МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 79 от 22.04.2019 г. по НОХД № 2064/2018 г. по описа на РС - Бургас,
17-ти наказателен състав
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който срещу подсъдимия Г.И.М. с ЕГН:
**********, роден в гр.София на ***г., български гражданин, със средно
образование, неженен, безработен, живущ ***, е повдигнато обвинение за това, че
на 23.02.2016 г. по черен път към село Твърдица, находящ се вдясно от
асфалтовия път между с.Маринка и Малко Търново, с цел да набави за себе си
имотна облага, противозаконно подпомогнал, като превозвал 11 (единадесет)
чужденци, а именно:
1.М.М.А. / *** / -роден на *** година в Афганистан гр. Логар;
гражданин на Афганистан
2.Д.Х. ЗАДРОН /***/ - роден на *** година в Афганистан, гр. Хост;
гражданин на Афганистан
3. Р. М. Ю.
/***/ - роден на *** година в Афганистан, гр.
Кунар; гражданин на Афганистан
4. С.А.Г. /***/ - роден на ***
година Афганистан, гр. Кунар; гражданин на Афганистан
5. Д.М.С. /*** / - роден на *** година Афганистан, гр.Логар;
гражданин на Афганистан.
6. М. Т. С./ ***/ - роден на ***
година Афганистан, гр.Кунар; гражданин на Афганистан.
7. Х. Ф.Ш. / ***/ - роден на ***
година в Афганистан, гр.Кунар, гражданин на Афганистан
8. Х. Ш. / ***/ - роден на *** година в Афганистан, гр.Кунар,
гражданин на Афганистан
9. Х.У. Б./ ***/ - роден на ***
година Афганистан, гр.Кунар; гражданин на Афганистан
10.З. У. /*** / - роден на *** година в Пакистан, гр. Баджавул;
гражданин на Пакистан
11. Н.М.К. /*** / - роден на *** година Пакистан, гр.Баджаул;
гражданин на Пакистан, да преминават в страната в нарушение на закона по
смисъла на чл. 8, ал.1, чл.19, ал.1, т.1 от Закона за чужденците в Република
България, като деянието е извършено чрез използването на моторно превозно
средство - лек автомобил марка *** модел *** с peг. № ***, собственост на Г.Ц.Д.
и по отношение на повече от едно лице /11 лица/ - престъпление по чл. 281, ал.
2, т. 1, предложение първо и т.5, вр. ал.1 НК, вр.чл.8, ал.1 и чл.19, ал.1, т.1
от Закона за чужденците в Република България.
В съдебно
заседание представителят на Районна прокуратура – Бургас поддържа обвинението,
като го счита за доказано по категоричен начин. Поддържа, че в хода на процеса
безспорно е изяснена фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Подлага на анализ показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели. Твърди, че подсъдимия е целял да набави за себе
си имотна облага, като е трябвало да транспортира чуждите граждани до гр.София,
от където е следвало да пътуват за различни страни от Европа. Пледира подс.Г.М.
да бъде признат за виновен и да му бъдат наложени наказания „лишаване от
свобода“ в размер на една година, което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от три години, както и „глоба“ в размер на 5000 лева. Относно
приложените по делото веществени доказателства поддържа, че МПС-то, използвано
като средство за извършване на престъплението следва да бъде отнето в полза на
държавата, тъй като същото било предоставено доброволно от собственика му.
Защитникът на
подсъдимия оспорва повдигнатото обвинение, като го счита за недоказано и
пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан. Прави
подробен анализ на доказателствата, като поддържа становището, че обвинителната
теза на прокурора се явява разколебана. Подробно акцентира върху заключението
на вещото лице по дактилоскопната експертиза, тъй като по намерения в
автомобила мобилен телефон не се установяват следи от подзащитния и. Твърди, че
показанията не са категорични и не водят до единствения извод, че подсъдимият е
съпричастен в инкриминираното деяние. В заключение моли за постановяване на
оправдателна присъда.
Подсъдимият М. не
дава обяснения в хода на съдебното следствие. В дадената му последна дума не се
признава за виновен и моли да бъде
оправдан.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
Подс.М. бил
безработен и в началото на 2016г. нямал трудова ангажираност. По тази причина
решил да приведе през територията на страната чужденци влезли по непредвидения
в закона ред срещу заплащане. Така той се свързал с неустановени по делото
лица, които му възложили транспортирането на чужди граждани от гр.Бургас към
гр.София срещу определена сума. В изпълнение на взетото решение, подс.М. на
23.02.2016г. управлявал моторно превозно средство марка *** модел *** с рег.№***, което бил взел от свой приятел - св.О.Н., който бил
ползвател на МПС-то. Автомобилът бил собственост на св.Г.Ц.Д., като той го
предоставил на св. О.Н., с който имали уговорка за бъдещо прехвърляне на
собствеността на автомобила. С този автомобил подс.М. трябвало да стигне до
черен път към с.Твърдица, находящо се вдясно от асфалтовия път между с.Маринка
и Малко Търново, където в тъмната част на денонощието да спре колата, след
което да се качат група мигранти-чужденци, които незаконно преминали държавната
граница на Република България.
Чуждите граждани
пътували от Афганистан и Пакистан към Западна Европа. Същите не се познавали
помежду си, но се свързали с неустановени по делото лица, които срещу различни
парични суми поели ангажимент да ги преведат до Западна Европа в икономически
развити държави. За целта трябвало да минат и през територията на Република
България. Всеки един от чуждите граждани платил различна сума пари като всеки
имал различна уговорка с т.нар. „каналджии на мигранти“ още докато били в
Република Турция. Първата част от уговорената сума се плащала предварително,
преди тръгване, а всеки един от тях имал различни уговорки за последващите
плащания и точния размер на сумите. Някои от чуждите граждани оставяли и суми
като гаранция на неустановени лица в Турция до пристигането им в Германия. Уговорката
с т.нар „каналджии” за всички от посочените чужди граждани била да бъдат
подпомогнати да преминат незаконно границата на Р.България, след което да ги
чака автомобил, който да ги превози до гр.София, от където щели да продължат
към Западна Европа, за което всеки от тях щял да плати различни парични суми.
След като всеки
от посочените чужди граждани се уговорили самостоятелно с неустановени лица от
Турция и дали уговорените суми за да преминат през територията на Р.България и
стигнат до Западна Европа, всичките на 22.02.2016г. били превозени с микробус
от Истанбул до неустановено с точност гористо място близо до българо - турската
граница. Там слезли от микробуса, след което тръгнали пеша в посока Р.България.
След като стигнали до границата, където все още нямало поставена ограда те
преминали на територията на Р.България, като били съпровождани от четирима
непознати и неустановени по делото водачи. Продължили да вървят през гориста
местност, след което малко след полунощ на 23.02.2016г. излезли на черен път
към село Твърдица, находящ се вдясно от асфалтовия път между с.Маринка и Малко
Търново. В изпълнение на замислената цел, на 23.02.2016г. в тъмната част на
деня М. управлявал въпросния автомобил в района на с.Маринка. Спрял МПС-то на
черен път преди селото и изчакал. След известно време към него се приближили
група лица, които се качил в автомобила, а именно :
1.М.М.А. / *** / -роден на *** година в Афганистан гр. Логар;
гражданин на Афганистан
2.Д.Х. ЗАДРОН /***/ - роден на *** година в Афганистан, гр. Хост;
гражданин на Афганистан
3. Р. М. Ю.
/***/ - роден на *** година в Афганистан, гр.
Кунар; гражданин на Афганистан
4. С.А.Г. /***/ - роден на ***
година Афганистан, гр. Кунар; гражданин на Афганистан
5. Д.М.С. /*** / - роден на *** година Афганистан, гр.Логар;
гражданин на Афганистан.
6. М. Т. С./ ***/ - роден на ***
година Афганистан, гр.Кунар; гражданин на Афганистан.
7. Х. Ф.Ш. / ***/ - роден на ***
година в Афганистан, гр.Кунар, гражданин на Афганистан
8. Х. Ш. / ***/ - роден на *** година в Афганистан, гр.Кунар,
гражданин на Афганистан
9. Х.У. Б./ ***/ - роден на ***
година Афганистан, гр.Кунар; гражданин на Афганистан
10.З. У. /*** / - роден на *** година в Пакистан, гр. Баджавул;
гражданин на Пакистан
11. Н.М.К. /***/
- роден на *** година Пакистан, гр.Баджаул; гражданин на Пакистан. Целта била
да превози тези чужди граждани до гр.София. Водачите на посочената група
чужденци отворили вратите на автомобил-марка ***, модел *** с рег.№ *** и казали
на чужденците да се качват. Те се качили, като св. Д. З седнал отпред на
дясната седалка в автомобила и непосредствено възприел и запомнил лицето на М..
След като се качили посочените чужди граждани, подсъдимия потеглил в посока
гр.Бургас като се съгласил да им помогне да преминат през територията на
страната. Малко след това управляваният от М. автомобил бил забелязан от
намиращите се по това време и място св. Т.П. К., В.П.Б. и В.К.Г. - всичките
полицейски служители при ГПУ Малко Търново. Те пътували със служебен автомобил
също в посока гр.Бургас. След като изпреварили автомобила, управляван от подсъдимия,
забелязали, че последният е натоварен и намаля скоростта, за да се отдалечи от
полицейската кола. Това действие усъмнило полицейските служители, поради което
решили да му извършат проверка. След като подс.М. видял, че полицейската кола
обръща посоката си на движение и тръгва към него, последният завил отново по
черен път към село Твърдица, спрял малко след това автомобила, отворил вратата
и побягнал в неизвестна посока към гористата местност. В бързината си забравил
в автомобила личната си карта, свидетелството за управление на МПС и
удостоверението за водач на таксиметров автомобил. Полицейските органи също
спрели автомобила си, непосредствено до л.а. марка ***, модел *** с рег.№***,
след което св. Т. Колаксъзов тръгнал след подсъдимия, но последният се
отдалечил твърде бързо и се изгубил в гората. Св В.Б. и В.Г. останали до
автомобила, където установили и незаконно пребиваващите чужди граждани, като
разбрали, че същите са от Афганистан и Пакистан.
В хода на
извършените процесуално-следствени действия се установило, че всички чужди
граждани, напуснали техните държави поради политически причини и се отправили
към различни европейски държави. За тази цел обаче първо пребивавали известно
време в Република Турция, от където неустановени по делото водачи ги
транспортирали до границата с Република България и преминали на нейна
територията. Предварителните сумите за
транспортирането им били заплатени на водачите в Република Турция, поради което
никой от свидетелите – чужди граждани не е предоставял парични средства на
подсъдимия.
Свидетелите –
чужди граждани били предадени в РПЦ – София – Военна рампа, където били
регистрирани, но по-късно самоволно напуснали центъра и образуваните производства
били прекратени. Всички свидетели чужди граждани са в неизвестност и в
държавната Агенция за бежанците няма данни за тяхното актуално местонахождение.
По тази причина същите нямаше как да бъдат разпитани в хода на съдебното
следствие, а показанията им бяха прочетени.
Тази
фактическа обстановка съдът възприе от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, а именно: показанията на свидетелите К., Б., Г., Н., Д., К., Л.,
както и от прочетените показания от ДП на св.А., З., Ю., Г., С., С., Ш., Ш.,
Б., У., К., така и от приложените писмени доказателства: справка за МПС,
протокол за оглед на местопроизшествие, 2 бр. протоколи за разпознаване на
лица, протокол за оглед на ВД, заявления от БДС, дактилоскопна експертиза,
приемо-предавателни протоколи, писма от НАП, писма от ДАБ към МС, писмо от
ОДМВР Пазарджик, справка АИС КАТ, заявление за регистрация на МПС, протокол за
техническа изправност на МПС, свидетелство за регистрация на МПС I и II част, декларация
за внос на МПС, удостоверение за произход, лична карта, СУМПС и талон към него
и удостоверение за водач на МПС.
По
доказателствата:
В случая по
делото са налични множество доказателства, които подкрепят повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение. В тази връзка съдът не сподели изложената от защитника
теза за недоказаност на вината на подсъдимия. По делото са събрани достатъчно
доказателства, уличаващи подсъдимия в извършване на процесното деяние, които
водят до единствен възможен и безспорен извод, че подсъдимият М. е извършил
вмененото му с настоящото обвинение престъпление.
В показанията си,
дадени в проведените на досъдебно производство разпити пред съдия и приобщени
по надлежния ред на чл. 281, ал. 1, т. 4, предл. първо НПК свидетелите св.А., З.,
Ю., Г., С., С., Ш., Ш., Б., У., К. заявяват, че на мястото от където е трябвало
да ги вземат лицата, които да ги придвижат до гр. София са пристигнали два
автомобила, като те всички се качили в ***. Свидетелите посочват, че водачите
им веднага след качването в автомобила се скрили в гората и тръгнали в
неизвестна посока. Така например св.А. и св.З. посочват, че лицето, което е
управлявало въпросния автомобил могат да го разпознаят по външни белези – бял
мъж на видима възраст 30-40 години, среден на ръст с гола глава и светли очи. И
двамата посочват, че ако го видят могат категорично да го разпознаят.
На 23.02.2016г. е
проведено и процесуално-следствено действие по разпознаване на лица по снимков
материал, в което св.А. посочва, че разпознава под снимка N 1 лицето което ги е качило на въпросния автомобил и
е стартирал придвижването им към гр.София. Посоченото лице било подс.М.. Този
свидетел ясно описва, че след като подсъдимия е забелязал полицейския автомобил
се е развикал и побягнал към гората, като ги е оставил в автомобила. Бързайки
М. е забравил в автомобила личните си документи – лична карта, СУМПС и талон
към него, както и разрешително за таксиметрова дейност, издадено на негово име.
На 26.02.2016г. е
проведено и второ процесуално-следствено действие по разпознаване на лица по
снимков материал, в което св.З. посочва, че разпознава под снимка N 4 лицето
което им е помогнало да се придвижват първоначално от границата към гр.София.
Посоченото от него лице е именно подс.М.. Този свидетел заявява и конкретни
белези по които го разпознава, както и, че след виждане на полицейския
автомобил, спрял движението на МПС-то и побягнал в гората. Показанията на тези
свидетели са логични последователни, взаимодопълващи се и съдът ги кредитира с
доверие. Следва да се кредитират с доверие и приложените в ДП протоколи за
разпознаване на лица по снимки, тъй като същите са изготвени по надлежния ред,
при липса на процесуални нарушения, поради което съдът прие, че именно подс.М.
и лицето, което първоначално е качило в управлявания от него автомобил
посочените по-горе чужди граждани, с цел те да бъдат транспортирани до
гр.София, като целта му е да си набави имотна облага.
С доверие следва
да се кредитират и показанията на полицейските служители. Св.К. подробно описва
какво е било поведението на подс.М. непосредствено след като е забелязал
маневрата на полицейския автомобил. Заявява, че забелязал вана непосредствено
преди с.Маринка в тъмната част на деня, който бил видимо претоварен. Забелязал
и друг жълт автомобил, който излязъл от черен път в близост до с.Маринка. След
като той се усъмнил, че става въпрос за бежанци, обърнал полицейския автомобил
и се насочил към управлявания от М. ван. К. посочва, че този натоварен ван
влязъл в същата пресечка, в която бил и жълтия автомобил. Ясно видял как от
шофьорско място излиза мъж, който побягнал към гората и не могли да застигнат.
В автомобила установил посочените по-горе чужди граждани от Република
Афганистан, като в автомобила открил и личните документи на подс.М.. Този
свидетел посочва, че според него лицето, което е побягнало към гората е именно
подс.М.. В тази насока са и показанията на другите полицейски служители – св.
Б., Г. и Д., които са идентични. Показанията на тази група свидетели са
взаимодопълващи се и следва да се кредитират също с доверие, тъй като
кореспондират и с протоколите за разпознаване на лица по снимки от св. А. и
Зардан в частта в която посочват, че именно подс. М. е лицето, което им е
помогнал да бъдат транспортирани първоначално от областта на с.Маринка към
гр.София.
В настоящия
случай при анализа на доказателствата релевантно за предмета на доказване според настоящия
състав е да се прецени дали от събраните доказателства може да се установи каква
е била причината за посещението на подсъдимия на инкриминираната дата в гр.
Бургас. От изложените факти в разпитите на полицейски служители, които са
участвали в спонтанните действия по спиране и установяване на лицата, пътуващи
в процесния автомобил безспорно се установява, че управляваният от подсъдимия
лек автомобил *** е послужил за транспортиране на лица чужди граждани, които е
следвало да закара в гр. София. Тези действия на на подсъдимия налагат извод,
че той се познавал с други неустановени лица, с които са действали след
предварителна уговорка да превозят свидетелите с чуждо гражданство през
територията на страната. Тази фактическа обстановка няма как да се съпостави с
конкретни твърдения на подсъдимия, тъй като в хода на съдебното следствие той
отказа да дава обяснения. В тази връзка съдът не дава вяра в изложеното от подсъдимия
в последната му дума, че същият не е виновен в извършването на процесното
престъпление.
Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени по делото писмени
доказателства, които в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаните факти. Съдът напълно кредитира протоколите за
доброволно предаване, протоколите от извършени огледи на местопроизшествие,
справки за съдимост, справки от мобилните оператори, справки от Агенция за
бежанците, справки от НАП и другите писмени доказателства: писмо от ОДМВР
Пазарджик, справка АИС КАТ, заявление за регистрация на МПС, протокол за
техническа изправност на МПС, свидетелство за регистрация на МПС I и II
част,декларация за внос на МПС, удостоверение за произход, лична карта, СУМПС и
талон към него и удостоверение за водач на МПС, събрани в хода на съдебното
следствие и на досъдебно производство, приобщени по делото по надлежния ред.
В хода на ДП е
изготвена и дактилоскопна експертиза,
която приема, че установената дактилоскопна следа по телефон Самсунг, черен на
цвят, намерен в автомобил *** на 23.02.2016г. не съответства на пръстовите
отпечатъци на подс.М.. Въпреки това, съдът приема, че с този телефон подс.М. е
осъществявал комуникация с останалите неустановени лица. Твърде вероятно е този
отпечатък да е бил на някои от лицата пътуващи в автомобила, който е бил
препълнен. Обстоятелството, че по този телефон не е намерена следа от подсъдимия
съвсем не означава, че той не го е ползвал, поради което обратните твърдения на
защитата са неоснователни.
След съвкупен
анализ на целия събран доказателствен материал съдът достигна до извод за
виновността на подсъдимия.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 281, ал. 2, т.
1, предл. I и т.5, вр. ал. 1 НК.
От обективна
страна безспорно по делото се установи, че подсъдимият М. е
подпомогнал на 23.02.2016 г. противозаконно 11 чужденци да преминат в страната,
в нарушение на чл. 8, ал. 1 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в
Република България с цел да набави за себе си имотна облага. От събраните
доказателства се установява, че чуждите
граждани не са имали намерение да се установяват като бежанци в Република
България и не са притежавали документи за пребиваване на територията на
Република България, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1, вр. чл. 9а, ал.2 от Закона за
чужденците в Република България /ЗЧРБ/, според която пребиваването на
чужденците в Република България се осъществява въз основа на издадена виза по
чл. 9а, ал. 2 /чл. 9а ал. 2, т. 1 от ЗЧРБ - за летищен транзит; чл. 9а ал. 2,
т. 3 от ЗЧРБ - за краткосрочно пребиваване; чл. 9а ал. 2, т. 4 от ЗЧРБ - за
дългосрочно пребиваване/, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ, която гласи, че
пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на
международни договори за безвизов или облекчен визов режим и съгласно чл. 22,
ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ. Последната от цитираните правни норми предвижда, че
пребиваването на чужденците в Република България се осъществява въз основа на
разрешение на службите за административен контрол на чужденците. По силата на
чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или
преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично пътуване или
друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима. Съгласно
разпоредбите на § 1, т. 3 от Допълнителни разпоредби на Закона за чужденците в
Република България по смисъла на този закон, редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ документ е този, който е издаден по
законоустановения ред на съответната държава, в който може да бъде положена
виза и който дава право на чужденеца да се завърне в държавата, от която влиза,
в държавата на произход или в трета държава, снимката в него позволява
установяване самоличността на притежателя му, не съдържа преправки,
зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на
снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа
на притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. Предвидено е, че
разрешение за пребиваване е всяко разрешение за пребиваване, издадено от
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи в съответствие с
единния формат, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002г.
относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети
страни, а според т. 3б, незаконно пребиваващ чужденец е всеки чужденец -
гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република
България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или
пребиваване. Безспорно по делото е установено, че посочените по-горе в
изложението 11 граждани на Афганистан и Пакистан не са притежавали редовни
документи за пребиваване на територията на Република България.
От обективна
страна се установява, че подсъдимият М. е подпомогнал противозаконно на
територията на страната да преминат повече от едно лице, а именно 11 на брой
чужди граждани без разрешение за пребиваване. Деянието е извършено от
подсъдимия чрез използване на моторно превозно средство. Независимо, че в
управлявания от подсъдимия автомобил са били установени лица с чужд произход, автомобилът
марка ***, модел *** с peг. № ***, собственост на Г.Ц.Д. е бил използван да се
подпомогне тяхното преминаване безпрепятствено от органите на МВР през
територията на страната. От събрания доказателствен материал се установява, че
управляваният от подсъдимия лек автомобил се е движил самостоятелно, както и че
с поведението си подсъдимият като водач на управляваното МПС е целял да се
избегне полицейска проверка като след забелязване на полицейския автомобил е
слязъл от него и е побягнал към гориста местност близо до с.Маринка с цел да
попречи на разкриване на самоличността му, но бързайки пропуска да си вземе
личните документи. Ето защо следва безспорен извод, че управляваното от
подсъдимия МПС е било използвано от подсъдимия като водач за извършване на
процесното престъпление.
На следващо място от обективна страна се
установява, че подсъдимият участвал в изпълнителното деяние, като с действията
си е подпомогнал процесните чужди граждани да преминат в Република България. От
събраните доказателства се установява, че е имало предварителна уговорка между
подсъдимия и други неустановени лица относно мястото откъдето да бъдат взети
лицата и да бъдат превозени от гр. Бургас до гр. София. Изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 281, ал.1 НК се
изразява в противозаконно подпомагане на лица без разрешение от местните власти
да преминат на територията на страната. От събраните доказателства по делото се
установи, че М. е подпомогнал 11 чужденци, като ги е превозвал в управлявания
от него автомобил, за да се придвижат от гр. Бургас до гр. София, а оказаната
от подсъдимия помощ се е изразила в това - превозването на лицата да не бъде
преустановено от органите на МВР. Извършените от подсъдимия действия по
подпомагане на чуждите граждани са били противозаконни, тъй като не е
съществувало законово основание за превозването на лицата.
От обективна страна се установява и следващият
квалифициращ деянието признак, а именно, че подсъдимият М. е извършил
престъплението с цел получаване на имотна облага. В показанията си свидетелите
чужди граждани заявяват, че всеки един от тях е заплатил различна парична сума
на неустановени по делото лица за нерегламентираното им превеждане през
Република България до различни европейски държави. Това означава, че и за
превозването им на територията на Република България е платено от
неустановените лица на подс.М..
От субективна
страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал, че чрез използване на МПС
подпомага повече от едно лице чужди граждани да преминат през територията на
страната, без да има право на това. Подсъдимият е целял да получи имотна облага
срещу прeвозването на чужденците от гр. Бургас до гр. София. При осъществяване
на деянието подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и
общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е
съзнавал последиците на деянието си и е целял да извърши процесното
престъпление.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимият Г.М. за виновен в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение в настоящото производство.
По вида и размера
на наказанието:
При
индивидуализация на наказанието съдът взе предвид, че за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. I и т. 5, вр. ал. 1 НК
се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и „глоба“
от 5000 до 20 000 лева.
При определяне на
размера на наказанията настоящият състав отчете като смекчаващо обстоятелство
доброто процесуално поведение на подсъдимия, като същият не е ставал повод за
отлагане на делото и е приключило в разумни срокове. Отделно от това
подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, като е
оказвал съдействие на досъдебната фаза и се е явявал при призоваване. Съдът
констатира наличие на едно отегчаващо обстоятелство, а именно предходно
осъждане на подсъдимия. Видно от справка за съдимост осъжданията не са за тежки
умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и не са с висока обществена
опасност. Предвид липсата на доказателства за многобройни и изключителни
смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени, че справедливо би било
наказанията да бъдат определени при приложението на чл. 54, ал. 1 НК. В тази
връзка като взе предвид превеса на смекчаващите по делото обстоятелства наложи
на подсъдимия наказания „лишаване от свобода“ и „глоба“ в минимално
предвидените в закона размери, а именно една година „лишаване от свобода“ и
5000 лева „глоба“. Така определените наказания са справедливи и подходящи с
оглед обществената опасност на деянието и дееца.
От справка за
съдимост на М. се установява, че към момента на извършване на процесното деяние
подсъдимият не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, поради което се явява приложим институтът на чл. 66, ал. 1 НК, поради
което съдът отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за срок от една година с изпитателен срок от
три години. С така наложените наказания ще бъдат постигнати предвидените в чл.36 НК цели.
По веществените
доказателства:
С присъдата съдът
на основание чл. 281, ал. 3 НК отне в полза на държавата лек автомобил марка ***,
модел *** с peг. № ***, собственост на Г.Ц.Д.. За да постанови отнемане на МПС-то
съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 281, ал. 3 НК. По делото
безспорно се установи, че автомобилът е бил използван за извършване на
процесното престъпление от подсъдимия и неустановените лица. В настоящия случай
моторното превозно средство не е собственост на подсъдимия, но от данните по
делото категорично се установява, че са му били предоставени от собственика
доброволно. Установи се, че собственик на автомобила е св.Д.. От показанията му
се установява, че през 2016г. е имал уговорка за прехвърляне на процесния
автомобил с неустановени лица, които са му платили 2000 лв. и той им е
предоставил пълномощно за ползване и прехвърляне в последствие. Видно от
приложената справка от ОД МВР Пазарджик, автомобилът все още не е прехвърлен
нотариално и се води на името на св.Д.. По тази причина автомобилът се
управлява от М., който е имал неограничен достъп до него и същият е послужил за
транспортиране на чуждите граждани от Афганистан и Пакистан. В показанията си
свидетелят Д. заявява, че доброволно е предал владението на автомобила и е
мислел, че вече е бил продаден и прехвърлен. Съдът достигна до извод, че за да
бъде отнето използваното за извършването на престъплението по чл. 281, ал. 2,
т. 1, предл. 1, вр. ал. 1 НК моторно превозно средство, е достатъчно да се
установи дали собственикът е предоставил ползването на автомобила доброволно на
дееца, като не е необходимо да се установява знание у собственика за целта на
ползването, а именно извършване на престъпление. Именно такива са повелите на
разпоредбата на чл. 281, ал. 3 НК. Ако собственикът е знаел, че ще се извършва
с предоставеното МПС престъпление и го предостави за ползване, неговото
поведение следва да се подведе под нормата на чл. 20, ал. 4 НК като съучастник
под формата на помагач, който набавя средството за извършване на
престъплението. В този случай предоставеното средство ще подлежи на отнемане на
общо основание - чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК. Ето защо безспорно доказаният по
делото факт на доброволно предаване на автомобила от собственика на подсъдимия,
мотивира съдът да отнеме процесното МПС в полза на държавата на основание чл.
281, ал. 3 НК.
Приобщените по
делото веществени доказателства мобилни телефони, СИМ карти и парични средства –
пакистански рупи съдът отне в полза на държавата. Това е така, тъй като се
прие, че с въпросните телефони е осъществявана комуникацията между М. и
неустановените лица и тези ВД са послужили за тяхната координация. Относно 1
бр. пакистанска валута същата подлежи на отнемане, тъй като не се установи чия
собственост е. Следва да се отнемат и 2 бр. бутилки, които като вещи без
стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила. Следва на св.Д. да се
върнат талон за гражданска отговорност, вносни бележки – 4 бр., застрахователна
полица и удостоверение към нея, свидетелства за регистрация ІІ част – 2 бр.,
отрязък от винетка, контролен талон за гражданска отговорност и картонче за
първоначален технически преглед, както и на подсъдимия М. да се върнат личните
му вещи - лична карта, СУМПС и удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил.
По разноските:
С оглед
признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение, на основание чл. 189, ал. 3 НПК в негова тежест бяха
възложени да заплати 240,55 лв. /двеста и четиридесет лева и петдесет и пет
стотинки/ разноски по сметка на ОД МВР Бургас, както и 10 лева държавна такса
за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни листи по сметка на РС Бургас.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.