№ 502
гр. Варна, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети декември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20253100900429 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с
издадена заповед за изпълнение № 4419/01.08.2023 г. и изпълнителен лист №
3512/01.08.2023 г. по ч.гр.д. № 9731/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банка по чл. 417, т. 2 ГПК. Заповедта е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
заявителят е предявил настоящите установителни искове.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Българо-
Американска Кредитна Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Славянска“ № 2, срещу Б. В. А., ЕГН **********, адрес: *******, за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповедта
за изпълнение, всички произтичащи от договор за потребителски кредит №
072379.01/12.06.2019 г., а именно: 29 376,28 лв. главница; 684,68 лв. договорна лихва за
периода 15.09.2022 г. – 08.02.2023 г.; 672,80 лв. договорна лихва за периода 15.02.2023 г. –
27.07.2023 г.; 1 726,95 лв. мораторна (наказателна) лихва за периода 15.09.2022 г. –
27.07.2023 г.; 60,00 лв. разноски за уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост; както
и законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 12.06.2019 г. страните са сключили договор за потребителски
кредит в размер на 40 000 лв. със срок на погасяване до 15.06.2029 г., при уговорени 119
равни месечни (анюитетни) вноски и една последна изравнителна вноска, считано от
15.07.2019 г., съгласно подписан погасителен план. Уговорена била променлива годишна
лихва, равна на сбора от референтен лихвен процент (РЛП), представляващ основния лихвен
процент (ОЛП) и фиксирана надбавка в размер на 4,85 % годишно, както и годишен процент
на разходите (ГПР) 5,46 %. Ответникът преустановил плащанията по погасителния план след
15.09.2022 г., изпаднал в забава и кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което
длъжникът бил уведомен чрез ЧСИ, като връчването било извършено по реда на чл. 47 ГПК.
Ищецът поддържа, че в счетоводните му записи предсрочната изискуемост е отчетена с дата
08.02.2023 г., от която дата е формиран и изискуемият остатък. При това положение и на
1
основание извлечението от счетоводните книги банката се снабдила със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист и, предвид връчването при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
е предявила настоящите искове за установяване на вземанията.
Ответникът, представляван от назначения особен представител, оспорва исковете по
основание и размер. Поддържа, че банката не е доказала надлежно усвояването на кредита и
размера на задълженията. Прави възражение за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК
с доводи за неспазване на императивните изисквания (вкл. за размер на шрифта под 12
пункта и липса на яснота относно ГПР/методика и включени разходи), като при евентуална
недействителност поддържа, че длъжникът дължи само чистата стойност на кредита по чл.
23 ЗПК. Оспорва и настъпването на предсрочната изискуемост с доводи за липса на
договорните предпоставки и/или за ненадлежно уведомяване. При условията на
евентуалност излага, че дори договорът да е валиден и предсрочната изискуемост да е
настъпила, след този момент банката може да търси единствено непогасената главница и
законната лихва, а възнаградителна (договорна) лихва се дължи само до датата на обявяване
на предсрочната изискуемост, съобразно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по
тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Оспорва начисляването и размера на лихвите и
разноските и моли решението да бъде съобразено с изчисленията в заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство договор за потребителски кредит №
072379.01/12.06.2019 г., сключен в гр. София между „Българо-Американска Кредитна Банка“
АД като кредитор и Б. В. А. като кредитополучател, ведно с погасителен план, общи
условия на банката за предоставяне на потребителски кредити на физически лица и
стандартен европейски формуляр. От договора се установява, че е уговорен кредит в размер
на 40 000 лв. със срок (падеж) за погасяване 15.06.2029 г. и погасителен план с анюитетни
месечни вноски, дължими на 15-то число на месеца, при уговорен променлив лихвен
процент, формиран като сбор от РЛП (ОЛП) и фиксирана надбавка 4,85 % годишно. В
договора е посочен ГПР 5,46 %, общ разход по кредита и обща сума, дължима от
кредитополучателя, както и редът за промяна на РЛП, информиране на клиента при
промяна, условията за начисляване на обезщетение при забава, дължимите такси и
комисиони, обезпечението по кредита, правото на предсрочно погасяване и правото на
отказ, съответно уредбата на последиците при неизпълнение и предсрочна изискуемост.
Приети са също заповедта за изпълнение № 4419/01.08.2023 г. и изпълнителният лист
№ 3512/01.08.2023 г. по ч.гр.д. № 9731/2023 г. на ВРС, както и извлечението от счетоводните
книги на банката, послужило за издаването им. Приложени са уведомление за предсрочна
изискуемост до кредитополучателя и документи по връчването чрез ЧСИ, от които се
установява, че уведомлението е връчено по реда на чл. 47 ГПК на 21.12.2022 г., както и
фактура за разходи по уведомяване.
По делото е назначена, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът изцяло кредитира. От заключението се установява, че кредитът в размер на 40 000 лв.
е усвоен, като по разплащателната сметка на ответника е отчетено усвояване и последващ
дебитен оборот, включително теглене в брой, както и множество последващи погасявания по
главница и лихви в периода на обслужване на кредита. Вещото лице е установило, че след
15.09.2022 г. ответникът е преустановил обслужването по погасителния план, като към
датата, от която ищецът е приел и отразил предсрочната изискуемост в счетоводните си
записи и от която формира изискуемия остатък, а именно 08.02.2023 г., дължимата главница
е 29 376,28 лв. Вещото лице е изчислило дължимата договорна (възнаградителна) лихва до
тази дата в размер на 668,18 лв. за периода 15.09.2022 г. – 08.02.2023 г. Вещото лице е
изчислило санкционираща (мораторна/наказателна) лихва общо 1 711,64 лв., формирана от
2
52,19 лв. за периода преди посочената дата и 1 659,45 лв. за периода 08.02.2023 г. –
27.07.2023 г., като е посочено, че изчисленията са извършени върху просрочените вноски за
главница и лихва при приложен лихвен процент, равен на законната лихва (10%). Вещото
лице е отразило и претендираните разноски за уведомяване – 60,00 лв.
В открито съдебно заседание, след доклад по чл. 146 ГПК, съдът е приел за безспорно
между страните, че е налице сключен договор за потребителски кредит №
072379.01/12.06.2019 г., че по заявление на банката е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9731/2023 г. на ВРС и че заповедта е връчена при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК, а искът е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Исковете са процесуално допустими. Налице е правен интерес от предявяването им,
тъй като заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а производството
по чл. 422 ГПК има за предмет установяване съществуването на вземанията, за които е
издадена заповедта. Исковете са предявени в законоустановения срок.
По същество спорът се свежда до действителността и съдържанието на договора за
потребителски кредит и общите условия, до настъпването и релевантната дата на отнемане
преимуществото на срока, както и до основанието и размера на претендираните главница,
лихви и разноски, при отчитане на императивните правила за защита на потребителя,
включително служебния контрол за евентуални неравноправни клаузи и за спазване на
изискванията на Закона за потребителския кредит.
По възражението за недействителност по чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът следва да
съдържа посочените в нормата минимални реквизити, включително информация относно
общия размер на кредита, условията за усвояване, срока, лихвения процент и условията за
прилагането му, годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя,
размера, броя и периодичността на вноските и др. При неспазване на изискванията по чл.
10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът е недействителен по чл. 22 ЗПК, като последицата по
чл. 23 ЗПК е потребителят да върне само чистата стойност на кредита, без лихви и други
разходи.
В конкретния случай договорът и общите условия са представени като писмени
доказателства. Съдът, при служебната проверка за спазване на изискванията на ЗПК и във
връзка с изрично наведеното възражение за размер на шрифта, намира, че за преценка на
четливостта и визуалните характеристики на текста не са необходими специални знания по
смисъла на чл. 195 ГПК, поради което и назначаването на експертиза за установяване на
този факт не е необходимо. Договорът и общите условия са възприети непосредствено от
съда като ясни, разбираеми и четливи, с еднакъв по вид и формат текст, без видими
индикации за използване на шрифт, който да е под минимално допустимия или да
препятства възприемането на съдържанието от потребителя. При липса на доказателства,
които да оборят тази непосредствена констатация, както и при липса на конкретни
твърдения, подкрепени с обективни данни за различен по размер шрифт или за нечетливост
на отделни части от договора, възражението за недействителност поради нарушение на чл.
10, ал. 1 ЗПК се явява неоснователно.
По възражението за липса на яснота относно ГПР и методиката/компонентите на
общия разход, съдът намира следното. В договора е посочен годишният процент на
разходите (ГПР) 5,46 %, както и общият разход по кредита и общата сума, дължима от
3
кредитополучателя, изчислени към момента на сключване на договора, като тези показатели
са представени и в общите условия чрез дефиниране на понятията „общ разход по кредита“,
„обща сума, дължима от кредитополучателя“ и „годишен процент на разходите“. Представен
е и стандартен европейски формуляр, чиято функция е именно преддоговорно информиране
и сравнимост на условията. Съдебно-счетоводната експертиза е извършила контролни
изчисления на ГПР, като е заложила договорените параметри и е достигнала до резултат,
съответстващ на посочените от банката стойности. При тези данни съдът приема, че е
налице съответствие с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата
сума, дължима от потребителя, като в конкретния договор параметрите и формулата за
лихвения процент (РЛП + фиксирана надбавка) са ясно уредени, а информацията за общия
разход и общата дължима сума е изрично посочена.
Ето защо съдът приема, че договорът за потребителски кредит № 072379.01/12.06.2019
г. е действителен и не е налице основание за прилагане на чл. 22 и чл. 23 ЗПК.
В изпълнение на задължението си за служебен контрол по чл. 7, ал. 3 ГПК и чл. 146 от
Закона за защита на потребителите, съдът извърши проверка за наличие на неравноправни
клаузи в договора за потребителски кредит и приложимите общи условия, независимо от
обхвата на наведените от ответника възражения. При тази проверка съдът съобрази
съдържанието, формулировката и систематичното място на клаузите, уреждащи
възнаградителната лихва и механизма за нейното определяне, правото и условията за
предсрочно погасяване, последиците от неизпълнение, включително настъпването на
предсрочна изискуемост, както и клаузите относно правото на отказ и информираността на
потребителя.
От анализа на договора и общите условия не се установява наличие на клаузи, които да
създават значителен дисбаланс между правата и задълженията на страните във вреда на
потребителя, противно на изискването за добросъвестност. Механизмът за формиране на
възнаградителната лихва е обективно обусловен и проверим, като е изграден върху външен
референтен показател и фиксирана надбавка, а редът за информиране на кредитополучателя
при промени е изрично и ясно уреден. Правото на предсрочно погасяване и правото на отказ
са регламентирани в съответствие с императивните изисквания на закона и не предвиждат
санкции или ограничения извън допустимото от нормативната уредба.
Клаузите относно последиците при забава и предсрочна изискуемост са формулирани
ясно и недвусмислено, като не предоставят автоматично или неограничено право на
кредитора, а предпоставят настъпването на договорно определени факти и последващо
уведомяване на длъжника. При тези данни съдът приема, че договорът и общите условия не
съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не са налице основания за
ограничаване или изключване на договорното им действие на това основание.
По възражението за липса на усвояване.
Договорът е реален по отношение на предоставянето на сумата и усвояването следва
да се установи по делото. В конкретния случай съдебно-счетоводната експертиза, изготвена
въз основа на счетоводните данни и движенията по сметките, е установила усвояване на
кредита в размер на 40 000 лв. и последващ кредитен и дебитен оборот по сметката на
ответника, включително отразени погасявания по кредита. Тези констатации, подкрепени от
приетото извлечение от счетоводните книги и липсата на насрещни доказателства,
опровергаващи усвояването, обуславят извод, че усвояването е доказано, поради което
възражението е неоснователно.
По предсрочната изискуемост и релевантната дата на отнемане преимуществото
на срока.
Страните не спорят, че след 15.09.2022 г. обслужването по погасителния план е
преустановено, което по договор и по закон обуславя неизпълнение. Представени са
4
уведомление за предсрочна изискуемост и документи по връчването чрез ЧСИ, от които се
установява, че уведомлението е връчено на настоящия адрес на кредитополучателя по реда
на чл. 47 ГПК на 21.12.2022 г. Наред с това, по твърденията на ищеца и по констатациите на
съдебно-счетоводната експертиза, банката е приела и отразила в счетоводните си записи
предсрочната изискуемост с дата 08.02.2023 г., като от тази дата е формирала изискуемия
остатък и е изчислила дължимите суми по основание и размер, съответно в този смисъл е
очертала и предмета на настоящия спор. При тези обстоятелства, макар уведомлението да е
връчено на 21.12.2022 г., съдът приема за релевантен момент на отнемане преимуществото
на срока в рамките на настоящото производство датата 08.02.2023 г., доколкото именно към
тази дата кредиторът е приел настъпването на предсрочната изискуемост и е отнесъл в
изискуемост остатъка по кредита в счетоводните си записи. Поради това съдът съобразява
дата 08.02.2023 г. при определяне на изискуемия остатък и при разграничаване на
възнаградителната (договорна) лихва до този момент и последващите последици след
изискуемостта.
От значение за обхвата на дължимите лихви след предсрочната изискуемост е
задължителното разрешение, дадено в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/27.03.2019 г. по
тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което при предсрочна изискуемост
кредиторът има право на непогасения остатък от предоставената сума (главница) и на
законната лихва за забава от датата на предсрочната изискуемост до плащането, а за периода
до настъпването на предсрочната изискуемост размерът на вземането се определя по
действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди
изменението му. При това положение възнаградителна (договорна) лихва след датата на
предсрочната изискуемост не се дължи като бъдещо възнаграждение за ползване на кредита,
а кредиторът разполага със законната лихва за забава върху изискуемата главница.
По размера на вземанията.
По главницата съдът приема за доказано вземането в размер на 29 376,28 лв. Това е
размерът на непогасения остатък по кредита към датата 08.02.2023 г., от която ищецът е
приел и отразил предсрочната изискуемост и от която формира изискуемия остатък,
установен по категоричен начин от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Искът за главницата следва да се уважи изцяло.
По договорната (възнаградителна) лихва за периода 15.09.2022 г. – 08.02.2023 г. съдът
съобразява заключението на вещото лице, което е изчислило дължимата договорна лихва
към дата 08.02.2023 г. в размер на 668,18 лв. При съпоставка с претендирания размер 684,68
лв., искът следва да бъде уважен до 668,18 лв. и отхвърлен за разликата до 684,68 лв. като
недоказан по размер.
По претендираната договорна лихва за периода 15.02.2023 г. – 27.07.2023 г. в размер на
672,80 лв. съдът приема, че след датата 08.02.2023 г., от която в настоящото производство се
съобразява настъпването на предсрочната изискуемост, договорна лихва като
възнаграждение за ползване на кредита не се дължи, съобразно задължителното тълкуване в
т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно искът за 672,80
лв. подлежи на изцяло отхвърляне като неоснователен.
По мораторната (наказателна) лихва, претендирана за периода 15.09.2022 г. –
27.07.2023 г. в размер 1 726,95 лв., съдът съобразява заключението на вещото лице, което е
изчислило санкционираща лихва общо 1 711,64 лв. към датата на подаване на заявлението за
заповедното производство, при съобразяване на настъпила предсрочна изискуемост от
08.02.2023 г. Съдът приема тези изчисления като обосновани и съответстващи на
приложимия подход за забава, поради което искът следва да бъде уважен до 1 711,64 лв. и
отхвърлен за разликата до 1 726,95 лв. като недоказан по размер.
По разноските за уведомяване за предсрочна изискуемост в размер на 60,00 лв. по
делото е представена фактура и доказателства за връчване чрез ЧСИ, поради което този
5
разход се установява като направен във връзка със събиране на вземането и съответства на
претенцията. Разходите са разумни и са извършени от банката поради неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя и са насочени към удовлетворяване на вземанията и,
́
поради което същите, съгласно изричната уговорка в чл. 31 от Договора за кредит, са за
сметка на кредитополучателя. Искът следва да бъде уважен изцяло за сумата 60,00 лв.
По законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2023 г. до окончателното
изплащане, искането е основателно като последица от уважаването на главния дълг и
съответства на заявеното в заповедното производство.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе
отговорността за разноските на ищеца съразмерно на уважената част от исковете, както в
исковото, така и в заповедното производство.
От представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото се установява, че в
производството пред Варненския окръжен съд ищецът е сторил разноски в общ размер на 3
300,41 лв., включващи държавна такса, депозит за съдебно-счетоводна експертиза, депозит
за особен представител и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на
350,00 лева. Същевременно по заповедното производство по ч.гр.д. № 9731/2023 г. по описа
на Районен съд – Варна, в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 700,41 лв.,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Исковете са уважени за сумата 31 816,10 лв. от общо предявени 32 520,71 лв.
Съразмерно на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3 228,90 лв. за
исковото производство и 685,26 лв. за заповедното производство, или общо 3 914,16 лв., а за
разликата до пълния претендиран размер искането за разноски следва да бъде оставено без
уважение.
Ответникът не е направил разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по иска предявен от
„Българо-Американска Кредитна Банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 2, срещу Б. В. А., ЕГН **********, адрес: *****,
че ответникът Б. В. А. дължи на „Българо-Американска Кредитна Банка“ АД следните суми,
произтичащи от договор за потребителски кредит № 072379.01/12.06.2019 г.: 29 376,28
(двадесет и девет хиляди триста седемдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки) лева –
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.07.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението; 668,18 (шестстотин шестдесет и осем лева и
осемнадесет стотинки) лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода 15.09.2022 г. –
08.02.2023 г.; 1 711,64 (хиляда седемстотин единадесет лева и шестдесет и четири стотинки)
лева – мораторна (наказателна) лихва за периода 15.09.2022 г. – 27.07.2023 г.; 60,00
(шестдесет) лева – разноски за уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост, за които
е издадена заповед за изпълнение № 4419/01.08.2023 г. и изпълнителен лист №
3512/01.08.2023 г. по ч.гр.д. № 9731/2023 г. на Районен съд – Варна, като:
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че ответникът дължи договорна
(възнаградителна) лихва за периода 15.09.2022 г. – 08.02.2023 г. за разликата над 668,18 лв.
до претендираните 684,68 лв., като недоказан по размер;
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за признаване за установено, че ответникът дължи 672,80
(шестстотин седемдесет и два лева и осемдесет стотинки) лева – договорна
6
(възнаградителна) лихва за периода 15.02.2023 г. – 27.07.2023 г., като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че ответникът дължи мораторна
(наказателна) лихва за периода 15.09.2022 г. – 27.07.2023 г. за разликата над 1 711,64 лв. до
претендираните 1 726,95 лв., като недоказан по размер.
ОСЪЖДА Б. В. А., ЕГН **********, адрес: *******, да заплати на „Българо-
Американска Кредитна Банка“ АД, ЕИК *********, сумата 3 914,16 (три хиляди
деветстотин и четиринадесет лева и шестнадесет стотинки) лева, представляваща сторени
разноски в исковото и в заповедното производство, присъдени съразмерно на уважената
част от исковете на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7