Определение по дело №128/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 166
Дата: 23 април 2019 г. (в сила от 23 април 2019 г.)
Съдия: Мариана Николаева Иванова
Дело: 20193500500128
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                          23.04. 2019 г.                     гр.Търговище,

 
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Търговищкият окръжен съд,                          гражданско отделение

На двадесет и трети април                                      2019 година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА

                          ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

                                      БИСЕРА МАКСИМОВА

 

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

Възз.гр.дело № 128,  по описа за 2019  година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по жалба на ю.к. П.Палазов, пълномощник на „БНП Париба Пърсънълс Файненс“ С.А., клон България,  против  Определение  № 468 от  11.03. 2019 година, постановено по гр.дело № 1898/18 г. по описа на РС Търговище, с което е прекратено производството по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, поради недопустимост. Излагат се съображения за неправилно приложение на закона, вследствие на необоснованост. Цитира се съдебна практика. Иска се отмяна на акта и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия и по отношение на евентуалните искове.

В отговора на жалбата, адвокат Ж., особен представител на ответника, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Да й бъде определен хонорар и за тази инстанция.

Въззивният съд констатира, че жалбата е подадена в срок, от оправомощено лице, при наличието на правен интерес и спазване на останалите изисквания на закона. По същество е основателна. Какви са фактите по делото.

Производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК е образувано по искова молба от „БНП Париба Пърсънълс Файненс“ С.А., клон България, против М.Т.Г.,***.  Предявени са установителни искове за съществуване на вземане, за сумата от 112,86 лв. главница, представляваща задължение по договор за револвиращ кредит , договорна лихва в размер на 87,70 лв. за периода 01.10. 2016 год. – 10.11. 2017 год. и лихва за забава 5,73 лв. за периода 10.11. 2017 год. – 11.05. 2018 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, до окончателното плащане на главницата. Претендират разноските в заповедното и в настоящото производство.

          В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи така предявените установителни искове, се предявяват осъдителни такива, за същите суми, като се посочва, че ако съдът приеме, че преди подаване на заявлението не е настъпила предсрочна изискуемост, то исковата молба има характер на волеизявление за предсрочна изискуемост и с връчването й, кредитът става изцяло предсрочно изискуем именно от тази дата.

При така посочените обстоятелства в исковата молба, въззивният съд намира, че евентуалният осъдителен иск е допустим, предявен при наличието на правен интерес. Безспорно става ясно, че ищецът предявява евентуален осъдителен иск, основаващ се на същия договор, но позовавайки се на предсрочна изискуемост, която ще настъпи с връчване на исковата молба. Без значение е това, че той е посочил същия размер на търсените суми, както и по установителния иск. Това не го лишава от правен интерес да търси изплащане на задължението на базата на факт, който би настъпил след подаване на заявлението, по време на исковия процес.  А какъв ще бъде размерът на претенцията е въпрос, който съдът ще реши, при произнасяне по съществото на спора. Ищецът безспорно има правен интерес  от предявяването на този иск в условията на евентуалност, само ако бъде отхвърлен установителният иск. Няма пречка двата иска да бъдат съединени при тези условия, като по този начин както за страните, така и за съда се спестява втори процес. Съдът правилно се е позовал на ТР № 4 от 2013 г. на ОСГТК, т. 11б, но в конкретния случай, тълкуването, което е дал, не е правилно. В този смисъл е О № 387 от 24.07. 2017 г. на ВКС по ч.т.д. № 1396/ 2017 г. на Първо ТО и Р 139 от 05.11. 2014 г., по т.д. № 57/ 2012 г. на Първо ТО на ВКС.

Затова обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на районния съд за продължаване на действията и по евентуалния иск, за който е налице правен интерес.

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение  № 468 от  11.03. 2019 година, постановено по гр.дело № 1898/18 г. по описа на РС Търговище, с което е прекратено производството по предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, КАТО ВРЪЩА делото за продължаване на действията и по този иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  НЕ подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                      

                                                     

               2.