№ 22653
гр. София, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251110122407 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД по реда на чл. 422,
ал.1 от ГПК по искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД срещу Л. Р. К. с ЕГН: **********, Л. Г. Д. с ЕГН: ********** и Р. Г. Д. с ЕГН:
**********, с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че дължат на
ищеца следните суми в условията на разделност при следните квоти: ½ за Л. Р. К. и по ¼ за
Л. Г. Д. и Р. Г. Д. за топлоснабден имот с адрес гр. С., аб. № ***:
За Л. Р. К.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 2 315,85 BGN (двe хиляди триста и петнадесет лева
и 85 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.02.2025г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 06.02.2025 г. в размер на 466,16
BGN (четиристотин шестдесет и шест лева и 16 стотинки), главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 42,40 BGN
(четиридесет и два лева и 40 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.02.2025г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2022г. до 06.02.2025 г. в
размер на 9,76 BGN (девет лева и 76 стотинки);
За Л. Г. Д.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 1 157,92 BGN (хиляда сто петдесет и седем лева и
92 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.02.2025г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 06.02.2025 г. в размер на 233,08 BGN (двеста
тридесет и три лева и 08 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 21,20 BGN (двадесет и един лева
и 20 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.02.2025г. до изплащане на
1
вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2022г. до 06.02.2025 г. в размер на 4,88 BGN
(четири лева и 88 стотинки);
За Р. Г. Д.: главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от
01.05.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 1 157,93 BGN (хиляда сто петдесет и седем лева и
93 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.02.2025г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 06.02.2025 г. в размер на 233,08 BGN (двеста
тридесет и три лева и 08 стотинки), главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.12.2021 г. до 30.04.2024 г. в размер на 21,21 BGN (двадесет и един лева
и 21 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 12.02.2025г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.02.2022г. до 06.02.2025 г. в размер на 4,88 BGN
(четири лева и 88 стотинки).
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия съгласно чл. 149, ал.
1, т. 3 ЗЕ. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В сградата, в която се намира
топлоснабденият имот, е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи
цена за услугата дялово разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се
дължи и мораторна лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговори на исковата молба.
Те оспорват иска като неоснователен. Оспорват да са собственици или титуляри на
ограничено вещно право на ползване върху процесния имот. От друга страна твърдят, че тъй
като имотът е притежаван в съсобственост, следва да се съобрази обстоятелството кое лице е
заявило откриване на партида на свое име за целия имот.
Предявяват възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията за
главница и лихви. Твърдят, че ищецът не е довел до знанието на ответниците общите
фактури, поради което последните не са изпаднали в забава и не дължат лихви върху тях.
Оспорват претенцията на ищеца за цена на услугата дялово разпределение и лихва за забава
върху това вземане. Твърдят, че вземанията за дялово разпределение стават изискуеми след
покана.
Ответницата Л. К. посочва, че на 04.04.2025г. и 28.05.2025 г. е извършила две
плащания в размер на по 200 лв.
Претендират разноски.
По иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към
процесния период, е престирал/доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване
на вода/, предоставил е услугата „дялово разпределение“ и за ответниците е възникнало
2
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. В тежест на
ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на
погасяване на дълга. По иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/
и изпадане на ответниците в забава. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на
дълга на падежа. Във връзка с възражението на ответниците за изтекъл срок на погасителна
давност за част от вземането, претендирано от ищеца, в тежест на последния е да докаже, че
давностният срок е спирал или прекъсвал, в случай че твърди това.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕООД не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на пар.1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката, в редакцията
касаеща процесния период „потребител на ел.енергия или природен газ за битови нужди“ е
физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване за домакинството си. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението
на ТЕ между потребителите в сграда Е.С. се извършва по системата за дялово разпределение
при наличие на договор с лице вписано в публичния регистър по чл.139а от ЗЕ.
От приетия по делото като доказателство договор за продажба на държавен имот по
реда на Наредба за държавните имоти от 06.10.1989г. се установява, че Р. А. Б. и Л.П. Б.а са
придобили собствеността върху ап.60, бл.315, ет.5 , ж.к.“***“ . Починалата вдовица на Р. А.
Б. – Л.П. Б.а, видно от удостоверение за наследници изх.№ *** от 11.08.2025г. е оставила
наследници – Л. Р. К., дъщеря, Л. Г. Д. и Р. Г. Д. – внуци на починалата дъщеря Д. Р. Д., от
което е видно, че наследниците по закон на Л.П. Б.а са именно ответниците , поради което и
имат качеството потребители на ТЕ за обект с аб.№ ***/ инст.№ ***
От това следва, че по силата на закона между ответниците - потребители и
топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово
разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла
вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
в ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – Е.С..
3
Няма спор, че до имота, находящ се грС. ТЕ е била доставяна.Спорно в случая се
явява обстоятелството каква част от нея е платена в хода на процеса от ответниците, каквито
са твърденията им, каква част от вземането е погасено по давност и каква сума остава
дължима и следва да бъде заплатена от ответниците в полза на ищците.
По делото е изслушана и приета без възражения от страните Съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. Л. Б.. Заключението, което съдът напълно кредитира, сочи че
до общата дължима сума към дата 12.02.2025г. (датата на завеждане на делото в съда) е
както следва : за главница 4716,51 лева , от която сумата 4631,70 лева ТЕ за периода от
м.05.2021г. до м.04.2024г. и сумата от 84,81 лева – дялово разпределение за периода от
м.12.2021г. до м.04.2024г. След 12.02.2025г. вещото лице сочи, че са извършени плащания по
задълженията към ищцовото дружество, които са в общ размер от 760,92 лева. От тях –
347.07 лева са главница, 343,31 лева - мораторна лихва, 13,85 лева – законна лихва към
датата на плащането и 56,69 лева – съдебни разноски. Всички посочени плащания са
извършени от Л. Р. К.. Непогасени задължения според вещото лице, след отразяване на
плащанията за главница, извършени след 12.02.2025г. са в размер на 4 369,44 лева, а за лихви
– 634,02 лева.
Погасяването на част от задълженият чрез плащане в хода на процеса е извършено,
както беше споменато, единствено от Л. Р. К., затова и доколкото претенциите на ищеца са
разделно предявени, само тя следва да се ползва от последиците на извършените плащания.
Така съдът следва да приеме, че от дължимата за ТЕ сума от 2315,85 лева за периода от
01.05.2021 до 30.04.2024г. тя е заплатила 347,07 лева, от дължимата мораторна лихва от
466,16 лева от 15.09.2022г. до 06.02.2025г. тя е заплатила 343, 31 лева, и за законната лихва е
погасила 13,85 лева от 12.02.205г, до 04.04.2025г. (датата на плащането).
По исковете по чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
чл. 33, от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна
енергия в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. В конкретния
случай, ответниците са били в забава за плащане на главницата за периода от м.05.2021г. до
м.04.2024г, като размерът на обезщетението за забава, определено по реда на чл.162 от ГПК,
възлиза на 932,32 лева. Ето защо искът се явява основателен за пълния си предявен размер.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответниците, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД
като правят възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на топлинна енергия
дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните,
4
на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от
общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично
известни общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла
на чл. 111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия.
Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на
доставената на потребителите топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно
решение 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 от ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяването на иск, в случая подаването на заявление по чл. 410 ГПК.
По горните мотиви, вземането на ищеца за цена на доставената на ответниците
топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след 12.02.2022г. и обхваща
дължимата цена за потребена енергия за месеците 13.02.2022г. до 30.04.2024. от процесния
период. Вземанията за останалата част от периода, претендиран с исковата молба – от м.май
2021г. до 12.02.2022 г. са погасени по давност. Вземането за мораторна лихва е непогасено
по давност за предявения с исковата молба период.
При съобразяване на квотите на ответниците, съотнесени към размера на общото
задължение, както и извършеното от страна на първата ответница Л. Р. К. частично
погасяване на задължението чрез плащане в хода на процеса, съдът намира че погасено по
давност е задължението за ТЕ за сумата от общо 1269.49 лева и за периода от м.май 2021г.
до 12.02.2022, а непогасеното по давност задължение за ТЕ и за периода от 13.02.2022г. до
30.04.2024 възлиза на 3362,21 лев. Така, непогасеното по давност задължение за ТЕ на Л. К.
за периода от 13.02.2022г. до 30.04.2024 при квота от 2/4 възлиза на 1681.10 лева. От тази
дължима главница К. е погасила чрез плащане сумата от 347,07 лева.
Непогасеното по давност задължение за ТЕ на Л. Д. за периода от 13.02.2022г. до
30.04.2024 при квота от 1/4 възлиза на 840.55 лева. Непогасеното по давност задължение за
ТЕ на Р. Д. за периода от 13.02.2022г. до 30.04.2024 при квота от 1/4 възлиза на 840,55 лева.
Вземането за мораторна лихва е непогасено по давност за предявения с исковата
молба период.
Ето защо и като съобрази изложеното, съдът намира че : за Л. Р. К. следва да бъде
уважена ищцовата претенция за сумата от 1 681.10 лева, явяваща се доставена ТЕ за периода
13.02.2022г. до 30.04.2024, за сумата от 122,85 – мораторна лихва за периода от 15.09.2022г.
до 06.02.2025г., сумата от 42.40 лева – дялово разпределение за периода от м.12.2021 до
м.04.2024г. и сумата от 9,76 лева – лихва за периода от 15.02.2022 до 06.02.2025г., като за
разликата над сумата 1681.10 лева за ТЕ до пълния предявен размер от 2315,85 лева и за
периода от м май 2021г. до 12.02.2022., и за разликата над сумата от 122,85 – мораторна
5
лихва, до пълния предявен размер от 466,16 лева исковете следва да се отхвърлят.
За Л. Г. Д. следва да бъде уважена ищцовата претенция за сумата от 840,55 лева,
явяваща се доставена ТЕ за 13.02.2022г. до 30.04.2024, за сумата от 233,08 – мораторна лихва
за периода от 15.09.2022г. до 06.02.2025г., сумата от 21.20 лева – дялово разпределение за
периода от м.12.2021 до м.04.2024г. и сумата от 4,88 лева – лихва за периода от 15.02.2022 до
06.02.2025г., като за разликата над сумата от 840,55 лева за ТЕ до пълния предявен размер от
1157,92 лева и за периода от м май 2021г. до 12.02.2022., искът следва да се отхвърли.
За Р. Г. Д. следва да бъде уважена ищцовата претенция за сумата от 840,55 лева,
явяваща се доставена ТЕ за 13.02.2022г. до 30.04.2024, за сумата от 233,08 – мораторна лихва
за периода от 15.09.2022г. до 06.02.2025г., сумата от 21.20 лева – дялово разпределение за
периода от м.12.2021 до м.04.2024г. и сумата от 4,88 лева – лихва за периода от 15.02.2022 до
06.02.2025г., като за разликата над сумата от 840,55 лева за ТЕ до пълния предявен размер от
1157,92 лева и за периода от м май 2021г. до 12.02.2022., искът следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни. На основание чл.78,
ал.1 и ал.8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в общ размер на 515.80
лева за исковото производство съразмерно уважената част от исковете (220 лв. - д. такса,
400 лв. – депозит за вещо лице по СТЕ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение) и общо
96,45 лв. за заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете (като се
приспаднат и заплатените от Л. К. сума от 56,69 лева за съдебни разноски).
По делото са представени договори за правна защита и представителство на тримата
ответници в исковото и заповедното производство, с договорено представителство за адв.Р.
Р. – САК и адв. В. Т. - САК по реда на чл.38 от ЗАдв. Ето защо и на основание чл. 38 от
ЗАдв в полза на адв. Р. Р. – САК и на адв. В. Т. следва да бъдат присъдени по 200 лева за
безплатно осъществено процесуално представителство на ответниците по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Л. Р. К., с ЕГН:
**********, дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК *** на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 681.10 лева, явяваща се доставена ТЕ за периода
13.02.2022г. до 30.04.2024, за сумата от 122,85 – мораторна лихва за периода от 15.09.2022г.
до 06.02.2025г., сумата от 42.40 лева – дялово разпределение за периода от м.12.2021 до
м.04.2024г. и сумата от 9,76 лева – лихва за периода от 15.02.2022 до 06.02.2025г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за доставена ТЕ за
сумата над за разликата над сумата 1681.10 лева за ТЕ до пълния предявен размер от 2315,85
лева и за периода от м май 2021г. до 12.02.2022., и искът с правно основание чл.86 от ЗЗД за
6
разликата над сумата от 122,85 – мораторна лихва, до пълния предявен размер от 466,16
лева, като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Л. Г. Д., с ЕГН:
**********, дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК *** на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 840,55 лева, явяваща се доставена ТЕ за 13.02.2022г.
до 30.04.2024, за сумата от 233,08 – мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
06.02.2025г., сумата от 21.20 лева – дялово разпределение за периода от м.12.2021 до
м.04.2024г. и сумата от 4,88 лева – лихва за периода от 15.02.2022 до 06.02.2025г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за доставена ТЕ
за сумата над 840,55 лева до пълния предявен размер от 1157,93 лева и за периода от м май
2021г. до 12.02.2022., като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Р. Г. Д., с ЕГН:
**********, дължи на „ФИРМА” ЕАД с ЕИК *** на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 840,55 лева, явяваща се доставена ТЕ за 13.02.2022г.
до 30.04.2024, за сумата от 233,08 – мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до
06.02.2025г., сумата от 21.20 лева – дялово разпределение за периода от м.12.2021 до
м.04.2024г. и сумата от 4,88 лева – лихва за периода от 15.02.2022 до 06.02.2025г., като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за доставена ТЕ
за сумата над 840,55 лева до пълния предявен размер от 1157,93 лева и за периода от м май
2021г. до 12.02.2022., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Л. Р. К., с ЕГН: **********,, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ***, разноски в исковото производство в размер на общо
201,21 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№59313/2017г. по описа на
СРС, 176 състав в размер на общо 48,25 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Л. Г. Д., с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ***, разноски в исковото производство в размер на общо
128,95 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№59313/2017г. по описа на
СРС, 176 състав в размер на общо 24,11 лева съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., с ЕГН: ********** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ***, разноски в исковото производство в размер на общо
128,95 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№59313/2017г. по описа на
СРС, 176 състав в размер на общо 24,11 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на
адв. Р. Р. – САК сумата от 200 лева за безплатно процесуално представителство по делото на
ответниците Л. Г. Д. и Р. Г. Д..
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на
адв. В. Т. – САК сумата от 200 лева за безплатно процесуално представителство по делото на
ответниците Л. Р. К..
7
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ЕООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8