РЕШЕНИЕ
№ 1948
гр. Варна, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Тодоров
при участието на секретаря Христинка Ст. И.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Гражданско дело №
20213110114970 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „Е.П.П.“АД, с ЕИК *** и
седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Я.М.Д. и П.С.С. – членове на
Управителния съвет, чрез пълномощника им юрисконсулт П.И. срещу М. Г. М., с ЕГН
********** и адрес гр. ******, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за която е издадена
Заповед № 3225/08.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9790/2021г.
по описа на ВРС:
главница за периода от 23.10.2019г. до 22.01.2021 г. в размер на 186,65 лв. /сто
осемдесет и шест лева и 65 стотинки/, представляваща дължима сума за незаплатена
ел.енергия по фактури №№ ФП**********/13.11.2019 г., ФП*****/13.12.2019 г.,
ЛП*****/07.01.2020 г., ФП**********/14.01.2020 г., ФП******/12.02.2020 г.,
ФП******/13.11.2020 г., ФП******/15.12.2020 г., ФП****/13.01.2020 г. и
ФП******/13.01.2020 г. за обект с абонатен № *****-къща и абонатен № *****, клиентски
№ ******, адрес: с.*****, ведно със законна лихва от 03.06.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 13.11.2019г. до 23.04.2021 г. в размер на 14,17 лв.
/четиринадесет лева и 17 стотинки/.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения,
1
заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество за доставяна ел.
енергия за обекти на потребление находящ се в с. ******, отчитани по абонатни
номера**** и *****.
Твърди се още, че в периода от 13.11.2019г. до 15.02.2021г. ищцовото
дружество издало фактури за доставена на ответника ел. енергия в периода от
23.10.2019г. до 22.01.2021г. на обща стойност 186.65 лева. Ответникът не заплатил
дължимите суми в предвидения в общите условия на ищцовото дружество срок,
поради което изпаднал в забава и дължал обезщетение за забава за периода от падежа
на всяка от фактурите до 23.04.2021г. в общ размер на 14.17 лева.
Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било
образувано ч.гр.д. № 9790/2021г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. В
срока по чл.414, ал.2 ГПК постъпило възражение от длъжника срещу дължимостта на
вземания и ищецът получил указания да предяви иск за установяване на вземанията си,
което породило правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
Ищецът моли за уважаване на исковите претенции, прави искания по
доказателствата и моли за присъждане на направените в исковото и в заповедното
производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
исковете като допустими, но неоснователни.
Оспорва се в процесния период от 23.09.2019г. до 22.01.2021г. ищцовото
дружество да е доставило в обектите на ответника ел. енергия на претендираната
стойност. От представените от ищеца доказателства не се установявало дали
ответникът действително е обитавал процесния имот, както и че е ползвал доставяна от
ищцовото дружество ел. енергия.
През посочения период ответникът поради здравословни причини посещавал
имота епизодично за по няколко часа. На 11.03.2020г. констатирал, че ел. захранването
в къщата му е прекъснато и отправил писмено възражение до ищеца относно този
факти и начислените количества ел. енергия.
На 13.03.2020г. служители на „Е.С. АД извършили проверка на място на
обектите на потребление на ответника и съставили констативни протоколи с номера
*** и ***.
За обект с аб. номер ***** проверката установила, че тарифния часовников
превключвател на СТИ е неточен. Поради това електромера бил подменен с нов, като
липсвали данни демонтираното СТИ да е поставяно в индивидуална пломбирана
опаковка и да му е извършвана експертиза, от която да се установи каква е повредата
му, кога е настъпила и как се е отразила на отчетените количества ел. енергия.
2
Проверката била извършена близо два месеца след прекъсване на ел. захранването в
обекта на ответника, но поради неизвършена проверка на СТИ ответникът поддържа,
че претендираните количества ел. енергия непосредствено преди спиране на
захранването са недействително изразходвани или неточни.
За обект с аб. номер *** проверката установила, че тарифния часовников
превключвател е вграден и точен и схемата на свързване на СТИ е правилна. Записани
показания от 1 кВтч за дневна енергия и 0 кВтч за нощна енергия, които показания
били без промяна от монтажа на електромера на 14.03.2019г. Тук обаче имало
несъответствие, тъй като съгласно протокол № ***0/13.03.2020г. била извършена
проверка на електромер № ****************, а не на електромер № ***. От това
следвали два варианта – или проверката била извършена на друг електромер и не се
отнасяла за електромер с № *** или била допусната техническа грешка. В първия
случай ответникът счита отчетеното потребление за недействително изразходвано и
недължимо, защото показанията на СТИ са отчетени неправилно или то е работило
неточно или манипулирано. При втория вариант било видно, че за период от една
година по електромер № *** е потребен 1 кВтч ел. енергия, а веднага след проверката
започнало да се отчита потребление, без да е ползвано такова. Ответникът твърди, че
начисленото му потребление по фактури от 13.11.2020г., 15.12.2020г., 13.01.2021г. и
15.02.2021г. е недействително изразходвано и неправилно начислено.
На 27.05.2020г. и 18.06.2020г. ответникът отново подал искания – възражения
до „ЕРП Север“ АД, с които възразил срещу спирането на ел. захранването на обект с
аб. номер *** и помолил същото да бъде възстановено. След извършена проверка на
01.06.2020г. в отсъствие на ответника било установено, че ел. таблото е затворено и
пломбирано, но не и кога станало това.
Прави се искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани.
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат
изложеното в исковата молба и отговора по нея.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 9790/2021г. по описа на ВРС се
установяват предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и в
законоустановения едномесечен срок е постъпило възражение от ответника срещу
дължимостта на вземанията.
Не е спорно между страните и се потвърждава от приетите като писмени
доказателства извлечение по сметка, фактури, извлечение за фактури и плащания и
3
справка за потребление, че в счетоводството на ищцовото дружество ответникът е
вписан като титуляр за обекти, потребяващи доставяната от ищцовото дружество ел.
енергия, находящи се в с. *** и отчитани по абонатни номера *** и *** /л.8-17/.
Ответникът не оспорва, че е собственик на имот в с. Добрина, в който се
доставя ел. енергия от ищцовото дружество, но твърди, че не е обитавал процесния
имот и не е възможно процесните количества ел. енергия действително да са
потребени за посочения в исковата молба период, като оспорва и годността на
монтираните на обекта средства за търговско измерване.
Към доказателствата по делото са приобщени обвързващите страните Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.П.“ АД, одобрени
с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране /л.21-29/.
От представените от третото за спора лице „Е.С. АД констативни протоколи за
монтирани на обекта на потребление на ответника СТИ се установява следното:
За обект с аб.№ ***:
На 25.10.2013г. на обекта на потребление на ответника е монтиран електромер с
фабр. № ****************, година на производство 2012г., с налични показания по
дневна, нощна и върхови тарифи /л.99/.
При изписване на годината, в която е извършена проверката в протокола, същата
съчетана с предварително напечатаните данни в бланката наподобява изписване на
2017г.
На 13.04.2016г. е демонтиран електромер с фабр. № **************** и е
монтиран електромер с фабр. № ****************, произведен 2016г. и с нулеви
показания по всички тарифи /л.100/.
На 14.03.2019г. електромер с фабр. № **************** е демонтиран с
показания 2 кВтч дневна енергия и е монтиран електромер с фабр. № ***, произведен
2018г. и с нулеви показания по дневна, нощна и върхова тарифи /л.101/.
На 13.03.2020г. по заявление на ответника е извършена проверка на електромер
с фабр. № ***3, с показания към датата на проверката 1 кВтч по дневна тарифа. При
проверката е констатирана нормална схема на свързване, добро техническа състояние
и ЧП вграден точен. Проверката е извършена в присъствието на ответника, което е
отразено чрез положен от него подпис и изписване на имената му /л.102/.
Съдът приема, че разликата само в последната цифра на фабричния номер на
електромера се дължи на допусната техническа грешка при изписване на номера в
констативния протокол.
На 15.03.2021г. отново е извършена проверка на електромер с фабр. № ***, при
което е вписано „Прекъснато ел. захранване. Нормална схема на свързване, добро
4
техническо състояние, ЧП е точен“. Показанията на електромера при проверката са
били 114 кВтч по нощна тарифа, 480 кВтч по дневна тарифа и 284 кВтч по върхова
тарифа. Присъствието на ответника при извършване на проверката отново е
удостоверено с положен от него подпис /л.103/.
На 19.04.2021г. е извършена нова проверка на електромер с фабр. № ***, при
която е вписано „СТИ е спрян. Часовник е верен/точен/. СТИ се използва за
компресор“. Показанията на електромера са идентични на тези от проверката,
извършена на 15.03.2021г. Ответникът отново е присъствал при проверката и е
удостоверил това с подписа си /л.104/.
За обект с аб.№ ***:
На 22.10.2013г. е монтиран електромер № ***, произведен 2006г. с показания по
дневна и нощна тарифа /л.105/.
На 13.04.2016г. е демонтиран електромер № *** и монтиран електромер № ***,
произведен 2008г. с налични показания по дневна и нощна тарифи /л.106/.
Последваща метрологична проверка на електромер № *** е извършена на
17.03.2016г., при която е дадено заключение за съответствие на електромера /л.111/
На 13.03.2020г. електромер № *** е демонтиран от обекта на потребление с
показания 9923 кВтч по нощна тарифа и 21525 кВтч по дневна тарифа, като е
монтиран електромер с фабр.№ ****************, произведен 2018г. с нулеви
показания по дневна и нощна тарифи. В протокола е записано „нормална схема на
свързване, добро техническо състояние, СТИ подменено, ЧП неверен, СТИ спряно
поради неплатени сметки“ /л.107/.
На 01.06.2020г. по заявление на ответника е извършена проверка на монтирания
на обекта електромер с фабр. № ****************. В протокола са вписани нулеви
показания по дневна и нощна тарифи на електромера, както и че абоната е с
прекъснато захранване поради неплатени сметки /л.108/.
На 15.03.2021г. е извършена нова проверка на електромер с фабр. №
****************, при която отново е вписано „прекъснато ел. захранване, нормална
схема на свързване, ЧП е точен“, както и нулеви показания на електромера /л.109/.
На 19.04.2021г. при извършена нова проверка са вписани нулеви показания на
електромера, „СТИ е спрян, часовника точен, СТИ захранва къщата“ /л.110/.
За изясняване на фактическата страна на спора са ангажирани специални знания
посредством допусната съдебно-техническа експертиза.
В заключението си вещото лице посочва, че потребяваната в обекта на ответника
ел. енергия отчитана от СТИ с № ****** била 201 кВтч за м.09.2019г., 146 кВтч за
м.10.2019г., 105 кВтч за м.11.2019г. и 29 кВтч за м.12.2019г. и след тази дата отчетите
били нулеви. Посочения електромер бил демонтиран на 13.03.2020г. и подменен с нов,
5
за което бил съставен констативен протокол № ***. Количествата отчетена от СТИ ел.
енергия били много малки дори и за битов абонат, като не било технически проблем
потреблението да е само от периодично включване на ел. уреди. Начислените и
фактурирани от ищеца количества ел. енергия били от редовен месечен отчет. В
таблото на абоната били монтирани два електромера – монофазен с № ****** от тип
***, произведен 2008г. и трифазен с № ***, тип АМТ В-2Е, с метрологична проверка
от 2018г. Трифазния електромер бил монтиран на обекта на ответника на 14.03.2019г. и
след изключването на монофазния електромер с № ****** имало отчети.
Демонтирания електромер с № ****** следвало да е с изтекъл срок на метрологична
годност. При изслушването си и след запознаване с протокол за повторна
метрологична проверка за електромера, вещото лице пояснява, че процесния
електромер е минал повторна проверка и като годен е монтиран на обекта на
потребление на ответника. Електромер с № ****** бил демонтиран на дата 13.03.2020г.
след констатация „ЧП неверен“. Тази неизправност на часовниковия превключвател на
електромера влияела на цената, по която се заплаща потребената ел. енергия и можело
да се направи корекция на сметката на абоната след извършване на експертиза, която
да установи точната неизправност. При неточно вграден часовник на даден битов
електромер се получавало неточно включване на двете тарифи, т.е. не можело да се
отчитат правилно часовете с дневна и нощна ел. енергия /л.113-118/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Производството е образувано по предявен установителен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, като от ч.гр.д.№ 9790/2021. по описа на ВРС се
установяват предпоставките за допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, длъжникът в
заповедното производство е подал възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК и исковата
молба е подадена от ищеца в законоустановения едномесечен срок.
С оглед изложените от страните фактически твърдения доказателствената тежест
по делото бе разпределена между тях, като в тежест на ищцовото дружество бе да
докаже издаване на процесната заповед за изпълнение и постъпването на възражение
срещу дължимостта на сумите по нея в срока по чл.414, ал.2 ГПК, както и в периода от
23.09.2019г. до 22.01.2021г. да е доставило на ответника електроенергия на обща
стойност 186.65 лева, която ел. енергия да е отчетена с метрологично годни средства за
търговско измерване и твърдените количества електроенергия да е технически
възможно да бъдат доставени в обекта на потребление на ответника за всеки един от
процесните периоди.
Не се спори между страните по делото, че ответникът е клиент на ищцовото
дружество за доставяна от последното ел. енергия до обекти в с. *** с абонатни номера
6
*** и ***.
Съгласно представените писмени доказателства по делото и заключението на
вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в
процесния период доставяната на ответника ел. енергия е отчитана от средства за
търговско измерване, които са в метрологична годност. Енергията, потребявана в обект
с абонатен номер *** е отчитана с трифазен електромер с фабр. № ***, който е
произведен през 2018г., монтиран е на обекта на ответника на 13.03.2020г. с нулеви
показания по дневна и нощна тарифа и по него е започнало да има показания след
м.03.2020г., когато е изключен монофазния електромер с номер ******. Монофазен
електромер с № ****** е преминал последваща метрологична проверка на 17.03.2016г.,
монтиран е на обекта на потребление на ответника на 13.04.2016г. и до 20.03.2020г. е
отчитал доставяната на ответника ел. енергия в обект с абонатен номер ***.
Електромерът е бил в метрологична годност и следва да се приеме, че точно е отчитал
доставяната през него ел. енергия до констатираната неизправност на 20.03.2020г. –
„ЧП неверен“. Посочената неизправност на СТИ не води до неточно отчитане на
количеството ел. енергия преминало през електромера, а до неточното му
разпределение между нощна и дневна тарифа и би могло да доведе до неправилно
изчисление на дължимите от него суми за ел. енергия. Твърдението на ответника в
молба от 27.05.2020г. /л.66/, че електромера работи само на дневна тарифа не може да е
вярно за целия процесен период, тъй като от справката за потребление в обекта /л.20
гръб/ се установява, че показания са отчитани и по дневна и по нощна тарифи. Предвид
установения факт, че през целия процесен период двата електромера са били в срок на
метрологична годност, то следва да се приеме, че отчетената от тях ел. енергия е
доставена на ответника, съответно той дължи на ищцовото дружество нейното
заплащане, още повече, че според заключението на вещото лице количествата отчитана
ел. енергия са много малки дори за битов абонат. Извършването на допълнителна
експертиза на електромер ****** след демонтирането му от обекта на потребление на
ответника и установяване в какво точно се изразява неточността на часовниковия
превключвател не би могло да доведе до преизчисляване на сметките за потребление
на ответника при липса на техническа възможност да се установи началния момент на
неизправността, като посочената неизправност би могла да ощети всяка от страните по
делото, като доставяната енергия се остойностява по различна от действителната
тарифа. Въпросът дали е прекъсвано или ограничавано електроснабдяването на
обектите на потребление на ответника и дали има основание за това е неотносим към
настоящия спор, не са събирани доказателства за това и не следва да се обсъжда
въпреки въведените в отговора на исковата молба твърдения.
По изложените съображения съдът намира, че ищцовото дружество доказа
доставянето през процесния период на ел. енергия на обща стойност 186.48 лева, която
е отчитана редовно и посредством СТИ в срок на метрологична годност, поради което
7
исковата претенция се явява основателна. С неплащане на задълженията си в срок
ответникът е изпаднал в забава, поради което основателна се явява и акцесорната
искова претенция за заплащане на мораторна лихва в размер на 14.17 лева.
Аритметичната точност на направените от ищеца изчисления на претендираната
мораторна лихва не е оспорена от ответника, а и се потвърждава при направени от съда
изчисления, което прави иска доказан по основание и по размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и
сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски. Направените от
ищеца разноски са в общ размер на 375 лева, от които 75 лева довнесена държавна
такса, 200 лева депозит за назначаване на вещо лице и 100 лева юрисконсулстко
възнаграждение определено на основание чл.78, ал.5 ГПК.
Съобразно разрешението дадено в т.11 от ТР по тълк. Дело № 4/ 2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по
направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в
приложното поле на установителният иск по чл.414, респ. чл.422 от ГПК. Предвид
изхода от спора и изцяло уважената искова претенция, на ищеца следва да бъдат
присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 75 лева.
Водим от горното, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Г. М., с
ЕГН ********** и адрес гр. *** ДЪЛЖИ на „Е.П.П.“АД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление гр.*** следните суми, за която е издадена Заповед №
3225/08.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9790/2021г. по
описа на ВРС: главница за периода от 23.10.2019г. до 22.01.2021 г. в размер на 186,48
лв. /сто осемдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
дължима сума за незаплатена ел.енергия по фактури №№ ФП**********/13.11.2019г.,
ФП***/13.12.2019г., ФП**********/14.01.2020 г., ФП***/12.02.2020 г.,
ФП***/13.11.2020 г., ФП***/15.12.2020 г., ФП***/13.01.2020 г. и ФП***/13.01.2020 г.
за обект с абонатен № ***-къща и абонатен № ***, клиентски № ***, адрес: с.***,
ведно със законна лихва от 03.06.2021г. до изплащане на вземането, както и
мораторна лихва от 13.11.2019г. до 23.04.2021 г. в размер на 14,17 лв. /четиринадесет
лева и седемнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА М. Г. М., с ЕГН ********** и адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Е.П.П.“АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 375 лв.
/триста седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в исковото производство
8
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. Г. М., с ЕГН ********** и адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
„Е.П.П.“АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление гр.*** сумата от 75 лв.
/седемдесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 14970/2021г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд,
в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9