Решение по дело №589/2015 на Окръжен съд - Плевен

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен  14.12.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Т. БЕТОВА

                                                                                     СВЕТЛА ДИМИТРОВА

при секретаря П.П. като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 589 по описа за 2015 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         С решение от 21.04.2015 г.  по гр.д. №3987/2008 г. Плевенски Районен съд е:

ОСЪДИЛ Д.С.Й. ***, с ЕГН ********** и Л.С.Й. ***, с  ЕГН ********** да предадат на М.Р.М. ***, с ЕГН ********** владението върху следния недвижим имот: поземлен имот *****, в кв. ** по плана на с. Г., одобрен със заповед № ********, целият от 975 кв. м., при съседи: от три страни- улици и ПИ **** на Д.И.М..

ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от М.Р.М. против Д.С.Й. и Л.С.Й. иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******** по описа на нотариус В.П. с район на действие Плевенския районен съд.

ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от Д.С.Й. против М.Р.М. иск с правно основание чл. 72, ал. 2 от ЗС за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща стойността на направените необходими разноски за запазването на процесния поземлен имот *****, в кв. ** по плана на с. Г..

ОСЪДИЛ М.Р.М. да заплати на Д.С.Й. сумата от 16 600 лв., представляваща увеличената стойност на процесния поземлен имот VІ- *** в кв. ** по плана на с. Г. вследствие на изграждането в него на склад за инвентар, ведно със законната лихва, считано от 13. 04. 2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 24 900 лв.  е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск като неоснователен.

ОСЪДИЛ Т.К.Р. от с. Г.,           с ЕГН **********, Е.Д.Р. ***,                           с ЕГН **********, Е.Д.Р. ***, с ЕГН ********** и И.Р.Х. ***, с ЕГН ********** да заплатят на Д.С.Й. сумата от 726 лв., представляваща платената продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13. 01. 2005 г., отразен в нот. акт за покупкопродажба на недвижим имот № ******** по описа на нотариус В.П. с район на действие Плевенския районен съд, ведно със законната лихва, считано от 13. 04. 2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 900 лв. е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск като неоснователен.

ОСЪДИЛ Т.К.Р., Е.Д.Р., Е.Д.Р. и И.Р.Х. да заплатят на Д.С.Й. сумата от 32.39 лв., представляваща направени разноски по прехвърлянето по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13. 01. 2005 г., отразен в нот. акт за покупкопродажба на недвижим имот № ******** по описа на нотариус В.П. с район на действие Плевенския районен съд, ведно със законната лихва, считано от               13. 04. 2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 50 лв. е  ОТХВЪРЛИЛ предявения иск като неоснователен.

ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен предявения от Д.С.Й. против Т.К.Р., Е.Д.Р., Е.Д.Р. и И.Р.Х. иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 100 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 950 лв. за периода от 17. 09. 2003 г. до 13. 04. 2011 г.

ОСЪДИЛ М.Р.М. да заплати на Д.С.Й. сумата от 1 203 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.

ОСЪДИЛ Л.С.Й. да заплати на М.Р.М. сумата от 45 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.

ОСЪДИЛ Т.К.Р., Е.Д.Р., Е.Д.Р. и И.Р.Х. да заплатят на Д.С.Й. сумата от 235 лв., представляваща деловодни разноски съобразно уважената част от обратните искове.

М.Р.М. е останала недоволна от решението в частта му, с която е уважен иска по чл.72, ал.1 от ЗС и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли да бъде отменено като неправилно. Според въззивницата, Д.С.Й. има качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл.70 от ЗС, но изградения от нея склад не увеличава стойността на процесния имот, т.е. не съставлява подобрение. М.Р.М. твърди, че складът съставлява разглобяема конструкция, изградена след 2003 г., в зона отредена за жилищно строителство, без инвестиционен проект и строително разрешение, поР. което е незаконен, а и нетърпим строеж и подлежи на премахване. Въззивницата счита, че ВЛ не са дали отговор дали изграждането на склада увеличава стойността на имота  и че неправилно са определили увеличената стойност на имота. Според нея, тази увеличена стойност съставлява разликата между цената на имота към момента на постановяване на съдебното решение и цената, която той би имал към същия момент, ако в него не бяха направени процесните подобрения. М.Р.М. моли след отмяна на решението в обжалваната му част, да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен иска по чл.72, ал.1 от ЗС като неоснователен. Претендира направените в двете инстанции разноски. Във въззивната жалба не се съдържат доказателствени искания.

         Препис от въззивната жалба е връчен на Д.С.Й., но в указания срок тя не е подала отговор.

Д.С.Й. и Л.С.Й. са останали недоволни от решението в частта му, с която е уважен иска по чл.108 от ЗС, а Д.С.Й. - и в частта му, с която иска и по чл.72, ал.1 от ЗС е отхвърлен за разликата от 16 600 лв. до 24 900 лв. Въззивниците считат за безспорно установено от събраните доказателства, че са собственици на процесния имот по силата договора за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №45/2005 г. Сочат, че при сключването на този договор продавачите са се легитимирали с влязло в сила на 29.10.2002 г. съдебно решение за реституция. Д.С.Й. намира, че съдът е третирал превратно свидетелските показания относно подобренията, което е довело до неправилното отхвърляне на иска по чл.72, ал.1 от ЗС. Въззивниците молят да бъде отхвърлен иска по чл.108 от ЗС и да бъде уважен иска по чл.72, ал.1 от ЗС в пълния му размер. И в тази въззивна жалба не се съдържат доказателствени искания.

Препис от въззивната жалба е връчен на М.Р.М. и на 20.07.2015 г. тя е депозирала отговор, в който моли тя да бъде оставена без уважение. Въззиваемата сочи, че ако иска по чл.108 от ЗС бъде отхвърлен, съдът не следва да разглежда предявения при условията на евентуалност иск по чл.72, ал.1 от ЗС. М.Р.М. моли да бъде отчетено, че с влязло в сила решение е признато за установено на основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, че тя е била собственик на процесния имот към момента на колективизацията му.

Т.К.Р., Е.Д.Р., Е.Д.Р. и И.Р.Х. не са взели становище по двете въззивни жалби.

В о.с.з. на 12.11.2015 г. за М.Р.М. е пледирала по същество упълномощената от нея В.П.. Тя сочи, че с построяването на склада в процесния имот неговата пазарна стойност е намаляла и иска той да бъде премахнат.

Въззивната жалба на  Д.С.Й. и Л.С.Й. се поддържа от адв. В.П.. Последната моли без уважение да бъде оставена въззивната жалба на М.Р.М.. Претендира разноските по делото.

Особеният представител на Т.К.Р. – адв. К.К. поддържа становището, изложено от адв. В.П..

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от приложения към исковата молба протокол от 29.03.***5 г. по ч.гр.д.№ 181/45 г. по описа на Плевенския Околийски съд, с който е одобрена съдебна спогодба, М.Р.М. е получила в дял и е станала изключителен собственик на 1 дка двор от воденица в с. Г., разположен откъм улицата, при съседи: Ц.Д., вада на воденицата, път, общинска мера и Р. Р..

Видно от решение №98 от 05.05.2006 г. по гр.д. №1754/2005 г. по описа на Плевенски Районен съд, на основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ОСЗГ-Плевен правото на възстановяване на собствеността на М.Р.М. върху имот от 1 дка, находящ се в чертите на с. Г., парцел VІ, кв. ** по плана на селото, при сегашни съседи: от три страни-улици, общинско място, а при стари съседи: Ц.Д., вада на воденицата, път, общинска мера и Р. Р..

Видно от решение №7-20 от 26.07.2004 г. но ОСЗГ-Плевен, с него по заявление вх. №ГТ169/03.01.1992 г., подадено от Д. Р.Р., на наследниците на Р. Р. И. е признато и възстановено в стари реални граници правото на собственост върху имот от 3.480 дка в стр. граници на с. Г., в м. „*****”, съставляващ незастроената част от имот №*** от помощния кадастрален план.

Видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 13. 01.2005 г., обективиран в нот. акт № ******** на нотариус В.П., Д.С.Й. е закупила от Д. Р.Р. и  И.Р.Х. следния недвижим имот за сумата от 726 лв.: УПИ, находящ се в с. Г., съставляващ парцел ***** в кв. ** по плана на селото, одобрен със заповед № ******** и заповед № ********, целия от 890 кв.м., незастроен, при съседи: от три страни- улици и собствено.

Видно от решение от 09.10.2009 г. по гр.д. № 3978/2008 г. по описа на Плевенски Районен съд, с него на основание чл. 14, ал. 4 от ЗПСЗЗ е било признато за установено по отношение на ответниците Д. Р.Р. и  И.Р.Х., че към момента на кооперирането М.Р.М. е била собственик на недвижим имот от 1 дка, представляващ реална част от воденичен двор, разположена откъм улицата, при съседи на частта: Ц.Д., вада на воденицата, път общинска мера и Р. Р., който имот съставлява УПИ ***** в кв. ** по плана на с. Г., с графично изчислена площ от 985 кв. м., при настоящи съседи: от три страни улици и общинско място, идентичен с част от имота, възстановен на ответниците с решение №7-20 от 26.07.2004 г. но ОСЗГ-Плевен.

Безспорно е, че с решение №7-22/10.01.2014 г. на ОЗСГ-Плевен е признато правото на собственост на М.Р.М. върху имот от 0,975 дка, ІІІ категория, находящ се в строителните граници на с. Г., в м. „*****”, съставляващ имот № *** от помощния кадастрален план, при граници /съседи/: имот с кад. №*** и от три страни-улици. Със същото решение на М.Р.М. е възстановено във възстановими стари реални граници правото на собственост върху 0,635 дка от гореописания имот и е отказано да бъде възстановено във възстановими стари реални граници правото на собственост върху останалата част от 0,340 дка, като е посочено, че правото на собственост ще се обезщети по чл. 10б от ЗСПЗЗ.

Безспорно е, че с решение от 13.05.2014 г. по гр.д. № 583/2014 г. по описа на Плевенски Районен съд, като незаконосъобразно е отменено решение №7-22/10.01.2014 г. на ОЗСГ-Плевен в частта му, с която на М.Р.М. е отказано да бъде възстановено във възстановими стари реални граници правото на собственост върху останалата част от 0,340 дка и вместо него е постановено, че се възстановява на М.Р.М. във възстановими стари реални граници правото на собственост върху 0,340 дка, ІІІ категория, находящ се в строителните граници на с. Г., в м. „*****”, съставляващ имот № *** от помощния кадастрален план, при граници /съседи/: имот с кад. №*** и от три страни-улици, който имот е обоен в синьо на скицата на ВЛ М.Ч. на стр. 190 от делото.

Безспорно е, че въз основа на решението по гр.д. № 583/2014 г. по описа на Плевенски Районен съд, е издадено решение №7-23/15.07. 2014 г. на ОСЗГ-Плевен, с което е възстановено на М.Р.М. във възстановими стари реални граници правото на собственост върху 0,340 дка, ІІІ категория, находящ се в строителните граници на с. Г., в м. „*****”, съставляващ имот № *** от помощния кадастрален план, при граници /съседи/: имот с кад. №*** и от три страни-улици.

Безспорно е и е видно от скица №275/09.03.2015 г. на Община Плевен, че понастоящем процесният недвижим имот представлява ПИ ***** в кв. ** по плана на с. Г., целият с площ от 975 кв.м., при съседи: от три страни-улици и ПИ V-*** на Д.И.М..

При така установената фактическа обстановка, правилно Плевенски Районен съд е приел, че по силата на одобрена съдебна спогодба по делбено дело М.Р.М. е придобила правото на собственост върху процесния имот, чието внасяне в ТКЗС е обусловило възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ. Правилен е и изводът, че към 13.01.2005 г. Д. Р.Р. и  И.Р.Х. не са били собственици на процесния имот, който са продали на Д.С.Й.. Казано иначе-продажбата на чужд недвижим имот, обективирана в нот. акт № ******** на нотариус В.П., е недействителна и като такава не може да бъде противопоставена на действителния собственик на имота, в случая-на М.Р.М..

Въззивната инстанция споделя извода в обжалваното решение, че възражението на Д.С.Й. за изтекла в нейна полза кратка придобивна давност е неоснователно. Вярно е, че тя се явява добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС, но от 13. 01.2005 г. до 21.10.2008 г., когато с предявяване на ревандикационния иск е прекъсната придобивната давност, не са изтекли пет години. Не е основателно и възражението на Д.С.Й. за изтекла в нейна полза като владелец по предварителен договор от 17.09.2003 г. дълга придобивна давност .

Правилен е крайния извод на първоинстанционния съд, че предвид безспорния между страните факт, че понастоящем процесния недвижим имот се ползва от Д.С.Й. и съпруга и Л.С.Й., ревандикационния иск на М.Р.М. се явява основателен и доказан и че като такъв следва да бъде уважен.

Уважаването на иска по чл.108 от ЗС налага разглеждането на предявения от Д.С.Й. като евентуален иск по чл.72, ал.1 от ЗС за сумата от 24 900 лв., явяваща се увеличената стойност на процесния имот вследствие на извършените от нея подобрения. Като такива се сочат изграждането на склад за инвентар и засаждането на 10 броя дръвчета.

Правилно за безспорно е прието на база събраните гласни доказателства, че Д.С.Й. и съпруга и Л.С.Й. са построили в процесния недвижим имот дърводелска работилница /склад за инвентар/. Правилно е прието, че свидетелските показания  са „откъслечни и неясни” и че въз основа на тях не може да бъде прието за безспорно установено засаждането в имота на 10 броя дръвчета, както са конкретизирани последно в молба от 09.03.2015 г. 

Видно от заключението по допуснатата от Плевенски Районен съд тройна съдебно-техническа експертиза, на база издадено от Община Плевен разрешение за строеж №24/20.01.2006 г. в процесния имот-върху 149.45 кв.м. е застроен склад за инвентар. Постройката е с фундаменти от стоманобетон, с метална носеща конструкция и стени от термоизолационни „сандвич”-панели марка „IZOPOLI”.

Видно от удостоверение №54/20.03.2007 г. на главния архитект на Община Плевен, разрешения с разрешение №24/20.01.2006 г. строеж е изпълнен от Д.С.Й. в съответствие с одобрените проекти, поР. което се въвежда в експлоатация.

При така установената фактическа обстановка, правилно Плевенски Районен съд е признал на  Д.С.Й. принципното право като добросъвестен владелец да иска за подобренията, които е направила, сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Като спорен е отчетен въпроса дали с построяването на склада в процесния имот се е увеличила пазарната стойност на последния, т.е. дали склада има характер на подобрение. Отговора на този спорен въпрос в обжалваното решение е, че изградения в процесния недвижим имот склад за инвентар представлява подобрение, защото  е обект, трайно прикрепен към терена чрез бетонова плоча, която съществено изменя характеристиките на терена и чийто демонтаж, според ВЛ, изисква значителни усилия и средства /около 4 729 лв./. Акцента в този отговор пада върху фактическата констатация, че сградата е трайно прикрепена към земята, а от правна гл.т. е важно дали построяването на склада в процесния имот увеличава неговата стойност. Според ВЛ, такова увеличение е налице и то възлиза на 16 600 лв.

Не са доказани нито пред първата, нито пред настоящата инстанция твърденията на М.Р.М., че складът съставлява „разглобяема конструкция”, изградена без инвестиционен проект и строително разрешение, поР. което е незаконен, а и нетърпим строеж и подлежи на премахване. Не се установи също, че ВЛ неправилно са определили увеличената стойност на имота.

Правилно иска по чл.72, ал.1 от ЗС е отхвърлен за разликата от 16 600 лв. до 24 900 лв. като недоказан.

         В заключение-и двете въззивни жалби са неоснователни, поР. което разноските в настоящото производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

         Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

         ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение от 21.04.2015 г.  по гр.д. №3987/2008 г. по описа на Плевенски Районен съд е в обжалваните му от М.Р.М. ***, с ЕГН : **********  и от Д.С.Й. ***, с ЕГН: ********** и Л.С.Й. ***, с  ЕГН: ********** части.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: