Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.София, 13.10.2017год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на втори октомври през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело №11852 по описа за 2016
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Г. А.П., /конституирана по реда на чл.227 от ГПК, в качеството на законен правоприемник на първоначалния ищец А.П.К./ срещу З. „Б.В.И.Г.“ АД обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. с чл. 45, aл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на
50000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод
възникнало ПТП на 07,01,2016год., както и за сума в размер на
3944,34лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законна
лихва от датата на застрахователното събитие до окончателното изплащане на
сумите.
Излагат се доводи, че на
07,01,2016год., около 16:15 часа, в гр. София, в кв. „Красна Поляна“, на ул. „********“,
в района на кръстовището, образувано с улица пред бл. 40, при управление на З.ен
ход на л.а. марка „Пежо“, модел „Партнер”, с рег. № ********, П.Б.К.е нарушил
правилата за движение по пътищата, вследствие на което е реализирал ПТП, при което на пешеходеца – ищец
са причинени описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди. Настъпилото ПТП е
установено с Констативен протокол № К-16/07,01,2016год. на СДВР-ПП. Образувано
е досъдебно производство, прекратено по искане на ищеца. Твърди се деликтната
отговорност на виновния водач да е застрахована при ответното
дружество, поради което за пострадалия е възникнало право да претендира
обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл.
367-373 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който е изложено
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на ПТП,
причинната връзка между него и твърдените вреди, както и вида и характера на
претъпените увреждания. Поддържа да липсва осъществено виновно противоправно
деяние на застрахования
водач - К.. Оспорва представения
Констативен протокол за ПТП като неотносим, тъй като е изготвен от лице, за
което няма данни да е извършило оглед на местопроизшествието. Релевира
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
който пресичал на необозначено място и излязъл внезапно на пътното платно, без
да се съобрази с пътната обстановка - нарушение на чл. 108, чл. 113 и чл. 114
от ЗДВП. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като несъобразен с чл. 52 от ЗЗД. Оспорва претенцията за имуществени вреди и част от представените фактури.
Съобразно изложеното моли предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните настъпването
на процесното
ПТП на 07,01,2016год.,
около 16,15часа, в гр.София на ул. ********, на кръстовище
с улица без име З. бл.40 в кв.“Красна поляна“ между МПС автомобил, с марка „Пежо, модел Партнер, с ДКН ********, управляван от – П.Б.К.и А.П.К.
пешеходец.
Образувано е ДП №ЗМ513 ЗМТ 11010/2016год. по описа на С“РТП-О
СДВР, пр.пр.№2212/2016 по описа на СРП, което е прекратено на 15,04,2016год. с
постановление от 15,04,2016год.
С определение постановено на 02,10,2017год. е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност,
покриващ деликтната отговорност на виновния водач, с ответното дружество за
релевирания период.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е получил следното травматично увреждане: Счупване на дясна бедрена шийка
закрито, с усложнения декубитални рани в областта на двете пети, свързани със
залежаване и тежък двигателен дефицит. Проведено е комплексно лечение в
болнични и домашни условия. По спешност е хоспитализиран в травматологична клиника
на УМБАЛСМ „Пирогов",
диагностициран е и на 13.01.16г. под обща анестезия е опериран като е поставена
изкуствена тазобедрена става в дясно-еднополюсна с циментно закрепване.
Проведена е медикаментозна терапия-вливания, антибиотици, антикоагуланти.
Изписан е с подобрено общо и локално състояние и препоръки за хигиенно
двигателен режим. С оглед възрастта и придружаващите заболявания /диабет М тип,
полиневропатия, АХ-Ист., прекаран МИ, ИБС, генерализирана остеоартроза и
остеопороза/, ищецът се е залежал с възникване на усложнение-декубитални рани в
областта на двете пети, получил тежък двигателен дефицит. Посещаван е в домашни
условия от специалист-хирург-за обработка на раните и смяна на постоянен катетър
поради простатна хипертрофия. Болките и
страданията търпени от пострадалия са били най-интензивни непосредствено след инцидента, след оперативната
интервенция, във връзка с възникналите
усложнения-декубитуси, тежък двигателен дефицит. Не е констатирано
възстановяване на пострадалия, който след ПТП е на легло в увредено общо състояние. Налице са придружаващи,
предхождащи ПТП заболявания-диабет тип ІІ, полиневропатия, АХ ІІ степен, прекаран МИ, ИБС, генерализирана остеопороза, които могат да удължат
възстановителния период. Съгласно заключението
на медицинската експертиза възстановителния период при пострадалия е около 1
година и 7 месеца, когато е починал в хода на делото.
