№ 85
гр. Котел, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Христина Д. Джондрова
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20242210100496 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба подадена от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София, район
„Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4,
ЕИК *********, срещу К. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, *******,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми – предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 58/2023г.:
79,14 лв. – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 06.12.2021г.;
53,41 лв. – лихва (обезщетение) за забава, дължима за периода от
15.06.2022 г. до 07.02.2023г.
Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
до окончателното погасяване на дълга.
В исковата молба се твърди, че на 31.01.2024г. е подписано
Приложение № 1/31.01.2024г. на основание чл. 1.3 от сключения на
31.01.2024г. Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, по силата на което вземането, произтичащо от Договор за
потребителски кредит с № **********, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
и ответника е прехвърлено в полза на ищцовото дружество ведно с всички
привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е
индивидуализирано в Приложение 1 от 31.01.2024г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2024г.
1
В исковата молба се посочва, че процесното вземане произтича от
сключен на 06.12.2021г. Договор за потребителски кредит с № **********,
сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и К. А. М., съгласно който кредитора е
предоставил кредит в размер на 389 лв. за общо ползване. Навеждат се
твърдения, че ответникът се е задължил да върне кредита ведно с уговорените
лихви до 15.06.2022г. Посочва се, че съгласно чл. 9 от Договора за отпуснатата
сума се дължи възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 34,67 %, а
в случай на просрочие, съгласно чл. 9.4 от Договора се дължи и лихва за
просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената
главница за периода на просрочие. Посочва се, че в Договора е инкорпориран
и погасителен план.
Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията
на заповедния съд.
Прави се искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца горепосочените суми, за които е издадена Заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 58 по описа на Районен съд
Котел за 2023 г:
Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното
производство разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Постъпила е молба, в която се посочва, че се поддържа изцяло исковата молба,
както и се прави искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай
че са налице законовите предпоставки за това.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание, проведено на 28.11.2024 г. ответникът не се
явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид искането на ищцовото дружество за
постановяване на неприсъствено решение, намира следното:
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от
ЗЗД и по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е по иска за главницата да докаже наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между ответника и „Ти
Би Ай Банк“ ЕАД по договор за кредит; изпълнение на задължението на
кредитодателя за предоставяне на главницата, както и изискуемостта на
задължението за връщане на сумата; наличие на валидно сключена цесия за
прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен
длъжникът.
В тежест на ищеца е по иска за обезщетение за забава да установи
съществуването на главен паричен дълг, падеж на главното задължение и
размер на вземането за мораторна лихва; наличие на валидно сключена цесия
за прехвърляне на процесното вземане, за която да е бил надлежно уведомен
2
длъжника.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си
по договора за потребителски кредит, за което обстоятелство същият не сочи
доказателства.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът
да поиска постановяване на неприсъствено решение при наличието на няколко
отрицателни предпоставки - „Ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие“.
Тези отрицателни предпоставки са налице по настоящото дело, тъй
като ответникът не представи отговор на исковата молба, не се яви в първото
заседание и не направи искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ищцовата страна се възползва от правото си по чл. 238, ал. 1 от ГПК и
в молба, подадена до съда преди първото съдебно заседание прави искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
От представените по делото писмени доказателствени средства може
да бъде направен вероятен извод за основателност на претенцията.
Съдът, като съобрази и предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК, в
първото съдебно заседание прекрати съдебното дирене и обяви, че ще се
произнесе с неприсъствено решение.
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, предявеният иск следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищцовото дружество се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски. При съобразяване
приетото в т.12 от ТР от 18.06.2014г по т.д.№4/2013 на ОСГТК, съдът следва
да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство.
В настоящата инстанция ищецът е направил разноски в размер на 75
лв. за държавна такса и разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на
75, 00 лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лева и
държавна такса в размер на 25, 00 лева).
3
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 275 лева (този
размер е изчислен върху сбора от платената държавна такса и определеното от
съда юрисконсултско възнаграждение от 200 лева – чл. 78, ал. 8 във вр. с чл.
26а във вр. с чл. 25 от НЗПП) – разноски в исковото производство и сумата от
75, 00 лева – разноски в заповедното производство.
При тези мотиви, Районен съд Котел
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София,
район „Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.
2, оф. 4, ЕИК ********* срещу К. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Градец,
*******, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 99 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 79,14 лв. –
предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 58/2023 г.
по описа на Районен съд Котел, представляваща неизплатена главница по
Договор за потребителски кредит № ********** от 06.12.2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението (15.02.2023г.) до
окончателно плащане на сумата.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: град София,
район „Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.
2, оф. 4, ЕИК ********* срещу К. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Градец,
*******, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 99 от ЗЗД че ответникът дължи на ищеца сумата от 53,41 лв. –
предмет на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 58/2023 г.
по описа на Районен съд Котел, представляваща – лихва (обезщетение) за
забава, дължима за периода от 15.06.2022 г. до 07.02.2023г.
ОСЪЖДА К. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, *******, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, ЕИК *********, сумата от 275 лева –
разноски по гр.д. № 496/2024 г. по описа на Районен съд Котел.
ОСЪЖДА К. А. М., ЕГН **********, с адрес: с. Градец, *******, да
заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Люлин”, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
Офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, ЕИК *********, сумата от 75, 00 лева –
разноски по ч.гр.д. № 58/2023 г. по описа на Районен съд Котел.
Решението се постановява при наличието на предпоставките по чл.238
и чл.239 от ГПК.
Решението на основание чл.239,ал.4 от ГПК не подлежи на
обжалване.
4
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
5