Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година 2021 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет
и осми състав
На единадесети март Година
две хиляди двадесет и първа
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 543 по описа за две хиляди двадесет и първа година.
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 105/02.06.2020г.
на Директор на ОДМВР Варна, с което на И.Г.М. е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 300 лева на осн. чл.209а
ал.1 от ЗЗдравето.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на И.Г.М. срещу
наказателното постановление, с което е наложено административно наказание
глоба.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата се сочи, че не е извършена адекватна преценка относно
наличието на маловажен случай на административно нарушение. Сита се, че в АУАЯН
липсва пълно и точно описание на нарушението. Счита се още, че е налице несъответствие
между правното индивидуализиране на нарушението в АУАН и НП. Вменената като
нарушена норма на ЗЗ не предвижда състав на нарушение, с което е нарушен чл.42
т.5 от ЗАНН и съответно – правото на защита на санкционираното лице. В чл.209а
ал.1 от ЗЗ са предвидени две отделни хипотези на нарушение, като не става ясно
коя от тях е възприета с НП. Формулира се искане за отмяна на НП.
В с. з. въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество иска отмяна
на НП като поддържа основанията, наведени с жалбата. Счита още, че Заповед
РД-01-97/11.04.2020г. е следвало да бъде
обнародвана и след като това не е сторено, тя не е влязла в сила.
Представител на органа,
издал НП не се явява. В допълнителна молба моли съда да потвърди НП и претендира
разноски.
След преценка на
събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На 13.04.2020г. въззивникът М. ***, като престоявал там без поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата.
В същото време в района
се намирали полицейски служители, сред които св. Б., които възприели въззивника.
Към 13.04.2020г. била в
сила т.9 от Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването ,
съобразно която всички лица, които се намират в закрити или на открити
обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата. За целите на тази мярка обществени са и местата и пространствата, които
са общодостъпни и /или са предназначени за обществено ползване.
След като била извършена
проверка, срещу въззивника М. бил съставен акт за установяване на административно
нарушение. В съдържанието на акта били описани обстоятелствата на извършване на
нарушението. Акта бил надлежно предявен на въззивника,
който вписал в съдържанието му, че се е запознал със закона и няма да ходи без
маска. Възражения не постъпили по АНП впоследствие.
На 02.06.2020 г. е било
издадено и НП , като видно от съдържанието на същото административно наказващия
орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.63 ал.1 от ЗЗДравето
и било наложено съответно
административно наказание , съобразно чл.209а ал.1 от ЗЗдравето.
Горната фактическа
обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно
нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява по
безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмените
доказателства – надлежно съставен АУАН,
показанията на св. Б. и др.
При проверка на съставения акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички
срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на
административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на
нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; наказателното
постановление е било издадено в предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за
издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите
обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка. В съдържанието на
съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно
описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му.
Посочена е и правилната правна квалификация по ЗЗдравето.
Административно
наказващият орган обаче неправилно, въз основа на събраните доказателства е
приел, че се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде
санкционирано по смисъла на закона.
В настоящия казус,
от приложените по делото доказателства е видно, че от деянието не са произтекли
каквито и да било вредни последици за здравето и живота на останалите граждани.
Безспорно е налице неизпълнение на въведената забрана, но
установеното по- горе, както и факта, че се касае за първо установено нарушение
и изградената критичност от страна на въззивника още
към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение,
очертават извършеното нарушение като такова
с изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и
в този смисъл е налице хипотезата на „маловажен случай” на административното
нарушение.
Съдът намери, че не е налице хипотеза на чл.3 ал.2 от ЗАНН, предвид на факта, че разпоредбата на чл.209а ал.1 от ЗЗДравето
не е отменяна и към момента на санкциониране на лицето, както и към настоящия
момент е действаща.
Съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на закона , визирани с въззивната жалба и в с.з. Анализът на доказателствения
материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна
с наказателното постановление.
Съдържанието на наказателното постановление се преценява
от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на
нарушението и да се обоснове дирене на административнонаказателна
отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна
квалификация на нарушението и са
посочени доказателствата, потвърждаващи неговото извършване. Наказващият орган
се е произнасял по неоспорена фактическа обстановка, / доколкото в АУАН и
впоследствие не са наведени възражения /
при събрани доказателства в достатъчен обем за правилното решаване на
административно наказателната преписка и не е възникнало задължение за
допълнително разследване.
След като обсъди
възраженията, наведени с жалбата и намери част от същите за основателни, съдът отмени
НП като необосновано.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: