№ 7433
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело №
20251100505248 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Електра Еъруейс“ ООД“
АД, чрез юрк. Р., срещу решение № 16873/16.09.2024г., постановено по гр.
дело № 69715/2023г. по описа на СРС, 119-и състав, поправено с Решение №
4469/16.03.2025г., с което са уважени предявените от ищеца А. П. Г. ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на
уволнението му, извършено със заповед Заповед №276, издадена на 01. ХІ.
2023 година от Управителя на „ЕЛЕКТРА ЕЪРУЕЙС“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. „А. Малинов“ №51 на
етаж V в офис VII а , представлявано от управителя С.Т.Т. и по чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши
стюард“ в „ЕЛЕКТРА ЕЪРУЕЙС“ ООД.
Жалбоподателят намира, че обжалваното съдебно решение противоречи
на материалноправните разпоредби закона. Сочи, че неправилно съдът бил
разглежда описанието на нарушението като алтернативно представени
обстоятелства, като от заповедта било видно, че те са представени
кумулативно. В съдебното заседание на 18.03.2024г. ищецът бил признал, че
1
не е изпълнил възложената работа, като това обстоятелство било отделено
като безспорно. В мотивите си съдът не бил обсъдил и заключението на
назначената и изслушана съдебно - техническа експертиза , от което се
установявало, че ищецът е бил планиран за полет на 08.10.2024, като
експертът е проверил полетната програма на Електра, която изпраща и възлага
на всеки летателен състав. Не били обсъдени и ангажираните от ответника
писмени доказателства - извадка от Ръководството за работа на кабинен
екипаж. Ето защо, несъстоятелен бил изводът на съда, че не е било ясно какво
точно е възложено от работодателя.
Обръща внимание, че оспорваната заповед е издадена за нарушение на
трудовата дисциплина по чл. 187, ал.1, т.3 от КТ, непредоставяне на
дължимата престация и неспазване на правилата за работа, а не по чл. 187,
ал.1, т. 7 от КТ - неизпълнение на законните нареждания на работодателя. С
деянието си ищецът не е спазил правилата за работа на кабинен състав 1.5.3 и
е осуетил възможността на авиокомпаният да запази и осигури
непрекъсваемостта на своите бизнес операции.
В обжалваното решение съдът вместо да следи за законосъобразността
на оспорената заповед, правел извод дали тя е правилна, обосновавайки се с
поведението на наказаното лице.
Несъстоятелни били мотивите на съда, че ищецът е действал при
иэвънредна обстановка и е изпитвал страх за живота си. Позицията му на
Старши стюард, била първа категория труд , който обичайно се извършва при
висок риск за живота и здравето на служителя. При извънредни ситуации той
не следвало да се страхува за живота си, а да съдейства за безопасна евакуация
на пътниците и да координира своя екипаж.
В жалбата се твърди и че решението е неправилно и незаконосъобразно
поради допуснато противоречие на процесуалните правила - противно на
отразеното в протокола от 18.03.2024г., от който се установява, че е прието за
безспорно обстоятелството, че ищецът не е излълнил възложената работа,
изводите на обжалваното решение по отношение на това дали е възложена
работа, се основали върху „събраните гласни доказателствени средства“.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна А. П. Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
2
оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е правилно на поддържаните с въззивната жалба
основания, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба, съдът намира за необходимо да се добави и следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че те са били обвързани от валидно трудово
правоотношение, в рамките на което ищецът е изпълнявал при ответника
длъжността „старши стюард“, както и че трудовото правоотношение с ищеца е
било прекратено от ответника на осн. чл.330, ал.2, т.6 от КТ със Заповед
№227/01.11.2023г. във връзка с оспорената Заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ №276/01.11.2023г.
Дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 187, ал. 1, т. 3
Кодекса на труда – за неизпълнение на възложената работа, както и на
основание чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ – за уронване на доброто име на
предприятието.
Съгласно изложеното в заповедта, ищецът е извършил нарушенията на
трудовата дисциплина като на 08. 10. 2023 година напуснал своеволно своя
екипаж, без да предупреди своя командир и без каквото и да е обяснение,
нарушавайки правилата и задълженията си съгласно Ръководство за работа на
кабинен екипаж (1.5.3 Старши стюард, ORO.CC.200). Вместо да се пребазира
3
с полет на авиокомпанията AIZ 211 на 08.10.2023г. на самолет Airbus 320 с
маршрут Тел Авив – Атина, след който е следвало да изпълни полет от Атина
до Париж /вместо първоначално планирания за деня полет Тел Авив –
Барселона – Тел Авив/, самоволно ищецът е решил да се качи като пътник на
другия самолет на Електра Еъруейс ООД, Boing 737 с дестинация Ларнака. С
описаното поведение ищецът е извършил нарушение на трудовата
дисциплина, а именно неизпълнение на възложеното от работодателя,
неспазвайки указанията всички екипажи на А320 да се пребазират в Атина с
полет AIZ 211, както и неспазване правилата и задълженията, съгласно
Ръководство за работа на кабинен екипаж (1.5.3 Старши стюард,
ORO.CC.200). Неспазването на указанията е довело до неизпълнение на
възложения полет Тел Авив – Барселона – Тел Авив, впоследствие променен
на Атина – Париж, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение, съгласно чл.190, ал.1, т.7 от КТ.
Въпреки, че нарушението е еднократно, работодателят е определил
същото като тежко, т.к. е осъществено при неспазване на служебно
установената йерархия, без да бъде уведомен командира на Airbus 320 и е
довело до неосъществяване на планирания впоследствие полет Атина -
Париж.
На следващо място, ищецът споделил в социалните мрежи съобщение,
подкрепящо групировката Хамас, като съзнавал, че подлежи на проверка от
отдел „Сигурност“ на израелската авиокомпания, чийто полети обслужва,
което води до накърняване репутацията на работодателя. Нарушението също е
определено като тежко, въпреки че е еднократно, доколкото е извършено
умишлено и в момент, когато са се преустановявали отношенията с
израелската авиокомпания, въпреки дългосрочно поетите ангажименти от
работодателя.
Съгласно изложеното в заповедта, проверка за извършените нарушения
е извършена във връзка с доклад на Директор Полетни операции от
31.10.2023г. От лицето са изискани обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ,
каквито са дадени. От същите се установявало, че ищецът не счита за
своеволно напускането на екипажа си, предвид извънредната обстановка в
Израел на 07-08.10.2023г., а двата полета на работодателя от 08.10.23г. счита за
евакуационни. Дадените от служителя обяснения не са счетени за основателни
4
и при оценката си по реда на чл. 189 КТ дисциплинарнонаказващият орган
приел, че следва да наложи на ищеца наказание „дисциплинарно уволнение“.
Уволнителната заповед, видно от удостоверителния запис върху същата,
била редовно връчена на ищеца на 03.11.2023г., от която дата на основание чл.
195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено на работника.
От същата дата предвид нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6
КТ изявлението на работодателя проявило преобразувателния си ефект на
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът
поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от
компетентни органи, когато са налице предпоставките за това. Тежестта на
доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, а не
се и спори между страните, че дисциплинарното наказание е наложено при
спазване установената в чл. 193 КТ процедура.
В тежест на носителя на дисциплинарната власт е да установи, че
описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяние било
извършено от наказания служител, и че същото представлява виновно
неизпълнение на трудовите задължения, установени с нормативен акт,
трудовия договор или законно разпореждане на работодателя.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, а не е и спорно между страните, че ищецът не е бил разпределен
от работодателя за евакуация с полета, с който се е евакуирал, а с по-късен
полет /вж. съдебния протокол от о.с.з., проведено на 18.03.2024г./. Безспорно е
също и че ищецът не е изпълнил полета Атина – Барселона на 08.10.23г.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че съдът не е
обсъдил посочените, обявени за безспорни, обстоятелства.
От значение в случая е, дали същите обосновават извод за твърдяното
5
неизпълнение на задължения на ищеца.
За установяване на същите, по делото са ангажирани длъжностна
характеристика и извлечение от Ръководство за работа на кабинен състав,
където в т.1.5.3. детайлно са посочени задълженията на старшия член на
кабинния екипаж, доброто познаване на които е посочено в т.1 от
„Длъжностни задължения“ в длъжностната характеристика.
От същите се установява, че ищецът е длъжен да се явява 60 минути
преди часа на отпътуване, в изискуемото състояние /в добро здраве, с
униформа и др./; да се качи на борда 40 минути преди STD за първия полет за
деня; да проверява електронната си поща поне веднъж на 48 часа и да следи
месечния график, който се изпраща по ел. поща в края на предходния месец и
др.
Установява се от свидетелските показания, че на 07. 10. 2023 година
ищецът и св.Богословова се намирали в гр. Тел Авив във връзка с работата си
в ответното дружество. В града двамата били настанени в близко разположени
сгради. Чували се сирени и се налагало екипажите на самолетите да се крият в
бункери. Около 19:00 часа се явил един от инструкторите на ответното
дружество и съобщил, че екипажите се изтеглят. Впоследствие свидетЕ.та
получила сведения, че екипажите ще се изтеглят от града, като бил даден
кратък срок да събере багажа си. СвидетЕ. и ищецът били евакуирани с едни и
същи полет, осъществен с Boeing 737. СвидетЕ.та изрично е посочила, че
никой от пътуващите с полета не бил върнат с обяснение, че следва да се
евакуира с друг полет.
Анагажирано по делото още с исковата молба е електронно съобщение,
изпратено на 07.10.23г. от служител на ответното дружество до екипажите на
„Електра еъруейс“ , според което, към Израел са изстреляни ракети. Дадени са
инструкции за безопасност.
На 08. 10. 2023г. година служител на ответното дружество изпраща до
всички екипажи на Airbus в Тел Авив електронно съобщение, според което
ситуацията в града ескалира. Екипажите се предупреждават, че планирания за
следващия ден полет от Тел Авив до Атина ще се осъществи със закъснение и
всички екипажи следва да пътуват с този полет. По-късно самолетът щял да
извърши полет до Барселона, а екипажът, извършващ полета, щял да остане в
Барселона за една нощувка.
6
От представения по делото дневен наряд за 08.10.2023г. се установява,
че ищецът е планиран да осъществи на посочената дата полети Тел Авив –
Атина, Атина – Тел Авив, Тел Авив – Барселона и Барселона – Тел Авив. В
същия смисъл е и заключението на изслушаната по делото техническата
експертиза. От същата се установява и че на полета от Тел Авив за Атина с
номер AIZ211 на 08.10.2023г. е имало 148 пътника.
Като обсъди всички гореизложено, въззивният съд споделя извода на
първоинстанционния, че от събраните доказателства не се установява с
категоричност неизпълнение от страна на ищеца на възложената му работа.
Липсват ясни и недвусмислени указания от страна на работодателя относно
това кой служител с кой от двата полета следва да се евакуира, поради което
не може да се приеме, че качвайки се на първия възможен полет /полетът на
B737 е излетял по-рано от този на А320/, който е именно на компанията –
работодател, специално с цел евакуация /от св. показания се установява, че
полетът не е бил от редовно планираните – на него са се качили само
служители на компанията/, без на служителя да е изрично указано, че следва
непременно да изчака втория полет и без достъп до борда да му е отказван,
последният е осъществил твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, и
то тежко, в степен годна да обоснове налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание. Следва да се съобразят и свидетелските показания
за това, че информацията, дадена на служителите, е че ги „изтеглят от
държавата“, като при вземането им от хотела с бус за летището, без обяснение,
им е било казано, че едни тръгват, а други остават, като за ищеца свидетЕ.та
заявява, че е чула от някой от инструкторите или старши стюард, че ищецът
идва с тях – която информация впоследствие се е потвърдила, след като го
видяла на летището. Липсват твърдения, както и доказателства, качването на
ищеца на първия евакуационен полет да е попречило да се осъществи втория
планиран полет - от Тел Авив за Атина с номер AIZ211 на 08.10.2023г.
Що се касае до неизпълнението на полета Атина – Париж, на което се
позовава работодателят – няма доказателства по делото такъв полет да е бил
възлаган на ищеца. Видно от обсъдените по-горе доказателства, възложени са
му за 08.10.23г. полети до Атина и обратно, след което до Барселона и
обратно. Няма данни нито кога е променен полета от Атина, с насочване за
летище Шарл де Гол, вместо за Барселона, нито това да е съобщавано на
ищеца, нито съгласно длъжностната си характеристика той има задължение за
7
изпълнение на полет, който не се съдържа в дневния наряд. Общото
уведомление до екипажите, изпратено на 08.10. от служителя С.Б. по
електронен път, не може да се приеме за изрично възлагане на работа, още
повече, че същото касае отново полет Атина-Барселона, а не за Париж.
Ето защо, съдът споделя крайния извод на СРС, че не се установява
твърдяното неизпълнение на конкретно възложена от работодателя работа.
Що се касае до твърдените от работодателя действия на ищеца, с които
доброто име на предприятието било уронено, съдът изцяло споделя мотивите
на СРС относно това, че извършването им не се установява по делото от
събраните доказателства - екранна снимка на една от т.нар. „социални
мрежи“, съдържаща изявления, направени неизвестно от кого, а и в чието
съдържание, видно от представения превод, не се съдържа споменаване на
групировката Хамас. Константна е съдебната практика, че за да е налице
уронване на доброто име на предприятието, следва работникът или
служителят с поведението си пред трети лица да е създал предпоставки за
злепоставяне или накърняване доверието към работодателя. Доколкото по
делото не се установява твърдяното от работодателя поведение да е било
осъществено от служителя, следва да се приеме и че нарушението на
трудовата дисциплина не е осъществено.
Следва да се споделят и мотивите на първоинстанционния съд относно
приложението на чл. 189, ал. 1 от Кодекса на труда. При констатиране на
нарушение на трудовата дисциплина работодателят има право да прецени
дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или служители или
не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При избора на
наказание той е длъжен винаги да се ръководи от законовите критерии по чл.
189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя.
Дисциплинарното минало и субективното отношение на работника или
служителя спрямо допуснатото нарушение на трудовата дисциплина са част от
тази преценка и това е видно от текста на закона. Основният критерий е
тежестта на нарушението, установено с неговата обективна и субективна
характеристика, обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
относими към параметрите на времето и мястото на извършване на
нарушението и поведение на работника или служителя, като комплекс от
8
елементи, които съставят неговата трудова характеристика.
В конкретния случай, дори да се приеме, че ищецът е получил изрични и
ясни указания да се евакуира с полета за Атина с номер AIZ211 на 08.10.2023г.
/за което по делото, както съдът отбеляза по-горе, няма данни/, като с
неявяването си за този полет, за изпълнението на който е бил и планиран като
член на екипажа, същият е допуснал неизпълнение на възложената работа, то
не може да не се съобрази факта, че процесните събития се развиват в
извънредна обстановка, размяна на въздушни удари от и към Израел – факти,
за които по делото не са събирани нарочни доказателства, защото са ноторни,
а от свидетелските показания се установява и усиленото сигнализиране на
07.10.23г. със сирени, че населението следва да се укрие в бункери. Установява
се още, вкл. от свидетелските показания, че служителите са били
информирани от самата компания за ескалацията на обстановката, за нейната
динамичност, дадени са указания за безопасност, а към 22 часа на 07.10. вече
получили указания, че ще ги изтеглят от страната до 1-2 часа и следва да се
приготвят спешно, както последното насочва именно на спешна евакуация, а
не на пребазиране, в какъвто смисъл са твърденията на работодателя.
Житейски обосновано и логично е желанието на ищеца при това
положение да иска да напусне страната при първа възможност, поради което
дори да се приеме, че качвайки се на първия, вместо на втория полет, той е
допуснал нарушение на трудовата дисциплина, въззивният съд намира, че
тежестта на такова нарушение е недостатъчна за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание „уволнение“, а останалите твърдени нарушения
изобщо не се установяват по делото.
Неоснователно е и позоваването в жалбата на тежестта на
дисциплинарните нарушения при оказано от работодателя по-високо доверие
и по-висока степен на отговорност при извършването на работата от
наказания служител. В случая отговорностите на ищеца не съответстват на
обсъжданите критерии, доколкото трудовите му функции са единствено
такива по изпълнение на поставени задачи, при спазване на Ръководството за
работа на кабинен състав, което действително предвижда отговорност на
старшия член на екипажа пред командира за провеждането и координирането
на нормалните и аварийни процедури, като в последния случай очевидно
ръководството реферира към случаи на инциденти, възникнали във връзка или
9
по време на полет, а не към форсмажорни обстоятелства, възникнали в
държавата, където екипажът е базиран, каквото без съмнение е масираното
въздушно нападение, довело в крайна сметка до евакуация на екипажите на
работодателя. Изложеното не сочи на по-високи от обичайните очаквания, а
позоваването в жалбата на категорията труд, която обичайно се извършвала
при по-висок риск за живота и здравето, е напълно неотносимо.
По тези мотиви, предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като
основателен правилно е уважен от първоинстанционния съд и
дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със Заповед №276,
издадена на 01. ХІ. 2023 година от Управителя на „ЕЛЕКТРА ЕЪРУЕЙС“
ООД, представлявано от управителя С.Т.Т., е отменено.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се
излагат никакви съображения по отношение иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ,
съдът не намира основание за промяна изводите на СРС и по тези въпроси,
доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до доводите изложени в
жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
По горните мотиви първоинстанционното решение е правилно и като
такова следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция право на разноски
има въззиваемата страна – ищецът. Същият претендира разноски в размер на
сумата 1 077 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК следва му бъдат присъдени. Възражението на насрещната
страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът
преценява като неоснователно, при съобразяване на нивото на фактическа и
правна сложност на делото, вида на спора – трудов, вида на производството –
бързо, обема на предоставената защита. Така мотивиран, съдът намира, че
присъждането на по-ниско от посоченото възнаграждение, в каквато посока е
искането на въззивника, би било несправедливо и неадекватно на посочените
по-горе критерии.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 16873/16.09.2024г., постановено
по гр. дело № 69715/2023г. по описа на СРС, 119-и състав, поправено с
Решение № 4469/16.03.2025г. по описа на СРС, 119-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЕЛЕКТРА ЕЪРУЕЙС“ ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София на бул. „А.
Малинов“ №51 на етаж V в офис VII а , представлявано от управителя С.Т.Т.,
да заплати на А. П. Г. ЕГН ********** от гр. Перник, ул. „********, сумата 1
077 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11