О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 429 04.06.2019г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд,
ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав
на четвърти юни две хиляди и деветнадесета
година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ ЧЛЕНОВЕ :
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар Стойка Стоилова
като разгледа
докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
частно гр.дело N 1214 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази
следното :
Производството е на основание чл.274-
278 във вр. с чл.262, ал.2, т.2 и ал.3 от ГПК и във вр. с чл.4 и чл.18 от ЗЗДН.
Производството е
образувано по частната жалба вх.№ 12271/24.04.2019г. по приключеното
гр.д.№ 5631/2018г. по описа
на РС- С., подадена от ответника Т.Р.Т.
***,
против постановеното в з.з. Разпореждане №
3391/29.03.2019г. на РС- С., с което е върната на осн.
чл.262, ал.2, т.2 и ал.3 от ГПК въззивната му жалба срещу постановеното против него
Решение № 1297/11.12.2018г. по чл.4 и чл.12 във вр. с чл.18 от ЗЗДН. Счита, че
атакуваното от него Разпореждане е незаконосъобразно, тъй като той не бил юрист и не можел да посочи конкретно в какво се състои незаконосъбразността на това
решение, още повече, че не бил запознат със същото.
Счита Решението на РС за незаконосъобразно,
тъй като бил отстранен от единствения му имот в с.Д., общ.С. и сега
живеел по улиците, не му била дадена възможност да има адвокат и въобще не разбрал какво се случило на делото срещу него. Заявява, че никога не бил малтретирал жена си, но с няколко фалшиви свидетеля го изгонили от къщата му. Моли въззивния съд да отмени атакуваното от него Разпореждане, като неправилно
и незаконосъобразно, и да задължи РС да изпрати делото на въззивната инстанция. След като се запознаел с Решението на РС- С., щял да посочи в какво се състояла незаконосъобразността на същото, като противното означавало отказ
от правосъдие. Няма претенции за разноски в това производство.
Против тази ч.жалба
в законния 1- седмичен срок е подаден писмен Отговор от ищцата М.П.Д.- лично и действаща, като майка
и законен представител на малолетното дете Г. Т.Т./и двамата с
постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***/, в който взема становище, че въззивната частна жалба е неоснователна и необоснована, и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното Разпореждане следвало да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно, със законните последици от това.
Излага подробно своите фактически и правни основания в подкрепа на тезата си.
Моли съдът да потвърди атакуваното Разпореждане, със законните последици.
Претендира разноските си в това съдебно производство.
Настоящият въззивен
ОС- С., след като обсъди направените в ч.жалба оплаквания и изложените в
отговора аргументи, като взе предвид мотивите в атакуваното Разпореждане на РС,
приложимите материалноправни и процесуални норми, и провери допустимостта и
основателността му, намери за установено и доказано следното :
Ч.жалбата е подадена
своевременно, от надлежен ч.жалбоподател/ответник по основния иск/, същата е
процесуално допустимо и по нея настоящият въззивен съд следва да се произнесе
по съществото на направеното оплакване.
Разгледана
по същество, процесната ч.жалба се явява изцяло необоснована и недоказана, тъй като
видно от материалите по приложеното приключено първоинстанционно гр.д.№ 5631/2018г.
по описа на РС- С. и най- вече от мотивите на атакуваното Разпореждане, първото
открито съдебно заседание по делото е било на
11.12.2018г., от датата на връчването
на ответника на издадената от РС заповед за
незабавна защита до провеждането на откритоТО съдебно
заседание е изминал период от около 1 месец,
през който ответникът- ч.жалбоподател е имал на
разположение достатъчно време да се консултира
с адвокат и да организира защитата си. Поради което неговата
очевидна пасивност и незаинтересованост от случващото се не може
да се приравнява на недаване на възможност
да си наеме защитник- адвокат по делото. Поради което оправданието му, че не е юрист не
може да оправдае неразмбирането му в какво конкретно се
състояла незаконосъобразността на първоинстанционното Решение.
Наред с това въз основа на подадената от
ответника въззивна жалба срещу първоинстанционното Решение е била
изпратена от РС- С. на молителката- ищца, като е
постъпил и нейния писмен Отговор на в.жалба, делото е било изпратено за разглеждане на въззивния ОС- С., като е било образувано съответното
в.гр.д.№ 1067/2019г.,
по което с постановено в з.з. Определение № 136/21.02.2019г.
въззивният съд е констатирал, че подадената от ответника- ч.жалбоподател въззивна жалба е нередовна, като бланкетна и с липсва на изложение в какво се състои порочността на обжалваното
решение, в резултата на което
производството пред ОС- С. е било изцяло прекратено,
и делото е било върнато обратно на РС- С. с указания за администриране на въззивната
жалба. В резултат на това и в изпълнение на задължителните
указания в Определението на въззивния съд, РС-
С. е оставил въззивната жалба без движение, като е дал
на ответника Т. законния 1- седмичен срок за отстраняване
на нередовностите, но същите очевидно не са били отстранени от него в дадения му от съда срок, поради което и РС- С. правилно и
законосъобразно е върнал въззивната жалба, като такава
с неотстранени нередовности.
Конкретно в
обжалваното Разпореждане на РС- С. изрично е посочено,
че РС е констатирал, че препис от постановеното
Решение по гр.д.№ 5631/2018г. по описа
на РС- С. е бил връчен лично на жалбоподателя на 21.01.2019г.,
поради което очевидно не следва то да му се връчва за втори път. Поради което напълно неоснователно е и твърдението на
ответника- ч.жалбоподател, че не бил запознат с това Решение против него. Дори евентуално да му е бил връчен препис само от диспозитива на това Решение, в срока си за обжалване Т. е имал пълната възможност да се запознае и с
мотивите към Решението в канцеларията на РС, както и да получи препис от всеки документ по делото, с който евентуално е искал да се
запознае. Но и тук е налице проява на пасивност и незаинтересуваност от страна на ч.жалбоподател- ответника.
А относно оплакването на ч.жалбоподател, че бил
отстранен от единствения си имот и се скитал по улиците, за
това няма представени и/или посочени каквито и да са писмени и/или гласни
доказателства по делото, поради което настоящия въззивен съд не може да се
произнесе по този въпрос.
Следователно в обжалваното Разпореждане РС- С. напълно мотивирано, законосъобразно и правилно е приел, че нередовностите в подадената
от ответника Т.Р.Т. въззивна жалба срещу първоинстанционното Решение № 1297/11.12.2018г. по това гр.д.№ 5631/2018г. по описа на РС- С. , не са били въобще отстранени и му е била върна обратно подадената
нередовна въззивна
жалба.
Поради което искането на ответника се явява неоснователно, и следва да се остави без
уважение подадената от него в.ч.жалба, като неоснователна и необоснована, и да се потвърди изцяло обжалваното
Разпореждане на РС- С., като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.273 във
вр. с чл.78, ал.2 и чл.80 от ГПК, ч.жалбоподател Т. следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата Д. направени пред настоящата съдебна
инстанция разноски за възнаграждение за един адвокат-
пълномощник в размер на 200 лв.
Това
въззивно съдебно Определение на осн. чл.274, ал.4 във вр. с чл.280, ал.3 от ГПК
е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от
горните мотиви и на основание чл.274- 278 във вр. с чл.274- 278 във вр. с чл.262, ал.2, т.2 и ал.3
и чл.280, ал.3 от ГПК и във вр. с чл.4 и чл.18 от ЗЗДН, въззивният ОС-гр.Ст. Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Разпореждане № 3391/29.03.2019г.
по гр.д.№
5631/2018г. по описа на РС-
С..
ОСЪЖДА Т.Р.Т.- ЕГН ********** ***
да заплати на М.П.Д.- ЕГН ********** *** 200 лв./двеста лева/ разноски по делото/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване пред по- горен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :