Решение по дело №56/2016 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 53
Дата: 26 май 2017 г.
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20163250100056
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р Е Ш Е Н И Е

                                       От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел, 26.05.2017 година

          Решение от книга за открити заседания №…… от 26.05.2017 година

В името на народа   

          Тервелски районен съд в открито съдебно заседание , проведено на  двадесети март,  през две хиляди и  седемнадесета    година  в състав:

Районен съдия : Росен Балкански 

При участието на секретаря Иванка Чукачева  и участието на прокурора......................................................... като сложи на разглеждане  докладваното от районния съдия....................... гр.дело No56 по описа на Тервелски районен съд за 2016 година и за да се произнесе взе предвид  следното:

              Предявен е  иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

             Образувано е по искова молба   с вх. № 612 от 16.03.2016 година от  Ю.О.Т. с ЕГН **********, Н.Ю.Е. с ЕГН ********** , Н.Ю.З. с ЕГН **********, всички  в качеството им на наследници на А.Е. Т. *** , чрез процесуалния им представител  адвокат И.М. ***, със съседен адрес за кореспонденция – гр. Добрич , бул. „ Добруджа” №9а, ет. 1, срещу А.Ю.Х. с ЕГН ********** *** , Н.А.Х. с ЕГН ********** *** , С.Н.Б. с ЕГН ********** *** и Н.Н. Б.,  ЕГН **********, с адрес *** , с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК ,да се признае за установено по отношение между страните, че ищците всички  в качеството им на наследници на А.Е. Т. *** СА СОБСТВЕНИЦИ  на  следния недвижим имот  – НИВА с площ от 37.002 дка, трита категория на имота, в м.“Яйкъна“, парцел 15, от масив №5, съставляващ имот №хххххх,  по земеразделителния план на землището на с.Зърнево,община Тервел, а също така се иска  и  съдът да обяви нищожността на договор за покупко – продажба на  недвижим имот от 24.10.2014 година , който легитимира ответниците С.Н.Б. с ЕГН ********** *** и Н.Н. Бестиш,  ЕГН **********, с адрес ***, като  собственици на  1/ 2 идеална  част от  имота равняваща се на  18,501 дка. от недвижим имот – нива с площ от 37,002 дка. , имот № хххххх по земеразделителния план  на землището на село ххххххх , общ. Тервел –обективиран  в  нотариален акт №116, том ІV , рег. № 3156 , дело № 590/ 2014 година по описа на нотариус Д. Пъков , вписан  при службата по вписванията гр. Тервел – вх. Рег-. № 2219 от 24.10.2014 година, акт № 156 , том VІІ , дело № 1110/ 2014 година , с който първите двама ответници А.Ю.Х. с ЕГН ********** *** , Н.А.Х. с ЕГН ********** ***, в качеството им на  наследници на  Насуф Алиев Хаджихасанов, продават на С.Н.Б. с ЕГН ********** ***  процесния недвижим имот.

         Твърди се с исковата молба , че на 12.12.1996 година майката на ищците – А.Е. Т.   с нотариален акт № 1320  том VІІ , дело № 1599 / 1996 година е  призната от нотариус при ТРС за собственик на процесния  недвижим имот – по наследство и по реда на ЗСПЗЗ , като   по акта наследодателката  Т. се е легитимирала и с писмено доказателство- описаното по – горе протоколно решение на ПК гр.  Тервел.

        Твърди се от ищците , че през 2009 година част от ответниците – А.Ю.Х. и Н.А.Х.  са водили производство при ТРС – иск с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, да бъде признато по отношение на Т., че имот нива с площ от 37,002 дка. , имот № хххххх по земеразделителния план  на землището на село ххххххх , общ. Тервел е собствен  на наследиците на Насуф Алиев Хаджихасанов.

         В качеството на ответник по този иск,  по който е било образувано гр. Дело № 6 / 2009 година  е конституирана  наследодателката на ищците – Т. . Твърди се ,че ищците по иска  с правно основание чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ са имали информацията ,че Т. е вече починала ,към дата на предявяването на иска , но  ищците са скрили това обстоятелство и ответницата Т.  е била призована по делото чрез Държавен вестник . По делото  на ответницата Т. бил назначен особен представител – адвокат Марин Димов . Особения представител на   ответницата не е оспорил  исковата претенция ,при което и с Решение № 110 от 28.12.2009 година по гр. Дело № 6/2009 година съдът се е произнесъл положително по исковата претенция, като  е признал за установено между страните ,че процесната земеделска земя е собствена на наследниците на Н.А.Х..Решението е влязло в законна сила на 22.06.2010 година .

     Узнавайки са горепосоченото   Решение настоящите ищци – наследниците на Т. водят производство чрез ТРС до ВКС с правно основание чл. 303 и сл. от  ГПК . По молбата на наследниците на Т. ищците по гр. Дело № 6 /2009 година са депозирали писмен отговор  с вх. № 1801 от 25.09.2014 година .

      С Решение № 100 от 22.04.2015 година по гр. Дело № 5942/ 2014 година на ВКС е отменено Решение № 110  от 28.12.2009 година по гр. Дело № 6 / 2009 година  , на основание чл. 303 ал. 1 т. 5 от ГПК  и делото е върнато за ново  разглеждане от нов състав при ТРС .

         Делото е образувано под нов № 189 / 2015 година по описа на ТРС . След провеждане на съдебно заседание  съдът по гр. Дело № 189/ 2015 година с Определение № 25 / 17.02.2016 година е прекратил произвоството по делото , като Определението е влязло в законна сила на 07.03.2016 година .

      С исковата молба се твърди от ищцците , че  независимо , че са знаели за смъртта на Т. , преди завеждането на исковата молба по която е било образувано гр. Дело № 6/ 2009 година по описа на ТРС – тъй като  и А. и Н.Х. са присъствали на нейното погребение, то ищците по  същто дело  се ползвали от  Решението.

        Узнавайки за  провокираното производство по реда на чл. 303 и сл. от ГПК  двамата ищци по гр. Дело № 6/ 2009 година  са се ползвали от съдебното решение, при което и  предприели действия  с които  целят да увредят настоящите ищци   и с договор за покупко – продажба  от 24.10.2014 година А. и Н.Х.  са продали на ответника С.Н.Б. , част от процесния недвижим имот, з акойто са приели, че е собствен на насл- на Хаджихасанов   а именно  : ½ идеална част от процесния недвижим имот .

            С.Н.Б.  от  своя страна  е бил към момента на продажбата в брак с   ответницата Н.  Н.Б. с ЕГН **********, с адрес *** .   

           С Разпореждане № 298 от 13.04.2016 година, съдът прие исковата молба за редовна и разпореди препис от   същата, ведно с доказателствата да се изпратят на ответниците .

          От ответниците А.Х. ,  Н.Х.  и С.Н.Б.  по делото е  депозиран писмен отговор на исковата молба - Вх. № 1064 от 25.05.2016 година, депозиран чрез Адвокатско дружество „ Янков , Пенчев и Сие” град Добрич . В цялост иска се приема за допустим ,но неоснователен. Излагат се подробни съображение в дадения писмен отговор . Заявяват се претенции – прави се правопогасяващо заявление, че първите двама от ищците   са придобили собствеността върху имота  на основание изтекла  в тяхна полза придобивна давност.

          От ответницата Н.Н.  Б. е депозират писмен отговор на исковата молба  вх. № 1938 от 02.09.2016 година .Предявения иск се приема  за неоснователен и недопустим, като в тази насока са избожени съображения .

        С Определение № 2 от 01.01.2017 година , съдът изготви проекто доклад по делото , съобщен на страните , с който  разпредели доказателствената тежест между страните .Така  направеното разпределение на доказателствената тежест  не е оспорено от страните .

       В съдебно заседание ищците,редовно призовани по делото се представляват от процесуалния си представител – адвокат И. М.-*** . Поцесуалния представител на ищците подържа предявения иск .Претедрира разноски .

      В съдебно заседание  ответниците редовно призовани , не се явяват , по делото се педставляват от процесуалния си представител. Адвокат В. З. *** -  процесуалния представител на ответниците подържа направеното правопогасително заявление  от които  произтичат претенциите на първия и на втория от ищците : твърдения,че са придобили недвижимия имот на основание изтекла  в тяхна полза придобивна давност   на основание чл. 79 от ЗС .Претендира разноски по делото .

Съдът след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, включително и събраните по приобщените  дела, както следва  гр. Дело № 189/ 2015 година по  описа на ТРС  и гр. Дело № 6/2009 година  по описа на ТРС , приема за установено следното:

Видно от представените доказателства по делото  е видно , че реституционна претенция е  била заявена за земеделски земи собствени на Е.Н.А..б.ж на село ххххххх , общ. Тервел . Такава претенция е заявена от А.Е. Т. –негова дъщеря.

  С протоколно решение № 14  / 05.10.1993 година – приложено по изисканото за  послужване  гр. Дело № 6/2009 година по описа на ТРС  ПК гр. Тервел по преписка с вх. № 1112 от 30.01.2992 година  се е произнесла положително и на  наследниците на Е.Н.А..б- ж . на село ххххххх  починал на 12.12.1972 година – съгл.  Удостоверение за  наследници № 3 от 05.01.2009 година, издаено от  кметство село ххххххх , общ. Тервел  – лист 4 по  гр. Дело № 6 / 2009 година, като на  наследниците му  е възстановено правото на  собственост върху 37,00 дка. земеделска земя.

  С нотариален акт № 1320  том VІІ , дело № 1599 / 1996 година нотариус Д. Пъков признава  А.Е.ова Табакова за собственик по наследство и писмени доказателства за  собственик на процесния  нидвижим имот- нива  с площ от 37,002 дка. , представляваща имот № хххххх по земеразделителния план  на землището на село ххххххх , общ. Тервел.

Не се спори по делото , че  ищците по настоящото дело са наследници по  закон на  Т. / Табакова / .

 Гражданско дело № 6 / 2009 година по описа на ТРС е образувано  по иск  предявен от А.Ю.Х. в качеството му на наследник на Ю. Насуфов Хасанов  срещу А.Е. Т.  . Искът е с правно основание чл. 14 ал. ІV от ЗСПЗЗ.

По същото дело Тервелски районен съд се е произнесъл с Решение № 110 от 28.12.2009 година , като  е признал за установено по отношение на ответницата  Т., че възстановената земеделска земя в размер на 37,002 дка., представляваща  имот № хххххх по земеразделителния план на землището на село ххххххх , общ. Тервел  , възстновена с  протоколно решение № 14 от 05.10.1993 година на ПК гр. Тервел по преписка вх. № 1112/ 30.01.1992 година,възстановена на наследниците на Е.Н.А..б.ж. на село ххххххх   е собствена на наследниците на Насуф Алиев Хаджихасанов,б.ж. на село ххххххх  .

Ползвайки  се от Решение № 110 от 28.12.2009 година по  гр. Дело №9/2009 година по описа  на Тервелски районен съд, в последствие  отменено с Решение № 100 от 22.04.2015 година по реда на чл. 303 и сл. от ГПК  на ВКС  ІІІ гражданско отделение  ответниците А.Ю.  Х. и  Н.А.Х., в качеството на наследници на Хаджихасанов   отчуждават ½ идеална част от процесния имот  в полза на ответника С.Н. Б./ който от своя страна закупува имота при правилата на СИО – в брак е с  ответницата Н.Н.  Б./ .

  По  настоящто дело не се представиха  убедителни писмени доказателства сочещи на това ответниците – наследници на Н.А.Х.да са оспорили правата на   наследниците на Т. на основание  успешно проведен иск с правно основание чл. 14 ал. ІV от ЗСПЗЗ.

        Ответниците А.Ю.  Х. и  Н.А.Х.   не проведоха успешно доказване  по заявената  претенция.По отношение на тях не се доказа сложния състав  на  предпоставките визирани  в чл. 79  от ЗС.

            Субективния елемент на владението се предполага  от обективния съгласно разпоредбата на чл. 69 от ЗС . Чл. 79 ал. 1 от ЗС предвижда , че владелеца/ владелците / става  собственик след изтичането на 10 години от установяването на фактическата власт върху имота  и ако отблъсне фактическата власт на  собственика.Обикновенното неползване на имота  не води до изгубването на правото на собственост . Съгласно разпоредбата на чл. 68 от ЗС владението е упражняване  на фактическата власт върху вещ, която владелеца държи лично или чрез другиго , като своя,като намерението за своене задължително следва да е достигнало до знанието на собственика  чиито права се отричат.          В тежест на първия и на втория от ответниците бе да  докажат  по отношение на тях  да е осъществен  фактическия състав на чл. 79 от ЗС  ,че намерението им за своене  е достигнало до ищците – наследниците на Т.  и последните в посочения от закона срок да не са  го отблъснали .Таково доказване не бе проведено  от ответниците успешно.

От правна страна  :

Ищците основават активната си материалноправна легитимация по установителния иск   за собственост, навеждайки твърдения, съобразно които се легитимират понастоящем като собственици  по наследство  на процесния недвижим имот , възстановен на наследниците на техния дядо, за който имот наследодателката им – Т. се е снабдила в нотариален акт за собственост на основание  писмени  доказателства и наследство .

В  последствие ползвайки се от  съдебно решение / отменено по реда на чл. 303 и сл. от ГПК /  и при неосъществено успешно водене на  уск с правно основание  чл. 14 ал. ІV от ЗСПЗЗ- спор за материално право, първия и втория от ответниците,като наследници на Хаджихасанов  отчуждават  ½   идеална част  от процесния недвижим имот в полза на последните двама ответници.

Възникналият спор за собственост поражда съществуващия за ищците  правен интерес от провеждане на избраната  форма на искова защита срещу всеки от ответниците, поради което молят за постановяване на позитивно решение в тяхна полза.

Предявеният иск е допустим, тъй като първия и втория от ответниците   претендират че процесния имот е собствен на  наследниците на Хаджихасанов  предвид на което ищеците  имат  правен интерес от установяване съществуването на своето право.

 Разгледан по същество, съдът намира, че искът е основателен и доказан. Безспорно е установено по делото, че  ищците  са придобили   процесния имот  на основание наследство .Не се оспори твърдението им ,че имота е възстановен на техния дядо - Е.Н.А.., придобит в последствие по наследство от  тяхната майка – Т. .

 Правата на наследодателката им Т. не са оспорени от ответниците – наследници на Н.А.Х.б. ж . на село ххххххх  починал на 12.06.1975 година – съгласно удостоверение з а наследници  № 2 от 05.01.2009 година – лист 3 по  гр. Дело № 9/ 2009 година по описа на ТРС .

Ответниците А.Ю.  Х. и  Н.А.Х.   не са придобили  процесния недвижим имот по давност .

По правната сделка  , оформена с нотариален акт за продажба  №116, том ІV , рег. № 3156 , дело № 590/ 2014 година по описа на нотариус Д. Пъков , вписан  при службата по вписванията гр. Тервел – вх. Рег-. № 2219 от 24.10.2014 година, акт № 156 , том VІІ , дело № 1110/ 2014 година , с която  ответниците Б.  са закупили на 24.10.2014 година ½ идеална част от имот собствен на наследниците на Н.А.Х.от  ответниците  А.Ю.Х. с ЕГН **********  и   Н.А.Х. с ЕГН **********  - съдът приема, че последните в качеството си на продавачи, не са собственици на имота .

   При сделки с недвижими имоти приобритателят на чужд имот не може да стане собственик макар и да черпи права от вписан акт. Вписването дори и да е съпроводено с обективна добросъвестност не покрива липсата на собственост у приобретателя.

Предвид изложеното, съдът намира, че няма основания да се приеме, че ответниците  Б.  са  придобили правото на собственост  върху ½ идеална част от процесния недвижим имот , а точно обратното, доказано е от целия събран по делото доказателствен материал, че имотът е  собствен на наследниците на Т. .

  С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан. Следва да бъде признато за установено  по отношение на страните, че процесният имот е собственост на  ищците – наследници на А.Е. Т. *** починала на 31.01.1999 година, за което е бил съставен акт за смърт № 0016 от 21.02.2011 година -  съгл. Удостоверение за наследници – лист 106 от  гр. Дело № 6/2009 година .

По отношение на направеното от ищците  искане за прогласяване нищожността на  договор за покупко – продажба на недвижим имот  от 24.10.2014 година , обективиран  в  нотариален акт №116, том ІV , рег. № 3156 , дело № 590/ 2014 година по описа на нотариус Д. Пъков , вписан  при службата по вписванията гр. Тервел – вх. Рег-. № 2219 от 24.10.2014 година, акт № 156 , том VІІ , дело № 1110/ 2014 година, с който първите двама ответници А.Ю.Х. с ЕГН **********  и  Н.А.Х. с ЕГН ********** продават на С.Н.Б. с ЕГН **********  1/ 2 идеалн ачаст от имот  собствен на  Хаджихасанов  б.ж. на село ххххххх , общ. Тервел – нива с площ от 37,002 дка.  имот № хххххх – собствена на наследниците на Н.А.Х.,легитимиращ  ответниците Б. , като  собственици на ½ и.д. част от  имота  , съдът намира, че същото е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. След влизане в сила на решението, последното, със сила на пресъдено нещо ще разреши материално-правния спор, ще установи по отношение на страните по делото кой е действителния собственик на процесния имот, като по този начин ще бъдат отречени правата на ответниците Б.   по отношение на този имот. 

Следва да се има предвид, че  договорът за продажба на чужда вещ, която купувача  очаква правомерно да получи не е нищожен само поради обстоятелството, че продавачът не е собственик. В чл. 188 ЗЗД е указано, че продавачът отговаря пред купувача, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, което могат да противопоставят на купувача, а според чл. 189, ал. 1 ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87 ЗЗД. Щом законът предвижда разваляне на продажбата, от това следва, че тя е действителна между страните по договора. Поради това договорът за продажба на чужд имот не противоречи на закона.

 При този изход на делото и предвид направеното искане от страна на ищеца, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,  то ответниците А.Ю.Х. с ЕГН **********  и  Н.А.Х. с ЕГН ********** следва да бъдат осъдени да заплатят  на ищците  направените от тях  разноски по делото в размер на 1650,00 лева , от които – 50,00 лева  държавна такса за образуване на делото и 1600,00 лева  заплатено  адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство , на основание  представения  списък от  ищците  с правно основание  чл. 80 от гПК .

Водим от рогеизложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Ю.Х. с ЕГН ********** , Н.А.Х. с ЕГН **********, С.Н.Б. с ЕГН **********  и  Н.Н. Бестиш,  ЕГН **********, че Ю.О.Т. с ЕГН **********, Н.Ю.Е. с ЕГН ********** , Н.Ю.З. с ЕГН **********, всички  в качеството им на наследници на А.Е. Т. ***, са собственици  на нива НИВА с площ от 37.002 дка, трета категория на имота, в м.“Яйкъна“, парцел 15, от масив №5, съставляващ имот №хххххх,  по земеразделителния план на землището на с.Зърнево,община Тервел, на основание чл. 124 от ГПК .

   ОТХВЪРЛЯ искането за прогласяване нищожността на договор  за  покупко – продажба на  недвижим имот от 24.10.2014 година , обективиран  в  нотариален акт №116, том ІV , рег. № 3156 , дело № 590/ 2014 година по описа на нотариус Д. Пъков , вписан  при службата по вписванията гр. Тервел – вх. Рег-. № 2219 от 24.10.2014 година, акт № 156 , том VІІ , дело № 1110/ 2014 година, с който първите двама ответници А.Ю.Х. с ЕГН **********  и  Н.А.Х. с ЕГН **********  , в качеството им на наследници на Н.А.Х.,продават на С.Н.Б. с ЕГН ********** ***   ½ идеална част   от  недвижим имот – нива с площ от 37,002 дка. , имот № хххххх по земеразделителния план  на землището на село ххххххх , общ. Тервел, като неоснователно.

УКАЗВА   на ищците , съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС, че в 6-месечен срок от влизане в сила на решението, следва  да  отбележат  същото, като след изтичане на този срок, ако това не бъде направено, вписването на исковата молба губи действието си. 

 

          ОСЪЖДА А.Ю.Х. с ЕГН **********  и  Н.А.Х. с ЕГН ********** да заплатят на Ю.О.Т. с ЕГН **********, Н.Ю.Е. с ЕГН ********** , Н.Ю.З. с ЕГН **********,  направените по делото съдебни и деловодни разноски - в размер на 1650,00 лева , от които – 50,00 лева  държавна такса за образуване на делото и 1600,00 лева  заплатено  адвокатско възнаграждение, за процесуално представителство.

     

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички районен съд , в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено .

 

                                                    Районен съдия: