Присъда по дело №8246/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
от 19.05.2022 г. към Присъда № 103 от 16.05.2022 г.,
постановена по НОХД № 8246/2021 г. по описа на ПРС, 25 н.с.

Районна Прокуратура-Пловдив е повдигнала обвинение против С. Г. К.
за това, че на 21.05.2021 в гр. Пловдив е отнела чужди движими вещи -
парична сума в размер на 120 лева, един брой кожено портмоне на стойност
10 лева, един брой карта за магазин „Била“ /без стойност/, или всички вещи
на обща стойност от 130 лева от владението на Я.В.Р., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал. 1 НК.
В хода на съдебното следствие е допуснато изменение на така повдигнатото
обвинение в следния смисъл: на 21.05.2021г. в гр. Пловдив, повторно в
немаловажен случай, след като е била осъдена с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление, а именно: с Определение № 260008, постановено
по НОХД № 634 по описа на Окръжен съд – Пловдив в сила от 25.09.2020г., е
отнела чужди движими вещи – парична сума в размер на 120 лева, един брой
кожено портмоне на стойност 10 лева, карта магазин „Била“, или всички вещи
на обща стойност от 130 лева от владението на Я.В.Р., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа така повдигнатото на
подсъдимата обвинение, като излага съображения, че същото е доказано по
несъмнен начин, поради което пледира подсъдимата да бъде призната за
виновна, като бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от
десет месеца, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок от три
години.
По делото не участва частен обвинител и граждански ищец.
Подсъдимата К. дава обяснения, с които оспорва обвинението и
поддържа, че не е извършвала вмененото й във вина деяние. В последната си
дума моли да бъде оправдана.
От своя страна нейният защитник, адв. С.А., също оспорва обвинението
и акцентирайки на неговата недоказаност, моли подсъдимата да бъде
оправдана.
От фактическа страна се установява следното:
Подсъдимата С. Г. К. е родена на *** в ***, *** с б.г., със ***
образование, безработна, неомъжена /***/, осъждана, ЕГН: **********.
Същата *** в ***, *** свид. Х.Н., с ***, ***.
На 21.05.2021 г. свид. Я.Р.В. посетила магазин „Кауфланд”, находящ се
в гр.Пловдив, бул. ”Цариградско шосе”, за да пазарува. След като взела
желаните от нея стоки свидетелката се наредила, за да заплати покупките си
1

на касата. Непосредствено зад свид. В. имало други клиенти на магазина –
мъж и жена, придружени от две малки деца. И двете лица били с поставени
маски на лицето, тъй като към онзи момент носенето на предпазни маски в
закрити пространства е било все още задължително. След като заплатила
покупките си свид. В. се насочила към изхода на магазина, прибирайки
портмонето в чантата си. В същото имало сума от около 120 лв., както и
карта за магазин „Била“. На изхода на магазина свидетелката В. отново
потърсила портмонето си, за да си приготви пари за градския транспорт.
Когато погледнала към дамската си чанта установила, че ципът на чантата
бил отворен. Свидетелката веднага потърсила портмонето си, но то липсвало.
Свид. Я.В. помислила, че го е забравила на касата и се върнала, но
портмонето не било там, поради което тя се насочила към *** и потърсила
помощ от свид. Ц.М., която изпълнявала *** като ”***”. Последната
прегледала видеозаписите от охранителните камери в магазина и видяла как
клиентка на магазина бърка в чантата на свид. В., непосредствено преди
изхода на магазина, изважда портмонето й и го отнася извън магазина.
Предвид констатираното същата уведомила органите на 05 РУ, макар свид. В.
да не искала да подава оплакване, предвид невисоката стойност на
откраднатата сума.
С Протокол за доброволно предаване от 06.07.2021 г. по делото е
приложен СД-диск, съдържащ записи от видеонаблюдението в магазин
„Кауфланд”.
На приобщеното ВД е бил извършен оглед на ВД, приобщен в Протокол
за оглед на ВД от 28.10.2021 г. / л.18 ДП/.
След преглед на приобщените видеозаписи от свид. З.Т. (***), същият
установил, че разпознава в лицето на жената от видеозаписа С. Г. К.,
осъждана за същото деяние година по-рано, поради което същата е била
установена с оглед поставянето й за разпознаване от страна на свид. М. и
свид. В..
В хода на досъдебното производство е било извършено разпознаване на
лица, обективирани в Протоколи за разпознаване на лица и предмети от
02.11.2021 г., при което свид. М. е разпознала в С. Г. К. лицето от
видеозаписите, отнело портмонето на свид. В..
В хода на образуваното досъдебно производство е била назначена
съдебно-стокова експертиза на инкриминираните вещи. Според вещото лице
стойността на вещите, по средно пазарни цени към вторичния пазар,
съобразени с търсенето и предлагането към момента на извършване на
престъплението е: кожено портмоне на стойност десет лева, парична сума в
размер на 120 лева и клиентска карта „Била” без стойност или общата
стойност на всички инкриминирани вещи и активи възлиза на 130 лева.
От Районен съд гр. Пловдив е изискана и приложена справка за
съдимост, видно от която С. Г. К., е осъждана през 2020 г. за деяния,
2

извършени от нея като непълнолетна, в това число за кражба.
В хода на образувано ДП, в качеството на обвиняема е била привлечена
С. Г. К. с обвинение по чл. 194, ал.1 НК, за което в последствие била
предадена на съд. В хода на проведеното съдебно следствие е било допуснато
изменение на така повдигнатото обвинение в такова по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
По доказателствата:
В хода на проведеното съдебно следствие като свидетели са били
разпитани *** свид. В., *** – свид. Т., *** – свид. М. и лицето, с което *** –
свид. Н..
Обяснения и е дала и самата подс. К., която категорично отрича факта
на вмененото й деяние.
Видно от показанията на свид. В., на процесната дата при посещението
си в магазин „Кауфланд“, непосредствено преди да напусне магазина,
установила липсата на портмонето си, в което имало сума от около 120 лв.
Свидетелката посочва, че не е видяла извършителят на деянието, но се
съмнявала в жена, която се намирала непосредствено зад нея на касата.
Видно от показанията на свид. Т., същият е заявил, че лично той не е
преглеждал записи от охранителните камери, в които да се вижда отнемането
на процесните вещи. Посочва, че е преглеждал единствено записите,
приложени по делото, които са от касова зона и предхождат процесното
деяние, като заявява, че на тези записи разпознава именно подс. К. в лицето
на намиращата се зад пострадалата жена на касова зона.
В своите показания свид. М. е заявила, че на процесната дата и място,
след като е констатирала, че клиент на магазина – пострадалата В., се е
оплакала за липсващото й портмоне, е извършила преглед на записите от
охранителните камери, на които е видяла, как непосредствено преди да
напусне магазина, движеща се зад нея жена, която разпознава като подс. К., е
бръкнала в чантата й и извадила портмонето й, след което е напуснала
магазина в неизвестна посока.
В своите показания свид. Н. заявява, че към инкриминираната дата е
*** в друго населено място и в тази връзка не е бил с ***– подс. К., но
категорично заявява, че жената от видеозаписа не е подс. К., а *** от записа
не е ***.
В хода на проведеното съдебно следствие е била допусната и назначена
видеотехническа експертиза. Видно от заключението на същата, предвид
наличието на предпазна маска на лицето на изследвания обект и
недостатъчното качество на експортираните кадри, не е възможно да се
установи еднозначно, дали заснетото лице е именно С. Г. К.. Съдът кредитира
това заключение, доколкото същото е дало обоснован отговор на основния от
поставените въпроси. В действителност вещото лице не е изследвало ръста на
лицето от видеозаписа с оглед съпоставянето му с този на подсъдимата, което
3

е било поставено като задача, но предвид резултата досежно поставената
задача за лицево разпознаване, съдът намира, че изследването на ръста се
явява безпредметно, доколкото установяването и евентуално съвпадение с
този на подсъдимата, не би бил достатъчен, за да преодолее липсата на лицева
идентификация. Ето защо макар и непълно, поради липсата на отговор на
всички поставени въпроси, съдът кредитира заключението в частта, в която
същото е дало отговор на въпроса налице ли е лицева идентичност, доколкото
в тази част същото се явява обосновано.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на свид. М. и свид. Т. в
частта, в която същите твърдят, че в лицето от видеозаписа са разпознали
именно подс. К.. На първо място, по делото са налични експортирани кадри
от видеозаписите, на които се вижда жената, която твърдят да е идентична с
подсъдимата. Видно е, обаче, че тази жена лице предпазна маска на лицето
си, поради което липсва обективна възможност за извършване на
разпознаване. Този извод на съда намира подкрепа и в заключението на
изготвената по делото видеотехническа експертиза, видно от заключението на
която, експертът е потвърдил тези впечатления на съда. Кредитират се обаче
показанията на свид. М. и Т., в това число на свид. В. във всички останали
части, касаещи възприятията им около процесния инцидент, доколкото
същите не намират опровержение в кредитирания доказателствен материал.
Съдът кредитира и показанията на свид. Н., макар за същият, като лице *** с
подсъдимата, да е налице заинтересованост от крайния изход на делото.
Последното, обаче, не е основание за изначално дискредитиране на неговите
показания, а единствено вменява задължение за съпоставката им с останалите
доказателства по делото с оглед преценката за проявление на тази
заинтересованост. В конкретния случай съдът не намери основание за
дискредитиране на показанията на свид, Н., доколкото същите не се
опровергават от другите кредитирани доказателствени източници по делото.
Същото следва да се посочи и за обясненията на подс. К.. Вярно е, че
обясненията на подсъдимия в наказателния процес освен доказателствено
средство, са и защитно такова, но доколкото по делото няма доказателства
(кредитирани), които пряко да опровергават обясненията й, съдът няма
основание да не ги кредитира.
Съдът кредитира и наличните по делото писмени доказателства, както
и приобщеното веществено доказателство, доколкото същите допринасят за
изясняването на предмета на доказване.

Правни изводи:
Няма спор в съдебната практика, че тежестта да се установи наличието
на обективните и субективните признаци от състава на конкретен престъпен
състав, лежи именно върху обвинението. Настоящият съдебен състав намира,
че в конкретния случай по делото, не бе ангажиран достатъчен доказателствен
материал, който да обоснове извод за несъмнена доказаност на процесната
4

деятелност, а именно че на посочените в обвинителния акт време и място
подс. К. е отнела инкриминираните вещи от владението на пострадалата В. с
намерение противозаконно да ги присвои, в условията на повторност -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.
По делото не се установи с категоричност, че на процесната дата подс.
К. е лицето, отнело процесните инкриминирани вещи. В тази връзка съдът взе
предивд заключението на вещото лице, че предвид наличието на предпазна
маска на лицето на обекта от записите и недоброто качество на записите не
може да се даде еднозначен отговор за идентичност на лицето от записите с
подсъдимата. Последното послужи за основание съдът да не кредитира и
показанията на свид. Т. и свид. М. в частта в която същите твърдят да са
разпознали подсъдимата в лицето на жената от видеозаписа, като взе предвид
както заключението на експерта, така и наличния по делото Протокол за ВД,
видно от който на кадрите от записите в действителност се вижда лице от
женски пол, но нито може да се направи извод за идентичност с подсъдимата,
предвид наличието на предпазна маска на лицето, нито пък на същите се
вижда отнемане на процесните вещи. Всъщност по делото дори не се
установи подсъдимата да е присъствала на местопрестъплението към момента
на отнемане на процесните вещи. Видеозаписи с такова съдържание липсват
по делото, като опитите на съда да компенсира липсата им, като бъдат
изискани от обекта, където се е състояла процесната кражба, не бяха
овенчани с успех. Липсата на категорични доказателства, подкрепящи
обвинителната теза, наред категорично заявеното от подс. К., че не тя е
лицето от записите, потвърдено от свид. Н., са основание за съда да заключи
че по делото не е постигнат в достатъчна степен нужния за постановяване на
осъдителна присъда доказателствен стандарт, изискващ доказаност до степен
на несъмненост и категоричност. Събраните по делото доказателства са
недостатъчни и неподкрепящи по достатъчно категоричен начин
обвинителната теза, поради което не могат да обосноват извод за несъмнена
доказаност на обвинението. Това обстоятелство, наред с застъпената теза от
подсъдимата, която категорично отрича вмененото обвинение, на фона
заключението на експерта за липса на възможност за извършване на лицева
идентификация, респ. липсата на доказателства за предмета на
престъплението, обосновава и извода, че в случая от страна на обвинението
не бе доказано, а още по-малко по несъмнен и категоричен начин, че на
посочените в ОА дата и място именно подс. К. е осъществила процесното
деяние.
Ето защо и подс. С.К. бе призната за невинна в това да е извършила
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК,
поради което и на основание чл. 304 НК съдът я оправда по повдигнатото в
този смисъл обвинение.
По въпроса за веществените доказателства:
По делото като вещественото доказателство е бил приобщен 1 бр.
5

компактдиск /на лист 8 от ДП/, по отношение на когото съдът постанови да
остане по делото, тъй като не подлежи на връщане или унищожаване.
По въпроса за разноските:
По делото са направени разноски в размер на 78.00 лева в хода на
досъдебното производство за съдебно-стокова експертиза и в хода на
съдебното производство в размер на 183,00 лева, представляващи
възнаграждение за назначената в хода на съдебното следствие
видеотехническа експертиза, които на основание чл. 190 ал. 1 НПК съдът
постанови да останат в тежест на държавните органи, които са ги направили.

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	103
Дата:	16 май 2022 г.
Съдия:	Доника Илиева Тарева Пехливанова

Дело:	20215330208246
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 декември 2021 г.

Присъда по дело №8246/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите