Определение по дело №605/2016 на Районен съд - Ямбол

                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 2508/18.9.2018г.

 

                                  гр.Ямбол, 18.09.2018 година

 

        Ямболският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание в състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. СПАСОВА

 

        Като разгледа  ч.гр.д. № 605 по описа за 2016 г. на ЯРС, взе предвид следното:

 

В с.з. на 11.09.2018 г. съдът е наложил глоба на ответника за обида на съда по чл. 89 т.3 пр.1 от ГПК. С молба от 11.09.2018 г. от страната е поискано отмяна на глобата. Изложените в нея обстоятелства са, че молителят не е излагал обиди, а е констатирал факти.

В същото с.з. на същото лице е наложена глоба за нарушаване на реда в залата. В подадената молба е направено искане и за нейната отмяна.

Съгласно чл. 92 ал.2 от ГПК, съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане.

По направените искания съдът приема следното:

В мотивите към определението по чл. 89 т.3 пр.1 от ГПК съдът е цитирал Определение № 456 от 19.07.2011 г. по ч. гр. д. № 361/2011 г., г. к., ІV г. о. на ВКС, че обида на съда представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция, като когато това поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна. Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция, да подронва доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на съдиите. Според ВКС тази санкция е установена от законодателя в процесуалния закон, несъмнено с оглед защита авторитета на съда и на правосъдието, както и с оглед дисциплиниране на участниците в гражданския процес. Последните трябва да реализират правата си по начин и в езикова форма, изключващи каквито и да било прояви, чрез употреба (устно или писмено) на изрази или чрез всяко друго поведение, на неуважително и обидно отношение не само към конкретен съдия или членове на съдебен състав, представляващи съдебната институция, но и въобще към съда, като правораздавателен орган. ВКС приема, че от формулировката на разпоредбата - "съдът налага глоба" (а не "може да наложи глоба") следва, че съдът не само има право, но е и задължен при всяка проява на неуважение към съда (както и към страна, представител, свидетел или вещо лице), осъществена от който и да било участник в процеса и по какъвто и да било начин, да му наложи глоба в размерите по чл. 91 от ГПК.

В случая изложените в молбата обстоятелства не представляват уважителни причини за отмяна на глобата. Съдът е пристъпил към налагането й поради това, че ответникът многократно употребява в хода на делото в писмените си и устни изявления  (в с.з. на 11.09.2018 г.) недопустим процесуален език в отговор на неуважаване на негови искания от съда (чиито действия квалифицира като престъпни, умишлени, извършени с особена дързост и цинизъм и т.н.) или преди произнасянето на съда по искания, при чието евентуално неуважаване заплашва съдията-докладчик със сезиране и проверки от държавни институции (ДАНС, ВСС). Изхождайки от горецитираното становище на ВКС, съдът е задължен да наложи глоба в този случай. Това задължение е следвало да бъде изпълнено към по-ранен момент, тъй като описаното отношение към съда на ответника датира още от 2016 г., в молбата му за отвод на състава след първото определение (по чл. 140 от ГПК), с което негови искания са били отхвърлени. Т.е. касае се за множество повтаряни от лицето процесуални действия, подлежащи на санкциониране, които съдът е санкционирал едва в последното с.з. Поради това искането за отмяна на глобата е неоснователно и следва да се отхвърли.

Искането за отмяна на втората глоба не е обосновано. Съдът е наложил глоба, на осн. чл. 89 т.1 от ГПК, след като нееднократно е предупреждавал ответника да спазва реда в с.з., след прекъсването от негова страна на съдията при диктуване на протоколно определение и при снемане на самоличността на вещото лице и след предоставяне на възможност на страната за поставяне на въпроси към последното, в който случай е заявен отказ за съобразяване с указанията на съда относно реда за извършване на процесуалните действия. В молбата за отмяна на глобата не е изразено разбиране, какво следва да бъде процесуалното поведение на страната и не е видно санкцията да е оказала поправително въздействие. Що се отнася до размера на глобата, тъй като за нарушение на реда в залата лицето се санкционира за първи път, следва глобата да бъде намалена.  

Ето защо съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

Не уважава молбата на Б.Я.М. *** за отмяна на глобата за обида на съда.

Намалява наложената на Б.Я.М. *** глоба за нарушаване на реда в с.з. на 11.09.2018 г. до размер на 100 лв.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на ответника с частна жалба пред ЯОС.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: