Ст. Б. по 1/8 ид. част от следните недвижими имоти, находящи се в гр.
Варна,ул Неофит Рилски №26, представляващи УПИ №VII-9 и УПИ №VIII-
10 в кв. 581, идентични с ПИ 9 и ПИ 10 в кв. 581.
С договор за дарение, обективиран в НА №35, на 05.04.2018г., Н.Ц.
дарява на Дилов Инвест ЕООД само 1 кв..м. от притежаваните от нея 74 кв.м.
ид. части от ПИ с идентификатор 10135.1026.410 по КК на гр. Варна, находящ
се на адрес: гр. Варна, ул. Неофит Рилски“ № 26а, целият с площ 340 кв.м., а
съгласно скица на СГКК – 296 кв.м.
С договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот,
обективиран в НА №36, е видно, че на 05.04.2018г., Н.Ц. продава на Дилов
Инвест ЕООД 73 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор 10135.1026.410 по
КК на гр. Варна, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. Неофит Рилски“ № 26а,
целият с площ 340 кв.м., а съгласно скица на СГКК – 296 кв.м., както и ½ ид.
част от построената в същия ПИ на посочения адрес сграда с идентификатор
10135.1026.410.1 с площ 55 кв.м.
С договор за дарение, обективиран в НА №27, на 30.05.2018г. Дилов
Инвест ЕООД дарява на Кукуш -1 ЕООД /ищеца/ само 1 кв..м. от
притежаваните от дружеството 74 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор
10135.1026.410 по КК на гр. Варна, находящ се на адрес: гр. Варна, ул.
Неофит Рилски“ № 26а, целият с площ 340 кв.м., а съгласно скица на СГКК –
296 кв.м. и само 1 кв.м. ид. част от притежаваната от дружеството ½ ид. част
съответстваща на 27.50 кв.м. ид. части от построената в същия имот сграда с
идентификатор 10135.1026.410.1.
С договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот,
5
обективиран в НА №28, е видно, че на 30.05.2018г., Дилов Инвест ЕООД
продава на Кукуш -1 ЕООД 73 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор
10135.1026.410 по КК на гр. Варна, находящ се на адрес: гр. Варна, ул.
Неофит Рилски“ № 26а, целият с площ 340 кв.м., а съгласно скица на СГКК –
296 кв.м., както и 26.50 кв.м. ид. части от построената в същия ПИ на
посочения адрес сграда с идентификатор 10135.1026.410.1 с площ 55 кв.м.
От приложените по делото схеми, издадени от СГКК –Варна, се
установява, че ПИ с идентификатор 10135.1026.410 по КК на гр. Варна е с
площ 296 кв., като в него са изградени 4 сгради, с идентификатори както
следва: 10135.1026.410.1 с площ 55 кв.м., 10135.1026.410.2, 10135.1026.410.3
и 10135.1026.410.4.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички
положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното
упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради
което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Производството е за делба във фаза на допускането. Съобразно
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник.
Ищецът Кукуш -1 ЕООД твърди, че е собственик на 27.50 кв.м., ид.
части от сграда с идентификатор 10135.1026.410.1 с площ 55 кв.м ведно с
прилежащите 74 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор 10135.1026.410 по
КК на гр. Варна, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. Неофит Рилски“ № 26а,
целият с площ 340 кв.м., в който е построена сградата, по силата на договори
6
за дарение и покупко-продажба, сключени с Дилов Инвест ЕООД.
Доколкото, своевременно –още с писмения отговор на исковата молба,
ответната страна е оспорила правото на собственост на ищцовото дружество
върху процесните идеални части от сградата и ПИ, с твърдението, че са
придобити от несобственик, то съдът съобрази следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 34 ЗС, всеки съсобственик може да
поиска делба на общата вещ. Следователно, за да се допусне делба, на първо
място следва да се установи наличието на съсобственост върху делбения
имот.
Действително, ищецът представя договори за дарения и покупко-
продажба на общо 27.50 кв.м. ид. части от сграда и 74кв.м. ид. части от ПИ,
сключени на 30.05.2018г. с Дилов Инвест ЕООД.
По делото обаче лисват доказателства, с оглед на които да се прецени
принадлежността на правото на собственост по отношение на праводателката
на това дружество. Доколкото не са представени доказателства на какво
основание Н.Г.Ц. /праводателката на Дилов Инвест ЕООД/ е придобила
правото на собственост, то не може да се направи безспорен извод, че тя е
била собственик на имотите, които му е прехвърлила.
От представените по делото титули за собственост, се установява
първоначалното придобиване на имота от общия наследодател Тр.П.С.,
последващата му делба през 1964г. между двамата му синове, и
придобиването на идеални части от имотите от лицето Д.Ив.Т. закупил през
1999г. от С.М.М. жилищна страда, състояща се от две стаи и салон, заедно с
½ ид. част от дворното място, цялото с площ 340 кв.м., съставляващо пълн.
номера 9,10 в квартал 581, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. Неофит Рилски
№26а.
Липсват обаче каквито и да са доказателства относно последващите
прехвърлителни сделки, поради което не може да се направи извод по какъв
начин Н.Ц. е придобила, и на какво основание се легитимира като собственик
на ид. част от сградата и ПИ, които в последствие е прехвърлила на
праводателя на ищеца.
Същото се отнася и до праводателите на ответницата Б. СТ. Б..
Представен е договор за замяна 21.07.2004г., обективиран в НА 172/2004г., по
силата на който тя придобива ½ ид. част от къща, находяща се в гр.Варна, ул.
Неофит Рилски №26, с площ 56 кв.м., както и ¼ ид. част от дворното място, в
която къщата е построена, но по делото липсват доказателства, от които да се
направи извод по какъв начин и на какво основание нейните праводатели М.
Ив.К. и К.Ф.К. са придобили собствеността върху посочените идеални части
от сграда и дворното място.
Следва да се отбележи също, че доколкото в представените по делото
нотариални актове, съставени до 2007г. липсват идентификатори по КК- както
за сградата, така и за поземления имот, в който същата е изградена, а от друга
страна се констатира разлика в адреса на имотите, като за единия е посочен
7
ул. Неофит Рилски №26, а в другите ул. Неофит Рилски №26а, то не може да
се направи и категоричен извод, че става въпрос за една и съща сграда, като
се съобрази, че според представената схема, в имота има изградени общо 4
сгради.
По изложените съображения, настоящият състав счита, че страните не
установяват чрез пълно и главно доказване правото си на собственост върху
идеални части от жилищната сграда с идентификатор 10135.1026.410.1, и
съответните и прилежащи части от ПИ 10135.1026.410, поради което искът за
делба на същата следва да се отхвърли.
Предвид несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, обжалваното решение следва да се отмени, а на негово място –да се
постанови друго, с което искът за делба на жилищната сграда с
идентификатор 10135.1026.410.1, ведно с прилежащите части, се отхвърли
поради липсата на установена между страните съсобственост върху нея.
Самият ищец не претендира делба на целия ПИ, а само на
прилежащите идеални части, като между страните липсва спор, че той е
съсобствен с трети лица. Следователно, настоящият състав не дължи
произнасяне по отношение на делбата на ПИ 10135.1026.410, тъй като не е
сезиран с такова искане.
С оглед основателността на жалбата, въззиваемата страна няма право на
разноски, предвид което съдът не присъжда такива. Въззивницата от своя
страна не е претендирала разноски, нито е представила доказателства за
направени такива, поради което съдът не и присъжда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №729/18.03.2022г., постановено по гр. дело
№20213110107367/2021г. по описа на ВРС, 40-ти състав, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Кукуш-1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Съборни“ № 11, представлявано от
управителя си В.Т.Д., ЕГН **********, срещу Б. СТ. Б., ЕГН **********, с
адрес ************ за допускане на делба на еднофамилна жилищна сграда
с идентификатор 10135.1206.410.1 /десет хиляди сто тридесет и пет, точка,
хиляда двадесет и шест, точка, четиристотин и десет, точка, едно/ по КК и КР
на гр. Варна, одобрени със Заповед РД-16-32/26.04.2011г. на ИД на АГКК,
последно изменение засягащо имота със Заповед 18-1649/26.02.2018 г. на
началника на СГКК, стар идентификатор 10135.1026.12.1, брой етажи – 1,
цялата със застроена площ 55 кв.м., състояща се от две стаи и салон, между
съсобственици и при квоти, както следва: за „Кукуш-1“ ЕООД, ЕИК
********* и за Б. СТ. Б., ЕГН ********** - по 1/2 ид.части, равняващи се на
27.50 кв.м. от жилищната сграда, ведно с прилежащите части към всеки от
8
дяловете по 42,50 кв.м. от ПИ 10135.1206.410 по КК и КР на гр. Варна,
одобрени със Заповед РД16-32/26.04.2011г. на ИД на АГКК, на основание чл.
34.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на обжалване, при условията на на осн. чл. 280
ГПК в 1 месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9