Разходите извършени за лечението на
пострадалия са необходими за лечението и в пряка връзка с пътно транспортното
произшествие.
От
изслушаното по делото заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява механизма на ПТП, а именно: процесното ПТП е настъпило в гр. София на ул. „********”в кръстовището с ул. без име и ул. „********”,
която се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно движение. Пътно
транспортното произшествие е настъпило в светлата част от денонощието с добра
видимост като лек автомобил „Пежо” е бил
паркиран на ул. „********” успоредно на платното за движение. Преди
настъпването на ПТП, пострадалият пешеходец е предприел пресичане на ул. „********”,
движейки се от З.ната страна на автомобила. В този момент водачът на автомобила
е предприел движение на З.ен ход и е реализирано процесното. Автомобилът със
задната си част, е ударил пешеходеца, който след удара е отхвърлен по посока на движение на автомобила. Причина
за настъпване на ПТП са субективните
действия на водача на автомобила с органите на управление, който е започнал
движение на заден ход, в момента, в който К.
е пресичал пътното платно и се е намирал от задната му страна.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
показанията на св.Виолета Стоянова, ценени по реда на чл.172 от ГПК, от които
се установяват претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Приложени са Фактура №**********/13.01.16г.-на стойност -1800лв., с приложен фискален бон;
ф-ра №**********/13.01.16г. на стойност 373,67лв.-платена; ф-ра №556//08.03.16г.,
на стойност 817.00лв.-платена; ф-ра №590//19.04.16г.- на стойност 437,00лв.-платена;
фискален бон от 20.01.16г.- за сума в размер на 74,40лв.; фактура №318/01.03.16г.
на стойност 40.08лв.-платена; фактура №205/12.03.16г.- на стойност 18.60лв.-платена;
фактура №11316/31.03.16г.-на стойност -12.00лв-платена; ф-ра №12279/15.04.16г.-на
стойност -14.63лв.-платена; ф-ра №100214/11.05.16г. на стойност -14.90лв-платена;
ф-ра №100222/02.06.16г.-на стойност -12.60лв.-платена; ф-ра №**********/13.06.16г.-на
стойност -40.08лв.-платена; ф-ра №100230/15.06.16г.-на стойност -13.70лв.-платена;
ф-ра №**********/01.08.16г.-на стойност 64,70лв.-платена; ф-ра
№**********/14,09,2016год.-на стойност -80.98лв.-платена; ф- ра от 07.04.16г.на
стойност 65.00лв.-платена; ф-ра от 10.05.16г. на стойност -65.00лв.-платена;
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събраните по делото доказателства, настоящия състав намира, че е
налице осъществено противоправно
деяние от страна на водача на автомобил Пежо, модел Партнер с ДКН ********,
управляван от П.Б.К., който нарушил разпоредбата на чл. 40, ал.1 от
ЗДВП/ред.към датата на събитието/, съгласно която преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. По
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. Съгласно заключението на
автотехническата експретиза се установи водачът да е имал възможност да
предотврати ПТП, ако е наблюдавал при движение назад участъка зад автомобила, в
който се е намирал пешеходеца.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 45000,00лв. При определяне на същите, съдът съобрази характера на причинените физически увреждания: Счупване на дясна бедрена
шийка закрито и настъпилите усложнения, като общия възстановителен период за причинените увреждания е около година
и 7 месеца, който до смъртта на пострадалия не е приключил. /смъртта на ищеца
не се установява да е в пряка връзка с процесното ПТП като липсват ангажирани в
тази насока доказателства, вкл. и с оглед предхождащите заболявания на
пострадалия/. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение на
13,01,2016год. с поставяне на тазобедрена става-еднополюсна с циментно
закрепване, обстоятелството, че пострадалия
е бил принудително обездвижен и получил усложнения, въпреки проведеното
лечение, не е вертикализиран, безспорната нужда от грижи в ежедневието си, възрастта
на пострадалия - 88 г. към датата на ПТП / която е
утежняващ фактор за самото възстановяване /, както и последиците в психологичен
план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в
психо-емоционален план, установени и от събраните свидетелски показания, сочещи
на притеснения, ограничаване на социалните контакти/. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на
ГО за релевирания период съгласно чл.266, ал.1, т.1, б."а" от КЗ/отм./, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа
на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира
за неоснователно релевираното възражение от ответника за съпричиняване, а
именно, че ищецът е пресичал не необозначено за целта място на пътното платно и навлязъл внезапно. Видно от заключението на
САТЕ, мястото на удара сочи къде е предприето пресичане от пешеходеца на ул.********,
което съдът намира да е осъществено на пешеходна пътека по смисъла на изр.2 от §6,
т.54 от ДР на ЗДВП. Според смисъла на закона на кръстовищата пешеходни
пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Не се установи и възражението за предприето
внезапно пресичане на пътното платно, с оглед установената скорост на движение
на пешеходеца и обстоятелството, че пресичането е предприето, когато увреждащия
автомобил е бил в статично положение и предприел маневра движение на заден
ход.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По
претенцията за имуществени вреди:
По отношение претенцията за имуществени вреди-разходи за медицински изделия и
услуги, съдът намира същите да са в пряка причинно- следствена връзка с ПТП,
тъй като са били необходими
за подобряване на състоянието му, за
което е извършена оперативната интeрвенция на 13,01,2016год. Приложени
са доказателства за реално извършени разходи от ищцовата страна, представляващи
имуществени вреди, които са в
пряка и непосредствена връзка с процесното
ПТП. Ето защо исковата претенция за имуществени
вреди е основателна и следва да бъде уважена изцяло в претендирания размер общо размер от 3944,34лв. Неоснователно е
възражението на ответника, че разходите са извършени от трето лице-дъщеря на пострадалия
съобразно изслушаните показания. Обстоятелството кое лице практически е
извършвало плащането е ирелевантно, доколкото видно от издадените фактури
същите са с получател пострадалото лице, респективно ангажиращи имуществената
сфера именно на пострадалия.
По иска с пр.кв.чл.86,
ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва. Същата е дължима от датата на деликта -07,01,2016год. до
окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226,
ал.2, изр.1 от КЗ /отм./. По претенцията за имуществени вреди лихва за
забава се дължи от датата на извършване на всеки разход или считано от
13,01,2016год.
По разноските:
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода от спора
на ищеца се дължат разноски, но по делото няма данни за извършени, поради което
не се присъждат.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят в общ размер от 2317,77лв., от които 1957,77лв.-д.т. и
360,00лв. от 400,00лв.-в.л.
На ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 27,00лв., от общо 300,00лв.,
от които 200,00лв.-в.л. и 100,00лв.-юрк.възнаграждение./Възражението по чл.78,
ал.5 от ГПК заявено от ищеца е неоснователно, доколкото е мислимо само при
договорен адв.хонорар/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД„ Б.В.и.г.“АД, с ЕИК ********, със седалище гр.София
и адрес на управление:*** да заплати на Г.
А.П./конституирана по реда на чл.227 от ГПК, в качеството на законен
правоприемник на първоначалния ищец А.П.К., с ЕГН **********/, с ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 101 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 45000,00лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени по повод възникнало на 07,01,2016год. ПТП
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 07,01,2016год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 45000лв. до пълния предявен размер от 50000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД„ Б.В.и.г.“АД, с ЕИК ********, със седалище
гр.София и адрес на управление:*** да заплати на Г. А.П.,/конституирана по реда на чл.227 от ГПК,
в качеството на законен правоприемник на първоначалния ищец А.П.К. с ЕГН **********/,
с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 101 на осн.чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума
в размер на 3944,34лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на
07,01,2016год. ПТП имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всеки
разход, считано от 13,01,2016год. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за законна лихва от датата на ПТП до 13,01,2016год. като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД„ Б.В.и.г.“АД, с ЕИК ********, със седалище
гр.София и адрес на управление:*** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 2317,77лв.-разноски.
ОСЪЖДА Г. А.П.,/конституирана
по реда на чл.227 от ГПК, в качеството на законен правоприемник на
първоначалния ищец А.П.К. с ЕГН **********/, с ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 101 да заплати на ЗАД„ Б.В.и.г.“АД,
с ЕИК ********, със седалище гр.София и адрес на управление:*** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в
размер на 27,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: