Присъда по дело №850/2020 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 50
Дата: 7 октомври 2021 г.
Съдия: Стоян Иванов Стоянов
Дело: 20203420200850
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 50
гр. Силистра, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на седми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стоян Ив. Стоянов
СъдебниМ. Г. З.

заседатели:С. Т. В.
при участието на секретаря П. Г. Т.
и прокурора Петър Христов Петров (РП-Силистра)
като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Наказателно дело от общ
характер № 20203420200850 по описа за 2020 година
като взе предвид данните по делото Силистренският районен съд,
ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимата Н. В. П. от гр.С., ..., с ЕГН:**********, за
виновна в това, че на 11.11.2019 година в гр.С., с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудила заблуждение у М. К. Т., на длъжност
„Координатор дейности“ във „В. К.“ ООД, като с това е причинила имотна
вреда на дружеството в размер на 300 лева, поради което и на основание
чл.209, ал.1 от Наказателния кодекс във връзка с чл.54 и чл.36 от НК и налага
наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на
което отлага за изпитателен срок от три години.
На основание чл.67, ал.3 от НК, съдът налага пробационна мярка
включване в програми за обществено въздействие по време на изпитателния
срок.
Осъжда Н. В. П. да заплати на „В. К.“ ООД сумата от 300/Триста/ лева,
представляваща причинени вреди в следствие на непозволено увреждане в
едно със законната лихва върху нея считано от 11.11.2019 година до
окончателното им изплащане, като отхвърля предявения иск за горницата да
размера от 608,50 лева.
1
Осъжда Н. В. П. да заплати по сметка на Силистренски районен съд,
сумата от 50 /Петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск.
Осъжда Н. В. П. да заплати по сметка на ОД на МВР-С. сумата от
618,82/Шест стотин и осемнадесет лева и осемдесет и две стотинки/ лева,
представляваща извършени разноски в хода на производството.
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Силистренски
окръжен съд в петнадесет дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА от 07.10.2021 г.
ПО НОХД № 850 ПО ОПИСА НА СРС ЗА 2020 г .


Подсъдимата Н. В. П. от гр.С., ..., с ЕГН:**********, е предадена на съд
за това, че на 11.11.2019 година в гр.С., с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудила заблуждение у М. К. Т., на длъжност „Координатор
дейности“ във „В. К.“ ООД, като с това е причинила имотна вреда на
дружеството в размер на 300 лева, за което Силистренска районна
прокуратура е повдигнала обвинение по чл.209, ал.1 от Наказателния кодекс.
Повдигнатото обвинение се поддържа от Районния прокурор при
разглеждането на делото. Счита, че същото е доказано и моли съда да наложи
справедливо наказание.
Ощетеното юридическо лице предявява граждански иск срещу
подсъдимата заплащане на сумата от 608,54 лева, представляващи причинени
имуществени вреди в следствие на непозволено увреждане. Претендира и
присъждане на законна лихва върху нея от датата на увреждането до
окончателното и изплащане.
Подсъдимата не се признава за виновна по повдигнатото обвинение.
Твърди, че при провеждането му са Били допуснати процесуални нарушения,
тъй като не е участвала в следствените действия и не е имала адвокат. Отказва
да даде каквито и да било обяснения по повдигнатото обвинение.
В хода на съдебното следствие съдът установи и възприе следната
фактическа обстановка:

