Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260514
Година 24.09.2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд ХІІІ граждански състав
На двадесет и шести август две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №9650 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание член 55 ал.1, предл. 1 от ЗЗД.
Ищецът Р... Ц.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, в исковата си молба моли съда да бъде осъден ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да й заплати сумата 700,00 лева недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва
по договор за заем от ……, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване
исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
В хода производството при
условията на чл.214 от ГПК, ищецът е изменил исковата си претенция, като сумата
представляваща недължимо
платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем № ….., се счита
предявена в размер на 356,98 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване исковата молба в съда до окончателното и изплащане.
Ищецът твърди,
че между нея в качеството й на
кредитополучател и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София в качеството на кредитодател, бил подписан
договор за потребителски кредит от….Твърди, че по силата на съглашението, на ищеца
била предоставена сумата от 600,00 лева, при годишен лихвен процент в размер на
76,89%, годишен процент на разходите – 107,09% или общо сума за погасяване в
размер на 1 955,56 лева и срок за погасяване на заема 48 месеца, с размер на
месечната погасителна вноска от 40,50 лева за периода 10.10.2013 г. –
10.09.2017 г., като било уговорено и възнаграждение в размер на 466,00 лева,
което се дължало при отпускане на нов паричен заем. Твърди се, че сключения
между страните договор за паричен заем бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В исковата молба се излагат съображения за нарушаване на разпоредбите на
чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, 11, 12, 20, чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК и за нарушаване на
добрите нрави. Счита, че поради недействителността на договора, съответно
клаузата за лихва, получената сума над върнатата главница била без правно
основание. Моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, оспорва
предявеният иск като неоснователен и недоказан. Излага подробни съображения за
неоснователност на възражението на ищеца за нищожност на уговорения годишен
лихвен процент поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че неоснователно
било и възражението на ищцата за недействителност на договора за кредит, поради
противоречие със Закона за потребителския кредит. Счита, че необходимото
съдържание на процесния договор съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и чл. 22 ЗПК, в редакцията му към датата на сключване на процесния договор, е изпълнено,
поради което същият е действителен, а претендираните от ищцата суми по него са
дължими на валидно правно основание. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност по отношение претенцията за връщане на процесната сума. Счита, че
изискуемостта на вземането на ищцата е настъпила с извършеното плащане на …и
правото да изисква връщане на сумата от 700,00 лева е погасено на …., поради
което и предявения иск е неоснователен и с оглед настъпилата погасителна
давност. Алтернативно, ако се приеме, че изискуемостта на цялото претендирано
вземане е настъпила на …, то моли да се приеме, че е погасено по давност
вземането на ищеца за сумата от 303,37 лева, представляваща заплатено договорно
възнаграждение /лихва/ за периода 21.10.2010 г. – 10.06.2014 г. Моли за
отхърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и като обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от изложеното от страните по делото, същите
не спорят, че между тях е бил сключен договор за паричен заем №….., като заемната сума е била получена. По силата на този договор на ищеца е предоставен
потребителски паричен заем в размер на сумата от 600,00 лева, при годишен лихвен
процент в размер на 76,89%, годишен процент на разходите – 107,09% или общо
сума за погасяване в размер на 1 955,56 лева и срок за погасяване на заема 48
месеца, с размер на месечната погасителна вноска от 40,50 лева за периода
10.10.2013 г. – 10.09.2017 г., като било уговорено и възнаграждение в размер на
466,00 лева, което се дължало при отпускане на нов паричен заем.
Ответникът е небанкова финансова институция
по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална
дейност, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради
което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон
- ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК,
а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията
на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати - условията за прилагането на
лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и
размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и
каква - лихва.
Във връзка с условията за прилагане
на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява
същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а
оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията
/начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може
да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на
упоменатия от кредитора фиксиран размер от 76,89 %. Ето защо, нарушение на
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намриа, че този пропуск сам
по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Нарушение е налице и тъй като в договора
кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него
и как се формира същият от 107,09%. В този порядък следва да се посочи, че,
съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва
да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в
ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче,
както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото е предвидена дължимост и такси и неустойка. От изложеното не може да
се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР,
нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран,
неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране
цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни
компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да
посочи какво точно е включено в тях.
С оглед
изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл.
11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е
недействителен и на това основание.
С оглед изложеното
по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира, че същите
са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи.
Ищецът дължи плащане
единствено на предоставения заем от 600,00 лева, а
доколкото се установява, че са платени общо 1 265,69 лева,
остават недължимо платени 667,00 лева.
Ответникът е направил в
законоустановения срок възражение за изтекла погасителна давност, като съгласно
установената и задължителна съдебна практика
в ППВС т.7, искът за плащане без правно основание по чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД, се погасява с 5 годишен давностен срок, който започва да тече от момента в
който длъжникът получи нещо без основание, т.е. от този момент вземането на
кредитора става изискуемо. Изискуемостта на вземането на ищеца е настъпило на ...
с извършено плащане на тази дата.
С оглед на горното съдът
намира за погасено по давност претендираното вземане за възтаградителна лихва за
периода 21.10.2010 г. до 10.06.2014 г., като следва да уважи претендираната
сума само за останалия период 10.06.2014 г. до 10.09.2017 г.
Видно от заключението на
в.. л… М.М., за покриване на задължението за възнаградителна лихва за периода
10.06.2014 г. до 10.09.2017 г. е заплатена сумата от 356,98 лева.
Ищецът намали исковата си
претенция до посочения от вещото лице размер 356,98 лева на основание чл.214 от ГПК, и съответно този размер
следва да бъде върнат на ищеца, като недължима и
получена при начална липса на основание
Искът
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба - 10.06.2019 г. до окончателното им изплащане.
По
отоншение на разноските:
С оглед изхода на
спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят на ищеца,
на основание чл.78, ал.1 ГПК. Представени са
доказателства за плащане на 50,00 лева държавна
такса и 150,00 лева
за възнаграждение на вещо лице.
Претендира се и адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА. Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ, възлиза на 300,00
лева или 360,00 лева с
ДДС/представено доказателство за регистрация по ЗДДС л.52 от делото/, който
следва да бъде присъден лично на пълномощника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.55
ал.1 предл.1 от ЗЗД,
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на Р... Ц.Б. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 356,98(триста петдесет и шест лева и 98 ст.) лева, недължимо платена по клауза за възнаградителна
лихва по договор за паричен
заем № ……, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 10.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.
53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на Р... Ц.Б.
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 200,00(двеста)лева представляваща
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, да заплати на …. Д.Г.Б. ***,
на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА, сумата от 360,00(триста и шестдесет)лева
с ДДС за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщение до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с
оригинала.
М.Х.