№ 1247
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000501387 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1274 от 05.05.2024г., постановено по гр.д.№ 9622/2023г. по описа на
СГС, ГО, 21 състав, е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България да заплати в полза на С. Т. С. сумата от 20 000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди, както и сумата от 2066 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени
вследствие незаконно повдигнато обвинение в престъпления по чл.301 ал. 1 предл.2 вр.чл.20
ал. 2 и по чл.321 ал.3 пр. 2 и 4 т. 2 вр. ал. 2 НК, по които ищецът е бил оправдан с присъда от
06.03.2019г. по НОХД № 599/2016 г., влязла в сила на 09.05.2022 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 09.05.2022 г. и законната лихва върху сумата от 566 лв.,
считано от 24.08.2023 г. до окончателното изплащане.
Със същото решение е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди в
останалата му част за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв.,
както и за имуществени вреди в частта над 2066 лв. до предявения размер от 2611,60 лв. и
искането за законна лихва върху сумата от 1500 лева за периода от 30.05.2016г. до 09.05.2022
г., като неоснователни.
Присъдени са разноски, като Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на С.
Т. С. сумата от 168,33 лв., според уважената част от исковете.
С определение от 17.04.2024г. съдът е изменил решение № 1274 от 05.05.2024г.,
постановено по гр.д.№ 9622/2023г. по описа на СГС, ГО, 21 състав, в частта за разноските,
1
като Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на С. Т. С. сумата от 10 лв. д.т. и
1879.50 лв. направени разноски.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението са депозирани две въззивни жалби и от
двете страни по делото.
Жалбоподателят-ищец С. Т. С. оспорва решението в неговата отхвърлителна част
за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лева до предявения размер от 120 000 лева.
Изтъква факта, че съдебният състав е отчел тежестта на престъплението, за което ищецът е
бил привлечен като обвиняем в съучастие като съизвършител в пасивен подкуп по чл. 301
ал.1 НК, наказуем с лишаване от свобода до шест години, и участие в организирана
престъпна група, образувана за извършване на престъпления по чл.301 НК - престъпление
по чл. 321 ал. 3 т. 2 НК, наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 10 години. В решението е
обърнато внимание и на продължителността на наказателното производство - общо над
десет години, през което време ищецът се е явявал седем пъти пред разследващия орган
за следствени действия, а съдебната фаза на процеса са били проведени общо 22 съдебни
заседания в първата инстанция в продължение на три години, по всяко от които се е явявал
ищецът. Според съда тази продължителност на наказателното производство от повече от 10
години безспорно надхвърля рамките на разумния срок за разглеждане на делото по смисъла
на чл.6 § 1 ЕКЗПЧ и следва да бъде отчетена при преценка на тежестта на неимуществените
вреди. В решението се приема, че ищецът е понесъл неимуществени вреди и вследствие
взетите в началото на разследването по отношение на него мерки за административна и
процесуална принуда със задържането му от органите на МВР и прокурора, което е
ограничило правото му на свободно придвижване. Първоинстанционният съд е отчел
отрицателното въздействие на наказателното преследване върху състоянието на ищеца,
което наложило провеждане на медикаментозна терапия. Твърди, че следва да се съобрази на
първо място видът и тежестта на повдигнатите обвинения, по които срещу С. Т. С. е водено
наказателното производството, по което и бил оправдан, такива по чл. 301, ал. 1,
предложение второ вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за това, че е приел дарове под формата на
пари, които не му се следват - сумата от общо 3 000 лв., за да не извърши действия по
служба, да не осъществява контролни функции по отношение на допустимата максимална
маса на пътните превозни средства извършвали обществен автомобилен превоз на товари за
"Трейс Транс" ЕООД, Стара Загора - задължения възложени му със законови и подзаконови
нормативни актове и по длъжностна характеристика, както и чл. 321, ал. 3, предл. 2 и 4, т. 2
вр. чл. 321, ал. 2 НК за участие в организирана престъпна група създадена с цел да върши
съгласувано в Република България, на територията на област Стара Загора, престъпления по
чл.301 НК, за които престъпления е предвидено наказание „Лишаване от свобода" повече от
три години, като групата е създадена с користна цел - месечно получаване на материални
облаги под формата на парични средства и в групата участват длъжностни лица - служители
на Областен отдел "Контролна дейност - ДАИ", Стара Загора. При постановяване на
решението си, СГС не е съобразил в достатъчна степен, че ищецът е бил привлечен и
предаден на съд за две тежки по смисъла на НК деяния, предвиждащи в санкционната си
2
част високи по размер наказания. Отделните престъпления единствено са посочени в
решението като факт, но в главните изводи на съда тяхното значение спрямо личността на
ищеца е подценено. Уточнява, че наличието на две повдигнати обвинения за тежки
умишлени престъпления е от съществено значение в случая, тъй като именно заради тези
обвинения на С. Т. С. е била наложена мярка за неотклонение "гаранция", определена в пари,
както и принудителна процесуална марка „забрана за напускане пределите на РБ”, т.е. за
целия период на досъдебното и съдебното производство на ищецът неправомерно е било
ограничено правото му свободно придвижване, пряко рефлектиращо върху правото на личен
живот. Намира, че в недостатъчна степен е отчетено влошаването на психичното му
състояние. От заключението на СПЕ се установява, че са налице данни за претърпяно
емоционално - психично разстройство за периода от 2011 до 2019 г., което се е изразявало в
симптоми на страхове, тревожности, нарушено личностово и социално функциониране.
Продължителността на тревожно-депресивните изживявания, както и на някои
психосоматични разстройства е била за период от 6 - 7 г. Голямата давност на периода е
показателна за усложнения на разстройствата. Понеже по време на наказателното
производство, при появата на проблема, ищецът е посетил специалист, който е назначил
терапия, заключението на същата експертиза изяснява, че към момента на изследването
емоционално-психичното състояние на С. е повлияно положително от приема на
предписваната от специалисти медикаментозна терапия. Според вещото лице обаче са
налице остатъчни симптоми на страхове и на тревожност, които са актуални и оказват
влияние на личностовото и на социалното функциониране. Експертът пояснява, че към
настоящият момент няма налице изразени болестни прояви на разстройствата, но са налице
остатъчни симптоми на същите, които са повлияли личността и поведението. Установява се
причинно - следствена връзка между влошаването на психичното състояние на ищеца и
воденото срещу него наказателно производство. Налице е съвкупност от фактори, които
сочат на влошено психично състояние, както по време на наказателното производство, така
и към момента, макар и с остатъчна симптоматика. От заключението на СМЕ става ясно, че
артериалната хипертония и шумът в ушите, от които страда ищеца биха могли да се
обострят от стресова ситуация, а безспорно привличането като обвиняем и предаването на
съд са обстоятелства силно стресогенни по своята природа, особено когато става въпрос за
хора, които никога, по никакъв повод не са се сблъсквали с органите на МВР и
правораздаването. На следващо място посочва, че по никакъв начин СГС не е отчел
негативните преживявания на ищеца, породени вследствие на медийното разгласяване на
процесното незаконно обвинение в пресата. Последното е станало обществено достояние,
като по този начин това обстоятелство съставлява част от крайния вредоносен резултат
(решение по гр.д.№ 1916/2009г. на ВКС, IV г.о.). Извън вниманието на съда са останали
факти, от които става ясно, че наказателното производство, водено против С. Т. С. е
отразявано в развитие, като ищецът с името му, е представен в негативен контекст като
участник в престъпна група в съучастие със служители на ДАИ и АПИ изнудвали лица за
подкупи. По делото безспорно се установява, че със Заповед № 525/20.09.2011г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, ищецът
3
бил отстранен за срок от 6 месеца от заеманата от него длъжност „младши инспектор” в
Областен отдел „Контролна дейност - Държавна автомобилна инспекция - Стара Загора.
Повод за издаването на заповедта е факта, че С. е бил привлечен като обвиняем по
досъдебно производство № 429 по описа на ОД на МВР Стара Загора за 2011год. С Решение
№ 3075 от 09.05.2013г. постановено по административно дело № 8955 по описа на
Административен съд София град за 2011г. процесната заповед била отменена. С Решение
№ 14975 от 13.11.2013г. постановено по адм.д.№ 9242 по описа на ВАС за 2013г.
първоинстанционното решение било отменено като неправилно и обжалването на заповедта
от страна на С. било отхвърлено. За втори път със Заповед № 124/16.03.2012г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” бил
временно отстранен от работа. Повод за издаването на заповедта отново станал факта, че С.
бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 429 по описа на ОД на МВР
Стара Загора за 2011г. С Решение № 3684 от 30.05.2013г. постановено по адм.д.№ 14590 по
описа на АССГ за 2011г. процесната заповед била отменена. За трети пореден път със
Заповед № 99/15.02.2016г. на Изп.директор на ИА„Автомобилна администрация”, бил
временно отстранен от работа, до отпадане основанието за това. Повод за издаването на
заповедта също станал факта, че С. бил привлечен като обвиняем по досъдебно
производство № 429 по описа на ОД на МВР Стара Загора за 2011г. Въпреки, че правилно,
при установяване на фактическа обстановка съдебният състав е отчел, че ищецът на три
пъти е бил отстраняван от длъжност с актове на изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция "Автомобилна администрация", при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди тези факти са останали извън вниманието на съда. Налице е
константна намеса в правото на труд на ищеца. По време на воденото против него
наказателно производство, по повод повдигнатите спрямо него обвинения, е била извършена
криминалистическата регистрация като участник в ОПГ, която до подаване на ИМ в съда,
въпреки искането на С., не е свалена от масивите на МВР, въпреки безспорните законови
предпоставки. Криминалистическата регистрация създава неудобство в личната сфера на
ищеца, като го представя като лице от криминалния контингент, което обстоятелство не
отговаря на действителността. Затова моли искът за неимуществени вреди да бъде уважен в
пълен размер, ведно със законните последици, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда.
Жалбоподателят-ответник Прокуратурата на Република България, оспорва
решението в неговата осъдителна част изцяло по отношение както на неимуществените,
така и имуществените вреди в размер на 670 лв. направени пътни разходи от Нова Загора до
София и обратно и моли съда да го отмени и отхвърли иска изцяло респ. да намали неговия
размер. Оспорва присъдената сума от 670 лв. имуществени вреди, транспортни разходи, за
които няма ангажирани доказателства - билети. Посочва, че не са представени пред първата
инстанция годни доказателства, които да установяват действително претърпените
неимуществени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението, а това са
основни елементи от фактически състав на отговорността по ЗОДОВ, които ищецът следва
да докаже. Тежестта на доказване е за ищеца и той трябва да представи годни, достоверни
4
доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, за вида и размера на
вредите, каквото счита, че същият не е направил. Анализът на ангажираните от страна на
ищеца доказателства не обосновава присъждането на обезщетение в определения размер от
20 000 лв., представляващи неимуществени вреди. По делото не са събрани доказателства за
наличие на увреждания с трайни последици за психичното и физическото състояние на
ищеца, както и за трудовата му заетост, по причина на обвинението. В случай, че съдебният
състав е присъдил вреди от забавеното разследване, то е следвало да съобрази разпоредбата
на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. Съгласно цитираната правна норма, а и константата съдебна практика
гражданите и юридическите лица могат да предявят иск по чл. 2 б, ал. 1 по приключени
производства само когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за
вреди по реда на глава трета "а" ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.
Неизчерпването на този ред води до недопустимост на претенцията в тази й част, респ. до
произнасяне по нередовна искова молба. Твърди, че СГС правилно е приел, че след
първоначалното задържане на ищеца по чл. 63 ЗМВР и чл.64 НПК, по отношение на него
била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“, която не е ограничила правото му на
свободно придвижване. Не се установяват вреди от мярката за процесуална принуда забрана
за напускане на страната. Отстраняването на ищеца от длъжност от работодателя не е било в
рамките на мярка за процесуална принуда по чл. 69 НПК, поради което няма основание за
ангажиране отговорността на прокуратурата за тези действия. Изземването на ловното
оръжие на ищеца е мярка за административна, а не процесуална принуда и не е основание за
търсене на отговорност за вреди от ответника. Тези съображения обуславят извода, че
обезщетение за неимуществени вреди в по-голям размер би бил в противоречие с принципа
на справедливостта. По повод медийните публикации счита, че липсват данни
Прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното
производство нито подобни факти се установяват от приложените медийни публикации.
Прокуратурата на Република България не може носи отговорност за начина, по който делото
е медийно отразено, тъй като не е давала публично изявление за разследването или
обвинението. Освен това разгласяването на негативна информация по този начин може да
има за последица отговорност на съответната медия, не и на ответника при условие, че по
делото не се доказва именно Прокуратурата да е предоставила такава информация, което
доказва по-ниският интензитет на оказаното върху ищеца въздействие от образуваният
наказателен процес срещу него. Намира още, че съдът е кредитирал безкритично
свидетелските показания по отношение на преживените емоционални и психически
страдания в хода на образуваното наказателно производство, в мотивите на съдебния акт
изцяло липсва задълбочен анализ на показанията на свидетелите, като единствено е
посочено, че „негативните последици от извършените в хода на наказателното производство
действия за състоянието на ищеца се установяват и от показанията на свидетелите“.
Приетите от първоинстанционния съд за доказани вреди като пряка и непосредствена
последица от процесното обвинение са надценени и това е довело до присъждане на
завишен размер на обезщетението в сравнение със справедливия такъв. Следва да се
отбележи, че дори и ищецът да е търпял притеснения, тревоги и неудобства в резултат на
5
обвинението, по настоящото дело няма конкретни доказателства за това те да са
изключителни, надхвърлящи житейски обичайните с оглед ситуацията вреди от
обвинението. Що се отнася до имуществените вреди - присъденото обезщетение за
имуществени вреди под формата на претърпени загуби - разходи за пътуване в размер на
670 лв. твърди, че СГС не е обсъдил възраженията, че липсват писмени доказателства -
разходно- оправдателни документи като фактури, билети и касови бонове, които да са
приложени и които да доказват твърденията, изложени в исковата молба и приети за
доказани от съда. Не са представени доказателства, които да доказват, че ищецът е
претърпял имуществени вреди за разходи по транспорт и че същият действително е
използвал превозни услуги на транспортни дружества. Моли за отмяна на решението в тези
части.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл.2 ал.1 т.3 ЗОДВПГ и чл.84 ал.3 ЗЗД.
Ищецът С. Т. С. твърди, че на 16.08.2011г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 429/2011 г.
за това, че в периода от м. февруари 2010г. до 15.07.2011г. в гр.Стара Загора е участвал в
организирана престъпна група, създадена да върши съгласувано в страната престъпления по
чл. 302 НК и по чл. 282 ал. 2 НК. С постановление на прокурор в Окръжна прокуратура
Стара Загора ищецът бил задържан за 72 часа. По-късно била взета мярка за неотклонение
парична гаранция от 2000 лв. и мярка за процесуална принуда "забрана за напускане
пределите на Р. България". Била извършена криминалистична регистрация, като в
информационните фондове на МВР е въведена информация, че е извършител на
престъпление по чл. 321 ал. 3 т. 2 НК, която до момента не е премахната. В края на м. юни
2014 г. Окръжна прокуратура гр. Стара Загора внесла в Специализирания наказателен съд
обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 817/2014г. на СпНС. Делото било върнато
на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 21.05.2015 г.
ищецът бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство 349БОПЗМ-5 на сектор
"Борба с организираната престъпност" Стара Загора. На 29.06.2015г. Специализираната
прокуратура внесла в съда втори обвинителен акт срещу ищеца, по който било образувано
НОХД № 758/2015 г. на СпНС. Делото било върнато поради допуснати нарушения на
процесуалните правила. На 07.03.2017 г. бил внесен трети обвинителен акт, по който било
образувано НОХД№599/2016г. на СпНС. Делото било разгледано от първоинстанционния
съд в общо 22 заседания за периода от 27.04.2016 г. до 06.03.2019 г. На 06.03.2019г.
Специализираният наказателен съд признал ищеца за невиновен и го оправдал по
повдигнатите обвинения. Присъдата не била протестирана от прокуратурата. По жалба на
подсъдимите, признати за виновни, с решение № 26003 от 21.04.2022г. по ВНОХД №
22/2020г. Апелативният специализиран наказателен съд изменил частично присъдата, като я
потвърдил в оправдателната й част. Въззивното решение е оставено в сила с решение № 66
6
от 14.02.2023 г. по КНОХД № 747/2022 г. на ВКС.
Твърди, че в резултат на привличането му като обвиняем, претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни психически преживявания, сериозни и продължителни душевни
болки и страдания, остър стрес, проблеми със съня, увреждане на психическата стабилност,
което наложило специализирана помощ от психиатър. Обвиненията се отразили отрицателно
върху общото му физическо здравословно състояние и му причинили оплаквания от
повишено кръвно налягане, тилно главоболие, болки във врата, периодичен световъртеж,
стоматологични проблеми. Обвиненията довели до силно негативно отношение от страна на
близки и познати, злепоставящи публикации в средствата за масова информация, уронване
на честта и достойнството на ищеца като служител в Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация". Обвиненията станали повод за четирикратното му отстраняване от
длъжност. За ищеца било унизително да бъде обвинен в тежки престъпления и принуден да
премине през целия процес на разпити, повдигане на обвинение за престъпление от общ
характер и разследването във фазата на досъдебното производство, съставянето на
обвинителен акт и предаването на съд, съдебния процес, изпитвал негативна емоция от
упоритостта на ответника да поддържа висящо обвинение срещу него. В този период имал
сериозни психологически и емоционални проблеми, бил подложен на много силен стрес,
проявявал раздразнителност, бил постоянно в депресия, самоизолирал се, страдал от
безсъние. Било накърнено доброто му име в обществото и неговите близки и приятели
започнали да странят от него. Претендира обезщетение в размер на 120 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното
изплащане.
На второ място твърди, че обвиненията срещу него и воденото наказателно производство му
причинили имуществени вреди, които се изразявали в заплатено възнаграждение на адвокат,
разходи за пътуване от гр.Нова Загора до гр.София и гр.Стара Загора, както и разходи за
здравноосигурителни вноски, заплатени за периода, когато бил отстранен от работа.
Претендира сумата от общо 2611,60 лв. обезщетение за имуществени вреди (формулирани в
петитума като три отделни искания за сумите от 1500 лева, 670 лева и 441,60 лева), ведно
със законна лихва върху сумата от 1500 лева от 30.08.2016г. - датата на сключване на
договора за правна защита, законна лихва върху сумата от 670 лева, считано от датата на
завеждане на настоящото дело, и законна лихва върху сумата от 411,60 лева, считано от
06.11.2013г. датата на издаване на заповедта за отстраняване, до окончателното изплащане
на сумите.
Ответникът Прокуратура на Р.България оспорва исковете, като твърди недоказаност на
твърдените неимуществени вреди - липса на доказателства за претърпени болки и страдания,
унижения и стрес, депресия, безсъние и потиснатост, страх от осъдителна присъда, уронване
честта и достойнството му в обществото; недоказаност на причинна връзка между
твърдените вреди и обвиненията; за фактическа и правна сложност на делото, което се е
отразило на срока на неговото разглеждане; липса на пасивна легитимация досежно вредите,
причинени от отразяване на обвиненията срещу ищеца в средствата за масова информация;
7
както и за завишен размер на претендираните неимуществени вреди. Релевира възражение
за неотговорност на ответника за вреди вследствие отстраняването на ищеца от длъжност,
тъй като то не е било поискано от прокуратурата и не е наложено като принудителна мярка
в наказателното производство, а по преценка на работодателя.
От фактическа страна се установява безпротиворечиво, че С. Т. С. е работил по
служебно правоотношение като държавен служител на длъжността инспектор в Областен
отдел "Автомобилна администрация" гр. Стара Загора" при Агенция "Пътна
инфраструктура".
На 16.07.2011г. в 13:00ч. С. Т. С. бил задържан със заповед рег. № 207 по чл. 63 ал. 1 т. 1
ЗМВР (отм.) за срок до 24 часа. На същата дата 16.08.2011г. прокурор в ОП Стара Загора
постановил задържане на ищеца по чл. 64 ал. 2 НПК за 72 часа.
С постановление от 16.08.2011г. бил привлечен като обвиняем на 16.08.2011г. за участие в
организирана престъпна група за извършване съгласувано на престъпления по чл. 302 ал. 1 и
чл. 282 ал. 2 НК (том I л. 25). Постановлението е предявено на ищеца на същата дата в 12:25
ч. С постановление от 18.08.2011 г. прокурорът определил мярка за неотклонение парична
гаранция в размер на 2000 лева, а с постановление от 16.09.2011г. била взета мярка за
процесуална принуда по чл.68 НПК - забрана за напускане пределите на Р. България. С
постановление от 16.01.2013г. ищецът бил привлечен като обвиняем за съучастие като
съизвършител в пасивен подкуп - престъпление по чл. 302 т. 1 предл. 1 и т. 4 б. "а" НК, и в
участие в организирана престъпна група за съгласувано извършване на престъпления по
чл.301 НК - престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2 и 4 т. 2 НК. В края на м. юни 2014 г.
Окръжна прокуратура гр. Стара Загора внесла в Специализирания наказателен съд
обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 817/2014г. на СпНС. Делото било върнато
на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 21.05.2015г.
ищецът бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство 349БОПЗМ-5 на сектор
"Борба с организираната престъпност" Стара Загора. На 29.06.2015г. Специализираната
прокуратура внесла в съда втори обвинителен акт срещу ищеца, по който било образувано
НОХД № 758/2015г. на СпНС. Делото било върнато поради допуснати нарушения на
процесуалните правила. На 07.03.2017 г. бил внесен трети обвинителен акт, по който било
образувано НОХД № 599/2016г. на СпНС. Делото било разгледано от първоинстанционния
съд в общо 22 заседания, проведени за периода от 27.04.2016 г. до 06.03.2019 г. На
06.03.2019г. Специализираният наказателен съд признал ищеца за невиновен и го оправдал
по повдигнатите обвинения. Срещу присъдата в тази й част не е подаден протест или жалба.
Първоинстанционното присъда е потвърдена с решение № 260003 от 21.04.2022г. по ВНОХД
№ 22/2020 г. на АСНС, оставено в сила с решение № 66 от 14.02.2023г. по к.дело № 747/2022
г. на ВКС III н.о. В приложено към присъдата уточнение (том I л. 211) се удостоверява, че
присъдата в оправдателната й част по отношение на ищеца е влязла в сила на
09.05.2022г. Общата продължителност на наказателното производство от
привличането на ищеца като обвиняем на 16.08.2011 г. до влизане в сила на присъдата
спрямо ищеца, е била 10 години 8 месеца и 23 дни.
8
По време на наказателното производство ищецът е бил трикратно отстраняван от длъжност
с актове на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна
администрация". Служебното правоотношение на ищеца с ИА "Автомобилна
администрация" е било прекратявано два пъти с актове на изпълнителния директор, както
следва: със Заповед № 525/20.09.2011г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, ищецът бил отстранен за срок от 6 месеца от
заеманата от него длъжност „младши инспектор” в Областен отдел „Контролна дейност -
Държавна автомобилна инспекция - Стара Загора. С Решение № 3075 от 09.05.2013г.
постановено по адм.дело № 8955 по описа на АССГ за 2011г. процесната заповед била
отменена. С Решение № 14975 от 13.11.2013г. постановено по адм.д.№ 9242 по описа на
ВАС за 2013г. първоинстанционното решение било отменено като неправилно, а жалбата
оставена без уважение. За втори път със Заповед № 124/16.03.2012г. на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” бил временно отстранен
от работа. С Решение № 3684 от 30.05.2013г. постановено по адм.д.№ 14590 по описа на
АССГ за 2011г. процесната заповед била отменена. За трети пореден път със Заповед №
99/15.02.2016г. на Изп.директор на ИА„Автомобилна администрация”, бил временно
отстранен от работа, до отпадане основанието за това. Повод за издаването на заповедта
също станал факта, че С. бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 429 по
описа на ОД на МВР Стара Загора за 2011г.
По делото са назначени съдебно-психологична и съдебно-медицинска експертизи за
установяване на здравословното и емоционално-психологично състояние на ищеца и
причинната връзка с осъщественото спрямо ищеца наказателно преследване.
От заключението на вещото лице психолог (том I л. 405-417) се установява, че са налице
данни за претърпяно емоционално- психично разстройство при ищеца в периода от 2011 г.
до 2019 г. , което се изразявало в симптоми на страхове, тревожности, нарушено личностово
и социално функциониране. В психиката на изследваното лице все още са актуални
тревожни симптоми. С времето са компенсирани медикаментозно, но към момента на
изследването са налице остатъчни симптоми, които са завишени над нормата за психична
дейност. Интелектуалното функциониране е нормално и е съхранено. Продължителния
период на воденето на дела, отстраняването от работа, поставянето в състояние на
безизходица и без доходи е довело до отключване на остра стресова реакция още при
задържанията, като симптомите на същата не са завършили с подобрение, а са се усложнили
в посттравматично стресово разстройство. Симптомите на разстройството са продължили
през процесния период и с приема на медикаментозна терапия назначена от психиатър са
компенсирани, но не напълно. През процесния период подекспертния е отключил
разстройства в психосоматичния регистър, като повишено ниво на артериална хипертония и
разстройство във вестибуларния апарат. Съобщава, че имал периоди на перманентно
главоболие, за което няма точна поставена неврологична диагноза, но е възможно произхода
да е психогенен. Стартират и симптоми на соматизация ( образуване на телесни симптоми) -
достигане на високи стойности на артериална хипертония - АХ с 170/95Hg. Налице е била
9
промяна в емоционалния баланс със завишено изразена тревожно-депресивна симптоматика.
Нарушени са социалните регулации с липса на потребност от социални контакти, склонност
към изолация и вътрешна преработка на афекта. Подекспертният се е притеснявал от това
как са гледали на неговата личност в обществото, в което живее и работи. Нарушен е бил
цикъла сън-бодърстване - трудно заспиване и наличие на кошмари свързани с травматичните
преживявания. Представените медикаменти, които са предписвани от психиатър и други
лекари специалисти са от следните лекарствени групи: антидепресанти, анксиолитици ( с
успокояващ ефект и подобряване на нощния сън), бензодиазепини със седиращ (
успокояващ) ефект, антихипертензивни (против повишено артериално налягане);
бета-блокер - против Миниерен синром. Вещото лице психолог установява пряка
причинно- следствена връзка между описаното състояние на ищеца и воденото срещу него
наказателно производство.
От заключението на СМЕ, депозирано на л.437 том 1, прието от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, ищецът страда от Хипертонично сърце без
(застойна) сърдечна недостатъчност от около 1 г., повишава АН с макс 160/1 00 изразяващо
се с шум в ушите, Повишени стойности на глюкоза-7.44 (до 6.10), урея 7.63 (до 7.10),
повишени стойности на Холестерол и триглицериди, шум в ушите, засилил се през
последната година описани на 16.11.19 г., възпаление на залавното място на вътрешната
колатерална връзка на лява колянна става от 19.12.19 г., следвъзпалителна
хиперпигментация.от 26.05.21г. От горепосочените заболявания само артериалната
хипертония и евентуално шума в ушите биха могли да се обострят от стресова ситуация т.е.
се намират в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. Останалите
заболявания нямат такава. Заболяването артериална хипертония е от естество да остане за
цял живот. Неговата давност е от около 2015 г. и изисква поддържащо медикаментозно
лечение, спазване на диета регулярен контрол на кръвното налягане и др. Хипертоничнни
кризи могат да възникнат и от стрес, както е от много други причини. „Тинитус" или „шум в
ушите" е усещането за звънене, свиркане, съскане, цвъркане или друг звук в ушите, който
възниква в отсъствие на външен източник.
Според заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, по време
на воденото срещу него наказателно производство ищецът е направил разходи за пътуване в
общ размер 566 лева, но няма представени разходно оправдателни документи т.е. билети.
Към делото е приложен договор за правна защита в наказателното производство, според
който е уговорено и платено възнаграждение за адвокатска защита в размер 1500 лева (том I
л. 364).
За престъплението, за което е бил обвинен, се предвижда наказание „Лишаване от свобода“
от 1 до 8 години лишаване от свобода,/т.е. тежко умишлено по смисъла на чл.97 т.3 НК/,
Досежно неимуществени вреди по делото са ангажирани гласни доказателствени средства, а
именно - разпит в о.с.з. на 13.11.2023г. на св. Т. /син/ и Д. /приятел/, чийто показания се
кредитират при условията на чл.172 ГПК.
Св.Т. уточнява, че през 2011г. на 16 юли на вратата се позвънило около 8 часа сутринта.
10
Излязъл и на вратата имало трима полицаи - двама цивилни и един униформен, които
търсели баща му. Когато излязъл му били поставени белезници на ръцете. Открили го във 02
РУ Стара Загора задържан за 24 часа. Пуснали го. Около месец по-късно на 15 август към 16
часа пак се позвънило, пак дошли трима полицаи и двама униформени, общо петима
полицаи, сложили му белезници и пак го взели за Стара Загора за 72 часа. След около месец
го отстранили от работа. Той бил много притеснен, че го освобождават от работа. Към този
момент свидетелят завършил училище и станал студент в гр.Сливен, защото в София в МВР
не го приели. През 2016 г. кандидатствал за пожарната в Стара Загора, но на интервюто при
психоложката в полицията не му стигнали точките. Към този период само майка му
работела, а баща му имал проблеми със здравето. Делото се проточило от 2011 г. до 2022 г. в
София. Баща му постоянно ходел за делото в София. Бил притеснен, изнервен,
здравословното му състояние не било никак добро. Имал проблеми със зъбите и с корема на
нервна почна и ходел на гастроентеролог. През този период не можел да започне нова
работа. Едва през 2019 г. започнал работа в Мини „Марица-Изток“. Преди това не е работил
нищо като цяло – бил само отстранен от ДАИ и водел дела срещу тях - връщали го на работа
със съдебно решение, послед пак го гонели, връщали и накрая той се отказал да води дела да
се връща в ДАИ.
САС кредитира напълно показанията на свидетелите, включително тези на сина на ищеца,
при условията на чл.172 ГПК. Според показанията на свидетелите, повдигнатото обвинение
и водените досъдебно и съдебни производства се отразили отрицателно на ищеца в
служебен и личен план. Бил принуден да напусне работа, като впоследствие изпитвал
затруднения при търсене на нова такава именно поради висящността на обвинението.
Контактите му били ограничени само до най-близките хора. Наказателното преследване
срещу него се отразило негативно и на поведението и на здравословното състояние - същият
страдал от безсъние, получил хипертония и висока кръвна захар.
От съществено значение е заеманата в служебната йерархия на ИА АА длъжност, заемана от
него, която е дала основание за повдигане на обвинение в пасивен подпкуп и участие в ОПГ.
Повдигането на обвинение на лице, заемащо отговорно служебно положение, опетнява
неговата репутация и доброто му име, като внася съмнения в неговите способности,
професионализъм и морал. Именно затова се предизвиква и широк медиен отзвук, поради
което правилно е преценено, че Прокуратурата следва да носи отговорност включително и за
тези вреди.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така описаната фактическа обстановка съдът намира решението на първа
инстанция за правилно по същество по следните съображения:
Първо – производството е продължило общо над десет години, през което време ищецът се
е явявал седем пъти пред разследващия орган за следствени действия, а по време на
съдебната фаза на процеса са били проведени общо 22 съдебни заседания в първата
инстанция в продължение на три години, по всяко от които се е явявал ищецът.
11
На 16.08.2011г. бил привлечен като обвиняем по ДП № 429/2011 г. за това, че в периода от м.
февруари 2010г. до 15.07.2011г. в гр.Стара Загора е участвал в организирана престъпна
група, създадена да върши съгласувано в страната престъпления по чл.302 НК и по чл. 282
ал. 2 НК. С постановление на прокурор в Окръжна прокуратура Стара Загора ищецът бил
задържан за 72 часа. По-късно била взета мярка за неотклонение парична гаранция от 2000
лв. и мярка за процесуална принуда "забрана за напускане пределите на Р.България". На
07.03.2017 г. бил внесен трети обвинителен акт, по който е образувано НОХД №599/2016г.
По описа на СпНС. Делото било разгледано от първоинстанционния съд в общо 22
заседания за периода от 27.04.2016 г. до 06.03.2019 г. На 06.03.2019г. Специализираният
наказателен съд признал ищеца за невиновен и го оправдал по повдигнатите обвинения.
Присъдата не била протестирана от прокуратурата. По жалба на подсъдимите, признати за
виновни, с решение № 26003 от 21.04.2022г. по ВНОХД № 22/2020г. Апелативният
специализиран наказателен съд изменил частично присъдата, като я потвърдил в
оправдателната й част. Въззивното решение е оставено в сила с решение № 66 от 14.02.2023
г. по КНОХД № 747/2022 г. на ВКС.
Следователно производството е продължило от датата на първото постановление за
привличане на обвиняем - 16.08.2011г., до влизане в сила на оправдателната присъда –
конкретно спрямо ищеца на 09.05.2022г., или общо 10 години 9 месеца, за две престъпления
в идеална съвкупност, всяко от които което е тежко умишлено, при мярка за
неотклонение- парична гаранция, както и че от тези действия на прокуратурата на
последния са причинени неимуществени вреди - силно изживян стрес и притеснения, довели
до хипертония и шум в ушите - обстоятелства, които обуславят кумулативното съществуване
на елементите на фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Според съда тази
продължителност на наказателното производство от повече от 10 години безспорно
надхвърля рамките на разумния срок за разглеждане на делото по смисъла на чл.6 § 1
ЕКЗПЧ и следва да бъде отчетена при преценка на тежестта на неимуществените вреди.
Основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на прокуратурата по
реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато обвинение за
извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а наложената мярка за
неотклонение е отменена поради липса на законно основание - несъставомерност,
изразяваща се в липса на авторство, именно тези обстоятелства дават основание
обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките
на правомощията на разследващия орган. Тези изводи съответствуват напълно и на
указанията по приложението на материалния закон, дадени в т. 3 на ТР № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС, в което е прието, че държавата се освобождава от отговорност за вреди само ако
единствената причина за увреждането е поведението на гражданите../в този смисъл
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 18 ОТ 22.01.2009 Г. ПО ГР. Д. № 3948/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/
Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение се преценява именно като
12
обстоятелство, което е от значение за справедливото овъзмездяване на оневинения обвиняем
/подсъдим/. Това обстоятелство, обаче, няма и не може да има самостоятелно значение, нито
може да бъде определено парично изражение на неимуществените вреди, за които се
претендира по чл. 2 ЗОДВПГ, по текстове на НК. Правно релевантно е как то се е
отразило върху обвиняемия /подсъдимия/, което няма как да бъде напълно еднакво за
различните лица, а при специфичните за всеки случай факти и обстоятелства.
От събраните доказателствени средства, се констатира, че спрямо ищеца е била взета лека
мярка за процесуална принуда - парична гаранция, че предприетото наказателно преследване
е за две тежки умишлени престъпления по служба, вкл.участие в ОПГ, което е продължило
повече от 10 години, което се е отразило крайно неблагоприятно върху личността му и него‐
вото емоционално и най-вече психическо състояние - бил притеснен, подтиснат, изплашен,
депресиран. В психиката на изследваното лице все още са актуални тревожни симптоми. С
времето са компенсирани медикаментозно, но към момента на изследването са налице
остатъчни симптоми, които са завишени над нормата за психична дейност. Продължителния
период на воденето на дела, отстраняването му от работа на три пъти, поставянето в
състояние на безизходица и без доходи е довело до отключване на остра стресова реакция
още при задържанията, като симптомите на същата не са завършили с подобрение, а са се
усложнили в посттравматично стресово разстройство. Симптомите на разстройството са
продължили през процесния период и с приема на медикаментозна терапия, изрично
назначена от психиатър са компенсирани, но не напълно. През процесния период той е
отключил разстройства в психосоматичния регистър, като повишено ниво на артериална
хипертония и разстройство във вестибуларния апарат. Съобщава, че имал периоди на
перманентно главоболие, за което няма точна поставена неврологична диагноза, но е
възможно произхода да е психогенен. Започнал да приема лекарства, които са предписани от
специалисти, а именно - антидепресанти, анксиолитици ( с успокояващ ефект и подобряване
на нощния сън), бензодиазепини със седиращ (успокояващ) ефект, антихипертензивни
(против повишено артериално налягане); бета-блокер - против Миниерен синром.
Продължителността на тревожно-депресивните изживявания, както и на някои
психосоматични разстройства е била за период от 6-7г. Голямата давност на периода е
показателна за усложнения на разстройствата. Към настоящият момент няма налице
изразени болестни прояви на разстройствата, но са налице остатъчни симптоми на същите,
които са повлияли личността и поведението. Това означава, че ищецът се нуждае от
периодични прегледи и проследявания на психо-емоционалното и психосоматичното си
състояние. Веднъж отключени симптомите на разстройствата биха могли отново да
ескалират при състояния на стрес и на тревожност. Данните от изследването и от делото
дават яснота, че е налице пряка причинно-следствена връзка от негативните
преживявания на ищеца от воденото срещу него наказателно производство.
САС отчита факта, че обвинението е за извършени в условията на продължавана престъпна
дейност две тежки умишлени престъпления от общ характер, в качеството му на длъжностно
лице, а именно – младши инспектор в отдел Контролна дейност – ДАИ към ИА
13
„Автомобилна администрация“. Следователно и след тези обвинения е отнета възможността
не само за кариерно израстване в системата на ДАИ, но и за намиране на друга подходяща
длъжност с оглед придобитата квалификация и натрупан професионален опит предвид
възрастта му към датата на повдигане на обвинението - 43 години. Следва да се посочи, че
неспазването на разумен срок в наказателно производство с привлечен обвиняем увеличава
вредните последици за последния в степен, която е предмет на конкретна преценка. Тази
степен не следва да намира изражение чрез увеличение на размера на обезщетението в
геометрична прогресия, без да се изследва и отчита в решаващата дейност на съда прякото
значение, което продължителността има за конкретно претендираната вреда, с оглед нейното
естество. В случая продължителността се намира в пряка причинно-следствена връзка с
вредите, тъй като е над 10 години. Следва да се отчете и факта, че С. живее в по-малко
населено място – гр.Нова Загора, където всички се познават, а процесът е бил публично
разгласен в медийното пространство.
В обобщение - въззивният съд констатира, че е налице съвпадение на крайния резултат от
изводите на първата и настоящата инстанции по отношение основателността на иска, а по
отношение на размера на обезщетението намира, че същият правилно е определен до 20 000
лв. и не следва да бъде увеличаван.
Що се отнася до имуществените вреди – правилно са уважени тези пера, за които са
ангажирани доказателства за реално направени разходи т.е. платен адв.хонорар в
наказателното производство. По отношение на пътните разходи до София и обратно до Нова
Загора, няма представени закупени билети, а вещото лице е работило по публично
обявените цени на билета към процесния период на Юнион Ивкони. Ето защо единствено в
тази част решението следва да бъде отменено, а искът за сумата от 566 лв. пътни разходи –
отхвърлен като недоказан.
ОБЖАЛВАЕМ ИНТЕРЕС от 122 000 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК жалбоподателят-ответник дължи в полза на жалбоподателя-
ищец направените разноски за явяване пред настоящата инстанция, в размер на 9150 лв.
платен адв.хонорар и 5 лв. платена д.т. Направено е възражение за прекомерност, което
съдът намира за неоснователно, тъй като искът е с цена за 120 000 лв. От тях дължими са
само 1650 лв. с оглед уважената част от исковете.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1274 от 05.05.2024г., постановено по гр.д.№ 9622/2023г. по описа на
СГС, ГО, 21 състав, В ЧАСТТА, с която е присъдена разликата над 1500 лв. до 2066 лв.
имуществени вреди – пътни разходи, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. С. ЕГН **********, адрес: гр. *** ж.к. "***" бл. * вх. * ет. *
14
ап. * срещу Прокуратурата на Р. България гр. София ЕИК *********, адрес: гр. София
бул. Витоша” № 2 иск за заплащане на разликата над 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ до
сумата от 2066 лв. /две хиляди и шестдесет и шест лева/ обезщетение за имуществени вреди
– направени пътни разходи до София и обратно, претърпени вследствие незаконно
повдигнато обвинение в престъпления по чл.301 ал. 1 предл.2 вр.чл.20 ал. 2 и по чл.321 ал.3
пр. 2 и 4 т. 2 вр. ал. 2 НК, по които ищецът е бил оправдан с присъда от 06.03.2019г. по
НОХД № 599/2016 г., влязла в сила на 09.05.2022 г., като недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр.София, бул."Витоша" № 2,
Съдебна палата, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С. Т. С. ЕГН **********, адрес: гр. *** ж.к.
"***" бл. * вх. * ет. * ап. * сумата от 1655 лв./хиляда шестстотин петдесет и пет лева/
направени разноски пред въззивна инстанция.
В необжалваната отхвърлителна част на имуществените вреди решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15