Р Е Ш Е Н И Е
№124
гр.Р., 19.03.2018г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Р.нският Окръжен съд.....гражданска колегия ....в
открито заседание на двадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година.......
в състав:
Председател:
Искра Блъскова
Членове:
Мария Велкова
Галина Магардичиян
при секретаря Маня Пейнова и в присъствието на
прокурора......... като разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д.№ 60
по описа за 2018г,
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда
на чл.258 и сл ГПК.
П.А.К. и З.С.К. обжалват Решение
№ 1433 от 20.10.2017, постановено по гр.д.№ 1169/17 по описа на РРС с което е
уважен предявеният срещу тях иск, като е обявил за недействителен по отношение
на В.В. В.договор за покупко-продажба от 21.07.2015, обективирен в НА № ***на
Нотариус В.А.с район на действие РРС, по силата на който И.В.С.и П.А.К. са
продали на З.С.К. собствения си недвижим имот в гр.Р., ул.Д.В.№ 5, ***. Излагат
оплаквания за неправилност на съдебното решение като считат, че знанието на
третото лице за увреждащата сделка трябва да се докаже, а от събраните по
делото гласни и писмени доказателства не е установено, че К. е знаел, че К. е
издал на 30.01.04 в полза на В. запис на заповед за сумата от 47 000лв с
падже 30.12.14г.Искат от съда да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение и постанови друго, с което предявеният иск да се
отхвърли. Претендират разноските по делото.
Ответницата по въззивната жалба В.В.
В.счита въззивната жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционният
съд за правилно и законосъобразно. Претендира разноските пред въззивна-та
инстанция.
Въззивният съд намира жалбата за допустима - подадена
е от страна по спора в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт. По същество на жалбата намира следното:
Правото
на кредитора да обяви за недействителни спрямо него увреждащите актове на
длъжника възниква при наличието на фактически състав, включващ следните
елементи : 1. наличето на вземание, респективно качеството на кредитор на
активно легитимираното лице да предяви иска по чл.135 ЗЗД, вземането на
кредитора трябва да е възникнало преди извършване на действието, чието
обявяване за недействително се иска; 2. Извършване на действие, което уврежда
кредитора и 3. В случаите когато вземането е възмездно, както е в настоящият
казус, длъжникът и третото лице да са знаели за увреждането. Всички елементи от
фактическият състав следва да се докажат от кредитора.
В
настоящото производство по делото е доказано, че по силата на издаден на
30.01.14г запис за заповед с падеж 31.10.2014г П.А.К. дължи на В.В.В. сумата от
47 000лв. По делото не са представени доказателства, а и липсват такива
твърдения от ответника К., че е изпълнил паричното си задължение, произтичащо
от тази ценна книга. От друга страна е установено, че на 21.07.2015г, т.е след
настъпване на падежа на ценната книга, К. и съпругата му И.В.С.са продали на З.С.К.
собственият си недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.Р., ул.Д.В.№
5, ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.4.649.11.9, с площ 92.550кв.м., ведно с избено помещение № 9 с площ
4.75кв.м.,заедно с 1.6821% от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж с НА № ***г по описа на Нотариус рег № ***с район на действие РРС за
сумата от 29 980лв. На същата дата, видно от представеното платежни
нареждания купувача е заплатил тази на К.. С оглед големият размер на паричното
задължение на К. към В. и знанието от негова страна, че падежът е настъпил
преди сделката и не е последвало изпълнение нито на падежа, нито в по-късен
момент, знанието на К. като длъжник е установено. Спорно в процеса е дали
купувача също е знаел за увреждането. Въззивният съд
намира, че съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства-
показанията на св. К., обстоятелството, че двамата ответници са приятели,
доказателствата, че и след продажбата семейството на К. е останало да ползва
имота до заминаването си в Германия, доказателствата, че от момента на
продажбата до настоящият момент К. не владее и не ползва закупеният от него
имот, както и че не е декларирал пред данъчните власти придобиването му, а
данъците за имота продължават да се плащат от К., обстоятелството, че имота е
закупен от К. на по-ниска от пазарната цена, сочат ,че и К. е знаел, че с
процесната продажба се увреждат интересите на кредитора на К.. Обстоятелството,
че тези доказателства са коствени, не преки не
означава, че ищцата не е извършила пълно и главно доказване на иска си. Такова
доказване може да се извърши и чрез съвкупност от коствени
доказателства, които преценени в съвкупност също биха могли да създадат сигурно
убеждение у съда и да обусловят извод, че и двамата ответници са осъзнавали
увреждането на ищеца-кредитор. В този смисъл е и практиката на ВКС. С оглед
изложеното съдът намира,че ищцата е провела пълно и главно доказване на целият
фактически състав на предявеният от нея иск с правно основание чл.135 ЗЗД и
същият е основателен и доказан. Това правилно е преценено от
първоинстанционният съд, поради което постановеното от него Решение № 1433 от 20.10.2017,
постановено по гр.д.№ 1169/17 РРС, с което е обявен за недействителен по
отношение на В.В. сключеният между ответниците договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 21.07.2015г до размер на ½ ид.част от същият, като правилно следва да се потвърди.
В тежест на жалбоподателите са
направените от ответницата по жалбата разноски във въззивното производство в
размер на 990лв, заплатено адвокатско възнаграждение.
По
изложените съображения, Окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1433 от 20.10.2017, постановено по гр.д.№ 1169/17 по описа на РРС.
ОСЪЖДА
П.А.К., ЕГН ********** *** и З.С.К., ЕГН ********** с постоянен
адрес-гр.Костинброд да платят на В.В.В., ЕГН ********** *** сумата от 990лв,
представляващи разноски за адвокат във въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател:
Членове :