№ 142
гр. Монтана, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630200447 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 23-0996-000498/27.03.2023г. на
Началник Сектор ПП при ОД МВР Монтана, на Р. А. В. от гр.Монтана е
наложено административно наказание – глоба в размер на 150.00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание
чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП за извършено нарушение на чл.103 ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
административнонаказания, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Оспорва извършването на нарушението, заявява, че е
нарушен материалния закон, като е санкционирана по текст, по който не е
извършила нарушение, алтернативно поддържа искане за намаляване размера
на наложените санкции.
Въззиваемата страна Сектор Пътна полиция гр.Монтана, редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема
1
следното:
Жалбата е подадена от лице, което има правен интерес и правна
възможност да обжалва, в законния 14-дневен срок от връчването на НП,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателката е съставен акт № GA 815542/11.03.2023г. за това,
че на същата дата, около 04.10 часа, в община Монтана, на РП ІІ-81, км.102, с
посока на движение от гр.Лом към гр.Монтана, управлява лек автомобил Б. с
рег.№ ХХХХХ, като не се подчинява при опит да й бъде извършена
полицейска проверка и продължава движението си по РП ІІ-81, с посока на
движение гр.Берковица, като е спряна повторно от автопатрул на РУ Монтана
в района на км.100+000, което представлява нарушение на чл.103 ЗДвП.
АУАН е подписан от жалбоподателката без възражения, видно от
извършеното отбелязване.
Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление за виновно нарушение на чл.103 от ЗДвП.
По същество жалбоподателката В. оспорва издаденото наказателно
постановление, като твърди, че не е извършила нарушението, както и не е
установено по несъмнен начин извършването му от контролните органи,
както и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в неточно и неясно посочване на извършеното нарушение, не
са посочени фактическите обстоятелства на нарушението и в какво се
изразявала полицейската проверка. Твърди, че не е извършила нарушение на
чл.103 от ЗДвП, т.к. на подадения сигнал на контролните органи спряла, т.е.
изпълнила е техните указания.
Административното нарушение се установява по несъмнен начин, както
от писмените доказателства, така и от гласните такива – показанията на
разпитаните на съдебното следствие свидетели К. М. к. и П. З. П., свидетели,
както при установяване на нарушението, така и при съставянето на АУАН.
Свид. к. разпитан заявява, че жалбоподателката била спряна със стоп палка по
образец, било докладвано на оперативния дежурен и поискано съдействие от
сектор ПП, за да се тества водача за алкохол и наркотици. И двамата
свидетели заявяват, че обяснили на водача Р. В., че ще бъде тествана с
техническо средство за употреба на алкохол и наркотици и какви действия ще
2
бъдат предприети спрямо нея. В процеса на извършване на полицейската
проверка водача се качил в автомобила и потеглил, без да му бъде
разпоредено от контролните органи и с цел осуетяване на проверката, която
трябвало да й бъде извършена.
Съдът няма основание да се съмнява в достоверността и
безпристрастността на разпитаните свидетели, които са очевидци,
констатирали са нарушението, техните твърдения кореспондират и с
писмените доказателства по делото, съставения АУАН и докладна записка.
Същите подробно, последователно и логично обясняват действията на
санкционирания водач и извършеното от него нарушение на правилата за
движение по пътищата.
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която е посочена, като нарушена
гласи, че „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.“
Установява се по категоричен начин, че жалбоподателката В. е спряла
на посоченото място при подадения от контролните органи сигнал със стоп
палка. При спирането на място й е разяснено, че ще бъде тествана за употреба
на алкохол и наркотици и какви действия ще бъдат предприети. Свид.к.
твърди, че при узнаване от водача, че ще бъде тествана за алкохол и
наркотици, се качила в автомобила и потеглила, без да й е разрешено, с цел
осуетяване на проверката.
С това действие В. е осъществила виновно състава на административно
нарушение по чл.103 ЗДвП, като не изпълнила указанията на контролните
органи, а именно да остане на място и бъде тествана за употреба на алкохол и
наркотици. Жалбоподателката спряла на подадения сигнал от полицейските
служители, последните й разяснили какви действия ще бъдат предприети
спрямо нея и същата възприемайки какво следва в хода на проверката, без
разрешение от органите на МВР се качила в автомобила си и потеглила в
определена посока. С това деяние именно В. не изпълнила указанията на
органите за контрол на движението по пътищата.
Актът за административно нарушение е съставен при спазване
изискванията на ЗАНН. Не са допуснати нарушения, като по безспорен начин
3
е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, поради което по никакъв начин не са нарушени правата на
последния.
Относно направеното от наказаната възражение, че не са посочени
фактическите действия, за които се твърди, че е извършила, поради което е
нарушено правото на защита, съдът намира за неоснователно. По категоричен
начин се установява нарушението на правилата за движение по пътищата от
страна на жалбоподателката, като за това свидетелстват и разпитаните
свидетели, очевидци при констатиране на нарушението. Съставен е АУАН, с
който нарушителката се е запознала, също и с неговото съдържание, описано
е точно и конкретно нарушението, мястото където е извършено същото,
предоставена е възможност да направи обяснения и възражения при
съставянето му, каквито не е направила, при подписване на акта. В
обстоятелствената част на АУАН са описани извършените от нарушителката
фактически действия, а именно, че не се подчинява при опит да й бъде
извършена полицейска проверка. АУАН съдържа изискващите се, съгласно
чл.42 от ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и ясно е описано
нарушението и жалбоподателката, запознавайки се с неговото съдържание, е
разбрала какво нарушение е извършила и кои разпоредби от ЗДвП е
нарушила.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57 от същия закон, не страда от пороци, които да го правят
незаконосъобразно.
Наложеното административно наказание по чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП е
съобразено с изискванията на чл.27 от ЗАНН, а именно със степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, обстоятелствата при които е
извършено нарушението.Наказаната В., видно от приложената справка за
нарушител / водач, е правоспособен водач на МПС от 2012г., т.е. със
сравнително не голям стаж, но въпреки това е наказвана многократно за
различни по вид нарушения на правилата за движение по пътищата, както с
влезли в сила наказателни постановления, така и с фишове. В конкретния
случай същата се е опитала да осуети извършването на полицейска проверка
за употреба на алкохол и наркотици, като последното деяние се отличава като
4
такова с висока степен на обществена опасност. За същото спрямо
жалбоподателката е издадено НП № 23-0996-000544/ 29.03.2023г., с което са й
наложени наказания в размер на 500.00 лв. глоба и лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца на основание чл.174, ал.1, т.1 ЗДвП.
Определените санкции са към средните размери на предвидените в
текста на закона и съдът намира, че така индивидуализирани същите ще
изпълнят целите на наказанието, както по отношение на нарушителя, така и
по отношение на останалите участници в движението.
Относно приложението на чл.28 ЗАНН, съдът намира, че настоящия
случай не е маловажен по см. на горната разпоредба. Съставът на
нарушението не предполага настъпването на вредни последици, за да се
преценява тяхната липса, като относима при преценката за маловажност.
Извършеното нарушение, неизпълнение указанията на контролните органи, с
цел осуетяване на проверка за употреба на алкохол и наркотици, се отличава с
висока степен на обществена опасност.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0996-
000498/27.03.2023г. на Началник сектор Пътна полиция в ОДМВР Монтана, с
което на Р. А. В. от гр.Монтана е наложено административно наказание –
глоба в размер на 150.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца, на основание чл.53 ЗАНН и чл.175, ал.1, т.3 ЗДвП за
извършено нарушение на чл.103 ЗДвП, изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5