№ 2139
гр. Бургас, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20252120100096 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т. Ж. Ц. с ЕГН
**********, с адрес гр. Б., чрез адв. Д. Г. от АК Ловеч, против „Кредисимо“
ЕАД с ЕИК ********* и „Ай тръст“ ЕООД с ЕИК *********, с която са
предявени искове по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, с които ищцата
иска да бъде прието за установено, че договор за кредит и договор за
поръчителство, сключени между нея и ответните дружества, са нищожни. В
условията на евентуалност моли да бъде прието за установено, че клаузата на
чл. 4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит е нищожна.
Ищцата твърди, че на *** между нея и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД
е сключен договор за потребителски кредит № ***, с който на Ц. бил
предоставен кредит в размер на 6000 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия за
обезпечаване договора за кредит, ищцата следвало да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. На ***
между ищцата и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силата на който ищцата следвало да
заплати сумата от 4 769.45 лв. Излага се, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен на специалните основания, посочени
в чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен в него ГПР. Поддържа се, че договорът
не отговаря на изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не
съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата дължима сума
1
от потребителя. Посочва се, че договорът за кредит е нищожен и поради
неспазване разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като сумата, която се
претендира чрез договора за предоставяне на поръчителство не е включена в
ГПР и ГЛП.
В условията на евентуалност, ищецът счита клаузата на чл. 4, ал. 1 от
процесния договор за кредит, в която е уговорено обезпечение под формата на
договор за предоставяне на поръчителство, за нищожна поради накърняване
на добрите нрави. Посочва се, че длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите,
поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими
правилата на Закон за потребителския кредит и разпоредбите на чл.143 - 148
ЗЗП. Изложени са подробни съображения за неравноправност на клаузата на
договора, нарушаване на правата на потребителя, противоречие с добрите
нрави и заобикаляне на закона.
По отношение на втория иск, с който се иска прогласяване нищожността
на договор за предоставяне на поръчителство от *** сключен между ищцата и
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД поради накърняване на добрите нрави се излагат сходни
аргументи, като се твърди, че договорът нарушава добросъвестността в
отношенията, поради явната нееквивалентност между предоставената услуга
и уговорената цена.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е депозирал
писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената искова
претенция.
Оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ***/***
между ищцата, като кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД, като
кредитодател, като твърди, че не е предоставял кредит на ищцата в размер на
6789,08лв. на основание Договор за потребителски №***/*** В тази връзка
сочи, че представеният с исковата молба договор за кредит, не е подписан от
представител на дружеството, а и не са ангажирани доказателства за
действителното предоставяне на процесната сума в заем. Поради изложеното
процесуалният представител на ответника твърди, че няма сключен такъв
договор за кредит, предмет на настоящия спор и оспорва представените
доказателства. Излага, че дружеството не е изразило съгласие с договора под
каквато и да било форма, нито е предоставило в заем уговорената.
В случай, че съдът приеме, че договор между страните е бил сключен,
сочи, че не е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК, като
излага подробни съображения в тази насока.
Твърди, че дружеството не е задължавало ищцата да сключи и договор
2
за поръчителство. Оспорва и твърдението, че вземанията на Ай Тръст ЕООД е
следвало са се включат в ГЛП и ГРП, съгласно чл. 19 от ЗПК. В тази връзка
повтаря, че договорът за поръчителство, като незадължителен, не попада в
хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се
включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
Ответникът твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство
между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280
и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на
общи разходи по кредита. В допълнение излага, че дори да се приеме, че
процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за
потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на
основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на
задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя
възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на
самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със
същия договор за поръчителство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД е депозирал
писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената искова
претенция.
В отговора се твърди, че дружеството не е сключвало договор за
поръчка, наименован Договор за предоставяне на поръчителство от ***, който
да обезпечава договор за потребителски кредит №***/***, сключен между
ищцата и „Кредисимо“ ЕАД. Поради това ответникът счита, че твърденията
на ищеца за прогласяване на цитираните договори са неоснователни и
недоказани. Ответникът оспорва представения от ищцата договор и твърди, че
същият не носи подписа на представител на дружеството.
Извън горното сочи, че договорът за предоставяне на поръчителство от
*** е акцесорен договор спрямо цитирания договора за заем - №***/*** Тоест
валидното му съществуване се обуславя от съществуването на валиден
договор за кредит. Оспорва такъв договор за заем да е валидно сключен.
В условията на евентуалност и в случай, че съдът приеме, че договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство са валидно
сключени, излага подробни съображения в насока, че договор не е нищожен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по
делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази
предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и
отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
3
За да е основателна исковата претенция на ищцата, същата следваше в
условията на пълно и главно доказване да докаже, че между страните е
сключен процесния договор за кредит, да докаже противоречие на договора с
посочените императивни правни норми; да докаже, че посочените клаузи на
договора противоречат на добрите нрави. В тежест на ищцата бе и да докаже,
че между страните е сключен процесния договор за поръчителство.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест в процеса,
ищцата е представила Договор за потребителски кредит № ***/***, със страни
Ц. и ответното дружество „Кредисимо“ЕАД, съгласно който на й е бил
предоставен кредит в размер на 6000 лв. Така посоченият договор не съдържа
подписи на страните.
Представен е и Договор за предоставяне на поръчителство от ***,
страни по който са ищцата и ответника Ай Тръст ЕООД. Съгласно договора
дружеството е следвало да сключи договор за поръчителство с Кредисимо
ЕАД и да стане солидарен длъжник с ищцата по договор за кредит за сумата
от 6 000 лв. Този договор също не съдържа подписни на страните.
В хода на съдебното производство, след приключване на първото по
делото открито съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си
представител адвокат Г., е направила изявление, че още с исковата си молба е
допуснала техническа грешка, като неправилно е посочила договора за кредит
и договора за поръчителство, които атакува с исковите си претенции. Заявила
е, че на същия ден – *** е подала заявление за сключване на договор за кредит
за сумата от 6 000 лв., като на заявката ответните дружество са изпратили
уведомление за неодобрена заявка. В същия ден обаче били изпратени и други
два договора със същите параметри, които вече действително били сключени
между страните. В тази връзка са представени и други два договора – един за
кредит и един за предоставяне на поръчителство. Предвид това сочи, че не е
бил сключен договор Договор за кредит с № ***/29.06.2024 г. и договор за
предоставяне на поръчителство по повод същия, а Договор за кредит с № ***
г., респективно и договор за представяне на поръчителство за него.
Съдът е разгледал твърдението на ищцата, като е изследвал и
представените писмени доказателства в тази насока. От анализа на същите се
установи, че не е налице допусната техническа грешка в посочването на
процесните договори с исковата молба, респективно е приел, че е сезиран с
иск за обявяване на недействителност на Договор за кредит с №
***/29.06.2024 г., а не както твърди ищецът с искане за обявяване на
недействителност на Договор за кредит с № *** г. Това е така, тъй като видно
от двата договора, същите са с почти еднакво съдържание, но предвиждат
различни крайни суми за погасяване на задължението (т.е. са с различни
параметри), респективно не може да се приеме, че същите са един и същи
4
договор, нито че са идентични по своето съдържание.
Предвид горното следва да се приеме, че ищцата не е доказала
правопораждащия юридически факт на исковите си претенции, а именно
сключването на процесните Договор за кредит с № ***/29.06.2024 г. и договор
за предоставяне на поръчителство от същата дата. Въз основа на това съдът
намира, че доколкото не се установява действителното сключване на
договорите, то така предявените искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни, като не следва да се обсъждат по същество твърденията на
ищцата за недействителност на договорите на посочените от нея правни
основания.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора в полза на ответните дружества следва да бъдат
присъдените сторените от тях разноски в настоящото производство.
Доколкото дружествата са били представлявани от надлежно упълномощени
юрисконсулти, то в полза на всеки ответник следва да се присъди сума от по
150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т. Ж. Ц. с ЕГН **********, с адрес гр.
Б., чрез адв. Д. Г. от АК Ловеч, против „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" № 146 (сграда
А), Бизнес Център „България“, за приемане за установено между страните, че
Договор за потребителски кредит № ***/*** е недействителен, на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т. Ж. Ц. с ЕГН **********, с адрес гр.
Б., чрез адв. Д. Г. от АК Ловеч, против „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Витоша" № 146 (сграда
А), Бизнес Център „България“, за приемане за установено между страните, че
клаузата на чл. 4 ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ***/*** е
нищожна.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Т. Ж. Ц. с ЕГН **********, с адрес гр.
Б., чрез адв. Д. Г. от АК Ловеч, против „Ай тръст“ ЕООД с ЕИК *********,
за приемане за установено между страните, че Договор за предоставяне на
поръчителство от *** е недействителен, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
поради накърняване на добрите нрави.
5
ОСЪЖДА Т. Ж. Ц. с ЕГН ********** , с адрес гр. Б., да заплати на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес Център
„България“, представлявано от С.Р.Я. разноски в размер на 150 лева /сто и
петдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. Ж. Ц. с ЕГН ********** , с адрес гр. Б., да заплати на
„Ай тръст“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес Център „България“, ет. 4,
разноски в размер на 150 лева /сто и петдесет лева/, представляващи
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6