Р Е Ш Е Н И Е
№ 525
град Горна Оряховица, 27.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
Членове : ...........................................
...........................................
при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2717 по описа за 2017 година, за да произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.108 от
ЗС и чл.54,ал.2 от ЗКИР.
Ответниците предявяват възражения за установяване
на правото си на собственост върху паянтова жилищна сграда, попадаща в
УПИ IV-796, в кв. 45,
по ПУП на гр. Долна Оряховица, на основание възмездна сделка и изтекла
придобивна давност.
Ищецът М.В.Б. с ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв. Г.Н. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че е собственик на недвижим имот, находящ се в град Д.О., общ. Г. О., ул…., а именно : УПИ V-797, в кв.45 по ПУП на града, с площ 650 кв.м., с уредени регулационни отношения, заедно с построената в него паянтова жилищна сграда - долепена до къщата в съседния парцел, намиращ се от западната страна на имота, при граници : улица, УПИ VI-798, УПИ ХХII-813 и УПИ IV-796. Сочи, че ответниците са придобили собствеността върху недвижим имот, находящ се в град Д.О., общ. Г. О., ул…, а именно: дворно място с площ 600 кв.м., представляващо УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на града, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, при граници : улица, УПИ III-795, УПИ XXXIII-812, УПИ ХХII-813 и УПИ V-797, в кв.45. Заявява, че къщата в имота на ищеца се състои от приземен, полувкопан етаж, и още един жилищен етаж над нивото на земята, в който се влиза посредством стълбище и тераса, разположена по протежение на цялата южна фасада на сградата. Посочва, че след като закупил имота си, ищецът установил, че част от сградата му е преградена по начин, който не му позволява да я ползва в цялост; извършено е преграждане на част от жилищния етаж, като е зазидана вратата към стаята, намираща се вляво от входа на етажа и по този начин е препятстван достъпът му към тази стая от къщата му, а тя се ползва от ответниците. Заявява, че е преградена и терасата по начин, който не позволява ищецът да преминава по терасата пред завзетата стая, а откъм имота на ответниците е изградено ново стълбище, чрез което се достига до завзетата част от терасата. Твърди, че по аналогичен на жилищния етаж, в приземния етаж вляво от входа е извършено преграждане на вратата към намиращото се там помещение, попадащо под завзетото помещение на жилищния етаж, като преграждането е направено чрез обикновени дъски, които са заковани и които препятстват достъпа на ищеца. Заявява, че това помещение също се ползва от ответниците. Счита, че в конструктивно отношение завзетите помещения са част от паянтовата сграда, собственост на ищеца, и са разположени под двускатния покрив, покриващ цялата сграда, собственост на ищеца. Посочва, че всички добронамерени опити на ищеца да изясни с ответниците ситуацията и да получи обратно владението върху цялата къща се оказали безрезултатни, като ответниците твърдят, че са собственици на завзетата част и отказват да предадат владението й. Заявява, че при направена справка в Община Горна Оряховица, ищецът установил, че кадастралната и регулационна граници между имотите са поставени по начин, който ,,реже” имота му по линията на преграждане на къщата, като по този начин владяната без правно основание от ответниците част от нея попада в техния поземлен имот и се увеличава площта на последния за сметка на този на ищеца. Твърди, че анализът на документите за собственост на страните, както и на тези на праводателите им, и на действалите за имотите кадастрални и регулационни планове, оборва твърденията на ответниците, че са собственици на завладяната от тях част от къщата на ищеца и на земята под нея. Посочва, че със заявление рег. индекс У035-2/12.04.2017г. на Община Горна Оряховица, ищецът е поискал съставяне на акт за непълноти и грешки и изменение на кадастралния план. Сочи, че след извършен оглед в имотите на страните, при който ответниците твърдели, че завзетата част от къщата и земята под нея са техни, с писмо от 11.10.2017г., ищецът получил отказ за изменение на кадастралния план. Заявява, че е налице спор досежно собствеността на владяната от ответниците част от къщата и земята под нея и предаване на владението, както и за това къде се намира вярната кадастралната граница между имотите. Твърди, че е собственик на цялата паянтова жилищна страда, разположена в УПИ V-797, в кв.45 по ПУП на град Долна Оряховица, в т.ч. и частта от нея (маркирана в жълто на приложената за онагледяване на претенцията скица), която съгласно действащия кадастрален и регулационен план на град Долна Оряховица, е погрешно нанесена в УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на града, както и на частта от УПИ- IV-796, в кв.45 по ПУП на града, върху която попада. Счита, че това са границите на собствеността на ищеца, предмет на предявените по делото искове, а ответниците владеят части от сградата и земята под тях, без да имат правно основание за това. Уточнява, че правопораждащият факт на собствеността на М.Б. е покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1134, т.VI, рег. № 11378, дело 1031/2015г. на нотариус Красимира Боева, с район на действие ГОРС. Сочи, че правопораждащият факт за праводателя на ищеца – С.С.С., е отново сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1775, т.IХ, рег. № 6680, дело 999/2009г. на нотариус Иван Мазнев, с район на действие ГОРС, като сделка е придобивното основание и за собственика преди нея - Д. Г. К. - нотариален акт за дарение на недвижим имот № 21, том Х, н. дело 4460/1997г. на нотариус Красимира Боева, с район на действие ГОРС. Заявява, че последният е придобил собствеността от С. и Д.К., собственици на имота на основание давностно владение и наследство, за което е издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 93, т.ХIII, н. дело № 4459/1997г. на нотариус Красимира Боева, с район на действие ГОРС. Твърди, че всички праводатели на ищеца са били собственици на цялата паянтова жилищна сграда, допряна до къщата в съседния парцел, а не на част от нея, като на горепосочените основания праводателите на ищеца са упражнявали правото си на собственост. Заявява, че М.Б. е придобил чрез покупка правото на собственост върху цяла сграда, включваща и частите от нея, които се владеят от ответниците, а не на част от намиращата се в имота му сграда. Сочи, че правото на собственост върху имота е упражнявано от праводателите на ищеца в посочения по-горе обем : цялата сграда и земята под нея, до момента в който, когато С.С.С. е била собственик на имота, собствениците на IV-796, в кв.45 по ПУП на град Долна Оряховица са преградили описаните в исковата молба части от къщата и са започнали да упражняват фактическата власт върху тях.
Моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на цялата паянтова жилищна сграда, разположена в урегулиран поземлен имот V-797, в кв.45 по ПУП на град Долна Оряховица, в т.ч. и частта от нея с разгъната застроена площ от 56.55 кв.м., от които етажа с чардака 31.02 кв.м. и мазата 25.53 кв.м. (маркирана в жълто на приложената за онагледяване на претенцията скица), която съгласно действащия кадастрален и регулационен план на град Долна Оряховица е погрешно нанесена в УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на града, както и на частта от 25.53 кв.м. от УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на града, върху която попада. Моли съда да осъди Л.Б. В. и И.М.Р. да предадат на М.В.Б. владението върху владяната от ответниците без правно основание част от сградата с разгъната застроена площ от 56.55 кв.м., от които етажа с чардака 31.02 кв.м. и мазата 25.53 кв.м. (маркирана в жълто на приложената за онагледяване на претенцията скица (приложение 1), която съгласно действащия кадастрален и регулационен план на град Долна Оряховица е погрешно нанесена в УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на града, както и на земята с площ от 25.53 кв.м., върху която е построена.
Моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че западната кадастрална и регулационна граница на ПИ № 797, в кв.45 по ПУП на град Долна Оряховица, е нанесена погрешно, като в действителност същата в западната си част следва да съвпада с фасадата на собствената на ищеца паянтова жилищна сграда - по т.4-3-2-0-1 (синята линия съгласно изработената от правоспособно лице и приложена към настоящата искова молба скица към протокол от 10.10.2016г. (приложение № 2).
Моли съда да му присъди направените в производството по делото разноски.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си – адв. Г.Н. от ВТАК, ищецът поддържа предявения иск. Излага съображения в съдебно заседание и в писмена защита. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди разноски.
Ответниците И.М.Р.
с ЕГН **********, с адрес ***, и Л.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, депозират
писмени отговори на исковата молба по чл.131 от ГПК, чрез пълномощника си –
адвокат Л.И. от ВТАК. Считат, че когато съществува спор за граница при одобрен
кадастрален план, кадастрална карта или влязъл в сила ПУП, искът по чл.109а от ЗС
е недопустим, като в този случай спорът следва да се разреши чрез специалния
иск по чл.54 от ЗКИР, ако има инициирана процедура от собственика за допълване
или поправяне на кадастрален план или на кадастрална карта. Считат претенцията
за процесуално допустима само по отношение на иска по чл.108 от ЗС. Не спорят,
че страните са собственици на два съседни имота, находящи се в град Долна
Оряховица, като ответниците са собственици на УПИ IV-796, а ищецът - на УПИ V- 797 в същия квартал. Спорят,
че попадащата в имота на ответницата част от стара паянтова къща, защрихована
от ищеца в жълт цвят на приложена скица, е негова собственост, както и частта
от парцела, попадаща под нея. Заявяват, че на 16.06.2014г., чрез
покупко-продажба, ответникът Р. и отв. Б. са придобили собствеността върху имот
с административен адрес : град Д.О., общ. Г. О., ул….,, представляващ дворно
място с площ от
Молят съда да приеме, че ответниците са собственици, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, върху жилищна сграда в УПИ IV-796, в кв. 45, която е започнала да тече от датата на неговото придобиване – 16.06.2014г., ката към нея се прибави и изтеклата в полза на техния праводател Т.Т.С такава, считано за времето от 16.06.2004г. до 16.06.2014г. Претендират разноски.
В съдебно
заседание, ответниците Л.Б.Б. и И.М.Р., чрез пълномощника си – адвокат Л.И. от
ВТАК, поддържат отговорите на исковата молба. Излагат съображения в писмена
защита. Молят съда да отхвърли предявените искове. Молят съда да приеме за
установено, че ответниците са собственици, на основание изтекла в тяхна полза
придобивна давност, върху жилищна сграда в УПИ IV-796, в кв. 45, която е започнала да
тече от датата на неговото придобиване – 16.06.2014г., ката към нея се прибави
и изтеклата в полза на техния праводател Т.Т.С. такава, считано за времето от
16.06.2004г. до 16.06.2014г. Претендират
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приетото писмено доказателство - нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 93, т. ХIII, н. дело № 4459/1997г. на нотариуса при ГОРС,
С.М.К. с ЕГН **********, Д. Г.К. с ЕГН ********** и Д.Г.К. с ЕГН ********** са
признати за собственици по давностно владение и наследство на следния недвижим
имот, намиращ се в град Д.О., общ. Г. О., ул….,, а именно : дворно място от 650 кв.м. – урегулирано, представляващо
парцел V-797 в квартал 45 по
регулационния план на гр. Д.Оряховица, заедно с построената в двора паянтова
жилищна сграда, допряна до къщата в съседния парцел, намиращ се от западната
страна на имота, при граници на дворното място : на север – улица, на изток –
н-ци на К.И.Х., на юг – В.П.М.и К.С., на запад – Т.Т.С.
Видно от приетото писмено доказателство – нот. акт за дарение на
недвижим имот № 21, том Х, н. дело 4460/1997г. на нотариуса при ГОРС, на
27.11.1997г. е осъществена безвъзмездна правна сделка, по силата на която С.М.К.
с ЕГН ********** и Д. Г.К. с ЕГН ********** са дарили на Д.Г.к. /син на първата
и брат на втория/ недвижим имот, намиращ се в град Д.О., общ. Г. О., ул…., а именно : 2/3 идеални части от дворно място
от 650 кв.м. – урегулирано, представляващо парцел V-797 в квартал 45 по регулационния план на
гр. Д.О., заедно с такава идеална част от построената в двора паянтова жилищна
сграда, допряна до къщата в съседния парцел, намиращ се от западната страна на
имота, при граници на дворното място : на север – улица, на изток – н-ци на К.И.Х.,
на юг – В.П.М. и К.С., на запад – Т.Т.С., като дарителката С.М. К. е запазила
правото си пожизнено ползване и обитаване на прехвърления имот.
Видно от приетото писмено доказателство – нот. акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 1775, т.IХ,
рег. № 6680, дело 999/2009г. на нотариус Иван Мазнев, с район на действие ГОРС,
на 19.12.2009г. е осъществена възмездна сделка – покупко-продажба, по силата на
която Д.Г.К., чрез пълномощник – С.С., е продал на С.С.С., чрез пълномощника й
И.С., следния недвижим имот, находящ се в град град Д.О., общ. Г. О., ул….,, а именно : Дворно място с площ от 650
кв.м., представляващо УПИ V-797,
в кв.45 по плана на гр. Д. О., заедно с построената в него паянтова жилищна
сграда – допряна до къщата в съседния парцел, намиращ се от западната страна на
имота, при граници на имота : улица, УПИ VI-798, УПИ XXII-813 и
УПИ IV-796 в кв.45.
Безспорни по настоящото дело са фактите, че ищецът М.Б. е придобил право на
собственост върху недвижим имот, намиращ се в град Д.О., общ. Г. О., ул….,, а именно : УПИ V-797, в кв. 45 по плана на гр. Д.О., с площ
от 650 кв.м., с уредени регулационни отношения, заедно с построената в този
имот паянтова жилищна сграда – допряна до къщата в съседния парцел, намиращ се
от западната страна на имота, при граници : улица, ПИ VI-798, ПИ XXII-813 и
ПИ IV-796, чрез възмездна сделка – покупко-продажба,
осъществена на 02.09.2015г., удостоверена със съставянето на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 1134, том VI, рег. № 11378, дело № 1031/2015г. по описа
на нотариус Кр.Боева, вписана под № 296 в регистъра на НК, с район на действие
ГОРС, приет като доказателство /л.6 от делото/.
Видно от приетото писмено доказателство - нотариален акт за собственост
на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 92, том ХV, нот. дело № 4665/1996г. на нот. Красимира
Боева, с район на действие ГОРС, Р.П.Л. и В.П.М. са признати за собственици, на
основание наследство и давностно владение, на следния недвижим имот, находящ се
в град Д.О., общ. Г. О., ул….,,
а именно : дворно място от 600 кв.м., със застроени в него къща, стопанска
постройка и лятна кухня, съставляващо парцел IV-796 в кв.45 по ЗРП на гр. Долна
Оряховица, при граници : улица, Г.Д.К. и н-ци на Й.К..
Видно от приетото писмени доказателство - нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 3, том VI, нот. дело № 4666/1996г. на нотариус
Красимира Боева, с район на действие ГОРС, на 18.10.1996г. е осъществена
възмездна сделка – покупко-продажба, по силата на която Р.П.Л. и В.П.М. са
продали на Т.Т.С. следния недвижим имот, находящ се в град Д.О., общ. Г.
О., ул….,, а именно : дворно място от
600 кв.м., със застроените в него къща, лятна кухня и стопански постройки,
съставляващо парцел IV-796 в кв.45 по ЗРП на гр. Долна Оряховица, при граници :
улица, Г.Д. К. и н-ци на Й.К..
Съдът е приел за безспорни и фактите, че ответниците Л.Б. и И.Р. са
придобили право на собственост, при равни права, върху недвижим имот, намиращ
се в град Д.О., общ. Г. О., ул….,,
представляващ дворно място с площ от
Безспорни между страните са и фактите, че ответниците осъществяват
владение върху частта от паянтова жилищна сграда (маркирана в жълто от ищеца на
приложената за онагледяване на претенцията скица), която съгласно действащия
кадастрален и регулационен план на град Долна Оряховица попада в УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на града, както частта
от УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на
града, върху която тази част от паянтовата жилищна сграда попада.
Безспорни са и фактите че е налице правен спор между ищеца и ответниците
относно правото на собственост върху гореописания имот, респ. частта от него,
представляваща част от паянтова жилищна сграда (маркирана в жълто от ищеца на
приложената за онагледяване на претенцията скица), която съгласно действащия
кадастрален и регулационен план на град Долна Оряховица попада в УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на града, както и на частта
от дворното място, представляващо УПИ IV-796,
в кв.45 по ПУП на града, върху която попада спорната част от паянтова жилищна
сграда и относно границите между двата имота, посочени в исковата молба и
уточнението към нея.
Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че ищецът е депозирал заявление рег. индекс У035-2/12.04.2017г. пред Община Горна Оряховица, с което е поискал съставяне на акт за непълноти и грешки и изменение на кадастралния план, извършен е оглед на имотите на страните, след което, с писмо от 11.10.2017г., ищецът получил отказ за изменение на кадастралния план.
Видно от приложената по делото административна преписка на Община Горна
Оряховица, със становище № РД9400-2398/11.10.2017г., кметът на Община Горна
Оряховица е отказал да проведе исканата от М.Б. процедура – Акт за непълноти и
грешки в одобрен кадастрален план на гр. Долна Оряховица за поземлени имоти с
пл. № 796 и пл. № 797, поради на липса на законово основание, след като е
констатирано, че двата имота се ползват от собствениците по имотната граница на
гр. Д.Оряховица от 1953г., и по сега
действащия план на града от 1984г.
Видно
от приетата по делото СТЕ, с одобряването на кадастралния и регулационен план
със Заповед № 212/1984г., който план е действащ и към настоящия момент, за
парцел V-797 в кв. 45
са извършени следните промени : - променен е номерът на парцела от VIII-700 е станал V-797; - променен е номерът
на квартала - от 30 е станал 45; - не е променена нито една от четирите
граници; лицето на имота на ищеца
Видно от приетата Съдебно-техническа архитектурна експертиза и допълнителното заключение към нея, процесната жилищна сграда е с паянтова конструкция; етажът е с дървен скелет и пълнеж в стените; полуподземният етаж е с каменни стени; междуетажната и таванската конструкция е от гредоред и дървени подове/тавани. От СТАЕ е видно, че долепена до процесната площ, владяна от ответниците в УПИ IV-796 е масивна пристройка в северната част на парцела, като нейното точно разположение и габарити са ясно показани в приложеното към делото геодезическо заснемане. Видно от СТАЕ, в процесната площ, владяна от ответниците, са включени застроена площ и чардак пред нея; те представляват конструктивно цяло, тъй като подовите и таванските гредореди са цялостно изпълнени. Видно от двете заключения, процесната жилищна сграда е запазена почти без промени в първоначалния си вид, конструктивни промени няма, като са възможни несъществени ремонти в процеса на експлоатация; промяна в конфигурацията на помещенията също няма; единствената съществена разлика с първоначалния градеж е зазиданата врата от антрето на етажа към западната част на сградата, владяна от ответниците, като при огледа на място се установява, че това зазиждане е направено преди десетилетия. От СТАЕ и допълнителното заключение към нея се установява, че застроената площ на процесната част от етажа, вкл. процесната част от чардака, е 31.02 м2.; може да се приеме, че застроената площ на процесното помещение в сутерена е равна на площта в етажа без частта от чардака : 31.02 - 5.49 = 25.53 м2., респ. разгънатата застроена площ на двете части е 31.02 + 25.53 = 56.55 м2. Видно от заключението на СТАЕ, на основния етаж процесната площ представлява едно помещение с достъп през пристроено антре; помещението е разделено на две с мебел; пред процесното помещение се намира част от чардака, преградена от основната му част, попадаща в имота на ищеца с лека преграда; частта от площта на имота, заета от процесната част на сградата, следва да се приеме по очертанието на цокъла (сутерена), и е равна на 25.53 м2. От приетата експертиза е видно, че независимо, че сградата е конструктивно цялостна, част от нея може да се реконструира, преизгради, преустрои или събори без нанасяне съществени щети на останалата част, като за целта следва да се изготви съответен проект и строителните работи да се извършат компетентно. Видно от СТАЕ и допълнителното заключение към нея, спорната част на паянтовата жилищна сграда може да представлява самостоятелен обект след съответно преустройство и осигуряване на изискуемите помещения за съответния вид обект; няма данни такова преустройство да е извършвано, следователно не може да се приеме, че процесната площ представлява самостоятелен обект. Съдът кредитира заключенията на вещото лице Л. като обосновани и кореспондиращи на приетите по делото писмени и гласни доказателства и на СТЕ.
Видно от показанията на св. Д.К. /бивш собственик на имот V-797/, баба му Р. Д. К. и дядо му Д.В.К. са притежавали имот на това място и са го разделили на 4 имота за своите четирима сина, един от които е баща му Г.Д. К., починал 1986г. Свидетелят сочи, че цялата сграда е строена около 1913г., а четиримата братя заедно са се разбрали помежду си за парцелите и кой какви сгради ще ползва. Свидетелят установява, че граничели с чичо му П.Д. К., с когото живеели в една и съща къща, като те живеели на приземния етаж, семейството на чичо му живеело на горния етаж, а мазата ползвали общо. Свидетелят сочи, че чичо му и баща му са направили по взаимно съгласие преддверието с новия вход и затварянето на горния вход към голямата стая; баща му построил стопанска сграда, която е точно на линията на границата с парцела на чичо му. Видно от показанията на св. К., след като братовчедките му Р. и В. продали тяхната част от имота, той сложил ограда, която е свързана със стопанските постройки /показва оградата на снимка, която е най-горе на стр.88 от делото/. Свидетелят К. установява, че е продал част от сградата, но не знае как са го написали в нотариалния акт и защо; когато той продал, братовчедките му били продали тяхната част вече. Свидетелят удостоверява, че майка му живяла в този имот до 1999г. Видно от показанията на св. К., купувачите идвали, гледали всички стаи и разбрали какво представлява имота; всичко било вече преградено по този начин, когато те купували, и той продал дворно място с част от къща. Свидетелят посочва, че когато братята П. и Г. поделят къщата, те я разделят от горе до долу по една линия, като така върви по тази линия и стопанската сграда, която баща му построил.
Видно от
показанията на св. В.М. /бивш собственик на имот № IV-796/, баща й П.Д. К. имал брат Г. К.,
а Д. К. и Р.К. са й баба и дядо; тя е живяла в имота в Долна Оряховица до
Видно от показанията на св. М.А. /съсед на страните/, собственикът дядо Д.К. е имал доста деца и е разделил на всяко дете част от имота си, а къщата, в която е живял той, през 50-те години разделил на двамата си сина Г. и П. на две; дядо Д. умира рано, а жена му Р. останала да живее при сина си П. Свидетелката установява, че къщата е разделена на две през половината, едната страна на запад я дава на П., на изток я дава на Г.; когато през 50-те години дядо Д. К. направил подялбата на синовете си, вратата към голямата стая е затворена и коридорчето с двете стаи остава за Г. за изток; за П. остава голямата стая заедно със стопанските постройки и мазата; П. и жена му ползвали голямата стая за шивашко помещение, в което също и спели; бабата останала при тях и там починала. Свидетелката А. сочи, че къщата е на един етаж, но ползват партер, долни стаи са си направили Г. и С.. Видно от показанията на св. А., тя гледала майката на Д.К. в долните стаи, които са приспособени за живеене; горе над тези стаи има коридорче, малка кухня и спалня, където са живели младоженците Д. и съпругата му, а майка му и баща му - в долните стаи. Свидетелката сочи, че другата част е на един етаж, мазата е за Петър и отгоре - една голяма стая, където спят цялото семейство, както и една стопанска постройка; сега тази стопанска постройка не съществува, защото през 60-те години П. и А. правят 2 стаи с баня, за да се събере цялото семейство. Свидетелката твърди, че никога братята П. и Г. не са имали спор кое за кого е така, както са го оставили възрастните хора. Видно от показанията на св. А., както върви подялбата от къщата, така върви и линията за двора; стопанските сгради са строени след 50-те години от братята, като на П. била по-паянтова, а на Г. по-масивна - сайвант, като и двете вървят по границата.
Видно от поканията на св. Н. Б. /съсед на страните/, свидетелят познава децата на баба Р. – Г. и П., и откакто се помни, Г. живеел от изток, а П. - от запад. Сочи, че източната част на Г. имала горе 2 стаи и долу било като изба, но те го направили като кухничка. Свидетелят е ходил повече в другата половина на П., който имал едно помещение, което излизало на улицата, там седяла баба Р., а откъм улицата за Г. и за П. се влизало през 2 отделни вратички. Свидетелят Б. установява, че през 60-те години чичо му П. съборил това помещение, направил 2 стаи и вратичката си остана там. Свидетелят посочва, че преди това на дървената тераса имало летяща вратичка, с която семействата си влизали в другата част; двете семейства си живеели много добре и всеки си знаел неговата половина. Свидетелят сочи, че чичо П. и леля А. живеели в голямата стая, като част от стаята ползвали за шивашко ателие, а в другата част спели децата им.Видно от показанията на св. Б., той е ходил съм в имота, когато станал собственост на Л. и И., и не е видял да ползват нищо по-различно от това, което ползвал чичо П.. Свидетелят установява, че между двата имота има ограда, като стопанските сгради на чичо Г. и чичо П. били долепени една до друга, на чичо П. била по-паянтова, като винаги това е било границата от къщата до долу до южните имоти.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Съдът намира, че предявените ревандикационни
искове по чл.108 от ЗС се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество, тези искове се явяват
неоснователни по изложените по-долу съображения.
В случая
предмет на иска е установяване правото на собственост на ищеца върху цялата
паянтова жилищна сграда, разположена в урегулиран поземлен имот V-797, в кв.45 по ПУП на град
Долна Оряховица, в т.ч. и частта от нея с разгъната застроена площ от 56.55
кв.м., от които етажа с чардака 31.02 кв.м. и мазата 25.53 кв.м. (маркирана в
жълто на приложената за онагледяване на претенцията скица), както и на частта
от 25.53 кв.м. от дворното място, съставляващо УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на града, върху
която попада спорната част от сградата, за която ищцовата страна твърди, че
съгласно действащия кадастрален и регулационен план на град Долна Оряховица е
погрешно нанесена в УПИ IV-796,
в кв.45 по ПУП на града, и претендира да бъде освободена от ответниците. Страните
по делото не спорят и от приложените писмени доказателства – нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 1134, т.VI, рег.№ 11378, дело 1031/2015г. на нотариус Кр. Боева, с район
на действие ГОРС, и нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 271, т.II, рег. № 2232, дело
201/2014г. на нотариус Ани Маркова, с район на действие ГОРС, се установява, че
ищецът и ответниците са собственици на два съседни недвижими имота, като ищецът
М.Б. е придобил, на основание възмездна сделка – покупко-продажба, осъществена
на 02.09.2015г., право на собственост върху недвижим имот, намиращ се в град Д.О.,
общ. Г. О., ул…., а именно : УПИ V-797, в кв. 45 по плана на гр. Долна Оряховица, с площ от 650
кв.м., с уредени регулационни отношения, заедно с построената в този имот паянтова
жилищна сграда – допряна до къщата в съседния парцел, намиращ се от западната
страна на имота, при граници : улица, ПИ VI-798, ПИ XXII-813
и ПИ IV-796, а ответниците Л.Б. и И.Р. са
придобили право на собственост, при равни права, на основание възмездна сделка
– покупко-продажба, осъществена на 16.06.2014г., върху недвижим имот, намиращ
се в град Д.О., общ. Г. О., ул….,, представляващ дворно място с площ от
Съдът намира за неоснователни и недоказани в съдебното производство твърденията на ищцовата страна, че М.Б. е придобил право на собственост върху 25.53 кв.м. от дворното място, съставляващо УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на града, върху която попада спорната част от сградата, както и върху частта от паянтова жилищна сграда с разгъната застроена площ от 56.55 кв.м., от които етажа с чардака 31.02 кв.м. и мазата 25.53 кв.м., попадаща в УПИ IV-796, в кв.45 по плана на гр. Долна Оряховица (маркирана в жълто на приложената за онагледяване на претенцията скица). По своя характер гражданско-правната сделка, на каквото основание ищецът се позовава за установяване собствеността си върху процесната вещ, е деривативно /производно/ основание за придобиване правото на собственост и като такова предполага правоприемство между прехвърлителя и приобретателя по договора, т.е. ако прехвърлителят не е бил собственик на имота, то и купувачът по сделката не би могъл да стане собственик.
Въз основа на приетите по делото доказателства (нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1134, т.VI, рег.№ 11378, дело 1031/2015г. на нотариус Кр. Боева, с район на действие ГОРС, нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1775, т.IХ, рег. № 6680, дело 999/2009г. на нотариус Ив. Мазнев, с район на действие ГОРС, нот. акт за дарение на недвижим имот № 21, том Х, н. дело 4460/1997г. на нотариуса при ГОРС, заключението на СТЕ), в случая се установява по несъмнен начин, че на основание горепосочената възмездна правна сделка, осъществена на 02.09.2015г., М.Б. е придобил право на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ V-797, в кв. 45 по плана на гр. Долна Оряховица, с площ от 650 кв.м., с уредени регулационни отношения, при граници : улица, ПИ VI-798, ПИ XXII-813 и ПИ IV-796, заедно с построената в този имот паянтова жилищна сграда – допряна до къщата в съседния парцел, намиращ се от западната страна на имота, като същият /идентичен/ имот е придобит от праводателите на ищеца – С.С.С. и И.С.С., на основание възмездна правна сделка, реализирана на 19.12.2009г., а също и от техния праводател - Д.Г.К., придобил правото на собственост върху гореописания недвижим имот на основание безвъзмездна правна сделка, осъществена на 27.11.1997г. От заключението на приетата СТЕ, която съдът кредитира изцяло в тази нейна част, като кореспондираща на цитираните писмени доказателства, на приложените преписи-извлечения от плана на гр. Горна Оряховица от 1953г. и от плана на гр. Долна Оряховица от 1984г., и на показанията на всички разпитани по делото свидетели, се установяват и фактите, че площта на УПИ V-797, в кв. 45 по плана на гр. Долна Оряховица, собственост на ищеца, измерена реално на терена в границите на осъществяваното от него владение на имота, е 650 кв.м. и е идентична /съвпада/ с площта на този имот, посочена в гореописаните нот. актове - 650 кв.м. Цитираните писмени доказателства удостоверяват по категоричен начин и фактите, че имотната граница между УПИ V-797, в кв. 45 по плана на гр. Долна Оряховица, с площ от 650 кв.м., собственост на ищеца, и УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на гр. Долна Оряховица, с площ от 600 кв.м., собственост на ответниците, е материализирана на място с примитивна прозирна ограда и посредством стени на сгради, като тази имотна граница съвпада с границата между тези два имота съгласно действащия регулационен/кадастрален план на града. Заедно с това, от приетата СТЕ, кореспондираща в тази своя част на всички писмени доказателства, цитирани по-горе, на приложената административна преписка, на заключенията на СТАЕ и допълнението към нея, се установява, че границата, разделяща имота на ищеца от имота на ответниците, преминава през старата паянтова жилищна и стопанска сгради (пред паянтовата жилищна сграда към улицата е имало обор (дам, стопанска постройка), който обор в имота на ищеца е преустроен в стопанска сграда, а в имота на ответниците е съборен и върху него, разширен на запад, е построена масивната жилищна сграда; оттам границата в права линия преминава на юг, като разделя стопанската сграда в имота на ищеца от навеса в имота на ответниците, който навес в момента на огледа на вещото лице не съществува.
Наред с изложеното по-горе, предвид неоспорване от страните по делото на приложения нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 93, т. ХIII, н. дело № 4459/1997г. на нотариуса при ГОРС, съдът намира за установено въз основа на това писмено доказателство, че именно върху недвижимия имот, за който е отреден УПИ V-797, в кв. 45 по плана на гр. Долна Оряховица от 1984г., с площ от 650 кв.м., заедно с построената в това дворно място стара паянтова жилищна сграда, допряна до къщата в съседния парцел, намиращ се от западната страна на имота, в установените от СТЕ имотни граници и регулационни линии на имота, е осъществяна фактическа власт от праводателите на Д.Г.К. – С. и Д.К., през повече от 10 години, считано назад от 27.11.1997г., когато същите са признати за собственици на този недвижим имот на основание осъществено от тях давностно владение и наследство. Тези факти се подкрепят изцяло от показанията на св. Д. К., който удостоверява, че в това дворно място и в частта от старата къща, попадаща в него, са живели и починали баща му Д. К. и майка му, след което той е продал именно този имот с попадащата в него част от старата паянтова къща. Свидетелят Д. К. удостоверява и фактите, че къщата е била построена около 1913г., но през 50-те години е била разделена на две от баба му и дядо му, като семейството на чичо му ползвало голяма стая и мазето, а неговото семейство ползвало 2 по-малки приземни помещения и 2 помещения отгоре, които били разделени с коридор от голямата стая; всеки си знаел помещенията; около 1962-1963г. чичо му си построили допълнително 2 стаи с отделен вход и вход към голямата стая, която ползвал; след като построил антрето, заедно с двете допълнителни стаи, избил вход към голямата стая, защото от другата страна нямало друг вход, а преди да се изгради преддверието, входът за голямата стая бил през входа от чардака към коридор, от този вход се влизало в цялата къща; когато се изградило преддверието, семейството на чичо му си затворило входа, който бил през самата къща. Свидетелите В. М., М. А. и Н. Б., от своя страна установяват, че от 50-те години на миналия век в имота на ищеца е живяло семейството на Д. К., а в съседния имот е живяло семейството на неговия брат П.К., като нито двамата братя, нито техните наследници са имали спорове по отношение гореописаните граници на собственост, както и не е променяна и/или нарушавана имотната граница между двата процесни имота, считано от 50-те години на ХХ век досега. Свидетелката М. удостоверява пред съда, че през шейсетте години баща й П.К. построил под ползваната от тях стая от паянтовата къща допълнително 2 стаи с антре и стълбище към тази голяма стая и всичко това станало като една къща, като тази нова част от двете допълнителни стаи, била построена на мястото на дама и двете стаи гледали към улицата, а семейството на чичо й ползвало на горния етаж 2 помещения и под тях също 2 помещения с едно пригодено като кухня; след като двамата братя се поделили, баща й е затворил тази врата, която водела към коридорче, а то - към стаите на чичо й. Тези факти се потвърждават изцяло и от показанията на свидетелите А. и Б., които съдът кредитира изцяло с оглед непосредственото възприемане на фактите от тези свидетели в продължение на десетилетия, съответствието им на приложените по делото доказателства и липсата на заинтересованост от изхода на спора.
При така установените по делото факти, съдът намира, че тълкуването, дадено от ищцовата страна на волята на страните, удостоверена при извършване на сделката, обективирана в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1134, т.VI, рег.№ 11378, дело 1031/2015г. на нотариус Кр. Боева, че предмет на прехвърлителната сделка е цялата жилищна паянтова сграда, вкл. частта от нея, която попада в УПИ IV-796, в кв. 45 по плана на гр. Долна Оряховица, не почива на никакво законово основание, нито на събраните в хода на делото многобройни писмени и гласни доказателства, които в своята съвкупност и логична последователност обосновават извод, че предмет на всички гражданско-правни сделки, сочени от ищеца като основание за придобиване правото на собственост върху спорния имот, е само тази част от старата паянтова жилищна сграда, която е построена и попада в двора, съставляващ УПИ V-797, в кв. 45 по плана на гр. Долна Оряховица, с площ от 650 кв.м., и е допряна до къщата в съседния парцел, намиращ се от западната страна на имота, т.е. УПИ IV-796, в кв. 45, която къща представлява единно конструктивно цяло, видно от приетата СТАЕ. В тази връзка, цитираните по-горе доказателства обосновават и извода, че прехвърлителят Светлана Стоянова по осъществената с ищеца възмездна сделка, нейният праводател Д.Г.К. и неговите праводатели С. и Д.К. също не са били собственици на спорния имот, поради което и купувачът по последната сделка М.Б. също не би могъл да стане собственик на този имот, попадащ в УПИ IV-796, в кв. 45 по плана на гр. Долна Оряховица.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователен и необоснован и довода на ищцовата страна, че ответниците не са могли да придобият право на собственост върху попадащата в техния имот част от старата паянтова жилищна сграда, тъй като същата не съставлява самостоятелен обект. Действително, приетата по делото СТАЕ и допълнително заключение към нея сочат, че цялата сграда, в която попада спорната площ, е единно конструктивно цяло, като процесната част на паянтовата жилищна сграда може да представлява самостоятелен обект след съответно преустройство и осигуряване на изискуемите помещения за съответния вид обект, документи за каквото не са установени от вещото лице. Тези факти се потвърждават и от свидетелските показания, сочещи, че цялата паянтова жилищна сграда е изградена около 1913г. от бабата и дядото на св. Д. К., като впоследствие от дворното място, в което е изградена тази къща, са обособени четири отделни парцела, а през 50-те години къщата е била разделена на две от нейните собственици /баба и дядо на св. Д. К./, и върху така обособените две части от нея, попадащи в два различни обособени парцела, е осъществявана фактическа власт от семействата на Д. К. /парцел VIII-700 в кв. 30 по плана от 1953г., идентичен с УПИ V-797 в кв.45 по плана от 1984г./ и П. К. /парцел VII-699 в кв. 30 по плана от 1953г., идентичен с УПИ IV-796, в кв.45 по плана от 1984г./. Заедно с това обаче, приетата и неоспорена от страните СТАЕ удостоверява по категоричен начин твърдените от ответната страна факти, установени от свидетелските показания, че макар и сградата да е конструктивно цялостна, част от нея може да се реконструира, преизгради, преустрои или събори без нанасяне съществени щети на останалата част, като за целта следва да се изготви съответен проект и строителните работи да се извършат компетентно, а от друга страна, в жилищната сграда е осъществена промяна - пробита е допълнително врата в северозападната част на сградата, която осигурява достъп до процесната площ от антрето в пристройката, представляваща основно застрояване в имота на ответниците, за преодоляване на денивелацията са изградени две стъпала, като това преустройство е направено преди десетилетия и кореспондира напълно на начина, по който имотната граница разделя двата парцела. В тази връзка, от приетата СТЕ се установява, че границата, която разделя имотите на ищеца и на ответниците, преминава през старата паянтова жилищна сграда и стопански сгради, както по плана на гр. Долна Оряховица от 1953г., така и по плана на същия град, одобрен със Заповед № 212/1984г., действащ към настоящия момент, като не са променяни никои от четири граници на двата имота, имотната граница между тях съвпада с регулационната линия /дворищната регулация/, индивидуализираща двата урегулирани поземлени имота, и регулацията между тях е приложена.
Предвид изложеното дотук, съдът споделя изцяло възраженията на ответната страна, че макар и да липсват писмени доказателства за удостоверяване поделянето на недвижимия имот, собственост на Д.и Р.К. /баба и дядо на свидетелите Д.К. и В.М./, на два отделни имота между техните синове Г. К. /баща на св. Д.К./ и П. К. /баща на св. В. М./ през 50-те години на ХХ век, то в случая се доказва по несъмнен начин, че владението върху двата имота – дворни места и попадащата във всяко от тях част от процесната жилищна сграда, е осъществявано от горепосочените праводатели на страните по силата на регулационния план на град Долна Оряховица, одобрен със Заповед № 8353 от 1953г., явяващ се дворищно- регулационен план по смисъла на § 39 от ППЗПИНМ, доколкото с него са установени нови граници (след придаване и отнемане на площи) на строителни парцели и е определено за кои имоти те се отреждат /СТЕ и приложените извадки от плановете от 1922г., 1953г. и 1984г. сочат, че предходният план на града е от 1922г. и съгласно него конфигурацията на имотите и постройките не отговаря на сегашното положение на границите и сградите/. Съгласно разпоредбата на тогавашната редакция на чл.39 in fine от ЗПИНМ (отм.), действал към момента на приемането на кадастралния и регулационен план на гр. Долна Оряховица от 1953г., дворищно- регулационният план е имал непосредствено и безусловно отчуждително действие. Това негово действие не се променя с изменението на закона от 1956г., тъй като аналогично разрешение се съдържа в разпоредбата на чл.39,ал.3 от ЗПИНМ (отм.). Във връзка с това, съдът намира, че придобиването на право на собственост върху придаваемите по регулация площи е било безусловно, а заплащането на обезщетение за тях към посочения по-горе момент не е било предпоставка за настъпване или запазване на отчуждителното действие на плана. Независимо дали такива обезщетения са се дължали и дали са били платени между праводателите на страните, собствеността е била придобита от собственика на имота, към който се придават те, по силата на самия план. Тези факти се установяват и от приложения към приетата СТЕ препис-извлечение от Разписен лист към плана на гр. Долна Оряховица от 1953г. /л.149 от делото/, видно от който като собственик на двор, съставляващ парцел VII-699 в кв.30 /изменен на парцел IV-796 в кв.45 по плана от 1984г./, е вписан П. Д. К., а като собственик на двор - парцел VIII-700 в кв.30 /изменен на парцел V-797 в кв. 45 по плана от 1984г./ е отразен Г.Д. К..
Следователно, само на това основание и независимо от всички останали съображения, изложени по делото, исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива по отношение претенцията на М.Б., че същият е придобил право на собственост върху 25.53 кв.м. от дворното място, съставляващо УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на града, собственост на ответниците по делото, и че ответниците следва да предадат владението върху тази част от имота.
На следващо място, съдът намира за обосновани и доказани, въз основа на заключенията на СТЕ, СТАЕ и допълнението към нея, на приложените преписи-извлечения от плановете на гр. Долна Оряховица от 1953г. и от 1984г., твърденията на ответната страна, че имотната граница и регулационната линия /дворищна регулация/ между процесните два имота съвпадат, като регулацията между тях е приложена и именно тази граница преминава през паянтовата жилищна сграда, а всяка от страните е придобила чрез възмездна сделка оформените по този начин два урегулирани поземлени имоти. В тази връзка, основателни се явяват възраженията на двамата ответници, на основание осъществените от ищеца и от тях възмездни сделки – покупки-продажби, обективирани в горецитираните нотариални актове, М.Б. е придобил право на собственост върху УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на гр. Долна Оряховица, с площ от 650 кв.м., заедно с описаните в н. акт сгради, попадащи в този парцел, а Л.Б. и И.Р. са придобили право на собственост при равни права върху УПИ V-797 в кв. 45 по плана на гр. Д.Оряховица, заедно с описаните в н. акт сгради, попадащи в този парцел. С оглед изложеното, съдът намира, че действително в случая липсва каквато и да е неяснота или пропуск по отношение на жилищната сграда, попадаща в имота на ищеца, и същата е ясно и точно индивидуализирана в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1134, т.VI, рег.№ 11378, дело 1031/2015г. на нотариус Кр. Боева, като паянтова жилищна сграда – допряна до къщата в съседния парцел, намиращ се на западната страна на имота (т.е. УПИ V-797 в кв. 45, собственост на ответниците), като разшителното тълкуване, дадено от ищцовата страна на предмета на тази сделка, не почива на никакво годно основание, нито на доказателствата по делото. Поради това, основателни се явяват и възраженията на ответната страна, че в процесния случай ищецът нито твърди, нито доказва да е придобил право на собственост върху спорната част от жилищна сграда, попадаща в имота на ответниците, на друго основание /учредяване право на строеж, давностно владение и пр./, за да бъде изключено приложението на принципа, че собственикът на земята е собственик и на сградите, построени върху нея. Същевременно, приетите по делото експертизи и цитираните писмени и гласни доказателства удостоверяват по делото, че няма допусната грешка в дворищно-регулационния план на гр. Долна Оряховица от 1984г., по отношение на двата процесни имота.
Владение от страна на ответниците. В конкретния
случай ответниците доказват наличието на годно правно основание за упражняване
на владението си върху част от процесната площ от 25.53 кв.м. от дворното
място, за което е отреден УПИ IV-796,
в кв.45 по ПУП на гр. Долна Оряховица, както и на частта от процесната жилищна
сграда с разгъната застроена площ от 56.55 кв.м., от които етажа с чардака
31.02 кв.м. и мазата 25.53 кв.м., а именно – придобиване на правото на
собственост върху имота на основание възмездна сделка /покупко-продажба/ и
осъществено от тях давностно владение, към което се прибавя и давностно
владение, осъществено от техния праводател Т.Т.С.. Безспорни в настоящото
производство са фактите, че ответниците са придобили право на собственост, при
равни права, върху недвижим имот, намиращ се в град Д.О., общ. Г. О., ул….,,
представляващ дворно място с площ от
Съгласно чл.79,ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, през които владелецът следва да е осъществил своята фактическа власт, без да я е прекъсвал. В случая, безспорно се установява от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че ответниците са установили своята фактическа власт върху процесния недвижим имот, съставляващ УПИ IV-796, в кв. 45 по плана на гр. Долна Оряховица, непосредствено след сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот на 16.06.2014г., като от тогава до настоящия момент ползват лично описания по-горе имоти без прекъсване, т.е. в продължение на около 4 години и 10 месеца, и осъществяваното от тях владение е явно и необезпокоявано. В тази връзка, св. М. А. /съсед на страните/ установява пред съда, че Л. и И. купили къщата на П. К. от А., която от своя страна купила имота от дъщерята на Петър К., като ползват голямата стая, мазата под нея и новата постройка, така както е направена подялбата на имота през 50-те години и линията на двора, а м.Б. е купил другия имот, но не живее там. Свидетелят Н.Б. /съсед на страните/ установява пред съда, че е ходил в процесните два имота още като дете и знае кой имот е на чичо П. и леля А. и кой – на чичо Г.; ходи и сега в имота, който е собственост на Л. и И. и не е видял те да ползват нищо по-различно от това, което е ползвал чичо П., те ползват и голямата стая и винаги това е била границата от къщата до южните имоти отдолу. Св. Б. също сочи, че в източната страна някой е купил имота, но е виждал само бус да идва и да си заминава вечерта. Фактите, че ответниците осъществяват своята фактическа власт върху закупения от тях недвижим имот, съставляващ УПИ IV-796, в кв. 45 по плана на гр. Долна Оряховица, и жилищните и стопански сгради, построени и попадащи в този парцел, се установяват по категоричен и несъмнен начин и от заключенията на приетите СТАЕ и допълнение към от нея, от СТЕ и приложения към разписен лист към плана на гр. Долна Оряховица от 1984г. /л.147 от делото/, в който като собственици на този имот са вписани Т.Т.С., Л.Б.Б. и И.М.Р.. Наред с това, от цитираните по-горе писмени доказателства и от показанията на свидетелите В. М., Н.Б., М. А. и Д.К. по безспорен начин се установява, че продавачката по осъществената от ответниците възмездна сделка – Т.Т.С., също е осъществявала своята фактическа власт върху описания по-горе имот без прекъсване, явно и необезпокоявана от никого, считано от придобиване от нея на собствеността върху УПИ IV-796, в кв. 45 по плана на гр. Долна Оряховица, на основание възмездна правна сделка на 18.10.1996г. /сключена със св. В.М. и нейната сестра Р.Л. – двете дъщери на П. К./, до осъществяването на последната сделка – 16.06.2014г., т.е. през период от около 17 години и 8 месеца. Тези обстоятелства се потвърждават по категоричен начин и от заключението на приетата по делото СТЕ, СТАЕ и допълнение към нея, от приложените по делото нотариални актове и административна преписка. Наред с това, заключението на приетата СТЕ потвърждава и фактите, че владеният от двамата ответници имот има ясни граници, като имотната граница между УПИ IV-796 и УПИ V-797, двата в кв. 45 по плана на гр. Долна Оряховица, е материализирана на терена с примитивна прозирна ограда и посредством стени на сгради, че тази имотна граница съвпада с регулационната линия между двата имота съгласно действия регулационен план на града. Не на последно място, приетите по делото СТАЕ и СТЕ, кореспондиращи напълно на показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства по делото, обосновават извод, че непрекъснатото владение е осъществявано от ответниците и от техния праводател в така установените граници в продължение общо над две десетилетия. В същото време, по делото не са приети доказателства, от които да се установява извършването на такива действия от други лица, респ. оспорване на владението на ответниците и на предишните собственици на имота от други лица. Заедно с това, от заключението на приетата СТАЕ и допълнение към нея, се установява, че осъществените промени и преустройства в жилищната сграда, попадаща в УПИ IV-796 : зазиждане на врата от антрето на етажа към западната част на сградата, владяна от ответниците, пробиване на врата в северозападната част на сградата, която осигурява достъп от процесната площ от антрето в пристройката на ответниците, и изграждането на две стъпала за преодоляване на денивелацията, е осъществено преди десетилетия : зазиждането на вратата – от двамата братя П. и Д. К., а останалите дейности - от П. К. /свидетелите Д.К., В. М., Н.Б., М. А./. Цитираните гласни доказателства, СТЕ, СТАЕ и приложените нотариални актове, опровергават по категоричен начин твърденията, изложени в исковата молба, че праводателите на ищеца са упражнявали правото си на собственост върху цялата паянтова жилищна сграда и на земята под нея, до времето, в което С.С.С. е била собственик на имот УПИ V-797 /19.12.2009г. – 02.09.2015г./, и собствениците на УПИ IV-796 са осъществили посочените дейности по преграждане на части от къщата и са започнали да осъществяват фактическа власт върху тях. Други годни доказателства за установяване на така изложените от ищцовата страна факти не са събрани в настоящото производство.
При тези обстоятелства, безспорно се налага изводът, че след като са придобили процесния недвижим имот по силата на валидна правна сделка – покупко-продажба на недвижим имот, и след като ответниците и техният праводател лично са осъществявали непрекъснато, необезпокоявано от други лица, владение върху този имот в продължение общо на около 21 години и 9 месеца, двамата са придобили процесния имот /УПИ IV-796/ и по давност.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че в случая не се установява М.Б. да е придобил право на собственост върху цялата паянтова жилищна сграда, разположена в УПИ V-797, в кв.45 по ПУП на град Долна Оряховица, в т.ч. и частта от нея с разгъната застроена площ от 56.55 кв.м., от които етажа с чардака 31.02 кв.м. и мазата 25.53 кв.м. (маркирана в жълто на приложената за онагледяване на претенцията скица), която съгласно действащия кадастрален и регулационен план на град Долна Оряховица да е погрешно нанесена в УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на града, както и на частта от 25.53 кв.м. от УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на града, върху която попада. Поради това, съдът счита, че не са налице кумулативно дадените предпоставки на чл.108 от ЗС и предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, ведно със законните последици.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че предявените от ответниците възражения за установяване правото им на собственост върху процесния недвижим имот са основателни и следва да бъдат уважени, като бъде прието за установено по отношение на ищеца М.Б., че ответниците Л.Б. и И.Р. са собственици, на основание възмездна сделка – покупко-продажба на недвижим имот, осъществена на 16.06.2014г., и на основание давностно владение, на процесния недвижим имот, а именно : паянтова жилищна сграда, намираща се в УПИ IV-796, в кв.45, по ПУП на гр. Долна Оряховица, подробно описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 271, том II, рег. № 2252, дело № 201/2014г. по описа на нотариус Ани Маркова, вписана под № 252 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС.
Предявен е иск с правно основание чл.54,ал.2
от ЗКИР във вр. чл.124,ал.1 от ГПК, който съдът намира за допустим.
Разгледан по същество, предявеният иск се
явява неоснователен и недоказан по следните съображения :
Одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. В чл.2,ал.5 от ЗКИР законодателят е въвел оборима презумпция за вярност относно отразените данни за имотите в кадастралната карта, но неправилното отразяване на правото на собственост там не води до неговото пораждане, изменение или погасяване. Съгласно § 1,т.16 от ДР на ЗКИР, непълнотите или грешките в кадастралната карта са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Следователно непълнота или грешка по смисъла на ЗКИР ще е налице в случаи на незаснети или погрешно заснети имотни граници на имота в кадастралния план и пренесени в създадената въз основа на него кадастралната карта, тъй като в рамките на проведената административна процедура по нанасянето им в плана не са били верни данните за местоположението им.
От приетите писмени доказателства и СТЕ в случая се установява, че за град Долна Оряховица няма изработена кадастрална карта и кадастрални регистри, като към момента за посочения град е в сила кадастралният и регулационен план на гр. Долна Оряховица, одобрен със Заповед № 212 от 1984г. на кмета на Община Горна Оряховица.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за безспорно установено, че ищецът е собственик на недвижим имот, за който е отреден парцел VIII-700 в кв.30 по плана на гр. Д.Оряховица от 1953г., идентичен с УПИ IV-797, в кв.45, по плана на гр. Долна Оряховица от 1984г., представляващ дворно място с площ от 650 кв.м., с уредени регулационни отношения, заедно с построената в този имот паянтова жилищна сграда – допряна до къщата в съседния парцел, намиращ се от западната страна на имота, като същият владее собствения си имот в границите, визирани в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1134, том VI, рег. № 11378, дело № 1031/2015г. по описа на нотариус Кр.Боева, вписана под № 296 в регистъра на НК, с район на действие ГОРС, нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1775, т.IХ, рег. № 6680, дело 999/2009г. на нотариус Иван Мазнев, с район на действие ГОРС, нот. акт за дарение на недвижим имот № 21, том Х, н. дело 4460/1997г. на нотариуса при ГОРС /СТЕ, СТАЕ и допълнение към нея, разписни листи, административна преписка, показанията на свидетелите Д.К., В.М., М.А. и Н Б./.
Въз основа на изложеното по-горе и приетите по делото многобройни доказателства, съдът приема за безспорно установено в процесния случай, че ответниците Л.Б. и И.Р. от своя страна са придобили право на собственост, на основание възмездна сделка и давностно владение, право на собственост, при равни права, върху недвижим имот, за който е отреден парцел VII-699 в кв. 30 по плана на гр. Долна Оряховица от 1953г., идентичен с УПИ IV-796 в кв.45 по плана от 1984г., представляващ дворно място с площ от 600 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопански постройки, като същите владеят собствения си имот в границите, визирани в нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 271, т.II, рег. № 2232, дело 201/2014г. на нотариус Ани Маркова, с район на действие ГОРС, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том VI, нот. дело № 4666/1996г. на нотариус Кр. Боева, с район на действие ГОРС, нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № 92, том ХV, нот. дело № 4665/1996г. на нот. Кр. Боева, с район на действие ГОРС.
Наред с това, от приетите по делото писмени и гласни доказателства, СТЕ и СТАЕ и допълнение към нея, се установява по категоричен начин, че праводателите на страните са владели собствените си имоти по имотната граница между тях по плана на селото от 1953г., която съвпада с имотната граница между УПИ V-797 и УПИ IV-796 по кадастралния и регулационен план на гр. Д. Оряховица от 1984г., имотната граница и регулационната линия между двата имота съвпадат, като границата е материализирана на терена с ограда и стени на сгради.
Приетите по делото писмени доказателства – административна преписка на Община Горна Оряховица, скици, както и заключението на приетата СТЕ, налагат извод, че регулацията от 1953г. е идентична с регулацията от 1984г., не се предвижда уреждане на регулационни сметки между двата процесни УПИ, имотната граница между тях покрива регулационната линия /дворишната регулация/, като с действащия кадастрален и регулационен план на гр. Долна Оряховица от 1984г. са променени единствено номерата на парцелите и тези на квартала, но не са променени никои от четирите граници на двата имота. При тези факти, цитираните писмени и гласни доказателства обосновават извод, че в случая няма допусната грешка в кадастралния и регулационен план, одобрен със Заповед № 212/1984г. за град Долна Оряховица по отношение имотната граница между УПИ V-797 и УПИ IV-796 в кв.45 по плана на града, няма площи, които следва да се придадат към някой от тези УПИ, а вярната, правилната имотна граница, покриваща се с регулационната линия /дворищна регулация/ е материализирана на терена.
На следващо място, въз основа на документите, съдържащи се в административната преписка на Община Горна Оряховица, приети като писмени доказателства, кореспондиращи напълно на събраните в процеса писмени и гласни доказателства и на заключенията на СТЕ и СТАЕ, се установява, че до изложения по-горе извод е достигнал и административният орган - кметът на Община Горна Оряховица, при съставяне на писмено становище рег. № РД9400-2398/11.10.2017г., отказвайки да проведе исканата от М.Б. процедура – акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план на гр. Долна Оряховица за имоти с пл. № 796 и пл. № 797, поради липсата на законово основание за това.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011г. на ВКС по тълк. дело № 3/2010г., ОСГК, с изтичането на сроковете, посочени в § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8,ал.1, изр.2 от ПР на ЗУТ /сега § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план.
Съгласно чл.110,ал.1 от ЗТСУ (отм.), действал към момента на одобряване на плана за гр. Долна Оряховица със Заповед № 212/1984г., дворищнорегулационният план /планът, с който се създават дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно застрояване/ има непосредствено отчуждително действие, т.е. правото на собственост върху придадените по регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот и съсобствеността върху образувания от два маломерни имота общ парцел се придобиват по силата на самата регулация от момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Според разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993г. по гр. дело № 2 от 1993г. на ОСГК на ВС, това придобиване е под прекратително условие, тъй като според чл.33,ал.1 от ЗТСУ (отм.) и чл.86,ал.2 от ППЗТСУ (отм.), ако до влизане в сила на следващия дворищнорегулационен план, планът, предвиждащ придаване по регулация на част от един имот към съседен парцел, отреден за друг имот, или образуване на общ парцел от два маломерни имота, не бъде приложен, новият план се създава въз основа на първоначалното /преди неприложения план/ положение на недвижимите имоти. Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993г. по гр. дело № 2 от 1993г. на ОСГК на ВС, дворищно-регулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл.33,ал.1 и 2 от ЗТСУ (отм.), а понятието "приложен план" по чл.32,ал.1,т.5 от ЗТСУ (отм.) е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години от деня на това заемане, след което не е допустимо изменяването на плана на това основание – чл.33,ал.1 във вр. чл.32,ал.1,т.5 от ЗТСУ(отм.).
Съгласно § 1,т.16 от ДР на ЗКИР, непълнотите или грешките в кадастралната карта са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Следователно непълнота или грешка по смисъла на ЗКИР ще е налице в случаи на незаснети или погрешно заснети имотни граници на имота в кадастралния план и пренесени в създадената въз основа на него кадастралната карта, тъй като в рамките на проведената административна процедура по нанасянето им в плана не са били верни данните за местоположението им. С оглед изложените по-горе съображения и въз основа на обсъдените доказателствата, настоящият съдебен състав намира за недоказани и необосновани твърденията на ищцовата страна за допусната грешка в кадастралния и регулационен план на град Долна Оряховица, одобрен със Заповед № 212/1984г., относно имотната граница между УПИ V-797 и УПИ IV-796 в кв.45 по плана на града.
Предвид
изложените съображения, съдът приема, че предявеният иск по чл.54,ал.2 от ЗКИР
във вр. чл.124,ал.1 от ГПК, за приемане за установено, че западната кадастрална
и регулационна граница на ПИ № 797, в кв.45 по ПУП на град Долна Оряховица, е
нанесена погрешно, като в действителност същата в западната си част следва да
съвпада с фасадата на собствената на ищеца паянтова жилищна сграда - по
т.4-3-2-0-1 (синята линия съгласно изработената от правоспособно лице и
приложена към настоящата искова молба скица към протокол от 10.10.2016г.), е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен като такъв със законните последици от това.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, основателна се явява претенцията на ответниците за присъждане на направените по настоящото дело съдебни разноски за платени от тях възнаграждения на вещо лице – по 50 лв. за всеки от тях, както и направените разноски за платено адвокатско възнаграждение – по 300 лв. за всеки от тях, общо в размер от по 350 лв. за всеки ответник, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.108 от ЗС, предявени от М.В.Б. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес за призоваване и съобщения : чрез пълномощника му – адвокат Г.Н.
от ВТАК, против Л.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, и И.М.Р. с ЕГН **********,
с адрес ***, за приемане за установено по отношение на ответниците, че М.В.Б. е
собственик на цялата паянтова жилищна сграда, разположена в урегулиран поземлен
имот V-797, в кв.45 по
ПУП на град Долна Оряховица, в т.ч. и частта от нея с разгъната застроена площ
от 56.55 кв.м., от които етажа с чардака 31.02 кв.м. и мазата 25.53 кв.м.
(маркирана в жълто на приложената за онагледяване на претенцията скица), която
съгласно действащия кадастрален и регулационен план на град Долна Оряховица е
погрешно нанесена в УПИ IV-796,
в кв.45 по ПУП на града, както и на частта от 25.53 кв.м. от УПИ IV-796, в кв.45 по ПУП на
града, върху която попада, както и за осъждане на Л.Б. В. и И.М.Р. да предадат
на М.В.Б. владението върху владяната
от тях без правно основание част от сградата с разгъната застроена площ от
56.55 кв.м., от които етажа с чардака 31.02 кв.м. и мазата 25.53 кв.м. (маркирана
в жълто на приложената за онагледяване на претенцията скица (приложение 1),
която съгласно действащия кадастрален и регулационен план на град Долна Оряховица
е погрешно нанесена в УПИ IV-796,
в кв.45 по ПУП на града, както и на земята с площ от 25.53 кв.м., върху която е
построена, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.Б.
с ЕГН **********,***, че Л.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, и И.М.Р. с ЕГН **********,
с адрес ***, са собственици, на основание възмездна сделка и изтекла в тяхна
полза придобивна давност, върху жилищната сграда, която попада в УПИ IV-796, в кв. 45, по плана на
град Долна Оряховица.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.54,ал.2 от ЗКИР във вр. чл.124,ал.1 от ГПК, предявен от М.В.Б. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес за призоваване и съобщения : чрез пълномощника му – адвокат Г.Н. от ВТАК, против Л.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, и И.М.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за установено, че западната кадастрална и регулационна граница на ПИ № 797, в кв.45 по ПУП на град Долна Оряховица, е нанесена погрешно, и че същата в западната си част следва да съвпада с фасадата на собствената на ищеца паянтова жилищна сграда - по т.4-3-2-0-1 (синята линия съгласно изработената от правоспособно лице и приложена към настоящата искова молба скица към протокол от 10.10.2016г.), като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М.В.Б. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Л.Б.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платено възнаграждение на вещо лице и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА М.В.Б. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на И.М.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМА в размер на 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за платено възнаграждение на вещо лице и за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..