Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 31
гр. Русе,21.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V - ти състав, в открито заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при участието на
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА, като
разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА
административно дело № 261 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.
166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 27, ал. 3 от
Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Постъпила е жалба на СНЦ „Еко животновъдство“, със седалище: село Ценово, община
Ценово, област Русе, представлявано от Е. Д. – председател на УС, депозирана
чрез адвокат-пълномощник Н. Б. ***, против Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) №
01-6300/1851#36 от 11.03.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор
на Държавен фонд (ДФ) „Земеделие“.
С оспорения АУПДВ,
на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква “в“, във връзка с чл. 24, ал. 1
и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във
вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП е
установено публично държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по Мярка
214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г., Направление „Възстановяване и поддържане на
затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“ за кампании 2008, 2009,
2010 и 2011 във връзка с подадените от Сдружение „Еко животновъдство“ Общи
заявления за плащане на площ за 2008 с УИН 18/290508/11362, за 2009 с УИН
18/140709/26547, за 2010 с УИН 18/100610/39047 и за 2011 с УИН 18/100611/50619
в размер на 180 904.14 лева.
В жалбата се твърди,
че оспореният акт е незаконосъобразен, поради издаването му от некомпетентен
орган при неспазване на изискванията за форма на акта, допуснати съществени нарушения
на процесуалния закон, както и в противоречие с материалния закон. Претендира се
обжалваният АУПДВ да бъде прогласен за нищожен,
евентуално - отменен изцяло. Претендират се направените по делото разноски,
съгласно представен списък на разноските с приложени доказателства за реалното
им заплащане (л. л. 23 и 24 от делото).
Ответникът по
жалбата - Зам.-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез
процесуален представител гл. юрисконсулт Л. Ж., в депозирани по делото писмени
бележки и в съдебно заседание в хода по същество на делото оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно представен списък на разноските
(л. 25 от делото).
Административен съд
– Русе, като прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:
По фактите
От Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ е издадено Уведомително писмо за прекратяване на
агроекологичен ангажимент по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ (АЕП) от
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2012
г., регистрирано от Държавен фонд „Земеделие“ с изх. № 01-6300/1851 от 28.03.2017
г. Със същото ДФЗ – РА отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент
на Сдружение „Еко животновъдство“, с. Ценово по Направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)“, поради това,
че при извършени
административни проверки, включващи автоматично географско сравнение на одобрените/референтните
парцели по Мярка 214 и тези, които са заявени по направлението през текущата
кампания в Интегрираната система за администриране и контрол, е констатирано
88,13% припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания
парцели спрямо одобрените за участие по направление „ВПС-1“, което е нарушение
на нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда
за прилагане на Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата на развитие
на селските райони за периода 2007-
Уведомително писмо
изх. № 01-6300/1851 от 28.03.2017 г. е съобщено на адресата на 06.04.2017 г. (л.
9 от преписката).
На съда е служебно
известно, че същото УП е обжалвано от Сдружение „Еко животновъдство“ пред
Административен съд – Русе. Образувано било адм. дело № 239 по описа на съда за
2017 г. С Решение № 1 от 21.02.2018 г. по адм. дело № 239/2017 г.,
Административен съд – Русе отхвърля жалбата на Сдружение „Еко животновъдство“
против Уведомително писмо изх. № 01-6300/1851 от 28.03.2017 г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“. Съдебното решение е оставено в сила с окончателно
Решение № 7774 от 11.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4734/2018 г. на
Върховен административен съд.
До Сдружение „Еко
животновъдство“ е изпратено Писмо изх. № 01-6300/1851 от 06.07.2018 г. на Зам.-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл. 26, ал. 1 от АПК адресатът се
уведомява за откриване на производство по издаване на АУПДВ,
на основание влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
Мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 изх. № 01-6300/1851 от 28.03.2017 г. Посочени
са резултатите от извършена административна проверка на основание чл. 37, ал. 2 от
ЗПЗП, констатираните обстоятелства и паричните суми, които следва да се
възстановят (л. л. 5 и 6 от преписката).
Писмото е получено
от адресата на 27.07.2018 г., видно от ръкописно вписания текст, лично от
представляващия сдружението на л. 6 от преписката).
Процесният Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-6300/1851#36 от 11.03.2021 г. е
издаден от Зам.-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание чл. 27,
ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК. С него, на
основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква “в“, във връзка с чл. 24, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във вр.
с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП и влязъл в сила Акт
за прекратяване на агроекологичен ангажимент изх. № 01-6300/1851 от 28.03.2017
г., се установява по отношение на Сдружение „Еко животновъдство“, с. Ценово публично
държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по Мярка 214 „АЕП“ от ПРСР
2007-2013 г., Направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност (ВПС-1)“ за кампании 2008, 2009, 2010 и 2011 във
връзка с подадените от Сдружение „Еко животновъдство“ Общи заявления за плащане
на площ за 2008 с УИН 18/290508/11362, за 2009 с УИН 18/140709/26547, за 2010 с
УИН 18/100610/39047 и за 2011 с УИН 18/100611/50619 в размер на 180 904.14 лева.
В акта е посочено,
че Сдружение „Еко животновъдство“ е регистрирано с УРН 364706 в ИСАК, одобрено
е за участие по Мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г., с Направление
„Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност
(ВПС-1)“ през кампания 2008 и по негови заявления са били изплатени следните
суми по мярката: през първата година от ангажимента – за кампания 2008 – АП 13
– 283 997.30 лева, през втората година от ангажимента – за кампания 2009 – АП
13 – 0.00 лева, през третата година от ангажимента – АП 13 – 263 560.13
лева и за четвъртата година от ангажимента – АП 13 – 356 963.25 лева.
Посочено е, че с
влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. изх. № 01-6300/1851 от 28.03.2017 г., ДФ „Земеделие“
– Разплащателна агенция е прекратен агроекологичния ангажимент на сдружението.
Вписано е, че общата
изплатена сума по Направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с
висока природна стойност (ВПС-1)“, представляваща сбора от изплатеното
финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента, е в размер на 904 520.68 лева и в съответствие
с чл. 18, ал. 4, буква “в“ от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Сдружение „Еко
животновъдство“ следва да възстанови 20% от тази сума, което се равнява на
180 904.14 лева.
Визирано е и
задължение за лихва, която се начислява върху сумата след посочения срок за
доброволно плащане и датата или на плащане от страна на ползвателя на помощта
или на прихващане от бъдещи вземания от страна на РА.
Видно от
представеното известие за доставяне, АУПДВ е
получен от представляващия дружеството срещу подпис на 29.03.2021 г. (л. 4 от преписката).
Жалба срещу АУПДВ е депозирана чрез административния
орган по пощата на 08.04.2021 г., видно от пощенското клеймо върху приложения
по делото плик (л. 9 от делото).
По правото
Според чл. 162, ал. 2, т. 8
от ДОПК, в приложимата към датата на издаване на процесния АУПДВ редакция (изм. ДВ, бр. 96 от 2019 г.,
в сила от 01.01.2020 г.),
публични
са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно
получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства
на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране,
които възникват въз основа на административен акт, включително финансови
корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции
по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите
парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на
Европейския съюз.
По силата на чл. 162, ал. 2, т. 9
от ДОПК, публични са и вземанията за лихвите за вземанията по т. 8.
Съгласно чл. 165 от ДОПК,
събирането на държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в
сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от
компетентен орган, освен ако в закон е установено друго.
В чл. 27, ал. 3 от
ЗПЗП е
предвидено, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на
Европейския съюз.
Според чл. 27, ал. 5
от ЗПЗП (изм.
ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019г.) вземанията, които възникват въз
основа на административен договор или административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс,
а според чл.27, ал. 7 от ЗПЗП (Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.),
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се
установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по
реда на ДОПК.
Според чл. 166, ал. 1
и ал. 2 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден
ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и
размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс. Ако в съответния
закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на
общината, съответно от ръководителя на съответната администрация.
Според чл. 166, ал. 3 от ДОПК,
актът за публично държавно вземане се обжалва пред ръководителя на съответната
администрация по реда на АПК, което във връзка с чл. 81 от АПК означава, че
оспорването на акта пред по-горестоящ административен орган е правна
възможност, но не и задължение за адресата му и е приложима изборността на реда
за оспорване, предвидена в чл.148 от АПК, т.е. аминистративният акт може да се
обжалва пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по
административен ред.
В случая жалбата е
депозирана в 14-дневния срок от съобщаването на АУПДВ №
01-6300/1851#36 от 11.03.2021 г., от адресат на акта, за който е налице правен
интерес от оспорването и е процесуално допустима
за разглеждане.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146
от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорваният акт е
обективиран в писмена форма и е издаден от Заместник-изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ П.С..
По делото е
представена Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на Изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“, с която на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и
6 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения
правилник на Държавен фонд „Земеделие“, същият делегира на П.Д. С. – Заместник-изпълнителен
директор, изброени правомощия, включително посоченото в т. 20 от заповедта – да
издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по мярка
214 „Агроекологични плащания“ (л. л. 26 - 28 от преписката).
Доколкото в
съответния (по смисъла на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК) закон – ЗПЗП, не е
определен органът, компетентен да издава АУПДВ,
в случая той е определен от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ като
ръководител на съответната администрация и Зам.-изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“ се явява компетентен да издаде акт от вида на процесния.
При издаване на
оспорения акт са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като в
него са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването
му.
Като правно
основание са посочени разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, буква “в“,
във връзка с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията
и реда за прилагане на Мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. (Наредба № 11 от
06.04.2009 г.).
Съгласно § 6 от ПЗР, тази
Наредба
е издадена въз основа на законовата делегация с § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗПЗП, Министърът
на земеделието и продоволствието да издава наредби по прилагането на Програмата
за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
В разпоредбата на чл.
18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е предвидено, че Държавен фонд
„Земеделие“ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно
разпоредбите на ал. 4, когато: не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2.
В чл. 24, ал. 1 от
същата наредба е
предвидено, че агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1,
буква „а“, т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи
блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното
задължение, а в чл. 24, ал.2 – че одобрената площ за извършване на същите
агроекологични дейности или направления, може да бъде намалена с не повече от
10%, като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се
припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент.
От фактическа страна
в АУПДВ е посочено, че с влязъл в сила Акт
за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013
г. изх. № 01-6300/1851 от 28.03.2017 г., ДФ „Земеделие“ – Разплащателна
агенция, е прекратила агроекологичния ангажимент на Сдружение „Еко
животновъдство“.
Така изложените в АУПДВ фактически и правни основания са
достатъчно ясни и подробни, и същите дават на жалбоподателя възможност да
разбере какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи
правната норма.
В процедурата по
издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Компетентният орган
е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 26, чл. 28 и чл. 35 от АПК, включително
е уведомил писмено адресата на акта за започването на административно
производство по издаването на АУПДВ и
му е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване
на възражение и ангажиране на допълнителни доказателства, относими към
изложените констатации.
По изложените в АУПДВ факти по делото няма спор и същите
се доказват по несъмнен начин от служебно известните на съда Решение № 1 от
21.02.2018г., постановено по адм. дело № 239/2017 г. на Административен съд –
Русе, с което съдът отхвърля жалбата на Сдружение „Еко животновъдство“ против Уведомително
писмо изх. № 01-6300/1851 от 28.03.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“, оставено в сила с окончателно Решение № 7774 от 11.06.2018 г.,
постановено по адм. дело № 4734/2018 г. на Върховен административен съд, от
които е видно, че агроекологичният ангажимент на Сдружение „Еко животновъдство“
за кампания 2012 г. е прекратен на основание чл. 18, ал. 3, т. 3, във вр. с чл.
24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. с издаденото от Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 г. изх. № 01-6300/1851 от 28.03.2017
г., което е влязло в сила на 11.06.2018 г.
Наличието на
предвидените в чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. материалноправни
предпоставки подпомаганото лице Сдружение „Еко животновъдство“ да възстанови
получената финансова помощ по съответното направление, съобразно ал. 4 на
същата норма е установено с влязло в сила съдебно решение, което съгласно чл. 177,
ал. 1 от АПК е
задължително и обвързва страните по делото. В този смисъл е и Решение № 13391
от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7569/2020
г., I о.
В чл. 18, ал. 4 от
Наредба № 11
от 06.04.2009 г., в приложимата към датата на издаване на АУПДВ редакция (в сила от 18.03.2014 г.) е
предвидено, че подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова
помощ заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение
по мярката до годината, в която е прекратен агроекологичният ангажимент, както
следва: а) до края на третата година – 100%; б) до края на четвъртата година –
40%; в) до края на петата година – 20%; г) след петата година – 10%.
Съгласно разпоредбата
на чл. 7,
ал. 1 от същата наредба, агроекологичните дейности или направления се
изпълняват за период от пет последователни години, а според ал. 2 – срокът по
ал. 1 започва да тече от началото на годината на подаване на „Заявление за
подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за
плащане“, а през всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите
за подпомагане подават „Заявление за плащане“.
При липса на спор,
че годината на първоначалното одобрение по мярката е 2008 г., то правилно е
определен размерът на сумата за възстановяване по чл. 18, ал. 4, буква „в“ от
Наредба № 11
от 06.04.2009 г.
Прекратяването на
поетия от Сдружение „Еко животновъдство“ агроекологичен ангажимент в случая е
станало до края на петата му година, поради което и подпомаганото лице следва
да възстанови 20% от получената по съответното направление финансова помощ в
размер общо на 904 520.68 лева, което се равнява на 180 904.14 лева.
Като е установил публично държавно вземане в този размер, компетентният орган
правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството
факти.
В съответствие с
приложимото право относно лихвите в акта е посочено, че се начисляват за
периода, изминал от срока за възстановяване и датата или на плащане от страна
на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна на РА – в
съответствие с чл. 2 от Регламент
за изпълнение (ЕС) № 937/2012 на Комисията от 12 октомври 2012 г. за
изменение на Регламент (ЕО) №
1122/2009
и Регламент № 65/2011 по отношение метода
за определяне на приложимите лихви по недължими плащания, подлежащи на
възстановяване от бенефициери на схемите за директно подпомагане на
земеделските стопани съгласно Регламент (ЕО)
73/2009
на Съвета, на подпомагането за развитие на селските райони съгласно Регламент (ЕО)
1698/2005
на Съвета и на подпомагането на лозаро-винарския сектор съгласно Регламент (ЕО) №
1234/2007
на Съвета. Лихва в случая се начислява за периода от
изтичането на срока за доброволно възстановяване на сумата до датата на
погасяване на задължението посредством плащане или прихващане от страна на РА
от бъдещи вземания на лицето. Относно приложимия лихвен
процент също не е налице неяснота - същият е равен на законната лихва съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 11
от 06.04.2009 г. Следователно не съществува неяснота относно формирането на
размера на вземането за лихва и законосъобразно
същото е включено в процесния акт, тъй като по характера си е публично държавно
вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК.
Неоснователно е и
оплакването за изтекла погасителна давност по чл.171 от ДОПК по отношение на вземането.
Публичното вземане, представляващо сумата, изплатена като финансово подпомагане
по Мярка 214 „АЕП“ е възникнало от момента на влизане в сила на акта за
прекратяване на агроекологичния ангажимент – 11.06.2018 г. Именно от тази дата
следва да се изчислява давността по чл. 171 от ДОПК, доколкото от този момент
финансовата помощ се явява вече недължимо платена, а за земеделския стопанин
възниква задължението да я възстанови. В тази връзка и като се отчете, че с
Писмо изх. № 01-6300/1851 от 06.07.2018 г. на Зам.-изпълнителния директор на
ДФЗ е открито производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане, респ. на основание чл. 172, ал. 1 от ДОПК давността е спряла
до издаването на процесния АУПДВ, то към настоящия момент не е изтекла нито
давността по ал. 1, нито абсолютната такава по ал. 2 на чл. 171 от ДОПК. В този
смисъл е и Решение № 4820 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11149/2020 г.,
VIII о.
Постановеният акт за
установяване на публично държавно вземане е в съответствие със закона и неговата
цел, и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските
Предвид изхода на делото искането на ответника по
жалбата за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.
143, ал. 3 от АПК, в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено
заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на
административния орган, определено в размер на 300 лева, съгласно чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от изложеното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на СНЦ
„Еко животновъдство“,
със седалище: село Ценово, община Ценово, област Русе, представлявано от Е.Д. –
председател на УС, против Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6300/1851#36 от 11.03.2021 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Сдружение „Еко животновъдство“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: село Ценово, община Ценово,
област Русе, улица „Цар Освободител“ № 66, представлявано от Е. Д.– председател
на УС, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сума в размер на 300 (триста) лева
– разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: