№ 318
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора Благовест Байраков
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело
№ 20211100602735 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С протоколно определение от 14.06.2021 г. по НЧД № 6236/2021 г., Софийски
районен съд, НО, 10-ти състав по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, е образувал
производство за групиране на наказания по предложение на СРП на осъдения Б. М. М.,
наложени му със съдебни актове по НОХД № 784/2014 г. по описа на СРС, 108-ми състав,
НОХД № 2489/2015 г. по описа на СРС, НО, 130-ти състав, по НОХД № 14423/2016 г. по
описа на СРС, НО, 133-ти състав, НОХД № 11970/2016 г. по описа на СРС, НО, 135-ти
състав, НОХД № 16382/2016 г. по описа на СРС, НО, 131-ми състав, НОХД № 13268/2016 г.
по описа на СРС, НО, 133-ти състав , НОХД № 3239/2018 г. по описа на СГС, НО, 28-ми
състав и е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок 2
година.
СРС е присъединил към определеното общо най-тежко наказание от 2 години ЛОС,
наказанието „обществено порицание“, наложено на осъдения с НОХД № 11970/2016 г. по
описа на СРС.
На основание чл. 24 от НК районната инстанция е увеличила размера на така
определеното общо наказание от 2 години ЛОС с 1/2 - 1 година „лишаване от свобода“ на 3
години, което да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим на основание чл. 57, ал.1,
т. 3 от ЗИНЗС.
1
Съдът е приспаднал на основание чл. 25, ал.2 и чл. 59, ал.1 от НК от така
определеното общо наказание времето, през което осъденият е търпял мярка за
неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ по чл. 62 и чл. 63 от НПК и е бил
задържан по реда на чл. 72 от ЗМВР, както и времето, през което осъденото лице е търпял
наказание „лишаване от свобода“ по някое от делата, включено в кумулираната съвкупност.
Предходната инстанция е постановила осъденото лице да изтърпи отделно
наложените му наказания по НОХД № 5499/2019 г. по описа на СРС, НО, 10-ти състав, а
именно ЛОС в размер на 1 година и 6 месеца, което на осн. чл. 57, ал.1, т. 2, б. „В“ от
ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим, „глоба“ в размер на 600 лева и 1
година и 6 месеца „лишаване от право да управлява МПС“.
СРС е приспаднал на основание чл. 59, ал. 4 от НК от наказанието „лишаване от
право да управлява МПС“ времето, през което Б.М. е бил лишен от това право по
административен ред. Защитникът на
осъдения Б.М. е депозирал жалба срещу цитираното определение, свързана с групирането на
наложените на осъденото лице наказания. Изтъкват се доводи, че предходната инстанция не
е групирала по най-благоприятния начин за осъденото лице наложените му наказания.
Посочва два възможни варианта за групиране на присъдите на Б.М., като счита че
групирането и при двата варианта ще по реда на чл. 68 от НК. Моли съда да отмени
първоинстанционното определение и да извърши групиране на наказанията по един от двата
посочени варианта от защитата.
В закрито съдебно заседание съдът по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се получи исканата от защитникът
справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
В открито съдебно заседание по делото защитникът на осъдения поддържа въззивната
жалба. Излага доводи, че районният съд не е извършил групиране по най-благоприятния
начин за неговия подзащитен, като намира, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени и
без приложението на чл. 24 от НК. Аргументира се с психическото състояние на осъденото
лице и еднородността на престъпната дейност.
Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да
потвърди определението на предходната инстанция като правилно и законосъобразно.
Осъденото лице се присъединява към становището на адвоката си.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваното определение намира за установено следното:
Б. М. М. е роден на 19.07.1961 г. в с. Церетелево, общ. Съединение, обл. Пловдив, с
настоящ адрес ул. „****, село Герман,общ. Столична, обл. София, българин, български
гражданин, ЕГН **********, осъждан.
Предмет на анализ в настоящото производство е дали направената кумулация на
наложените наказания по НОХД № 784/2014 г. по описа на СРС, 108-ми състав, НОХД №
2
2489/2015 г. по описа на СРС, НО, 130-ти състав, по НОХД № 14423/2016 г. по описа на
СРС, НО, 133-ти състав, НОХД № 11970/2016 г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав, НОХД
№ 16382/2016 г. по описа на СРС, НО, 131-ми състав, НОХД № 13268/2016 г. по описа на
СРС, НО, 133-ти състав, НОХД № 3239/2018 г. по описа на СГС, НО, 28-ми състав и
отделянето на наложените му наказания по НОХД № 5499/2019 г. по описа на СРС, НО, 10-
ти състав да се изтърпят отделно съставлява най-благоприятното групиране на наказанията
на осъдения, както и дали определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 2 години трябва да бъде увеличено с ½ на основание чл. 24 от НК.
Настоящият въззивен състав се солидаризира с установената от първата съдебна
инстанция хронология, изразяваща се в следното:
С присъда по НОХД 784/2014 г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав, отменена с
присъда № 157 по ВНОХД № 4430/2015 г. по описа на СГС, НО, XII- ти възз. състав, влязла
в законна сила на 14.12.2016 г., на осъдения Б.М. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 3 месеца, като на основание чл. 66 от НК същото е отложено с
изпитателен срок от 3 години, за осъшествено престъпление на 08.09.2013 г. с правна
квалификация по чл. 131, ал.1, т.12, пр. 1 вр. с чл. 130, ал.1 от НК.
Б.М. е осъден по НОХД 2489/2015 г. с присъда на СРС, НО, 130 състав, влязла в сила
на 23.01.2017 г., за деяние, осъществено на 23.07.2014 г., квалифицирано като престъпление
по чл. 144, ал. 3 вр. ал.1 от НК. На осъденото лице му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 2 години, като на основание чл. 66 от НК същото е отложено с
изпитателен срок от 4 години.
С присъда по НОХД 14423/2016 г. на СРС, НО, 133-ти състав, влязла в законна сила
на 20.11.2017 г., е осъден Б.М., за деяние, осъществено на 01.06.2016 г., квалифицирано като
престъпление по чл. 325,ал. 3 от НК. На осъденото лице е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което на осн. чл. 66 от НК съдът е отложил с
изпитателен срок от 3 години.
По НОХД № 11970/2016 г. по описа на СРС, НО, 135 състав с присъда, вляза в
законна сила на 28.12.2017 г., Б.М. е осъден за престъпно деяние, извършено на 26.06.2015г.
с правна квалификация по чл. 144, ал.3,пр.1, , вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, изпълнението на което е
отложено по чл. 66 от НК с изпитателен срок от 3 години.
Б.М. е осъден по НОХД № 16382/2016 г. с присъда по описа на СРС, НО, 131-ви
състав, влязла в законна сила на 08.05.2018 г., за деяния, осъществени на 01.06.2016 г.,
квалифицирани като престъпления по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1, вр. чл.130, ал.1 от НК и по чл.
144, ал.3, пр.1, вр. ал.1 от НК. На подсъдимия му е наложено общо най-тежко наказание
измежду наложените наказания – „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, което на осн.
чл. 66 от НК е отложено с изпитателен срок от 4 години.
С присъда по НОХД № 13268/2016 г. на СРС, НО, 133-ти състав, влязла в законна
сила на 08.05.2019 г., е осъден Б.М., за деяния, осъществени на 03.11.2015 г., квалифицирани
3
като престъпления по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1 от НК и чл. 144, ал.3,вр. ал.1 от НК. На
осъденото лице е наложено на осн. чл. 23 от НК едно общо най-тежко наказание „лишаване
от свобода“ в размер на 2 години, което на основание чл. 66 от НК е отложено с изпитателен
срок от 5 години.
По НОХД № 3239/2018 г. по описа на СГС, НО, 28-ми състав с присъда, вляза в
законна сила на 15.09.2020 г., Б.М. е осъден за престъпни деяния, извършени на 04.06.2016г.
с правна квалификация по чл. 144, ал.2,пр.1, , вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, което да изтърпи при
първоначален „общ режим“ на осн. чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС.
Б.М. е осъден по НОХД № 5499/2019 г. с присъда по описа на СРС, НО, 10-ти състав,
влязла в законна сила на 01.02.2021 г., за деяние, осъществено на 06.06.2018 г.,
квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. На осъденото лице му е
наложено наказание лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, което да се
изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и „глоба“ в размер на 600 лева и 1 година и
6 месеца „лишаване от право да управлява МПС“.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на определението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното.
Жалбата е неоснователна.
Правилно предходната инстанция е извела хронологичния анализ на времето на
извършване на престъпните посегателства и времето на влизане в сила на съдебните актове.
В настоящия случай обект на оспорване е дали направената от предходната инстанция
кумулация е най-благоприятната за осъденото лице. Защитникът предлага два вида различни
групирания на наложените на Б.М. наказания. Първото предложение е да се групират всички
отложени по реда на чл. 66 от НК наказания в една група / НОХД № 784/2014 г., НОХД №
2489/2015 г., по НОХД № 14423/2016 г. по НОХД № 11970/2016 г., НОХД № 16382/2016 г.,,
с оглед на което на осъденото лице ще се наложи общо най-тежко наказание в размер на 2
години „лишаване от свобода“ и още една група, включваща наказанията по НОХД №
5499/2019 г. и по НОХД № 13268/2016 г. и НОХД № 3239/2018 г. , от която при групиране
общото най-тежко наказание, което следва да се наложи на осъдения е в размер на 2 години
„лишаване от свобода“. Част от предложението на защитата е и в този вариант да не се
прилага чл. 24 от НК.
Другият вариант, предложен от защитникът е да се кумулират наложените наказания
по НОХД № 784/2014 г., НОХД № 2489/2015 г., по НОХД № 14423/2016 г. по НОХД №
11970/2016 г., НОХД № 16382/2016 г., НОХД № 13268/2016 г., от които общото най-тежко
наказание е 2 години ЛОС и наказанията по НОХД № 5499/2019 г. и НОХД № 3239/2018 г. в
размер на 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“. Защитникът излага вариант, в който
се прилага 24 от НК по отношение на втората кумулационна група и наказанието се
увеличава до 2 години и 3 месеца ЛОС.
4
Настоящата инстанция преглеждайки предложените с въззивната жалба
разновидности на групиране на наложените на осъденото лице наказания стигна до извод, че
и двете предложения са приложими към конкретния случай, но не са по-благоприятни за
осъдения от направеното от СРС групиране. Това е така, защото при първия вариант
защитникът изобщо не прилага чл. 24 от НК, а при вторият вариант го прилага към втората
обособена група от наказания. От друга страна, приложението на чл. 24 от НК не е
обвързано с принципното положение при групирането да се съблюдава най-благоприятния
вариант за осъдения. Законодателят е предоставил една възможност за увеличение на
наказанието, а не задължение и съдът следва да изложи своите съображения в тази насока,
ако прецени че следва да се приложи. При вземане на решение следва ли да се увеличи
определеното най-тежко общо наказание по реда на чл. 24 от НК трябва да бъдат
съблюдавани общите принципи за индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК и чл.
36 от НК. Базисно следва да се извърши преценка дали определеното общо наказание е
несправедливо и несъответно с оглед именно съвкупността от престъпната деятелност на
осъденото лице, обществената опасност на конкретните престъпления, броя на включените в
съвкупността деяния, тяхната последователност, времето, начин на извършване, стойността
на засегнатите обекти, както и подбудите и мотивите за извършването на престъплението.
Към тази преценка относно конкретните престъпления съдът следва да добави и
характеристика относно личността на осъдения. В настоящия случай предходната инстанция
правилно е взела решение да приложи увеличение на така наложеното общо най-тежко
наказание в образуваната съвкупност, като е отчела богатата престъпна деятелност на
осъденото лице в кумулационната група са включени 7 наказания, като две от присъдите в
съвкупността /по НОХД 16382/2016 г. и по НОХД 13268/2016 г. / са за престъпления,
извършени в съвкупност. Прави впечатление, че по-голяма част от престъпленията, част от
кумулационната група са престъпни посегателства против личността. Настоящата инстанция
взе предвид и спецификата и обстоятелствата около начина на извършване на част от
деянията, включени в групирането. Районният съд основателно е посочил, че при
обособяването на две групи наказания, както предлага в двата варианта защитата, се създава
предпоставки за приложение и към двете групирания на чл. 24 от НК. С оглед на което
въззивният съд прецени, че проверяваната инстанция е групирала по възможно най-
подходящият начин наложените на осъденото лице М. наказания, като справедливо е
увеличила опрeделеното общо най-тежко наказание съгласно чл. 24 от НК с ½ .
По отношение на определения от страна на районния съд режим за изтърпяване на
наложените наказания по създадената съвкупност и този по отделното изтърпяване на
наказанието по НОХД № 5499/2019 г.:
Районният съд правилно е определил съгласно чл. 57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС да се
изтърпи при първоначален „строг режим“, но неправилно е приел, че този режим следва да
бъде приложен само за наложеното за отделно изтърпяване наказание в размер на 1 година и
6 месеца ЛОС. В случая е налице осъждане за деяние, извършено в изпитателния срок на
предходни осъждания. Приложението на нормата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС
5
изисква наказанието "лишаване от свобода" да се изтърпи при първоначален "строг" режим,
когато е наложено за умишлено престъпление, извършено в изпитателния срок на условно
осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът
от двете наказания надвишава 2 години. Очевидно за приложението на цитираната норма е
необходимо да са налице три, кумулативно предвидени предпоставки - умишлено
престъпление, извършено в изпитателния срок на условно осъждане, активиране на
отложеното наказание и общият сбор от двете наказания да надвишава две години. При
наличие на посочените предпоставки и двете наказания - приведеното в изпълнение, и това,
наложено за последващото деяние, се изтърпяват при първоначален "строг" режим. Това е
така, тъй като при внимателен прочит на цитираната норма, става ясно, че законодателят
предвижда "строг" режим и за двете наказания. Предвид липсата на съответен протест,
настоящата инстанция не би могла да измени определения „общ режим“ за изтърпяване на
определеното общо най-тежко наказание в размер на 3 години ЛОС.
Резонно съдът е присъединил към определеното общо най-тежко наказание
наложеното „обществено порицание“ по една от присъдите, като в тази част определението
не е и оспорено от страните.
В синхрон с нормите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и 2 от НПК първостепенният съд е
приспаднал от така определеното общо наказание изминалото време, през което осъденият е
изтърпявал наказания по включените в съвкупността престъпления, както и времето, през
което Б.М. е бил задържан на осн. чл. 64 от НК и на осн. чл. 72, ал.1 от ЗМВР.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие, че не следва да изменя
определението на първата инстанция, а да го потвърди като правилно и законосъобразно.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.06.2021 г. по НЧД 6236/2021 г. Софийски
районен съд – НО, 10-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6