Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Плевен, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно
заседание на тринадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател: ЕМИЛИЯ
КУНЧЕВА
при
секретаря Д.Б., като разгледа
докладваното от съдията Емилия Кунчева т.д. № 47
по описа за 2020
година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК ********, подадена чрез пълномощника адв. И.Т. от САК, против ЕТ „В. – С.Ц.“,
със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к. ********, ЕИК ********,
представляван от С.В.Ц., ЕГН **********, С.В.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***,
и И.Н.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск по реда на чл.
422 ГПК за установяване съществуването на вземане, присъдено със заповед за
изпълнение № 3915 от 25.10.2019 г., издадена по ч.гр.д.№ 6981/2019 г. по описа
на Плевенски районен съд.
В исковата молба са наведени следните
фактически твърдения: С договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения“ –
Покупка № BL 21796/08.09.2008 г. ТМ „Юробанк България“ АД /с предишни
наименования „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „Българска пощенска банка“ АД/ е
предоставила на длъжника ЕТ „В. – С.Ц.“, ЕИК ********, кредит в размер на 15
000 евро за покупка на недвижим имот – магазин с площ от 15 кв.м., находящ се в
гр. Плевен, ********, както и други разплащания, свързани с покупката на имота.
Кредитът е предоставен за срок от 96 месеца, считано от откриването на заемната
сметка. Договорената годишна лихва по кредита включва сбора от действащия базов
лихвен процент – малки фирми /БЛПМФ/ за евро на банката и договорна надбавка в
размер на 0,23 пункта, като към датата на подписване на договора обявеният от
банката БЛПМФ е бил в размер на 9,05 процента. За откриването на заемна сметка,
по която кредитополучателят е получил сумата по кредита, е подписано приложение
към договора за кредит от 11.09.2008 г. Вземането на банката е обезпечено с
вписана законна ипотека върху недвижимия имот, предмет на договора за кредит.
Към договора за кредит са сключени общо 6 бр. анекси, част от условията по
които са описани в исковата молба. Със същите е предоговарян остатъчния дълг по
кредита и е въвеждан облекчен ред за погасяването, както и възможност за
банката служебно да преоформя просрочените задължения чрез натрупването им към
редовната главница по кредита. С анекс № 3/21.10.2011 г. като съдлъжник по
кредита, при условията и сроковете на договора и всички последващи анекси към
него, е встъпил И.Н.Ц.. В исковата молба се твърди още, че съгласно
представеното извлечение от счетоводните книги на банката кредитополучателят не
е заплатил 21 бр. погасителни вноски по главницата и 21 бр. погасителни вноски
по лихвата, поради което банката е упражнила правото си едностранно да обяви
кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка са били изпратени нотариални
покани до кредитополучателя и съдлъжниците, връчени съответно на 13.04.2017 г.
на ЕТ „В. – С.Ц.“ и физическото лице С.В.Ц., и на 27.04.2017 г. на съдлъжника И.Н.Ц..
Ищецът навежда твърдения, че предсрочната изискуемост в случая е настъпила на
13.04.2017 г. Твърди още , че
независимо от изпратените нотариални покани, длъжникът и съдлъжниците не са
погасили задължението на падежа, а по-късно са извършвани частични погашения,
чийто размер не е достатъчен за погасяване на задълженията им, поради което на
24.10.2019 г. банката е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК пред Плевенски районен съд. Въз основа на получения изпълнителен
титул е било образувано изпълнително дело № 2965/2019 г. по описа на ЧСИ Татяна
Кирилова, с рег.№ 815 и район на действие ОС-Плевен. Исковата молба е подадена
след указания на заповедния съд във връзка с депозирано възражение от
съдлъжника И.Н.Ц. по реда на чл. 414 ГПК.
Ищецът претендира да бъде установено
съществуването на вземането му към ответниците, в качеството им на солидарни
длъжници, произтичащо от договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения“ –
Покупка № BL 21796 от 08.09.2008 г. и анексите към същия, в размер на: 10
680.60 евро – главница за периода
21.02.2018 г. до 22.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
24.10.2019 г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК до
окончателното й изплащане, 1477.71 евро – възнаградителна лихва за периода от 21.02.2018
г. до 22.10.2019 г., 1061.08 евро – мораторна лихва за периода от 21.02.2018 г.
до 22.10.2019 г., 11.42 евро – застраховки за периода 29.08.2018 г. до
22.10.2019 г., 203.80 лв. – разноски за периода 16.03.2017 г. до 22.10.2019 г.
Претендират се и направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
С определение по делото № 247 от
22.05.2020 г. производството е прекратено
по отношение на ответниците ЕТ „В. – С.Ц.“, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, ********, ЕИК ********, и С.В.Ц.,***, същ.адрес, ЕГН **********, поради недопустимост на
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК спрямо тях.
След влизане в сила на това определение,
производството е продължило срещу ответника И.Н.Ц..
Преписи
от исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника с указания
по реда на чл. 367, ал. 1 от ГПК. Книжата са му връчени надлежно по реда на чл.
46 ГПК, но в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника И.Н.Ц..
В хода на производството е установено, че
ответникът И.Н.Ц. е починал на 01.01.2021 г., с оглед на което в първото
съдебно заседание производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.
1, т. 2 ГПК с протоколно определение от 10.02.2021 г.
С определение по делото № 260210 от 26.05.2021
г. на основание чл. 227 от ГПК като страни /ответници/ по същото са
конституирани правоприемниците на починалия ответник И.Н.Ц., както следва: С.В.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес: ***; В.И.Ц.,с ЕГН **********, с адрес: *** и Н.И.Ц.,
с ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът поддържа предявения иск чрез своя
процесуален представител в представените по делото писмени молби.
В съдебно заседание се явява само
ответницата С.Ц., която е изразила становище, че подаденото възражение срещу
заповедта за изпълнение е имало за цел съпругът й да отпадне като поръчител,
тъй като не е бил търсен повече от шест месеца да внесе вноска по кредита.
След съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, съдът намери за установено следното:
Видно е от приложеното ч.гр.д. № 6981/2019 г. по описа на Плевенски
районен съд, че с издадената по същото на 25.10.2019 г. заповед № 3915 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК длъжниците ЕТ „В. ***, С.В.Ц.,***, и И.Н.Ц.,
от с.гр., са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Юробанк България“ АД
гр. София сума в общ размер от 13 230.81 евро и 203.80 лв., от които 10
680.60 евро – главница за периода
21.02.2018 г. до 22.10.2019 г., 1 477.71
евро – възнаградителна лихва за периода 21.02.2018 г. до 22.10.2019 г., 1 061.08 евро – мораторна лихва за периода
от 21.02.2018 г. до 22.10.2019 г., 11.42 евро – застраховки за периода 29.08.2018
г. до 22.10.2019 г., 203.80 лв. – разноски за периода 16.03.2017 г. до
22.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.10.2019 г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК до
окончателното й изплащане, както и
направените разноски за държавна такса в размер на 522,16 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1105,94 лв. В заповедта е посочено, че
вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от счетоводни книги на ТБ „Юробанк България“ АД към 22.10.2019 г.
по договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения“ – Покупка № BL 21796 от
08.09.2008 г., анекс № 1 от 25.05.2009 г., анекс № 2 от 18.06.2010 г., анекс №
3 от 21.10.2011 г., анекс № 4 от 04.11.2013 г., анекс № 5 от 09.01.2015 г. и
анекс № 6 от 20.07.2015 г.
Срещу така издадената заповед за незабавно
изпълнение е подадено възражение от солидарния длъжник И.Н.Ц., с оглед на което
заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
присъденото със заповедта вземане, което е сторено в предвидения от закона
срок.
Предявеният положителен установителен иск
е с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 430
от ТЗ.
По
делото са приети като писмени доказателства
представените от ищеца с исковата молба документи, както следва: договор
за банков кредит Продукт „Бизнес помещения“ – Покупка № BL21796 от 08.09.2008
г. с приложение към него и погасителен план; анекс № 1/25.05.2009 г.; анекс №
2/18.06.2010 г. с погасителен план; анекс № 3/21.10.2011 г. с погасителен план;
анекс № 4/04.11.2013
г. с погасителен план; анекс № 5/09.01.2015 г.; анекс № 6/20.07.2015 г. с
погасителен план; нотариални покана рег.№ 568/27.02.2017 г. на нотариус И.М.,
рег. № 602 на НК, с разписка към същата № 109, том 1-п 09.03.2017 г. на
нотариус С.И., рег.№ 016 на НК; нотариална покана рег № 569 от 27.02.2017 г. на
нотариус И.М., с разписка към същата № 111, том 1-п/09.03.2017 г. на нотариус С.И.
и разписка към уведомление на основание чл. 47, ал. 1 ГПК; нотариална покана
рег.№ 570/27.02.2017 г. на нотариус И.М. и разписка към същата № 110, том
1-п/09.03.2017 г. на нотариус С. И.;
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85, том VI, рег.№ 7913, дело № 687 от
08.09.2008 г. на нотариус П.Ц.,***; нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 86, том VI, рег.№ 7914, дело
№ 688 от 08.09.2008 г. на нотариус П.Ц.; извлечение от счетоводните
книги на „Юробанк България“ АД по кредитна сделка № 957723 по договор за кредит
№BL21796/08.09.2008 г.; пълномощно за лицата, подписали извлечението от
счетоводните книги.
По искане на ищеца е допусната
съдебно-счетоводна експертиза.
Въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и приетите заключения на вещото лице, съдът приема за установено,
че между „Юробанк България“ АД /с предишни наименования „Българска пощенска
банка“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“
АД/ и ЕТ „В.
– С.Ц.“ е възникнало валидно облигационно правоотношение по търговска сделка -
договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ – покупка № BL21796 от 08.09.2008 г. По силата на
договора на кредитополучателя – ЕТ „В. – С.Ц.“ е отпуснат кредит в размер на
15 000 евро за покупка на недвижим имот – търговски обект /магазин/, който
едноличният търговец ще използва за своята дейност. За обезпечаване на вземанията
на банката по договора за кредит е била
учредена договора ипотека върху недвижимия имот, закупен от едноличния търговец
с отпуснатия кредит. Кредитът е предоставен за срок от 96 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка -
12.09.2008 г., като на същата дата по сметката е постъпила сумата по
отпуснатия кредит. Към първоначално сключения договор за кредит между банката и
едноличния търговец са сключени общо 6 бр. анекси. По силата на анекс № 3 от
21.10.2011 г. като съдлъжници по кредита, при условията на 101 от ЗЗД, са
встъпили С.В.Ц. и И.Н.Ц.. С последния анекс от 20.07.2015 г. крайният срок за
погасяване на кредита е определен до 21.06.2021 г. Банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем, във връзка с което на кредитополучателя и съдлъжниците са
били изпратени нотариални покани. Нотариалната покана е връчена на
кредитополучателя на 13.04.2017 г., към който момент следва да се счита
настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Съгласно заключенията на вещото
лице по първоначално поставените задачи и по допълнителните такива последното
извършено погасяване по кредита е осъществено на 27.03.2019 г. Установява се от приетите заключения на вещото
лице, че остатъчното задължение за главница по кредита е в размер на
10 680,60 евро, дължимата възнаградителна лихва за посочения в исковата
молба период - 21.02.2018 г. до
22.10.2019 г. е в размер на 1477,71 евро, а дължимата мораторна лихва за същия
период е в размер на 1061,08 евро. От заключението по допълнителната задача е
видно, че дължимите застраховки по кредита за периода 29.08.2019 г. до
22.10.2019 г. са в размер на 11,42 евро, както и че дължимите разноски за
периода от 16.03.2017 г. до 22.10.2019 г. са в размер на 203,80 лв.
Предвид гореизложените фактически
констатации, основани на доказателствения материал по делото, съдът приема, че предявеният по реда на чл.
422 от ГПК положителен установителен иск се явява доказан по своето основание.
Към момента на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение падежът по договора за кредит не е бил
настъпил, съгласно сключения между страните анекс от 22.07.2015 г., по силата
на който крайният срок за погасяване на кредита е до 21.06.2021 г.
Ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост към 13.04.2017 г., като между страните не е било спорно, че са били
налице условията по договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както
и че волеизявлението на кредитора в тази връзка е достигнало до
кредитополучателя.
При
това положение при определяне размера на вземането на банката-ищец по процесния
договор за кредит и анексите към същия следва да бъде съобразено ТР № 3/2017 от
27.03.2019 г. на ВКС, ОСГТК по тълк.дело № 3/2017 г. Съгласно т.2 от същото
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.
В този смисъл предявеният иск следва да
бъде уважен за дължимата главница по кредита, за мораторните лихви, доколкото същите
се претендират за период след настъпилата предсрочна изискуемост до подаване на
заявление от кредитора за издаване на заповед за изпълнение, както и за
дължимите суми за застраховки и разноски, в размерите, установени от вещото
лице, които съвпадат със сумите, претендираните с исковата молба.
Претенцията за възнаградителна лихва,
която е за период след предсрочната изискуемост на кредита, се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
„Юробанк България“ АД сторените по делото разноски, съобразно уважената част от
иска. Съдът счита, че по представения от ищеца списък по чл. 80 от ГПК следва
да бъдат взети предвид само разноските за държавна такса и за вещо лице, тъй
като заплатеният адвокатски хонорар за образуване на изпълнително дело не
представлява деловодни разноски в исковото производство. При това положение от
общо направените от ищеца разноски по делото в размер на сумата от 1022,16 лв.,
полагащата му част е в размер на 915,84 лв., съобразно уважената част от иска. Ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и сумата от 1458,90 лв., представляваща
направени в заповедното производство разноски, съобразно размера на признатото
за установено вземане.
Така мотивиран, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422
от ГПК, вр. с чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ, че С.В.Ц., с ЕГН **********,
с адрес: ***; В.И.Ц.,с ЕГН **********, с адрес: *** и Н.И.Ц., с ЕГН **********,
с адрес: ***, в качеството им на процесуални правоприемници на починалия
ответник И.Н.Ц.,***, починал на 01.01.2021 г., дължат на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********,
със седалище в гр.
София, следните суми: сума в размер на 10 680.60 EUR /десет хиляди шестотин и осемдесет евро и
шестдесет евроцента/, представляваща непогасена
главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес помещения“ –
покупка № BL21796 от 08.09.2008 г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД
/с настоящо наименование „Юробанк България“ АД, от една страна като кредитор, и
от друга страна ЕТ „В. ***, с ЕИК ********, представлявана от С.В.Ц., ЕГН **********,
като кредитополучател, и анексите към същия договор, съответно Анекс №1 от
25.05.2009г., Анекс №2 от 18.06.2010 г., Анекс №3 от 21.10.2011 г., по силата
на който като солидарни съдлъжници по отпуснатия кредит при условията на чл.
101 от ЗЗД встъпват И.Н.Ц., с ЕГН **********,
и С.В.Ц., с ЕГН **********, Анекс №4 от 04.11.2013 г., Анекс №5 от 09.01.2015
г. и Анекс №6 от 20.07.2015 г.; сумата
от 1061.08 EUR /хиляда шестдесет и едно евро и 08 евро цента/,
представляваща дължима мораторна лихва по кредита за периода от 21.02.2018 г.
до 22.10.2019 г.; сумата от 11.42 EUR /единадесет евро и четиридесет и два евроцента/, представляваща дължими
застраховки по кредита за периода 29.08.2018 г. до 22.10.2019 г.; сумата от 203,80
лв. /двеста и три лева и осемдесет стотинки/, представляваща дължими
разноски по кредита за периода от 16.03.2017 г. г. до 22.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение – 24.10.2019 г., до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 3915 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 25.10.2019 г.,
по ч.гр.д. № 6981/2019 г. по описа на Плевенски районен съд, като за претендираната
и присъдена със заповедта за изпълнение сума от 1477,71 EUR, представляваща възнаградителна лихва за периода от
21.02.2018 г. до 22.10.2019 г., ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.В.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***; В.И.Ц.,с ЕГН **********, с адрес: ***
и Н.И.Ц., с ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството им на процесуални
правоприемници на починалия ответник И.Н.Ц.,***, починал на 01.01.2021 г., да
заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище гр. София, ЕИК ********, сумата
от 915,84 лв. /деветстотин и
петнадесет лева осемдесет и четири стотинки/, представляваща направени в
настоящото производство деловодни разноски съобразно уважената част от иска,
както и сумата от 1458,90 лв.
/хиляда четиристотин петдесет и осем лева и деветдесет стотинки/,
представляваща направени в заповедното производство разноски, съобразно размера
на признатото за установено вземане.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: