Номер 57323.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София8-ми наказателен
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Пламен Дацов
Светла Букова
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601027 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е образувано по частна
жалба на лишения от свобода Д. Г. Г. ,роден на ******** година в гр. ***,българин,български
гражданин,средно образование,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
в Затвор гр.София-ЗООТ“Казичане“,чрез защитника му адв.Р. П. от АК гр. ***,с посочен съдебен
адрес,против протоколно определение №3077/09.09.2020 година на Софийски градски съд,постановено в
открито съдебно заседание по н.ч.д.№2892/2020 година по описа на съда.
С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Г. за условно
предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”.Съдът не
е уважил направеното искане на лишения от свобода да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV ,раздел І-
ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.
В частната жалба лишения от свобода Г.,чрез защитника си адв.Р.П. твърди,че атакуваният съдебен акт
е неправилен,а мотивите на съда са незаконосъобразни.По същество сочи,че са налице предвидените
кумулативно изискуеми предпоставки за прилагане института на т.н. „условно“ предсрочно
освобождаване.Оспорва доводите на съда,че не са налице достатъчно доказателства,които да сочат
поправянето на осъденото лице,с оглед факта на осигурената му възможност да работи на външен
обект.Намира приложените писмени доказателства по делото ,сочещи за липса на поправянето му в
пенитенциарното заведение за неоснователно надценени,а изготвените становища за необходимост от
продължаване на възпитателно-поправителния процес с него-за необективни и пристрастни.Намира,че
поправителният ефект от търпяното наказание необосновано е подценен от първия съд,който не е отчел
достатъчно задълбочено отразени положителни тенденции-неконфликтност,полаган труд,уважителното
отношение към затворническата администрация от страна на осъдения,както и възможностите за
ресоциализация на осъденото лице.Сочи,че е изтърпял значителна част/значително над половината/ от
наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Изложени са доводи,че неоснователно е подценен възпитателния ефект върху осъдения Г. на периода
от време,в който Г. е задържан в Р.Чехия,а в Р.България с лишения от свобода не е „работено“ така,както
Законът изисква.Акцентира на липса на яснота как през останалия кратък период от време затворническата
администрация ще въздейства поправително върху осъденото лице.
1
Обобщаващо,с оглед изложените в жалбата доводи се сочи,че са налице обстоятелства,които са
подценени от съда в относителната им доказателствена тежест,за сметка на препоръчващите продължаване
поправителното въздействие върху Г. в наказателното заведение.
Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното искане.
По делото и пред първата инстанция осъдения Г. е защитаван от защитник-адвокат Р.П. от АК гр.
***/чл.439 НПК/.
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери атакуваното
определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по делото,намери жалбата за
неоснователна.
Съображенията са следни:
Д. Г. Г. е роден на ******** година в гр. ***,българин,български гражданин,средно образование,ЕГН
**********,с постоянен адрес в гр. ***,разведен, понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“
в Затвор гр.София-ЗООТ“Казичене“.
Постъпва в Затвора гр.София на 20.12.2019 година,като по отношение на Г.,с начало 12.02.2012 година
е приведено за изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца,определено по
нчд №148/2020 година на СГС/по приета за изпълнение присъда на Районен съд гр.Прага от 26.03.2018
година,потвърдена с решение Градски съд гр.Прага от 17.05.2018 година,постановено по н.д.№6Т19,влязла
в законна сила/,а деянието,за което е осъден Г. е квалифицирано като престъпление по чл.249 ал.3 вр.чл.20
ал.2 вр.чл.26 ал.1 НК на Р. България.Зачетено е времето,през което осъденият Г. е задържан в Р.Чехия и
времето,през което е бил задържан по изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ в Р.България.
Към датата на постановяване на атакувания съдебен акт-09.09.2020 година,осъдения Г. е изтърпял
фактически 3 години и 14 дни,като към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 1 месец и 10 дни от
работа или всичко-3 години,1 месец и 24 дни/неточно в определението на първия съд е посочено зачитане от
работа 1 година,вместо 1 месец/.
Остатъкът към посочената дата е 4 месеца и 6 дни-вж. приложена справка,л.21от делото.
Лишеният от свобода Г. изтърпява наказанието си при оценка на риска от рецидив в сравнително
невисоки стойности-26 точки/непроменяни/.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
доказателства,събрани надлежно по делото-справки и становища от началник на Затвора гр.София ,изх.
№248/06.08.2020 година и №248/09.09.2020 година-л.2 и л.21,Доклад за лишения от свобода Г. л.л.3-
5,изготвен от инспектор СДВР на ЗООТ“Казичане“ на 27.07.2020 година,ведно с план на присъдата на
лишения от свобода Г.-л.7,Становище от ВПД НС ЗООТ“Казичане“ от 27.07.2020 година,Доклад за
пробационен надзор от 08.09.2020 година на инспектор „пробация“, Удостоверения за
раждане,удостоверение от ОУ“Цар Симеон“гр. ***,благодарствено писмо-л.28 ,писмо от „Еко строй
Варна“ЕООД-л.29,приложени справки,становища и писмени доказателства приложени към досие на
лишения от свобода Г.,относими към обстоятелства ,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2
вр.ал.1 НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК за прилагане института на УПО,че е необходимо кумулативно да са
налице две предпоставки:
-осъденият да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически………не по-малко от 1/2 от наказанието си.
2
Първият съд обосновано е приел,че осъденият Г. е изтърпял повече от 1/2 от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.Спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,първият съд правилно е отчел
разписаното в чл.439а НПК,оценявал е доказателства за поправянето на осъденото лице /данни за полаган
труд,липса на наказания/,но е оценявал в комплекс степента на изпълнение целите на наказанието по плана
на присъдата,наред с установеното в цялост,относно поправянето на осъдения Д. Г..
Обосновано първият съд е отчел относителната тежест на обстоятелствата,които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието,като п реценката за степен на поправяне на
осъдено лице се формира от поведението му в пенитенциарното заведение ,въз основа на всички събрани по
делото доказателства,особено въз основа на докладите,цитирани по-горе.Анализирайки доказателствения
обем,обосновано решаващият съд е посочил,че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от
наказанието,наложено на лишения от свобода Д.Г. към момента на постановяване на атакувания съдебен
акт,с оглед оценката на налични доказателства по делото-предмет на настоящото обсъждане,данните за
поведението на осъдения ,показателите на риска от вреди за обществото и риска от рецидив /26 точки-
непроменен от момента на предаване на лицето на властите в Р.България/,както и констатираните
проблемни зони ,то все още не са налице убедителни доказателства,че осъденият се е поправил и е
постигнал убедителен резултат в тази насока.Първият съд е анализирал,макар и лаконично,изготвения
Доклад по делото от ИСДВР при затвора гр.София,ЗООТ“Казичане“,доклада за пробационен надзор и
становището-справка от началник на затвора гр.София,цитирани по-горе.Настоящият съд намира,че
представените по делото писмени доказателства са обсъждани коректно от първия съд ,без да се оценяват
превратно в доказателствената си тежест.
Неоснователно е оплакването,че решаващият съд е подценил едни доказателства по делото за сметка на
други,които са надценени в доказателствената им тежест.Първият съд е оценил подобаващо и задълбочено
факта,че осъденият работи/макар и отскоро/,но не участва в културно масовата деятелност в
пенитенциарното заведение.Отчел е факта,че осъденият не е наказван,но не е и награждаван.Оценени са
положителните оценки на осъдения Г. в цитираното писмо от работодател и доклада на ИСДВР на основата
на преценка за постигнат резултат от корекционния процес.Собственият анализ на доказателствата по
делото,сторен от настоящият въззивен състав сочи,че правилно е оценена относителната тежест на тези
факти,без да са надценени в общата доказателствена обусловеност.Настоящият съд отчита поведението на
осъдения в тази насока ,включително факта,че работи.Безспорно на осъденото лице е оказано доверие да
работи,но това доверие е основополагащо за оценката за поправяне на осъдения,а не краен извод и оценка за
завършил поправителен процес.
От друга страна са налице писмени данни,сочещи за категорично непреодолени проблемни зони в
поведението на осъденото лице.
Неоснователно е стореното оспорване от страна на осъдения на акцентираните от затворническата
администрация проблемни зони,довели до непроменяне оценката на опасности и риск от рецидив и
внимателно оценявани от първия съд.Видно е,че макар и лаконично,в мотивите на съда са отчетени ясно
изразени дефицитни зони,акцентирани от затворническата администрация в представени по делото
доклади,касателно отношението на осъдения Г. към правонарушението,липсата на ясно дефиниране на
етапите,през които следва да премине за решаване на проблемите,липса на ясно предвиждане на
негативните последици от действията си ,свързани с липса на изграден устойчив модел за преодоляване на
3
тези проблемни зони.В приложен по делото доклад са посочени последователно тенденциите в
поведенческия модел на осъдения,като ясно се акцентира на „частичното“ израстване на
осъдения,касателно утвърждаването на приемлив поведенчески модел и недостатъчност на
целеполагане.Установено е неизпълнение в пълнота на цели и задачи в плана на присъдата и липса на
съществена и дълбока позитивна промяна в дефинираните проблемни зони на осъдения,която да позволи
възприемане на адекватни модели на поведение.А именно изграждането на такива модели на поведение
позволяват да се приеме обобщително,че плана на присъдата е изпълнен.Становището на началника на
затвора гр.София и доклада на инспектор СДВР сочат,че поставените цели и задачи в плана на присъдата не
са постигнати,на която основа е безспорно отрицателно изразеното становище на затворническата
администрация към прилагане правилата на чл.70 НК.Ясно и категорично е посочено,че социалната работа
с осъденото лице Г. следва да продължи в насока осмисляне собственото му поведение,мотиви и
последиците от него.В тази насока настоящият съд споделя изводите на първия съд,който от своя страна
обосновано е приел,че при осъдения не е налице реализация в пълен обем по съдържание на понятието
„поправяне“.
В мотивите си първият съд е анализирал данните за семейното положение на осъденото лице-разведен,с
възможност за ресоциализация,без тази възможност да се надценява в относителната и тежест,въпреки
предоставеното писмо с намерение да се наеме на работа осъденото лице.Грижите за децата/л.л.25 и 26/ са
предоставени на майката,с която осъдения не живее.
Въззивният съд намира,че преценени в тяхната съвкупност изложените обстоятелства дават
отрицателен отговор на въпроса за настъпило превъзпитание на осъдения в степен,изискуема от Закона.За
осъдения възпитателно-корекционната работа следва да продължи в насока постигане разписаните цели по
индивидуалния план на присъдата.Фактическите и правни изводи са съобразени с данни за насоките за
работа с лишения от свобода,установени по ясен ред-оценка по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156
ЗИНЗС,свързана с план за изпълнение на присъдата.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно протоколно №3077/09.09.2020 година на Софийски градски
съд,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д.№2892/2020 година по описа на съда,с което е
оставена без уважение молбата на лишения от свобода Д. Г. Г. ,с установена самоличност,за условно
предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание „лишаване от свобода”.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4