№ 55
гр. Варна, 16.01.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Мария Кр. Маринова
Юлия Р. Бажлекова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500019 по описа за 2024 година
намира следното:
Настоящото производството е образувано по въззивни жалби на всяка
от насрещните страни в първоинстанционното производство срещу различни
части на решение № 1140/13.10.2023г., постановено по гражданско дело №
1668 по описа за 2022г. на Окръжен съд-Варна, а именно:
1.Въззивна жалба на В. П. С., подадена чрез адв. Д. Х. от АК-Варна,
против решението в частта му, с която въззивницата е била осъдена да
заплати на К. Б. Т. от гр.Варна, сумата, съставляваща разликата над 2 194.85
лв. до присъдената сума от 19 930.44 лева, на основание чл. 127, ал. 2 от
ЗЗД, представляваща половината от направените месечни вноски по Договор
за потребителски кредит в „Банка ДСК“ ЕАД от 06.11.2007 год., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
02.08.2020 год. (като в диспозитива е допусната очевидна фактическа
грешка, тъй като съдът е посочил в мотивите си, че се претендира законна
лихва от подаване на исковата молба, а датата на подаване на исковата
молба е 02.08.2022г., която грешка е компетентен да отстрани
първоинстанционния съд) до окончателното й изплащане. Счита се, че
решението е необосновано, неправилно и постановено в противоречие със
задължителната съдебна практика, поради което се претендира отмяната му и
отхвърляне на иска като неоснователен над признатия от страната размер.
Посочено е, че искът е с правно основание чл. 127 от ЗЗД. Съгласно чл. 32 от
СК съпрузите са солидарни длъжници за взетия по време на брака банков
кредит за закупуване на жилище и ако целият кредит или част от него са
погасени само от единия съпруг с негови лични средства, след прекратяване
на брака на осн. чл. 127, ал. 2 от ЗЗД този съпруг може да претендира от
другия за заплащане на припадащата се част от платеното, съобразно
1
притежаваната от този съпруг квота в съсобствеността. В случая по делото е
било установено, че за процесния период от м. юли 2020г. до м. юли 2022г.
ищецът е погасил с лични средства кредита в размер на 16 446.81 лв. Квотите
в закупения с кредите имот са били 64500/84500 ид.ч. за съпруга и
20000/84500 ид.ч. за съпругата. С решение № 261944/14.06.21г. по гр.д. №
15512/17г. на ВРС след извършване на делба на имотите, ищецът е придобил
изцяло собствеността на закупения с кредита имот. Решението е влязло в сила
на 29.07.21г. След последната дата ответницата не притежава собственост в
закупения с кредита имот и не дължи на бившия си съпруг част от заплатения
от него кредит. Според доказателствата по делото, за периода от м. юли
2020г. до м. юли 2021г. ищецът е платил на банката за погасяване на кредита
сумата от 8 893 лв., поради което и съобразно посочените по-горе квоти,
дължимата от тази сума част от ответницата е 2 104.85 лв. поради това искът е
бил основателен само за този размер и неоснователен до пълния му предявен
размер. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част, ведно с
присъждане на разноски за двете инстанции.
В указания срок е депозирн отговор на въззивната жалба от насрещната
страна К. Б. Т. чрез адв. Бр. Б., с който същата е оспорена като неоснователна.
Поддържа се, че в случая двамата съпрузи са поели солидарно задължение
към банката по силата на сключения от двамата договор за банков кредит, да
върнат заетата им сума, съобразно уговорените условия и срок за това. В
случая не са били въведени твърдения и не са били представени доказателства
за изключване на приложимото правило на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД (че платеното
на кредитора следва да се понесе поравно между солидарните длъжници),
поради което при плащане изцяло от ищеца, ответницата му дължи
заплатеното над половината от него част. Допълва се, че действително с
цитираното от въззивницата решение на ВРС са били приети посочените
квоти в съсобствеността на закупения с банковия кредит имот поради
трансформация на лични средства на ищеца. Посочва се обаче, че именно
придобитата в режим на СИО идеална част от имота е заплатена с банковия
кредит, който и двамата съпрузи следва да връщат в равни дялове. Следвало
да се вземе предвид, че процесният недвижим имот бил възложен на К. Г., а
В. П. е получила сума за уравнение на дяловете. Претендира се въззивната
жалба да бъде оставена без уважение, ведно с присъждане на разноските по
делото.
2. Въззивна жалба на К. Б. Т. чрез адв. Бр. Б. против решението, в
частта му, с която е отхвърлен иска му за заплащане на сумата от 22 172.62
лева, на основание чл.127, ал. 2 от ЗЗД, представляваща половината от
направените месечни вноски по Договор за потребителски кредит в „Банка
ДСК“ ЕАД от 06.11.2007 год., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда 02.08.2020 год. (относно тази дата
важи казаното по-горе за допусната очевидна фактическа грешка) до
окончателното й изплащане. Сочи се, че чрез сключения по време на брака на
страните по делото, договор за банков кредит за сумата от общо 85 000 лв., е
2
бил закупен описания апартамент в гр. Варна. За периода от м. юли 2020г. до
м. юли 2022г. ищецът е заплатил еднолично погасителни вноски по договора
в размер на общо 84 206.12 лв., от които 71 204.79 лв. главница, 12 555.66 лв.
лихви и 445.67 лв. – такси. Поддържа се посоченото в цитирания по-горе
отговор относно приложимостта на правилата на чл. 127, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и
платеното от единия солидарен длъжник следва да се понесе поравно от
двамата. Поради това от общо заплатената от ищеца сума от 84 206.12 лв.
ответницата следва да бъде осъдена да му заплати половината в размер на
42 103.06 лв. и е без значение какви са били квотите в съсобствеността на
целия имот, защото придобитата в режим на СИО част от тази съсобственост
е била заплатена изцяло с получения банков кредит. Претендира се отмяна на
решението в обжалваната му част и уважаване на иска в пълния му предявен
размер, ведно с присъждане на разноските по делото.
В предвидения срок не е депозиран отговор на тази въззивната жалба от
насрещната страна - В. П. С..
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт. Поради това същите следва да бъдат
внесени за разглеждане в открито съдебно заседание. Страните не са
отправили искания за събиране на нови доказателства във връзка с предмета
на делото, а въззивният съд намира, че не са налице предпоставки за
служебното събиране на такива. Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 21.02.24г. от 9:15 ч., за
която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3