№ 374
гр. Сливен, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230105654 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за
установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която заповед
длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок- правно основание
чл.422, вр.чл.415 ГПК. Исковата молба е редовна, а предявените искове – допустими.
Спазена е процедурата по чл.131 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото търговско дружество „Топлофикация-
Сливен” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, бул. „Стефан Караджа” №
23, ЕИК ********* депозирало заявление по чл.410 ГПК, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. 1910/2021 г. на Районен съд Сливен и съдът издал заповед за изпълнение,
като длъжникът М. СТ. Д. подал възражение по чл. 414 ГПК, което обусловило правния
адрес на заявителя да предяви настоящия иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Сочи се, че ищеца предоставял на ответника, в качеството му на потребител топлинна
енергия в периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. на обект с адрес: гр. ****, на обща
стойност 2408,17 лв. и била начислена мораторна лихва за забава в размер на 378,48 лв. до
14.05.2021 г. Задължението било формирано от сумата за отопление от отоплителните тела в
хола на апартамента и в детската стая, в кухнята, спалнята, банята, тоалетната и мокрото
помещение както и сума за дялово разпределение и сума за обслужване на партидата.
Съгласно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Общите условия за
продажба на топлинна енергия ответникът в срок от 45 дни след отчетния период е имал
1
право на рекламации пред търговеца относно дяловото разпределение и да поиска
изравняване на сметките, сторниране на сумите или нова изравнителна сметка. След този
срок възражения не се приемат и не се извършва корекция на сметките. Позовава се на чл.
30 от общите условия и на Решение по КД № 15/2009 г., съгласно които гражданите, които
ползват топлинна енергия за отопление остават потребители на енергията за общите части
на сградата и следва да поемат приспадащите им се разходи за топлинна енергия свързани с
тях. Позовава се на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Потребителите се били намирали в договорни
отношения с ищцовото дружество на базата на публично известни общи условия и
прекратяването на топлоснабдяването към абонатната станция се било извършвало след
проведено Общо събрание на етажната собственост и съответно взимане на решение за
прекратяване на топлоснабдяването.
От съда се иска признаване на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение
суми, а именно сума в размер на : 2408,17 лв. –главница, съставляваща стойността на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. ;
378,48 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от
забавата до 14.05.2021 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението,
както и сторените по делото разноски в заповедното производство. Претендират се разноски
за исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, който
твърди, че за процесния период от 30.11.2018 г. до 30.04.2021 г. не бил живял на посочения
адрес и отоплителните тела били отсъединени. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С определение по чл. 140 ГПК № 719 от 14.03.2022 г. съдът е указал на ищеца, че
носи доказателствената тежест да установи по безспорен начин качеството потребител на
топлинна енергия на ответника, обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес е
доставяна, респ.консумирана топлинна енергия в размерите, претендирани с исковата молба,
както и че за задълженията на потребителя ответник за ползваната топлинна енергия са
издавани ежемесечни фактури. Със същото определение е указал на ответника, че следва да
докаже плащане на дължимите суми.
От събраната в хода на производството доказателствена съвкупност, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Топлофикация – Сливен” ЕАД в качеството му на доставчик
на топлинна енергия подало на 20.05.2021 г. до Сливенски районен съд заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против ответника М. СТ. Д., въз
основа на извлечение от сметка за дължими суми за топлоенергия за обект: с адрес: **** за
периода от 30.11.2018 г. до 30.04.2021 г.
Въз основа на това заявление е образувано ч.гр.д. № 1910/2021 г. на СлРС, по което в
2
полза на заявителя “Топлофикация – Сливен” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 593/25.05.2021 г. против длъжника и настоящ ответник М. СТ. Д. за
следните суми: сумата от 2408,17 лв. –главница, съставляваща стойността на ползваната, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. ; сумата от 378,48
лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от забавата до
14.05.2021 г. .; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и
сторените по делото разноски в заповедното производство Заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК била връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл. 414 ГПК в
законоустановения срок, което обуславя правния интерес на заявителя да предяви
положителен установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Видно от представената по делото справка в процесния имот радиаторът в хола е бил
отсъединен на 30.09.2019 г., радиаторът в кухнята е бил отсъединен на 30.09.2019 г., а
радиаторът в спалнята е бил отсъединен на 30.09.2019 г. и радиаторът в детската стая е бил
отсъединен на 20.11.2020 г., останали са работещи три броя щранг лири в банята, тоалетната
и мокрото помещение.
Тези обстоятелства се установяват и от другите събрани по делото писмени
доказателства-протокол от 20.11.2020 г. и заявление от 03.10.2019 г.
Видно от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза сградата, където се
намира процесния апартамент не използва топлинна енергия за битово-горещо
водоснабдяване, а само топлинна енергия за отопление и вентилация. Процесният период
обхваща три отоплителни сезона-2018/2019 г.; 2019/2020 г.; 2020/2021 г., като през първите
два сезона разпределението на енергията е по действителен отопляем обем, а през третия
сезон е чрез показания на индивидуални разпределители монтирани на отоплителните тела.
За отоплителен сезон 2018/2019 г. в работа са всички отопляеми тела за имота, за
отоплителен сезон 2019/2020 г., работи само едно отоплително тяло в детската стая и три
щранг лири, а за отоплителен сезон 2020/2021 г. работят само трите щранг лири. Всички
начислени суми за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация са приспаднати като
задължение под формата на отстъпки. Вещото лице е коригирало единствено начислената
сума за м. април 2021 г. за отоплителните тела щранг лира, тъй като за тях е била начислена
топлинна енергия повече от максимално възможната, която може да се отдаде за м. април
2021 г. В приложение № 2 към експертизата вещото лице е взело предвид тази корекция и е
приело в същото, че дължимата главница в процесния период от 01.11.2018 г. до 30.04.2021
г. е равна на 2399,29 лв., а мораторната лихва върху тази главница за процесния период е
равна на 378,48 лв. от 30.11.2018 г. до 14.05.2021 г.
Съдът кредитира изготвената по делото експертиза като изготвена от безпристрастно
вещо лице в рамките на неговата компетентност.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира, като неоспорени от страните.
3
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен от лице -
заявител, разполагащ с правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, срещу която длъжника е депозирал възражение по чл. 414 ГПК в
законоустановения срок.
Разгледан по същество същият е частично основателен по следните съображения:
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване съществуването, фактическата, материална дължимост на сумата, за която е
била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск ищецът следва да
установи по безспорен начин неговото съществуване на вземането си спрямо ответника –
длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуване на фактите, породили
неговото вземане. Ищецът успя да докаже, качеството потребител на топлинна енергия на
ответника, обстоятелството, че на посочения в исковата молба адрес е доставяна,
респ.консумирана топлинна енергия в размерите, претендирани с исковата молба, както и че
за задълженията на потребителя ответник за ползваната топлинна енергия са издавани
ежемесечни фактури
В конкретния казус ищцовото дружество следва да установи обстоятелството, че в
обекта на ответника е доставяна, респ. ползвана през исковия период топлинна енергия, от
какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли
са начислени съответните суми за нея.
Установи се в процеса, че в недвижимия имот, за който се претендира, че е доставена
топлинна енергия за исковия период от време е бил обитаван от ответника. По отношение на
процесния имот има открита партида на името на ответника и имотът е бил топлоснабден.
Установи се от изготвената по делото съдебно-техническа експертиза и представените
писмени доказателства, че в сградата, където се намира процесния апартамент не се
използва топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване, а само топлинна енергия за
отопление и вентилация. Процесният период обхваща три отоплителни сезона-2018/2019 г.;
2019/2020 г.; 2020/2021 г., като през първите два сезона разпределението на енергията е по
действителен отопляем обем, а през третия сезон е чрез показания на индивидуални
разпределители монтирани на отоплителните тела. За отоплителен сезон 2018/2019 г. в
работа са всички отопляеми тела за имота, за отоплителен сезон 2019/2020 г., работи само
едно отоплително тяло в детската стая и три щранг лири, а за отоплителен сезон 2020/2021
г. работят само трите щранг лири. Всички начислени суми за топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация са приспаднати като задължение под формата на отстъпки. Вещото
лице е коригирало единствено начислената сума за м. април 2021 г. за отоплителните тела
щранг лира, тъй като за тях е била начислена топлинна енергия повече от максимално
възможната, която може да се отдаде за м. април 2021 г. В приложение № 2 към
експертизата вещото лице е взело предвид тази корекция и е приело в същото, че дължимата
4
главница в процесния период от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. е равна на 2399,29 лв., а
мораторната лихва върху тази главница за процесния период е равна на 378,48 лв. от
30.11.2018 г. до 14.05.2021 г.
Отношенията между страните се регулират от ЗЕ и най-вече от Общи условия / ОУ/ за
продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация Сливен” ЕАД на потребители в
гр.Сливен. Тези ОУ са приети с Решение по т.1 от Протокол № 4/15.01.2008г. на Съвета на
Директорите на ищцовото търговско дружество и одобрени с Решение № ОУ-
015/07.07.2008г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и публикувани във в-к „Сливенско
дело” от 24.07.2008г., респ. на интернет страницата на ищеца. По силата на чл.69, ал.1 ОУ,
същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, съответно след
одобряването им от ДКЕВР без писмено приемане от купувачите.
Съобразно чл.3, ал.1, вр.чл.1 ОУ потребител на топлинна енергия за битови нужди,
наричан за краткост „купувач” може да бъде физическо лице, който е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдената сграда.
Установи се в процеса ответника, на чието име е била открита партидата за доставка на
топлинна енергия е потребител на топлинна енергия независимо, че същият твърди, че не
обитава имота, тъй като не представя доказателства в подкрепа на това свое твърдение.
Следователно, като ползвател на имот в който е доставена топлинна енергия дължи
заплащане на стойността й. Независимо от обстоятелството дали ищецът е обитавал
процесния имот и че за отоплителния период 2020/2021 г. всички радиатори в процесния
апартамент са били отсъединени същият дължи количеството топлинна енергия, което се е
отделило от трите броя щранг-лири в апартамента. За отоплителен сезон 2018/2019 г. в
работа са всички отопляеми тела за имота, за отоплителен сезон 2019/2020 г., работи само
едно отоплително тяло в детската стая и три щранг лири. Съгласно кредитираната от съда
съдебно-техническа експертиза потребените количества топлинна енергия за процесния
топлоснабден обект съответстват на тези, които са били определени в представените от
ищцовото дружество фактури. Изключение е единствено периода м. април 2021 г., като
вещото лице е коригирало в своето заключение в приложение № 2 стойността на топлинната
енергия.
Съгласно кредитираното от съда заключение, съдът следва да уважи предявения
главен иск в размер от 2399,29 лв. –главница, съставляваща стойността на ползваната, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г.. за обект с адрес в
гр. ****, като отхвърли иска за разликата над този размер до пълния претендиран размер от
2408,17 лв. Върху посочената като дължима главница в общ размер на 2399,29 лв. следва да
се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение –20.05.2021 г., съгласно разпоредбата на
чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК.
Върху начислената сума за дължима топлинна енергия при неизпълнение на
задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след съответния месец на
5
доставката/, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия.
Следователно основателен е и акцесорния иск по чл.422, вр. чл.86 ЗЗД – обезщетение
за забавено изпълнение на парично задължение в размер на 378,48 лева –мораторна лихва,
изчислена върху размера на главницата за периода от забавата от 30.11.2018 г. до 14.05.2021
г. съобразно кредитираната от съда съдебно-техническа експертиза. Следва да се признае
дължимост и на сторените разноски от ищеца в заповедното производство в размер на 55,82
лв. съобразно уважената част на исковете. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
присъдят сторените от ищеца разноски в размер на 283, 71 лв. съобразно уважената част на
исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед частичното отхвърляне на главния иск на
ответника също се дължат разноски, но същият не представя доказателства да е сторил
такива, нито в заповедното, нито в исковото производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК и чл. 79 ЗЗД по
отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление
на дейността: гр.Сливен, бул.“С. Караджа” № 23, ЕИК *********, че М. СТ. Д., ЕГН:
********** от гр. **** ДЪЛЖИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, ЕИК
********* сума в размер на 2399,29 лв. –главница, съставляваща стойността на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2021 г. за
обект с адрес в гр. ****, ведно със законната лихва върху нея, считано от дата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.05.2021 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД и сума в размер на
378,48 лева –мораторна лихва, изчислена върху размера на главницата за периода от
забавата от 31.11.2018 г. до 14.05.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 593 от
25.05.2021 г. по ч.гр.№ 1910/2021 г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл. 422 ГПК и чл. 79 ЗЗД за разликата над размера
от 2399,29 лв. до пълния предявен размер от 2408,17 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. СТ. Д., ЕГН: ********** от гр. **** ДА ЗАПЛАТИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ – СЛИВЕН” ЕАД, със седалище и адрес на управление на дейността:
гр.Сливен, бул.“С. Караджа” №23, ЕИК ********* сума в размер на 283, 71 лв. , деловодни
разноски в настоящото исково производство и сума в размер на 55,82 лв., деловодни
разноски в заповедното производство съобразно уважената част на исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7