Решение по дело №1254/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Варна, подадена чрез пълномощник – главен юрисконсулт К. Л.-А., срещу решение № 527/02.05.2025г., постановено по АНД № 4248/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

Заявеното основание за обжалване е допуснато нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че неправилна преценка на решаващия съд за изтекла тригодишната давност по реализиране на административнонаказателната отговорност на З. Н. по електронен фиш / ЕФ/ серия К № 4631969 на ОД на МВР – Варна. С решение № 10974 от 25.10.2024 г. по КНАХД № 2026/2024 г. по описа на Административен съд – Варна са дадени задължителни указания при новото разглеждане въззивният съд да събере доказателства, удостоверяващи, че по отношение на наказаното лице са предприети действия по прекъсване на давността. При повторното разглеждане на делото е бил събран протокол № 69/16.02.2023 г. за предоставяне за връчване от „Български пощи“ ЕАД на процесния ЕФ . С това писмено доказателство се доказва предприети от административнонаказателния орган процесуални действия , прекъсващи давността. Нарушението е безспорно установявано и доказано, като санкционираното лице не се е възползвало от възможността да оспори авторството на деянието. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на решение, с което да се потвърди издадения ЕФ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност.

В съдебно заседание касаторът, не се представлява, но депозира писмени бележки с.д. № 11304/02.07.2025 г., с които поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация – З. П. Н., се представлява от адв. Ж. Н., който в съдебно заседание поддържа депозиран по делото писмен отговор на жалбата с изложена правна позиция за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за потвърждаване на решението на ВРС.

Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна преценява постъпилата касационна жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от обжалването. При разглеждане на нейната основателност се установи следното:

Предмет на съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност пред Районен съд – Варна е бил ЕФ серия № 4631969 на ОДМВР - Варна, с който на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на З. П. Н., [ЕГН] е наложено административно наказание “ глоба“ от 400 (четиристотин) лева.

ВРС е образувал съдебното производство по изпълнение на решение № 958/17.07.2024 г. на Адм. съд-Варна по нахд № 1547/2024 г. , с което са били дадени задължителни указания по събиране на доказателства за вписани в справка от АИС АНД данни за действия по връчване на процесния ЕФ .

При новото разглеждане на делото РС-Варна е приел от фактическа страна, че на 26.03.2021г. в 13:36 часа, в [населено място], по [улица], в посока към [улица], до пътен възел [улица], лек автомобил „Ауди А6 ОЛРОУД“ с рег. № [рег. номер], се е движел със скорост 88 км./ч. при разрешена такава за този участък от 50 км./ч. Нарушението е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АТСС (ARH CAM S1120c511), преминало метрологична проверка. Изготвена била фотоснимка. При преминаване на автомобила покрай техническото средство, същото фиксирало скорост на движение 91 км./ч., при разрешени 50 км./ч. за населеното място. Бил е изготвен ЕФ серия К № 4631969 за превишение на допустимата скорост от 38 км/ч , след приспадане на допустимата грешка , била е наложена глоба от 400 лв. на З. П. Н. – представител на „БУЛ-ИНВЕСТКОНСУЛТ“ ЕООД.

По изпълнение на дадени от Адм. съд-Варна указания решаващият съд е събрал протокол № 69/16.02.2023 г.на сектор „Пътна полиция“ – АСКПД при ОД на МВр -Варна , удостоверяващ предадени на „Български пощи“ ЕАД за връчване като препоръчани пощенски пратки електронни фишове , като в т. 21 от този протокол е записан процесния електронен фиш с неговия номер, неговия адресат и баркод.

Според предходната съдебна инстанция обжалваният ЕФ има изискуемото съдържание по чл.189, ал.4 ЗДвП и утвърдения образец. Същият обективира точно и ясно описание на извършено нарушението, което според решаващия съд е безспорно установено и доказано. РС-Варна е отменил процесния ЕФ, тъй като е приел, че той е незаконосъобразен заради изтекла давност за наказателно преследване от 3 години по смисъла на чл. 80, ал.1 , т. 5 от НК, приложима по арг. на чл.11 от ЗАНН.ВРС е счел, че приобщената справка на АИС АНД „История на прекъсванията в давностния период“ сочи, че на 13.09.2023г. и на 22.02.2023г. са правени опити за връчване на ЕФ, но същевременно в писмо вх. № 30341/12.04.2024г. на АНО е посочено, че ЕФ Серия К № 4631969 е изведен от РОБОТ ЕЦОН на 29.03.2024 г. След като се сочи дата на извеждане на фиша от системата, която следва отразените в справката дати, е достатъчно да се постави под съмнение достоверността на въведените в АИС АНД данни. Освен това няма представена обратна разписка от пощенски оператор.

Касационната инстанция прецени обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо, но неправилно . Първо , видно от мотивите на обжалваното съдебно решение РС-Варна е събрал относими писмени доказателства в насока връчване на обжалвания ЕФ , а именно протокол № 69/16.02.2023г. на сектор „ ПП“ при ОД на МВР - Варна, изрично е цитирал това писмено доказателствено средство в своето съдебно решение , но не е обсъждал същото при извеждане на становището си за изтекла 3-годишна давност. Такъв подход на съдопроизводство с игнориране на доказателствени средства представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал.1 , т.2 НПК , за чието съществуване касационният съд не следи служебно / арг. чл. 218 от АПк във вр. с чл. 63в от ЗАНН/ , а такова оплакване касационната жалба на ОД на МВР-Варна не съдържа .

Второ, регламентацията на НК относно давността е приложима в производствата по установяване на адм. нарушения и по налагане на административни наказания предвид чл. 11 от ЗАНН. Погасителната давност в общия случай започва да тече от деня, в който е довършено престъплението/нарушението и тече до реализиране на наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт- чл. 80, ал.3 НК . Погасителната давност бива два вида - обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност – чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното /административно наказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност – чл. 81, ал. 3 от НК.

Валидно основание за прекъсване на давността според цитираната правна регламентация е „всяко действие на надлежните органи , предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено“.

Според чл. 189, ал. 5 от ЗДвП електронният фиш се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а ..

Съгласно чл. 186а от посочения нормативен акт електронни фишове и наказателни постановления, издадени от органите на Министерството на вътрешните работи, се връчват по един от следните начини:

1. лично срещу подпис на нарушителя:

а) от контролните органи по чл. 165 при изпълнение на контролните им функции по този закон;

б) от служители на Министерството на вътрешните работи извън контролните органи по чл. 165;

2. по електронен път:

а) чрез информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление;

б) чрез Портала за електронни административни услуги на МВР;

3. с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга на постоянния адрес на нарушителя, съответно на адреса на управление, чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга.

След като връчването на ЕФ като препоръчана пощенска пратка е нормативно уреден способ по съобщаване на НП и ЕФ , то възможните действия на административнонаказващия орган по прилагане на този способ са изпращане на тези правораздавателни актове на лицензиран доставчик на пощенски услуга , за да бъдат връчени. Събраните от РС-Варна писмени доказателства в тази насока - протокол № 69/16.02.2023г. на сектор "Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна , удостоверяват , че наказващият орган е проявил нужната процесуална активност за съобщаване на процесния ЕФ на З. Н. . В този смисъл налице са доказателствени източници , свидетелстващи за прекъсване на 3-годишната давност поради предприети действия на надлежните органи спрямо адресата на обжалвания ЕФ .

След като Варненският районен съд счита , че само обратната разписка може да докаже предприети действия на надлежни органи спрямо нарушителя , е следвало да спази правилото на чл. 13 НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН и да изисква от "Български пощи " ЕАД / трето лица за конкретно съдебно административнонаказателно производство/ да представи обратната разписка по връчване изпратения му ЕФ, още повече че в събрания от ВРС протокол № 69/ 12.03.2023г. има данни за баркод на фиша . От неспазването на свое процесуална задължение съдът не може да извежда правни изводи във вреда на страна в съдебното производство.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че от събраните писмени доказателства се установяват действия на наказващия орган, които осъществяват хипотезата на чл. 81, ал.2 НК и имат за правна последица прекъсване давността, започва да тече нова давност, която не е изтекла към 02.04.2024 г. – датата, на която Н. твърди, че ú е връчен процесния ЕФ. Абсолютната давност от 4 години и 6 месеца също не е изтекла към настоящия момент, защото нарушението е извършено на 26.03.2021г. и срокът на абсолютната давност изтича на 26.09.2025г.

Настоящият състав споделя изводите на ВРС в останалата част на обжалваното решение за съставомерност на извършеното адм. нарушение и за кореспонденция на установените факти с административнонаказателната разпоредба на чл. 182,ал.1 т. 4 от ЗДвП, която предписва фиксиран размер на наказанието "глоба" от 400 лв. .

В обобщение обжалваното съдебно решение подлежи на отмяна поради неговата неправилност заради допуснато нарушение на закона и вместо него следва да се постанови потвърждаване на издадения ЕФ.

При този изход на правния спор съдът следва да уважи искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер от по 80 лева, което е в минимален размер предвид действащата регламентацията на чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 63д , ал. 5 от ЗАНН .

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

ОТМЕНЯ решение № 527/02.05.2025г., постановено по АНД № 4248/2024 г. по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4631969 издаден от ОД на МВР - Варна, с който на З. П. Н., [ЕГН] е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА З. П. Н. от [населено място], област Варна , [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в общ размер от 160 / сто и шестдесет/ лева .

Решението не подлежи на обжалване.