№ 110671
гр. София, 14.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110140182 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 241840/10.07.2025
г., от Г. К. М. с ЕГН **********, с която са предявени следните обективно
евентуално съединени и субективно кумулативно съединени искове, както
следва:
срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК *, с адрес на управление: гр. София, р-н
Т* (сграда А), ет. 4, Бизнес Център „България“,
1. ГЛАВЕН - положителен установителен иск с правна квалификация
чл.22 ЗПК, с който да бъде признато в отношенията между страните Г. К.
М. и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, че сключеният между тях договор за паричен
заем № 2449179/29.09.2021 г. е недействителен.
2. ЕВЕНТУАЛЕН иск - положителен установителен иск с правна
квалификация чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД, с който да бъде признато за
установено, че клаузата по чл.4 от договор за паричен заем №
2449179/29.09.2021 г. сключен между Г. К. М. и КРЕДИСИМО“ ЕАД е
нищожна, поради заобикаляне на изискванията на ЗПК и противоречие с
добрите нрави
срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК *, с адрес на управление: гр. София, р-н Т*
(сграда А), ет. 4, Бизнес Център „България“
1. ГЛАВЕН положителен установителен иск с правна квалификация
чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД, с който да бъде признато в отношенията
между страните Г. К. М. и КРЕДИСИМО“ ЕАД, че сключеният между тях
договор за предоставяне на поръчителство от 29.09.2021 г., е нищожен,
поради накърняване на добрите нрави и заобикаляне на изискванията на
1
ЗПК.
2. ЕВЕНТУАЛЕН иск - положителен установителен иск с правна
квалификация чл.26, ал.1, пр.2 и пр.3 ЗЗД, с който да бъде признато за
установено, че клаузата по чл.8, ал.1 от договор за предоставяне на
поръчителство от 29.09.2021 г., сключен между Г. К. М. и КРЕДИСИМО“
ЕАД, е нищожна, поради заобикаляне на изискванията на ЗПК и
противоречие с добрите нрави
В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен
заем № 2449179/29.09.2021 г. Твърди се, че ищецът е следвало да предостави
обезпечение на заема, като ищецът сключил с втория ответник договор за
предоставяне на поръчителство, като за поръчителството се дължало
възнаграждение на втория ответник. Възнаграждението за поръчител се
заплащала към погасителните вноски по договора за заем на първия ответник.
Твърди, че този договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 ЗПК, чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПИ, чл.19, ЗПК. Договорът е с
шрифт по-малък от 12 Pt. Няма срок на договора по чл.11, ал.1, т.6 ЗПК.
Липсвало методика за изчисляване на ГПР, липсвало посочване на разходите,
които формират ГПР, в погасителния план не може да се извлече какви са
вноските по лихва, главница, такси и неустойки. Не съдържало клаузи за отказ
от договор.
Твърди, че в договора ищецът бил принудител да сключи договор за
поръчителство, като по този начин възнаграждението за поръчителство
водило до оскъпяване на кредита и не ясен ГПР. Непредставянето на
обезпечение нарушавала размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се
законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената клауза противоречи на
добрите нрави и закона. Твърди, че възнаграждението за поръчител било
начислено от ответника и включено в погасителния план на кредита, като
същото се изплащало от ищеца ведно със главницата и възнаградителната
лихва по паричния заем. Твърди, че всичко което е платил по договора, над
главницата е платено без основание, тъй като не се дължало, на основание
чл.23 ЗПК.
Към договора за кредит е сключена застраховка, чиито шрифт е по-
малък от 12.
Твърди, че договорът за поръчителство е нищожен, поради накърняване
на добрите нрави, защото той обезпечава вземане на първия ответник, а
собственик на капитала на поръчителя е първият ответник. Уговореното
възнаграждение е в размер на половината от предоставения заем. Твърди, че е
нарушен принципът за добросъвестност.
Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли за постановяване на неприсъствено
решение. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и
2
доказателствени средства: . Адвокатско пълномощно ведно с договор за правна помощ и
съдействие 2. Договор за потребителски кредит № 2449179 от 29.09.2021 г., ведно с
договор за поръчителство и приложения към него; 4. Препис от исковата молбата за
ответника; 5. Справка от Търговски регистър.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява адв. С* с ЕГН ********** със съдебен адрес:
гр. София, ул. „* (от към ул. „Неофит Рилски“), която представителна власт
важи само за СРС (л. … от делото).
Ответниците се представляват от юрисконсулти на основание чл.30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
Материалният интерес по исковете е над 1250.00 лева, поради котето
чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. За всеки иск се събира отделна държавна
такса.
По иска за нищожност на договор за кредит: материалният интерес е
5339.18 лева, поради което дължимата държавна такса е в размер на 213.57
лева.
По иска за нищожност на договор за поръчителство: материалният
интерес е 4924.04 лева, поради което дължимата държавна такса е в размер на
196.96 лева.
Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК (л… от делото).
По редовността на исковата молба и доклада
На този етап, съдът приема, че исковата молба е нередовна. Следва да се
остави без движение.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
3
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 241840/10.07.2025,
като нередовна, на основание чл.129, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4-5 и чл.128, т.2
ГПК, като УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок, считано от получаване
на настоящото разпореждане следва да отстрани недостатъците на исковата
молба, с препис за противната страна, като в същия срок да представи
доказателства за това, както следва:
1. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС в размер на 213.57, представляваща
таксата за иск за недействителност на договора за кредит. Внасянето на
държавна такса може да бъде осъществено по един от следните начини:
1. банков път по банкова сметка за държавни такси, разноски и глоби –
"Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78 CECB 9790 3143 8974 01, BIC
– CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в касата на съда; 3. чрез ПОС
4
терминал в касите на съда.. Плащането на каса и чрез ПОС терминал в
съда се осъществява без начисляване на банкови такси.
2. на основание чл.128, т.2 ГПК да представи документ за внесена
държавна такса по сметка на СРС в размер на 196.96 лева,
представляваща таксата установителния иск за нищожност на договора за
поръчителство. Внасянето на държавна такса може да бъде осъществено
по един от следните начини: 1. банков път по банкова сметка за държавни
такси, разноски и глоби – "Бюджетна сметка" на СРС (IBAN – BG 78
CECB 9790 3143 8974 01, BIC – CECBBGSF); 2. чрез плащане в брой в
касата на съда; 3. чрез ПОС терминал в касите на съда.. Плащането на
каса и чрез ПОС терминал в съда се осъществява без начисляване на
банкови такси.
3. Ако внесе по-малка държавна такса от посочените по-горе да посочи за
кой иск внася/представя доказателства
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ исковата молба ще бъде върната, на
основание чл.129, ал.3 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
5
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
6
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7