№ 2433
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Соня Найденова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513153 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 28. 06. 2021 год., постановено по гр. д. № 48123/2020 год. на СРС ІІІ ГО 150 състав са отхвърлени
предявени искове по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД, поради извършено плащане.
Ищецът Т.С. ЕАД и ответникът Ц. З. Х. са осъдени съразмерно на изхода на делото на разноски по него.
С въззивна жалба ответникът иска претенциите да се отхвърлят не поради извършено плащане, а поради
неоснователност и недоказаност.
Обжалва се и осъдителната част за разноски.
Иска се отвяна в тези части и се претендират разноски.
Решението е необосновано.
За наличие на потребена топлинна енергия за стопански нужди е необходим писмен договор, какъвто няма.
Съдът е кредитирал ССЕ неправилно.
В СТЕ е отразено, че не е потребена нито ТЕ, нито БГВ.
Ищецът не е доказал количество и цена на доставено през исков период енергия, с която ответникът да се е
обогатил.
ССЕ е необоснована.
С отговор ищецът оспорва жалбата, като неоснователна и иска отхвърлянето й от съда с потвърждаване на
решението.
Прави претенция за разноски по делото, като и възражение за прекомерност на претендирано адвокатско
възнаграждение на насрещната страна.
С разпореждане по делото от 03. 11. 2021 год. съдът се е произнесъл по чл. 267 ГПК.
Страните не са заявили нови искания по доказателства пред въззивния съд.
1
Жалбата е редовна, допустима и следва разглеждане по същество.
Събраните по делото доказателства установяват категорично фактическата обстановка, приета за доказана от
районния съдия, поради което поради правната възможност на чл. 272 ГПК съдът не е необходимо да я
преповтаря, а само да препрати към мотивите на първоинстанционния съд.
С обжалваното решение районният съд е приел, че исковата претенция е доказана по основание и по размер.
Според правната уредба на ЗЗД, Неоснователно обогатяване, Чл. 59. Вън от горните случаи, всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
При това положение в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Въззивната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, против
обжалваем съдебен акт, поради което процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно
валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност - постановен е от законен
състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.
Не са налице и процесуални нарушения, водещи до неговата недопустимост.
Не са налице и пороци, обуславящи неговата неправилност.
Противно на оплакванията с жалбата, съдът е изложил мотиви, защо счита предявения иск за неоснователен в
обжалваната част и то е поради погасяване на тази част от вземането чрез плащане. Изводът, който се споделя на
районния съдия, е че при преценка на доказателствата по делото, удостоверява се, че ответникът с оглед ползване
на стопански обект, какъвто е кабинетът, е ползвал и ТЕ за стопански небитови нужди по смисъла на ЗЕ.
Не се установява сключване на писмен договор между страните, а и няма твърдения в тази насока. Правилно е
прието, че е установено процесният имот да е топлофициран и ищецът е доказал доставянето на ТЕ в същия за
процесния имот през исковия период, което наред с незаплащане на нейната стойност означава, че е налице
разместване в имуществените сфери, по силата на което ответникът е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки
си разходи за доставена услуга.
Не наличието на договорна връзка между страните е основанието за ангажиране на отговорността на ответника,
като е налице основанието именно по чл. 59 ал 1 ЗЗД.
Оплакванията, свързани с експертизите, са изцяло несъстоятелни.
Заключенията са компетентно изготвени, отговарят на поставените задачи и са със специални познания, каквито
съдът не притежава сам, поради което се кредитират.
Същите експертизи не са оспорени по надлежния за това ред, и са обсъдени поотделно и заедно с останалия по
делото доказателствен материал.
Съгласно заключението на СТЕ за имота за процесния период е начислена ТЕ единствено за сградна инсталация,
без да е осъществено начисляване на ТЕ за отопление и за БГВ.
Следователно и това оплакване не намира опора в доказателствата по делото, а решението на районния съдия е
обосновано.
От страна на ищеца е установено категорично, че процесните суми са дължими.
С оглед доказателствата по делото следва да се съобрази и извършеното плащане от ответника. Извършено е
плащане на 13. 04. 2021 год. по време на висящия процес, след завеждане на исковата молба.
Съдът правилно и в съответствие със съдебната практика е приел, че исковете за обжалваните суми следва да се
отхвърлят като погасени чрез плащане, с което и оплакването за неправилност с жалбата се явява неоснователно.
Неправилно е това валидно и допустимо съдебно решение, което противоречи на действителното правно
положение или с други думи казано, когато е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, непълнота на доказателствата и е необосновано,
2
каквото настоящото решение не е.
Искът подлежи на отхвърляне и в случаите, в които е недоказан и тези, в които претендираното и установено от
доказателствата вземане на ищеца бъде погасено в хода на процеса чрез плащане /или поради давност/. В този
случай основанието за неговото отхвърляне би повлияло единствено върху отговорността на страните за
разноски.
По отношение на разноските, районният съдия е съобразил дадени задължителни указания за съдилищата.
Други конкретни оплаквания жалбата, с която се атакува въззивно решението на районния съдия, не съдържа.
По съображения от изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение в
обжалваната част, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззиваемата страна се дължат разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение за един юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК,
ограничение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение от 28. 06. 2021 год., постановено по гр. д. № 48123/2020 год. на СРС ІІІ ГО 150
състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА Ц. З. Х. с ЕГН ********** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК ******* сума в размер на 100 лева
юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3