През 2019 година подсъдимата П. живеела отделно от своите родители.
Въпреки това тя имала достъп до тяхното жилище. Тя често го посещавала за
да използва интернета и да се вижда със своя баща, тъй като била в обтегнати
отношения със своята майка / свидетелката Н./. При някои от тези посещения,
подсъдимата имала достъп до личните документи на своята майка и знаела
нейните лични данни. През този период от време подсъдимата използвала
телефонен номер който е регистриран на името на свидетелката Н. с №.... На
11.11.2019г. подсъдимата кандидатствала за паричен заем от 300лв. онлайн
през сайта „vivakredit.bg“, в който е регистрирала профил с прикачена лична
карта на майка си. Заема е бил одобрен на името на нейната майка
/свидетелката Н./. При подаване на заявлението, подсъдимата посочила
сумата да бъде изплатена на каса на „И.“. Самия договор е бил сключен
онлайн и е бил изпратен на посочения в профила на клиента имейл адрес,
както и уведомителен CMC на посочения от подсъдимата телефон №..., че
заявката и за паричен заем е одобрена. След като подписала онлайн договора,
1
което става с потвърждаване на линк, получен на посочения от нея имейл
/******************@*****.***/, сумата е била наредена за изплащане към
касата на „И.“. Същия ден подсъдимата посетила офиса на „И.“, находящ се
на ул. „Н.Й.В." в гр. С., като с нея бил и нейния приятел, свидетеля Г.. Когато
пристигнали в офиса, там бил и свидетеля С., който бил на обменното гише.
Подсъдимата застанала на съседното гише. Двете гишета се обслужвали от
свидетелката К.. Последната едновременно обслужвала и двамата клиенти. В
същото време свидетеля Г. разговарял по телефона, а пред офиса имало и
трето лице от женски пол, което също разговаряло по мобилния си телефон.
Така в офиса се създала суматоха и свидетелката К. подала разписките през
гишето. Свидетеля С. се подписал на разписката с
№0700009941294617/11.11.2019г предназначена за подсъдимата, на която
фигурирало името на свидетелката Н.. Свидетелката К. не обърнала внимание
на това и изплатила на подсъдимата сумата от 297 лева, тъй като била
удържана такса за превод на сумата. Свидетеля С. напуснал офиса на „И.“ а
подсъдимата извършила залагания на игри и заплатила своя вноска към „В.
К.“ ООД.
От заключението на назначената по делото фоноскопна експертиза се
установява, че лицето, което се представя с личните данни на свидетелката Н.
и кандидатства за заем в размер на 300 лв. е жена. Същата е провела няколко
разговора със служители на „В. К.“ООД и е посочила имейла на който да се
изпрати договора. Посочила е и телефонния номер ползван от подсъдимата
П.. Също така е установено съвпадение на женския глас, кандидатствал за
кредита от 300 лева с този на подсъдимата, проведен със служители на „В. К.“
ООД по повод на неин кредит. Не е било открито съвпадение на гласовете на
лицето кандидатствало за кредита и лицето при проведения разговор на
25.02.2020 година между служител на „В. К.“ ООД и свидетелката Н..
Така установената фактическа обстановка се установява от всички
събрани и обсъдени в хода на производството доказателствени средства с
изключение на обясненията на подсъдимата. Те са в пълно противоречие със
свидетелските показания на свидетелите К., М., Н. и заключението по
фоноскопската експертиза. Всъщност те не дават информация за никакви
факти, а единствено говорят за процесуални нарушения в досъдебното
производство. Показанията на свидетеля Г. пък са в противоречие с тези на
свидетлката К., в частта им за присъствито му в офиса на „И.“ при изплащане
на сумата на подсъдимата. В тази връзка бе допусната и проведена очна
ставка между двамата. Но така или иначе, този факт не от съществено
значение, тъй като той не е включен в предмета на доказване съгласно чл.102
от НПК и няма отношение към отговорността на подсъдимата. Въпреки това,
съдът прие, че той е присъствал при получаването на сумата и даде вяра на
показанията на свидетлката К., тъй като показанията и са логични,
последователни и тя не е заинтересована от изхода на делото, а свидетеля
като лице живеещо на семейни начала с подсъдимата има интерес тя да не
бъде наказана.
2
От изложената фактическа обстановка се налага извода, че е било
извършено деяние, кандидатстване за кредит от името на свидетелката Н..
Това е станало чрез нейния телефон, ползван от подсъдимата и с нейните
лични данни и копие на документа и за самоличност. Договорът е бил
изпратен и подписан онлайн на посочения по горе имейл адрес. Посочените
лични данни, приложеното копие от личен документ и подписването на
договора са довели до невярната представа у служителя в дружеството „В.
К.“ ООД , М. Т., че кандидат за отпускане на кредит е свидетелката Н.. Съдът
прие, че деянието е било извършено от подсъдимата, тъй като
кандидатстването на кредита е било извършено от използвания от нея
телефон, тя е имала достъп до документите на своята майка и е знаела
личните и данни, месторабота и всички други данни за отпускане на този вид
кредити, както и от съвпадението на гласа и от проведения разговор за
кандидатстване за кредита с този по вече отпуснат неин кредит, явяването и в
офиса на „И.“ за получаване на сумата, както и фактическото и получаване от
служителката на „В. К.“ ООД. Всички тези факти водят до извода, че
единствено възможния автор на деянието е именно подсъдимата П..
От субективна страна подсъдимата не е имала намерение за
действително поемане на задължение по договора. Тя е съзнавала че с
използването на чуждият документ за самоличност въвежда в заблуждение на
служителя на „В. К.“ ООД, относно самоличността на лицето, което
кандидатства онлайн за кредит, с оглед бъдещото плащане и възможностите
му за обслужване на кредита. Същата е извършила всичко необходимо
/снабдяване с документи, изучаване на условията за отпускане на кредити
онлайн, регистриране на профил, подписване на договор и получаване на
сумата на каса/ за извършване на деянието. Тези нейни действия са форма на
целенасочена човешка дейност, която цели именно настъпване на
вредоносния резултат. Следователно извършеното от подсъдимата деяние е
било извършено умишлено.
Извършеното от подсъдимата деяние е обществено опасно, тъй като
накърнява обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване на правото на собственост, както върху движимите, така и върху
недвижимите вещи. С деянието си тя е въздейства пряко и непосредствено
върху едно определено физическо лице, в чиято фактическа власт се намира
определено имущество. Изпълнителното деяние се изразява във формиране на
невярна представа у това лице и тази неправилна престава е мотивирала
последния да извърши акт на имуществено разпореждане. Тази представа се
отнася до правното основание и до условията, при което то се осъществява и
е от съществено значение за вземането на решението за разпореждане с
имуществения предмет и сключването на договора за кредит.
Деяние с описаните по-горе признаци е обявено и за наказуемо с
разпоредбата на чл.209, ал.1 от НК и след като се установи, че е било
извършено виновно, то за него следва да се носи предвидената наказателна
отговорност. За това деяние е предвидено наказание лишаване от свобода от
3
една до шест години. От описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установи, че подсъдимата старателно е обмислила начина на
извършване на деянието и е проявила е достатъчно упоритост за постигане на
крайния резултат. При това положение следва да и се наложи наказание към
средния предвиден в закона размер, за да бъдат изпълнени целите на
наказанието. От друга страна тя е била улеснена в извършването му от лесния
достъп до документите на своята майка и деянието и е единствено до
момента, което пък дава основание да се наложи наказание към най ниския
размер предвиден в закона. Така съдът определи наказание лишаване от
свобода за срок от една година. Предвид инцидентността на деянието, съдът
стигна до извода, че изтърпяването на така наложеното наказание не е
необходимо, поради което го отложи за изпитателен срок от три години. През
този срок за да се постигнат изцяло целите на наказанието, съдът сметна за
необходимо да наложи и пробационна мярка „Включване в програми за
обществено въздействие“.
Разглеждайки предявения граждански иск с които се претендират
обезщетения за претърпени имуществени вреди в следствие на извършеното
от подсъдимата престъпление, съдът установи, че тяхното настъпване е в
пряка причинна връзка с деянието и. Съгласно Закон за задълженията и
договорите, тези вреди подлежат на поправка от този, който виновно ги е
причинил. От изложеното по-горе по несъмнен и категоричен начин бе
установено участието на подсъдимата в деянието и настъпването на вредите.
Техния размер бе установен по категоричен начин от разписката за тяхното
изплащане и сключения договор, поради което иска бе уважен до размера от
300 лева и отхвърлен за горницата до размера от 608,50 лева.

Присъдени бяха и извършените в хода на производството разноски.

Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
4
Съобщи за изтекли лични данни