Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 143/23.05.2007 г., постановено по гр.д. № 17 по описа за 2007 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от ВК “Наркооп” – гр.Момчилград, ул.”Гюмюрджинска” № 54, представлявана от Костадин Харалампиев Димов, с ЕГН ********** против ЕТ “МГ-5” – гр.Момчилград, кв.11, бл.6, вх.”А”, ет.1, ап.1, представляван от Мюмюн Шабан Рахман, с ЕГН **********, иск за заплащане на сумата в размер на 723.80, като неоснователен и недоказан. Със същото решение ВК “Наркооп” – гр.Момчилград е осъдена да заплати на ЕТ “МГ-5” – гр.Момчилград направените по делото разноски в размер на 80 лв., а по сметка на РС – Момчилград сумата в размер на 24 лв., представляваща разноски, изплатени на вещо лице. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът ВК “Наркооп” – гр.Момчилград, представляван от управителя Костадин Харалампиев Димов, който го обжалва като неправилно, недопустимо, необосновано и постановено при игнориране на доказателствата по делото. В жалбата се сочи, че всичките 9 бр. фактури били представени на ответника, който отказал да ги подпише и това било удостоверено на гърба на оригиналите с подписа на един свидетел. Твърди се, че ответникът имал сключен консенсуален договор за покупко-продажба на хляб “Берковица”, като до 01.06.2004 г. бил добросъвестен платец. След 30.06.2004 г. до 30.10.2004 г. ответникът получил общо 1280 бр. хляб “Берковица” от ВК “Наркооп” – гр.Момчилград, за което били съставени 9 бр. фактури през петнадесет дни съгласно устна уговорка. Фактурите били издавани въз основа на първични документи “Бележка за покупка”, които по-късно били унищожени. В производствения лист за произведен хляб “Берковица” като заявител и получател бил отразен и ЕТ МГ 55 - Мюмюн Рахман”. Издадените фактури били осчетоводени и бил внесен ДДС. Не били издавани фискални бонове, тъй като нямало плащане по фактурите. Съдът неправилно не допуснал до разпит поисканите свидетели, което представлявало процесуално нарушение. Моли съда да отмени обжалваното решение на Момчилградския районен съд и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. В съдебно заседание, представляван от своя процесуален представител поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Претендира разноски. Въззиваемият ЕТ “МГ – 55 – Мюмюн Рахман” – гр.Момчилград, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е основателна. От представените като доказателства по делото заверени копия от фактури № 11552/31.08.2004 г., № 11656/30.10.2004 г., № 11426/30.09.2004 г., № 11447/18.10.2004 г., 11384/30.06.2004 г., № 11453/15.07.2004 г., № 11407/16.09.2004 г., № 11480/31.07.2004 г., № 11527/16.08.2004 г., справка за контрагенти, пет броя производствени листове и пет броя отчетни листове за времето от 01.06.2004 г. до 31.10.2004 г., се установява, че въззивникът е доставил на въззиваемия определени количества хляб “Берковица”, подробно описани в отчетните листове, за което били съставени фактури. Установява се също, че съставените фактури не са подписани от ответника. От представените като доказателства по делото заверени копия от регистрационен дневник за продажбите за времето от 01.06.2004 г. до 31.10.2004 г. и справка за контрагенти за периода от месец януари до месец декември 2004 г., се установява, че доставените на въззиваемия количества хляб са били осчетоводени в счетоводството на въззивника. С писма изх. № 57/23.08.2005 г. и изх. № 21/04.04.2005 г., ЕТ МГ – 55 – Мюмюн Рахман” – гр.Момчилград е бил поканен да изпълни задължението си към ВК “Наркооп” – гр.Момчилград. По делото е представено като доказателство и заверено копие от служебна характеристика 1224 – “началник промишленост – експедитор”, който организира, ръководи, контролира, експедира и отговаря за кооперативната промишленост – производство на хлебни изделия; отговаря за количеството и качеството на произведената продукция и за правилното й реализиране; съставя справки за фабрично заводските цени и първични документи за експедиция на произведените продукти. От показанията на разпитаните пред настоящата инстанция свидетели Мустафа Мехмед Али, Юксел Али Енвер, Тезджан Емин Юсеин и Славка Стоянова Коруева, които съдът приема като логични и непротиворечиви, се установява, че през 2004 г. ВК “Наркооп” – гр.Момчилград е доставила на фирма ЕТ “МГ – 55 – Мюмюн Рахман” – гр.Момчилград хляб “Берковица” на стойност 723.80 лв. Установява се също, че доставеният хляб не е бил заплатен, а съставените фактури не са били подписани от собственика на фирма ЕТ “МГ – 55 – Мюмюн Рахман” – гр.Момчилград. От писменото заключение на вещото лице Делчо Николов Тенев по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същия в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, които и настоящата инстанция приема, се установява, че съгласно производствения лист произведения хляб “Берковица” за периода от 01.06.2004 г. до 30.10.2004 г. е осчетоводен и е включен в баланса на кооперацията по месеци. Ежемесечно експедитора е представял справка-отчет за реализирания хляб “Берковица” за периода от 01.06.2004 г. до 30.10.2004 г. по обекти, в това число и хляба за фирма ЕТ “МГ – 55 – Мюмюн Рахман” – гр.Момчилград. Ежемесечно за същия период бил изготвен регистрационен дневник за продажбите, въз основа на който бил начислен и внесен 20% ДДС, включително и фактурите по месеци за фирма ЕТ “МГ – 55 – Мюмюн Рахман” – гр.Момчилград. Процесните 9 бр. фактури на стойност 723.80 лв. били посочени в дебитното салдо към фирма ЕТ “МГ – 55 – Мюмюн Рахман” – гр.Момчилград в справката за контрагенти за периода от 01.01.2004 г. до 30.10.2004 г. Липсвали първични документи за доставката на хляба, като по данни на експедитора на кооперацията същите били унищожени поради изтеклото време. При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ е основателен и доказан, а решението на първоинстанционния съд е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а искът уважен. От събраните по делото доказателства и най-вече от показанията на разпитаните пред въззивната инстанция свидетели се установява, че ВК “Наркооп” – гр.Момчилград е продала на ЕТ “МГ – 55 – Мюмюн Рахман” – гр.Момчилград хляб “Берковица” на обща стойност 723.80 лв., който не е бил заплатен от въззиваемия. Така, свидетелят Мустафа Али изрично посочва, че в предявените му отчетни листове за доставен хляб “Берковица” (л.57, 58 59, 60 и 61 от гр.д. № 17/2007 г. по описа на РС – Момчилград) е отразено количеството на доставения на ЕТ “МГ – 55 – Мюмюн Рахман” – гр.Момчилград хляб “Берковица”. Установява се също, че така доставеният хляб “Берковица” не е бил заплатен от купувача, поради което същият дължи заплащането на цената, която съгласно заключението на вещото лице Делчо Тенев възлиза на 723.80 лв. Впрочем, за тази сума са били съставени и 9 бр. фактури, като сделките са били осчетоводени в счетоводството на кооперацията и е внесен съответния ДДС. В случая не може да се възприеме твърдението на процесуалния представител на въззиваемия, изразено пред първоинстанционния съд, че претендираните количества хляб “Берковица” не са били доставени, тъй като разпитаните пред настоящата инстанция свидетели по категоричен начин установяват, че претендираното количество хляб е било доставено, но не е било заплатено. Като е достигнал до други изводи, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, а ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума от 723.80 лв., представляваща цена на доставен, но незаплатен хляб “Берковица”. Тази сума се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно й изплащане. В производството пред първоинстанционни съд на основание чл.154 от ГПК е било открито производство по оспорване истинността на процесните 9 бр. фактури. По това искане съдът не се е произнесъл със съдебен акт съгласно разпоредбата на чл.156 от ГПК, но страните не са поискали допълване на решението по реда на чл.193 от ГПК, поради което настоящата инстанция не може да се произнесе, а оспорените фактури следва да бъдат ценени като годни доказателства. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменено решение № 143/23.05.2007 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 17 по описа за 2007 г. на същия съд, вместо което да бъде постановено друго, с което ЕТ “МГ – 55 – Мюмюн Рахман” – гр.Момчилград да бъде осъден да заплати на ВК “Наркооп” – грМомчилград сумата в размер на 723.80 лв., представляваща стойността на продаден, но незаплатен хляб “Берковица”, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.01.2007 г. до окончателното й изплащане. При този изход на делото в полза на въззивника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 313.46 лв., а в полза на РС – Момчилград 24 лв., възнаграждение за вещо лице. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 143/23.05.2007 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 17 по описа за 2007 г. на същия съд, вместо което постановява: ОСЪЖДА ЕТ “МГ – 55 – Мюмюн Рахман” – гр.Момчилград, кв.”Единадесет”, бл.6, вх.”А”, ет.1, ап.1, със собственик Мюмюн Шабан Рахман от гр.Момчилград, кв.”Единадесет”, бл.6, вх.”А”, ет.1, ап.1, с ЕГН ********** да заплати на ВК “Наркооп” – гр.Момчилград, ул.”Гюмюрджинска” № 54, ет.3 сумата в размер на 723.80 лв., представляваща стойността на продаден, но незаплатен хляб “Берковица”, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 17.01.2007 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 313.46 лв. ОСЪЖДА ЕТ “МГ – 55 – Мюмюн Рахман” – гр.Момчилград, кв.”Единадесет”, бл.6, вх.”А”, ет.1, ап.1, със собственик Мюмюн Шабан Рахман от гр.Момчилград, кв.”Единадесет”, бл.6, вх.”А”, ет.1, ап.1, с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Момчилград сумата в размер на 24 лв., разноски за вещо лице. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.
` |