Р Е Ш Е Н И Е  № 260438

31.08.2021 г., гр. Сливен

В  ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                             VІ-ти  ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 01.07.2021г., в следния състав:

 

                                                                                 председател: МИНЧО МИНЕВ                                                       

секретар: ТАНЯ ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр. дело № 4787 по описа за 2020 година.

 

В исковата си молба М.Д.Б. твърди, че К.Е. *** издала на 18.07.2018г. запис на заповед, с който се задължила да й заплати 5 000лв. Също, че въпреки настъпилия на 10.11.2018г. падеж, изпълнение не последвало. Това й дало основание да се обърне за съдействие към съда, който въз основа на този  менителничен документ й издал заповед за незабавно изпълнение, с която разпоредил на ответницата да й плати сумата. Л.обаче не била намерена, за да й се връчи заповедта, поради което издалия я съд указал на Б., че  следва да предяви иск, с който да установи вземането си. Това тя е сторила в срок и така е образувано настоящото дело.

 

С обстоятелството, че ответницата не е изпълнила задължението си, ищцата свързва отговорността й за заплащането на обезщетение за забавата, в която е изпаднала, като претендира петте хиляди лева заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за образуване на заповедно производство.

Б. търси и сторените от нея разноски- както в заповедното, така и в настоящото исково, производства.

 

На ответницата бе връчен препис от исковата молба, но писмен отговор не е подаден.

 

В проведеното по делото съдебно заседание страните не се явиха. Ответницата бе представлявана от пълномощник-адвокат, който оспорва иска- с неаргументирано твърдение, че тя не дължи.

 

            След като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящото дело, частно гражданско дело № 393/2020г. съда констатира, че на 04.02.2020г. М.Б. е депозирала пред Сливенски районен съд заявление по чл.417 от ГПК за дължима й от К.Е. Л.парична сума, а като документ по чл.418 от същия нормативен акт е представила цитирания в исковата молба и коментиран по-горе запис на заповед. Издадени са й заповед за незабавно изпълнение- № 115/ 06.02.2020г. и изпълнителен лист от същата дата, с които на ответницата- ответник и в настоящото исково производство, е разпоредено да й заплати сумата 5 000лв., заедно със законната лихва, считано от 04.02.2020г., както и разноски в размер на 457.50лв.

От материалите по заповедното производство се установява и че съдебния изпълнител, при когото листа е образуван в изпълнително дело, не е открил Ла Роса, за което е съобщил на заповедния съд, а последния пък е указал на заявителката Б., че по тази причина трябва да предяви иск, с който да установи вземането си по заповедта за незабавно изпълнение. Това жената е сторила в срок.

 

При преглед на менителничния документ съда констатира, че е редовен от външна страна; съдържа всички изисквани от закона /Търговски закон/ реквизити и е с нотариална заверка на подписа на издателя, а това е К.Е. Ла Роса. С него тя се задължава да заплати на падежа, а това е датата 10.11.2018г., на М.Б. сумата 5 000лв.

 

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск - за съществуването на парично вземане, за което на ищеца е издадена по –рано във времето, в т.н. заповедно производство, на основание чл. 417 от ГПК и въз основа на документ по чл.418 от ГПК- запис  на заповед, заповед за  незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Искът е с правно основание чл. 415 ал. 1 и чл.422 ал.1 ГПК, а приложими са норми от ТЗ; допустим е, а по същество и основателен.

Установи се по делото- от писмено доказателствено средство, че ответницата безусловно и неотменимо се е задължила на определен от нея падеж, да заплати на ищцата, конкретна парична сума – 5 000лв., която в документа е изписана както цифром, така и словом. Съдът констатира, че документа е редовен от външна стана и съдържа всички изисквани от закона реквизити. Ясно е, че падежа на задължението е настъпил, при това отдавна, в т.ч. и преди поемателя да се обърне към съда със заявление за заповедно производство. Документът е частен, свидетелстващ, но тъй като е с нотариална заверка на подписа на издателя, в тази му последната част е и официален. Поради това доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че именно лицето, сочено за издател на записа на заповед, е негов автор.

От друга страна, по правилата на процеса, в тежест на ответницата бе и това съда й указа, да докаже, че е заплатила дълга си. Тя обаче не ангажира подобни доказателства и ще понесе неблагоприятните последици, които закона свързва с подобно процесуално поведение- съда приема, че изпълнение не е последвало. Това пък означава, че иска ще бъде уважен.

С настъпването на падежа ответника-издател на менителничния документ изпада в забава. За вредите, които кредитора търпи от нея и които законодателя презюмира, че са равни на законната лихва за периода на забавата, длъжника дължи обезщетение на кредитора в този размер. Ето защо К. Л.дължи на Б. 5 000лв., заедно със законната лихва от 11.11.2018г. С решението си съда ще посочи обаче, че лихвата се дължи от датата 04.02.2020г., тъй като така е поискано- както в заповедното производство, така и в исковата молба. А 04.02.2020г. може да е началната дата на периода, в който ответника-длъжник е в забава, защото съгласно изричната разпоредба на чл.422 ал.1 от ГПК, установителния иск се смята предявен от момента на депозиране на заявлението. Т.е., от този момент се счита, че исковата молба е входирана в съда. А тя-исковата молба, кани към изпълнение, т.е. и поставя ответника в забава.

 

По въпроса за разноските: с оглед изхода на делото, на такива има право само ищцата, при това както сторените в заповедното производство, така и в исковия процес- чл.78 ал.1 от ГПК. В случая разноските на Б. в ч.гр.д.№ 393/2020 на СлРС са толкова, колкото са посочени в заповедта за незабавно изпълнение- 457.50лв.

Разноските й в исковия процес се формират от  заплатената/доплатена/ държавна такса за образуване на делото- 100лв..

 

При горните съображения, Сливенски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

 ПРИЕМА на осн.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Е. ЛА РОСА, с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Д.У.Н.А. *** дължи на М.Д.Б. с ЕГН ********** и съдебен адреса***, на основание запис на заповед, издаден от първата, на 18.07.2018г. и с падеж на 10.11.2018г., сумата 5 000лв., /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2020г. до окончателното й изплащане, за която на втората от тях е издадена от Сливенски районен съд, производството по ч.гр.д.№ 393/2020г., заповед № 115/ 06.02.2020 г. за незабавно изпълнение.

 

ОСЪЖДА К.Е. ЛА РОСА, с ЕГН: ********** да заплати на М.Д.Б. с ЕГН ********** на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последната разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 393/2020г. на СлРС, в пълен размер – 457.50лв. /четиристотин петдесет и седем лева и петдесет стотинки/.

ОСЪЖДА К.Е. ЛА РОСА, с ЕГН: ********** да заплати на М.Д.Б. с ЕГН ********** на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от последната разноски в установителното исково производство, развило се в настоящото гр.д.№ 4787/2020г. на СлРС - 100в. /сто лева/.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: