№ 123
гр. С.З., 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело №
20235500100748 по описа за 2023 година
Производството е на осн. чл.124, ал.1 във вр. с чл.325, ал.1 и чл.326, ал.1
от КТ и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.
Постъпила е Искова молба вх.№ 13504/30.10.2023г. от УМБАЛ „Проф. д-
р Стоян Киркович“- АД, гр.С.З. против пълнолетния български гражданин д-р
Д. Р. Р. от гр.С.З., с искане ответника да бъде осъден да й заплати парично
обезщетение за спазен договор за обучение/доп.споразумение от 30.11.2015г.
към трудов договор № 514/27.11.2015г./ в размер на главница 33 384, 84 лв.,
мораторна лихва върху нея от 30.11.2022г. до 29.10.2023г. в размер на 3 685,
81 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2023г. до
окончателното изплащане на сумите, както и разноските поделото. Излага
подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли да се
уважат исковите му претенции, ведно със законните последици от това.
Претендира разноските си по делото, за което представя и Списък по чл.80 от
ГПК. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат,
както и писмената му Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.
В рамките на законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК,
ответникът- пълнолетния български гражданин д-р Д. Р. Р. от гр.С.З. е подали
писмен Отговор на исковата молба вх.№ 16243/21.12.2023г. по реда на чл.131,
1
ал.2- 3 и чл.132 от ГПК, в които прави цялостно оспорване на исковите
претенции за главници и лихви против него, както по основание, така и по
размер, и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло, със законните последици,
като излага подробни свои фактически и правни съображения в тази насока.
Претендира разноските си по делото, за което представя и Списък по чл.80 от
ГПК. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат,
както и писмената му Защита по делото в дадения му от съда 1- седмичен
срок.
След като се запозна с направените в Исковата молба претенции, с
Отговора на Исковата молба, със становищата на всяка една от страните по
делото, със събраните по делото писмени и гласни доказателства, със
заключението на съдебно- счетоводната експертиза и с приложимите по
казуса материалноправни и процесуални норми, първоинстанционният ОС-
С.З. счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :
ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :
Исковете за главница са с цена над 25 000 лв., ответникът е с постоянно
местожителство в гр.С.З., между страните е било налице трудово
правоотношение/ТПО/ по смисъла на КТ, като ищецът се явява работодател, а
ответникът се е явявал служител на ищцовото юридическо лице- болнично
заведение, АД по ТЗ.
Поради което исковете за главница и лихви се явява процесуално
допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС- С.З. като първа
съдебна инстанция, и по тях съдът следва да се произнесе по съществото на
спора.
ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ :
Видно от приетите по делото писмени доказателства- трудов договор №
614/27.11.2015г., Допълнително споразумение към трудов договор №
514/27.11.2015г., Свидетелство за призната специалност рег.№
024174/25.01.2021 г., Заявление от 26.10.2022г., Заповед № 200/25.11.2022 г.,
Нотариална покана рег.№ 5751, том 2 от 19.12.2022г., Разписка за връчена
нотариална покана на 22.12.2022г., Справка за помесечно получено
възнаграждение на ответника за периода на специализация, Решение №
260739/29.10.2021 г. на РС- С.З., Решение № 22/01.02.2022 г. на ОС- С.З.,
ответникът д-р Д. Р. Р. от гр.С.З. е бил назначен на длъжността Лекар-
2
специализант по Урология, код НКП 22127081, клас професии:
Аналитични специалисти, с място на работа: УМБАЛ “Проф. Д-р Ст.
Киркович” АД, УМБАЛ 1 - Първа Хирургична Клиника - IXK - направление
Урология МБАЛ1, с работно време: 8 часа, с изключение на специалностите,
при които се извършват дейности, за които е определено намалено работно
време; с основно месечно възнаграждение 700,00 лв., с допълнително месечно
възнаграждение- клас прослужено време 2 %; със срок за предизвестие при
прекратяване на трудовия договор 30 дни, но не повече от срока на договора;
с полагаем годишен отпуск в размер на основен платен годишен отпуск в
размер на 20 дни и допълнителен платен годишен отпуск в размер на 15 дни-
или общо в размер на 35 дни.
Видно от неоспорения от никоя от страните текст на т.3 от Трудовия му
договор, видът му със срок до датата на придобиване на права на специалист,
но не по- късно от 1 г. от допускане на специализанта до държавен изпит до
30.11.2020г. Той се е задължил да постъпи на работа на 30.11.2015г., но не по-
късно от 7 дни от получаване на документите по чл. 63, ал. 1 от КТ. Били са
предвидени и други клаузи в Трудовия му договор с ищеца/работодател/-
трудовото му възнаграждение на специализанта, получавано за извършената
от него дейност, не може да бъде по- малка от минималния месечен размер на
осигурителния доход за съответната икономическа дейност и
квалификационна група професии, определен със закона на бюджета за ДОО
за съответната календарна година. Като при промяна на нормативната уредба,
трудовото възнаграждение е щяло да се променя съобразно извършената
промяна, без да е необходимо съгласието на която и да е от страните. Наред с
това на основание чл.20 на Наредба № 1/2015г. на M3, за ръководител на
служителя- специализант е бил определен д-р Д. Радоев. Като ръководителят
на базата за обучение осигурявал присъствието на специализанта в друго
лечебно заведение за частите от учебната програма, които базата за
практическо обучение не може да проведе и за предвиденото в учебната
програма теоретично обучение. Като неуредени в трудовия договор условия
щели да се прилагат разпоредбите на КТ, нормативните актове по
прилагането му, колективния трудов договор/КТД/, правилника за вътрешния
трудов ред/ПВТР/ на предприятието, длъжностната характеристика/ДХ/ и
вътрешните правила за работната заплата/ВПРЗ/. Впоследствие нa
30.11.2015г. между ответника д-р Д. Р. Р./като служител/ и ищеца УМБАЛ
3
“Проф. д-р Ст.Киркович”- АД, гр.С.З./като работодател/ е било сключено
Допълнително писмено споразумение към основния Трудов договор №
514/27.11.2015г., с което страните са се споразумели в основния трудов
договор № 514/27.11.2015г. да се добави текста: “На основание завършена
специалност по Урология, трудовият договор № 514/27.11.2015г., сключен
между Д. Р. и лечебното заведение, не може да бъде прекратяван за срок не
по-кратък от пълния срок на обучението за придобиване на специалност,
освен при настъпили здравословни причини, които преграждат възможността
за изпълнение на задълженията по сключения трудов договор от страна на
работника. След изтичане на този срок за прекратяване, срокът на
прекратяване на трудовия договор бил чрез общото 30- дневно предизвестие
от която и да е от страните по него. При неизпълнение на задълженията по
допълнителното споразумение, виновната страна дължи обезщетение в
размер на претърпените вреди и пропуснати ползи. При предсрочно
прекратяване на трудовия договор от работника, след придобиване на
специалност, същият дължи на Работодателя обезщетение в размер на
полученото възнаграждение за периода на обучението, пропорционална на
неотработения срок, ведно със законната лихва от момента на прекратяване
на трудовото правоотнощение/ТПО/ до окончателното изплащане на сумата.“
Изрично писмено е било уговорено, че всички останали клаузи по трудов
договор/ТД/ № 514/27.11.2015г. остават непроменени и запазват своето
действие, че с подписите си под настоящия анекс страните декларират, че са
съгласни с така направените промени в трудов договор № 514/27.11.2015г. и
че това допълнително споразумение влиза в сила от деня на неговото
подписване/тоест от 30.11.2015г./.
Впоследствие- видно от Свидетелството за призната специалност peг.№
024174/25.01.2021г., издадено от Тракийски университет- гр.С.З., ответникът
д-р Д. Р. Р., след успешно положен държавен изпит, считано от 01.01.2021г.,
придобива права на „Специалист по урология“. По- малко от 1 г. след това, на
26.10.2021г. ответникът д-р Д. Р. Р., работещ на длъжността Лекар към
Клиника по Урология, е подадено свое писмено Заявление вх.№ чр-03-
602/26.10.2022г. до Изп. Директор на работодателя си УМБАЛ “Проф. Д-р Ст.
Киркович”- АД, гр.С.З., с което на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ предлага да се
прекрати трудовия му договор по взаимно съгласие, считано от 30.11.2022г.,
когато 1- месечното му предизвестие влезе в сила, считано от 30.10.2022г. В
4
резултат на това Трудовото правоотношение/ТПО/ на ответника д-р Д. Р. Р.,
изпълняващ длъжността “Лекар”, Код по НКП: 22117001, в Звено Клиника по
урология при УМБАЛ “Проф. Д- р Ст.Киркович”- АД, гр.С.З., по Трудовия
му договор № 514/27.11.2015г. с работодателя УМБАЛ “Проф. Д-р Ст.
Киркович”- АД е било прекратено със Заповед № 200/25.11.2022г. на осн.
чл.325, ал.1, т.1 от КТ във връзка със Заявление вх.№ ЧР- 03-602/26.10.2022г.,
считано от 30.11.2022г. Като конкретна причина за прекратяване на трудовия
договор/и ТПО/ по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, в самата
Заповед изрично е посочено, че на лицето- служител следва да се изплати
парично обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 4 дни, като няма никакви други условия и Заповедта е била
връчена лично на служителя/ответник/ срещу негов личен подпис. За да не се
изпълнят клаузите на допълнителното споразумение, следва да има изрично
формулирана воля от двете страни с оглед общата норма на чл.20„а“ от ЗЗД,
съобразно който договорите между страните имат сила на закон за тези, които
са ги сключили. Поради което те могат да бъдат изменяни, прекратявани,
разваляни или отменени, единствено и само по взаимно съгласие от страните
по него, или на основанията, предвидени в самия закон. В общия закон е
изрично е формулирана автономия на волята, който е основен правен
принцип, и с който ищецът се е съобразил. Поради което ответникът, ако е
желаел да не изпълни допълнителното споразумение, е следвало да го
формулира съвместно с другата страна, по начина по който това
допълнително споразумение е създадено- в писмен вид, с изрична
формулировка от двете страни, поради което ищецът е следвало да даде
изричното си писмено съгласие споразумението да не се изпълнява. Но
такова в случая няма от никоя от страните по договора/и съответно по
делото/, поради което неизправната страна- служителя/ответник/ следва да
понесе договорената имуществена отговорност за неизпълнението на изрично
поетите от него задължения, чрез предвидената имуществена/парична/
санкцията от това негово умишлено неизпълнение.
Впоследствие от работодателя/ищец/ УМБАЛ “Проф. д-р Стоян
Киркович“- АД, гр.С.З. чрез Нотариус Стефка Чавдарова- гр.С.З. е била
изпратена Нотариална покана до служителя/ответник/ д-р Д. Р. от гр.С.З.,
съгласно която и във връзка с обучението му за придобиване на специалност
в системата на здравеопазването, между него и лечебното заведение е било
5
сключено допълнително споразумение от 30.11.2015г., съгласно което той се
е бил задължил да работи при работодателя си/ищец/ чак до 01.02.2026г., но
на 30.11.2022г. по негово заявление е било прекратено ТПО, в резултат на
което той не бил спазил клаузите по допълнителното споразумение. Поради
което дължал на лечебното заведение/работодател/ парично обезщетение в
размер на 29 596, 09 лв., която не била изплатена от него към датата на
Нотариалната покана. Служителят/ответник/ д-р Р. е бил поканен в 15- дневен
срок от датата на личното му връчване на нот.покана/22.12.2022г./ да заплати
на работодателя си/ищец/ дължимата сума в размер на тези 29 596, 09 лв. по
посочената сметка на лечебното заведение в „Инвестбанк” АД - клон С.З.,
IBAN BG17 IORT 7376 1040 0730 00, BIC IORTBGSF.
Съгласно сключеното на 30.11.2015г. Допълнително споразумение към
трудов договор/ТД/ № 514/27.11.2015г., служителят/ответник/ д-р Д. Р. Р.
дължи на работодателя си/ищец/ заплащането на парично обезщетение в
размер на полученото възнаграждение за периода на обучението,
пропорционална на неотработения срок, ведно със законната лихва от
момента на прекратяване на трудовото правооотнощение/ТПО/-
30.11.2022г./тоест 2 г. и 9 м./ до окончателното изплащане на сумата. Видно
от приетата като писмено доказателство, без никакво възражение от страна на
ответника официална Справка за помесечно полученото трудовои
възнаграждение от ответника д-р Д. Р., за периода на специализация от
30.11.2015г.- до 30.09.2020г. включително/общо 1 767 дни/ същият е получил
брутно трудово възнаграждение в размер на общо 53 490, 63 лв., което се
потвърждава категорично и изцяло от заключението на приетото без никакво
възражение от която и да е от страните по делото, съдебно- икономическа
експертиза. В тази връзка безспорно е установено и доказано по настоящото
първоинстанционно дело, че ответникът д-р Р. е придобил права на
Специалист по урология, считано от 01.01.2021г., той е следвало да работи в
ищцовото лечебното заведение, като специалист, считано от 01.01.2021г. до
01.02.2026г. включително/тоест точно 1 857 дни), като отработеният срок
след придобиването на специалността е бил от 01.01.2021г. до 29.11.2022г.
включително/или точно 698 дни/. Следователно паричното обезщетение за
неотработения срок след придобиването на специалност за периода от
30.11.2022г. до 01.02.2026г., за общо 1 159 дни е в размер на главницата от 33
384, 84 лв. Същевременно претендираната мораторна лихва върху тази суми,
6
за периода от датата на прекратяване на ТПО/30.11.2022г. до датата на
завеждане на исковата молба в съда/30.10.2023г./ е в размер на точно
исковите 3 685, 81 лв., в какъвто смисъл е и неоспореното от никоя от
страните заключение на съдебно- икономическата експертиза по делото.
Съгласно събраното по делото 1 бр. гласно доказателство- показанията
на пълнолетната свидетелка С.Л.М. от гр.С.З., работеща при ищеца на
длъжността началник- отдел „Човешки ресурси“ в ищцовата УМБАЛ от
28.09.2022г., същата само служебно познавала ответника д-р Д. Р. във връзка
със заповедта за прекратяване на неговото ТПО. Тя лично била приела
заявлението за прекратяване на ТПО, подадено от него, което било написано
саморъчно и вече е било официално входирано в деловодството на УМБАЛ-
С.З.. Заявил е пред нея, че това е негово лично право, макар че знае за
допълнителното споразумение, което трябва да изпълни, но въпреки това е
решил да напусне, като нямал намерение да го заплати. Не бил посочил
някакви здравословни причини за прекратяването на ТПО, бил търсил друга
работа и не го удовлетворява мястото в УМБАЛ- С.З.. В момента имало около
80 човека лекари- специализанти в тяхната болницата, от които имало само 2
или 3 подобни случая, които не си изпълняват подписаните договори и
допълнителни споразумения за работа след това в болницата. А всички
останали до общо 80 лекари- специализанти си изпълнявали договорните
задължения. Свидетелката е без родство с ответника, служител е на ищеца,
липсват по делото каквито и да са преки и/или косвени доказателства тя да е
по някакъв начин пряко и/или косвено заинтересована от изхода на съдебния
спор. Показаният й са в унисон със събраните по делото писмени
доказателства, не са оспорени по никакъв начин от която и да е от страните
по делото. Поради което съдът ги кредитира изцяло, като пълни, обективни и
безпристрастни, със законните последици от това.
Същевременно съгласно заключението на приетата по делото без
възражение от никоя от страните съдебно- икономическа експертиза/СИЕ/,
ответникът/служител/ дължи на ищеца/работодател/ изцяло претендираните
искови суми в размери съответно главница 33 384, 84 лв., мораторна лихва
3 685, 81 лв., за периода от датата на прекратяване на ТПО/30.11.2022г./ до
датата на завеждане на иска в съда/30.10.2023г./ не са били начислявани и
изплащани трудови възнаграждения от ищеца към ответника, и за периода от
датата на завеждане на иска в съда/30.11.2023г./ до датата на изготвяне на
7
експертизата/06.03.2024г./ не е имало абсолютно никакви парични плащания
от ответника към ищеца относно процесните суми. Относно тези установени
от експертизата факти и обстоятелства няма никакви фактически и/или
правни възражения, оспорвания или доказвания от никоя от страните по
делото. Поради което съдът възприема изцяло заключението на съдебно-
икономическата експертиза/СИЕ/, като пълно, обосновано, доказано и
обективно, със законните последици от това.
Предвид всички гореизложени фактически съображения, и предвид
формата, вида, посочената правна квалификация и естеството на молбата от
ответника/служител/ до ищеца/работодател/ и на процесната Заповед за
прекратяване на ТПО по изразеното писмено „взаимно съгласие на страните“
по реда на чл.325, ал.1, изр.1 и 2 от КТ, и безспорно установената липсата на
неприемане на предложението за прекратяване на ТПО по смисъла на чл.325,
ал.1, изр.3 от КТ, съдът счита, че в случая е налице действителната
законовата хипотеза на чл.325, ал.1 от КТ за прекратяване на ТПО по взаимно
съгласие на страните, а не тази по чл.326, ал.1 от КТ за прекратяването на
ТПО с минимално писмено предизвестие от поне 1 месец по смисъла на
чл.326, ал.2, изр.1 и 3 от КТ. Още повече, че трудовият договор между
страните е по съществото си „срочен“ по смисъла на чл.326, ал.2, изр.3 от КТ,
със срок до 01.02.2026г. включително, и с минимално предвидено законово
предизвестие от поне 3 месеца, а не с общото 1- месечно писмено
предизвестие по КТ.
Същевременно независимо от формата и вида на прекратяването на ТПО
„по взаимно съгласие“ по чл.325, ал.1 от КТ, това единствено и само касае
формата, вида и срока за прекратяването, но не дерогира договорното
задължение на служителя/ответник/- специализанта да работи по придобитата
лекарска специалност „урология“ при работодателя си/ищец/, където тоя я е
придобил, до края на доброволно договорения между страните по
допълнителното споразумение към основния трудов договор/тоест до
ненастъпилата още дата 01.02.2026г./. Не е налице отказ от работодателя от
получаване на бъдещата трудова престация от ответника/вече специалист/
към датата на прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, нито е налице
някакъв негов писмен отказа от предвидените парични обезщетения в
Допълнителното споразумение към основния писмен Трудов договор. И
съответно поради неспазване на това свое договорно задължение/което има
8
силата на закон за страните по ТПО/, напусналият макар и по взаимно
съгласие служител- ответника/първоначално- специализант, и впоследствие
след 01.01.2021г.- специалист/ дължи на работодателя си/ищец/ заплащане на
паричното обезщетение по смисъла на общите разпоредби на чл.55- 59 от ЗЗД
в пълен размер на исковите суми от главница 33 384, 84 лв., мораторна лихва
върху нея от 30.11.2022г. до 29.10.2023г. в размер на 3 685, 81 лв. съгласно
чл.82- 86 от ЗЗД, както и законната лихва върху главницата от 33 384, 84 лв.
от датата на завеждане на иска в съда/30.11.2023г./ до окончателното
изплащане на сумите, ведно с всички законни последици от това.
С оглед изхода на спора по делото пред настоящата първа съдебно
инстанция и на осн. чл.78, ал.1 във вр. с чл.80 и чл.81 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца изцяло разноските му по делото в
размер на общо 9 298 лв., от които 7 200 лв. за адвокатски хонорар на един
пълномощник- адвокат, за Държавна такса- 1 483 лв. и за възнаграждение на
вещото лице общо сумата 615 лв., със законните последици от това.
Като всички дължими парични суми за главница, лихви и разноски
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца по посочената от него
банкова сметка съгласно разпоредбите на чл.236, ал.1, т.7 във вр. с чл.127,
ал.4 от ГПК.
Това първоинстанционно съдебно Решение съгласно чл.236, ал.1, т.8 от
ГПК може да се обжалва от всяка от страните в законния 2- седмичен срок от
датата връчването му, чрез първоинстанционния ОС- С.З. пред въззивния му
ПАС- Пловдив.
Ето защо предвид всичко гореизложено и на осн. чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.325, ал.1 и чл.326, ал.1 от КТ и във вр. с чл.55- 59 и чл.82- 86 от
ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- гр.С.З.
РЕШИ:
ОСЪЖДА д-р Д. Р. Р.- ЕГН ********** от гр.*** да заплати на УМБАЛ
“Проф. Д-р Ст. Киркович”- АД, ЕИК *********, гр.С.З., ул.“Генерал
Столетов” № 2, главница 33 384, 84 лв./тридесет и три хиляди триста
осемдесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
парично неустойка в размер на полученото възнаграждение за периода на
9
обучението, пропорционална на неотработения срок съгласно
допълнителното споразумение от 30.11.2015г. към трудов договор №
514/27.11.2015г., заедно със сумата 3 685, 81 лв./три хиляди шестстотин
осемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинка/, представляваща
мораторната лихва върху главницата от 33 384, 84 лв., считано от 30.11.2022г.
до 30.10.2023г. включително, ведно със законна лихва върху главницата от
33 384, 84 лв. от 30.10.2023г. до окончателното изплащане на сумите, както и
разноските по делото в размер на общо 9 298 лв./девет хиляди двеста
деветдесет и осем лева/, по банкова сметка IBAN BG 64 CECB
97905004255900 в „ЦКБ-АД“, клон С.З..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му
на всяка от страните, с въззивна жалба чрез ОС- С.З. пред ПАС- Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
10