№ 7567
гр. София, 14.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110167501 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Й. С. А. с ЕГН ********** с адрес:
АДРЕС срещу „ФИРМА” ЕООД , с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС представлявано от ЗСР, с която се иска:
-да бъде прогласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса
за експресно разглеждане предвидена в договор за паричен заем № 1111111 от
10.01.2022 г. и
-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лв.
/частична претенция от общо 277.70 лв./, представляваща недължимо платени суми по
договор за паричен заем № 1111111 от 10.01.2022 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й
изплащане;
Ищецът твърди, че на 10.01.2022 г. Й. А. е сключил договор за паричен заем №
1111111 с „ФИРМА" ЕООД /с предишна фирма 4финанс/. Страните са се договорили за
отпуснатия заем да бъде в размер на 1 300 лева, при еднократно погасяване в срок до 30 дни.
С подписан анекс между страните, на 10.02.2022 г. страните са уговорили, че срокът на
договора се удължава с още един месец, като потребителят заплаща такса за удължаване на
кредита, като общата сума по допълнителните услуги - такса експресно разглеждане и
удължаване на кредита е в размер на 277.70 лв. В посочения договор кредиторът е уговорил,
че ГПР е в размер на 49,7%, лихвен процент за кредита в размер на 40,98%, сума на лихвата
за срока на договора - 5,05 лв.
Поддържа се, че Й. А. е погасил сумата по договора, като за срока на договора е
заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително и такса за
експресно разглеждане.
Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.
22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй кат в договора за потребителски
кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок
от посочения, което е пад максимално установения праг на ГПР. Сочи се, че в ГПР следва да
1
се включат възнагражденията за допълнителна услуга, които са инкорпорирани в самия
договор и всъщност представляват прикрити разходи по кредита, с които се стига до
надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Поддържа се, че
грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата па непосочен
ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви
за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Прави се позоваване на 10а от ЗПК - изрична забрана да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Сочи се, че е
случая се касае до такса за отпускане на кредита. Същата представлява начин кредиторът да
си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/
печалба към договорената възнаградителна лихва.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който искът се оспорва като неоснователен, необоснован и недоказан.
Не се оспорва, че между страните на 10.01.2022 г. е сключен Договор за кредит №
1111111. Сочи се, че съгласно допустимата възможност в т. 4.2. от Общите условия към
Договора, ищецът се е възползвал от правото си и е заявил получаването па допълнителна
незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е
начислена горепосочената такса. Последната се изчислява спрямо сумата на Кредита и срока
на Договора за кредит, съгласно Тарифа на Кредитора, налична на Началната страница на
www.vivus.bg. Твърди се, че в общия случай и когато Кредитоискателят не желае
използването на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит, Кредиторът предоставя отговор в рамките па до 7 календарни дни от момента на
подаване на искането. В случая изрично заявената услуга за Бързо разглеждане гарантира
обработка на Искането и получаването на отговор в рамките на до 15 (петнадесет) минути
от изпращането му.
Поддържа се, че не е бил сключван един Договор за кредит за сумата от 1300 лева -
главница, а един Договор за кредит и два Анекса за допълнителни суми, по силата на който
общият размер на задължението се е увеличил.
Сочи се, че с Договор за кредит № 1111111, Кредитодателят предоставя на
Кредитополучателя сума в размер на 410.00 (четиристотин и десет) лева, представляваща
главница по кредита. Кредитът с за период от 30 дни и е с падежна дата 09.02.2022 г.
Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 13.81 (тринадесет
лева и осемдесет и една стотинки) лева и такса „Бързо разглеждане“ в размер на 100.99 (сто
лева и деветдесет и девет стотинки) лева. Така общият размер на кредита, който
Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 524.80
(петстотин двадесет и четири лева и осемдесет стотинки) лева. Т. 10. от Общите условия,
уреждат възможността Кредитополучателят да поиска отпускане на Допълнителен кредит(и)
по вече отпуснат Кредит. Кредитополучателят може да изтегли допълнителни суми, чиито
специални условия се уреждат между Страните в отделен Анекс към Договора за кредит. Й.
А. се с възползвал от правото си да изтегли допълнителна сума към вече отпуснатата му
такава, като за тази цел е сключен Анекс за допълнителна сума от дата 10.01.2022 г. към
договор за кредит № 1111111 / 10.01.2022 г. По силата на цитирания Анекс, са му отпуснати
допълнителни 90 лева - главница по кредита. Така общият размер на задължението, което г-
н А. е трябвало да върне на падежа, се е увеличил до размер на 637.34 лева, от които:
главница - 500 лева; договорна лихва - 16.84 лева и такса „Бързо разглеждане“ - 120.50 лева.
На 13.01.2022 г., Й. С. А. отново се е възползвал от правото си да изтегли допълнителна
сума към вече отпуснатата му такава. За целта е бил сключен нов Анекс за допълнителна
2
сума от дата 13.01.2022 1 към договор за кредит № 1111111/10.01.2022 г. По силата на това
допълнително съглашение, на кредитополучателя са отпуснати нови 800 лева - главница но
кредита. Така окончателният общ размер на задължението на Кредитополучателя, се е
увеличил до 1618.79 лева, от които: главница - 1300 лева; договорна лихва - 41.09 лева; такса
„Бързо разглеждане“ - 277.70 лева.
Оспорват се като неоснователни твърденията за нищожност поради нарушаване
императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП.
Сочи се, че в Специалните условия на процесния договор изрично е посочен
действителният размер на разходите по кредита, който от своя страна съответства на
заложената законово допустима граница, определена в ЗПК.
Поддържа се, че размерът па ГПР но Договора е изчислен изцяло в съответствие със
законовата формула, разписана в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Съгласно
Специалните условия по Договора, лихвеният процент е 40.98%, а след приравняване на
годишна база, ГПР възлиза на 49.6%. Формулата за изчисляване на Договорната лихва по
кредита е описана в т. 7.1. от Общите условия към Договора.
Твърди се, че таксите „Бързо разглеждане“ и „Удължаване срока на кредита“ са
допълнителни услуги, допустими съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.
Поддържа се, че договорът за потребителски кредит е съобразен изцяло но форма и
съдържание с императивните изисквания на Глава трето от ЗПК, а ответното дружеството е
спазило и прилага точно изискванията на специалното законодателство в частност ЗПК,
ЗПФУР и ЗЗП.
В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния
иск като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 589.70 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за
паричен заем № 1111111 от 10.01.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано
от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане;
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че
между страните е сключен процесния договор за кредит по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР, като
от страна на ответника е представена по делото преддоговорна информация по смисъла на
чл.18, ал.1, т. 1 от ЗПФУР.
Установява се, че на 10.01.2022 г. е сключен Договор за кредит № 1111111 /л.24 от
делото/, по силата на който е отпуснат заем в размер на 410 лева, усвоен от ищеца, за което
е приложено преводно нареждане/ л. 33 от делото/. В предоговорената информация и
договора, част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика е посочено, че сумата от 410 лева се отпуска за 30 дни – до
09.02.2022 г. при обща дължима сума 524.80 лева, от която главница 410 лева, лихва 13.81
лева и такса за бързо разглеждане 100.99 лева. Посочен е размер на фиксиран годишен
лихвен процент – 40.97 % и ГПР 49.7 %.
С Анекс за допълнителна сума от 10.01.2022 г. към Договор за кредит № 1111111/ л. 34
от делото/ е отпуснат допълнителен заем в размер на 90 лева, усвоен от ищеца, за което е
приложено преводно нареждане/ л. 35 от делото/. В предоговорената информация и
договора, част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика е посочено, че сумата от общо 500 лева се отпуска за 30 дни – до
09.02.2022 г. при обща дължима сума 637.34 лева, от която главница 500 лева, лихва 16.84
лева и такса за бързо разглеждане 120.50 лева. Посочен е размер на фиксиран годишен
лихвен процент – 40.96 % и ГПР 49.6%.
С Анекс за допълнителна сума от 13.01.2022 г. към Договор за кредит № 1111111/ л. 34
3
от делото/ е отпуснат допълнителен заем в размер на 800 лева, усвоен от ищеца, за което е
приложено преводно нареждане/ л. 37 от делото/. В предоговорената информация и
договора, част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика е посочено, че сумата от общо 1300 лева се отпуска за 30 дни –
до 09.02.2022 г. при обща дължима сума 1618.79 лева, от която главница 1300 лева, лихва
277.70 лева и такса за бързо разглеждане 277.70 лева. Посочен е размер на фиксиран
годишен лихвен процент – 40.98 % и ГПР 49.7 %.
По делото са приложени общите условия на договорите за кредит. Дадено е
определение, че „такса за бързо разглеждане“ представлява Такса за предоставяне на
допълнителна незадължителна услуга по искане на Кредитополучателя, която гарантира
обработка на Искането за кредит и отговор в рамките на 15 (петнадесет) минути от
подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен носител в офис на Партньор.
Таксата за бързо разглеждане може да бъде заявена при подаване на искане за отпускане на
Кредит и/или Допълнителна сума по Кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и
съгласно Тарифа на Кредитора. В т. 4.2 - 4.5 е посочено, че кредиторът предоставя
възможност на Кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото
Искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна
услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на Кредитополучателя и
гарантира обработка на Искането и предоставяне на отговор до 15 (петнадесет) минути от
изпращането му. Когато Искането за отпускане на кредит постъпи извън работното време на
Кредитора, в неработен ден или на официален празник, се допуска забавяне в обработката
извън посочените 15 (петнадесет) минути, но при всички случаи се гарантира приоритетно
разглеждане и ускорена процедура за отговор в срок до 2 (два) часа от началото на първия
следващ работен ден. Кредиторът не може да бъде държан отговорен за забавяния,
възникнали поради технически проблеми или по вина на Кредитополучателя (например при
изключен мобилен телефон). Кредиторът се задължава да изпълни услугата в първия
възможен момент. За заявката на допълнителната незадължителна услуга за бързо
разглеждане на Искането за кредит, Кредитополучателят дължи Такса за бързо разглеждане,
която се изчислява спрямо сумата на Кредита и срока на Договора за кредит. Дължимата
сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в Специалните условия на
Договора за кредит и е включена в Тарифа на Кредитора, налична на Началната страница.
Допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане не е задължително условие за
отпускането на сумата по заявения Кредит и не увеличава възможностите на
Кредитополучателя да получи Кредит.
Съгласно т. 13.1 от ОУ 13.1. кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен
Срокът за връщане на кредита. Удължаването на Срока за връщане е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя по искане на Кредитополучателя, съобразно
Тарифа на Кредитора. Кредиторът има правото, съобразно индивидуалната кредитна оценка
на Кредитополучателя, да откаже предоставянето на заявената услуга. В случай на получен
превод на сума по отказана услуга за удължаване Срока за връщане на кредита, Кредиторът
има правото да използва получената сумата за погасяване на задължението, съобразно реда
по т.11.10.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и
следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице е
констатирало, че с Анекс от дата 10.02.2022г./неприложен по делото/, към Договор за кредит
№ 1111111 от 10.01.2022г. страните се споразумяват за удължаване срока на договора до
11.03.2022г. Всички останали параметри по Договора и двата анекса остават непроменени.
Такса за удължаване срока на кредита с 30 дни е в размер на 312.00 лв.
Вещото лице е установило, че общо усвоената главница е в размер на 1300.00 лв. със
4
срок на ползване 60 дни, от 10.01.2022г. до 11.03.2022г. Погасените задължения за са общо в
размер на 1930.79 лв., в т.ч. : главница 1 300.00 лв., лихва 41.09 лв., такси за бързо
разглеждане 277.70 лв., такси за удължаване на срока – 312 лева.
За определяне на годишния процент на разходите, вещото лице е приело, че е
необходимо направените разходи да се преизчислят за 365 дни. Начислената лихва в размер
на 41.09 лв., преизчислена към 365 дни е в размер на 249.96 лв. Таксата за бързо
разглеждане, преизчислена към 365 дни е в размер на 1689.34 лв. Общо преизчислени
разходи за 365 дни : 1939.30 лв. ГПР при посочените условия е в размер на 149.18 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите. В чл. 143, т. 5 от ЗЗП е установено, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Начислените в договорите/ и анексите към него въз основа на ОУ/ такса за бързо
разглеждане и такса за удължаване на срока са свързани с усвояване и управляване на
кредита и са начислени в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Правната
норма на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за начисляване на такси и разноски,
свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на такава в
противоречие със закона и е недължима от ответника. Неравноправността на клаузите в
посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с добрите нрави, а като
допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че размерът им е несъвместим и с
краткия срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума от 30 дни. Затова
такива такси са неоснователно начислени в тежест на ищеца като част от платените от него
за погасяване кредита суми.
Таксите за тези услуги, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по
договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът
е изпълнил насрещното си задължение - да извърши дейността или да предостави услугата,
като освен това както възнаграждението за това е следвало да се включи в ГПР, а в случая
това видно от правилото посочено в общите условия не е сторено.
В случая в т.4 и т. 13 от ОУ само формално са уговорени такси, а СРС намира, че
фактически се дължи не такса, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на
кредитора. Таксата за бързо разглеждане е включена изначално в преддогвоорната
информация по чл. 18, ал.1, т. 1 от ЗПФУР. За съда е неясно как кредитополучателя би
могъл да избегне заплащането на тази такса в рамките на автоматизирания процес чрез
електронната система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика за отпускане на кредита. Налага се извода, че таксата за т.н. „услуга“ не е нито
допълнителна нито незадължителна. Напротив, във всички случаи вземането за тази такса
ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга,
като следва да се заплаща, заедно с общата дължима сума по кредита.
Фактически не се касае за такса за извършване на допълнителна услуга, а за вземане,
което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, което вземане представлява
допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е
уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за
кредитора. След като тази такса е нищожна, тя не се дължи от ответника.
Нищожна е и таксата за удължаване на срока, като противоречаща на закона. Изрично
чл. 10а от ЗПК предвижда, че не се събират такси за управление на кредита. Таксуването на
кредитополучателя за отсрочване/разсрочване на вноски е незаконно.
5
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и тази такса за експресно разглеждане, която е
сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 40.98%,
както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането съответно от
277.70 лева, формално уговорено като такса за допълнителна услуга. Нарушен е чл.11, ал.1,
т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 277.70 лева.
Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера
на ГПР, той надвишава законовия максимум- 50 %, а имено представлява повече от пъти
размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/, в процесния случай 149.18 % съобразно
заключението на вещото лице.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде прогласен за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 1300 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената такса, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП
и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай се установява от заключението на вещото лице, че ищецът е
заплатил в полза на ответника сумата от общо 1930.89 лева. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването на вещта, съответно плащането на
съответната парична сума. Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че
предаването на вещта, съответно плащането на сумата е извършено без правно основание.
Задължението да докаже, че е налице правно основание за даването или плащането е на
ответника, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи
полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен./ Решение № 148 от 10.09.2019
6
г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение/
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
1300 -чистата стойност на недействителния, на основание чл. 23 от ЗПК, договор за кредит
№ 1111111.
Въз основа на горния извод на съда сумата от 630.89 лева е заплатена от заемателя без
основание- по нищожна договорна клауза. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както
когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание,
така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без
основание./ в т.см. Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Така съдът установява, че сумата от 648.03 лева е платена при начална липса на
основание и иска за връщане на тази сума е основателен. В процесния случай ищецът
претендира връщане на по-малка сума - 589.70 лева, като не се търси обратно платената
също недължимо договорна лихва по недействителния договор за кредит. С оглед
диспозитивното начало съдът е ограничен до размера на исковата претенция и следва да
уважи иска за по-малката сума- тази от 589.70 лева.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание,
начиная от предявяване на иска -09.12.2022 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 100 лева държавна такса и 300
лева- депозит за вещо лице. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл.
38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл.
38, ал. 2 от ЗА в размер на общо 960 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Й. С. А. с ЕГН ********** с адрес: АДРЕС срещу
„ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС
представлявано от ЗСР, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК на основание чл. 10а ЗПК
и чл. 23 ЗПК, нищожността на клаузата в общи условия към договор за паричен заем №
1111111 от 10.01.2022 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС представлявано от ЗСР и АМ да заплати на Й. С. А. с ЕГН ********** с адрес:
АДРЕС, на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗЗД и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в
размер на 589.70 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен
заем № 1111111 от 10.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 589.70 лева,
считано от датата на депозиране на исковата молба /09.12.2022 г./ до окончателното й
изплащане както и сума в размер на 400 лева- съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: АДРЕС представлявано от ЗСР и АМ да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА на адв. Д. М. М., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8